Решение № 358

към дело: 20191230101126
Дата: 01/22/2020 г.
Съдия:Ангелина Бисеркова
Съдържание

Делото е образувано по молба от „К. П.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление Г., ул.“Б. М.“ № ***, представлявано от К. Л. П. чрез пълномощник срещу ОД на М. Б., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.“В. Ч.“ № ***, представлявано от Н.Х..
Ищецът сочи, че на 08.12.2004г. на основание чл.237 ГПК /отменен/ по ч.гр.д. №
*1473 по описа на РС-Б. ответникът се снабдил с изпълнителен лист срещу молителя за сумата от 1 447.65 лева, от която:

1 212.73 лева неплатени такси по договори № 559/2001г. и № 567/2001г. за охрана
със СОТ за периода: 01.03.2002г. - 31.12.2002г. и от 01.01.2003г.-30.06.2003г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.12.2004г. /дата на
подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист/ до окончателно плащане на задължението; 234.92 лева мораторна лихва за забава на главницата от 1 212.73 лева, за периода от 29.12.2002г. до 20.07.2004г.

Сочи, че въз основа на изпълнителния лист по молба на ответника на
14.12.2011година е образувано изпълнително дело № *0064 по описа на ДСИ при РС-П.. Твърди, че по изпълнителното дело не са били извършвани изпълнителни
действия освен справки за имотното състояние на длъжника. Сочи, че на
14.08.2013г. по изпълнителното дело била депозирана молба от взискателя за
цялостно проучване на длъжника. Исканите справки били извършени.
Твърди, че на 25.04.2019г., повече от пет години след 14.08.2013г., по
изпълнителното дело била депозирана нова молба от взискателя за извършване на изпълнителни действия. Счита, че на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК в случая
изпълнителното дело следва да се счита за прекратено ex lege. Сочи Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ВКС.

Твърди, че вземането на взискателя, за което е издаден горепосочения
изпълнителен лист и е образувано горецитираното изпълнително дело представлява периодично плащане. Сочи, че по естеството си процесното вземане представлява ежемесечни равни вноски по договор за охрана, които са предварително определени в договора и идентични по основание и размер, поради което по отношение на него е приложима кратката тригодишна давност.

Твърди, че процесното вземане е погасено по давност, с което обосновава правния си интерес от предявяване на иск да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника поради погасяване по давност сумата от 1 447.65 лева, от
която:

1 212.73 лева неплатени такси по договори № 559/2001г. и № 567/2001г. за охрана
със СОТ за периода: 01.03.2002г. - 31.12.2002г. и от 01.01.2003г.-30.06.2003г.
и 234.92 лева мораторна лихва за забава на главницата от 1 212.73 лева, за
периода от 29.12.2002г. до 20.07.2004г., както и законна лихва върху
главницата, считано от 02.12.2004г. /дата на подаване на молбата за издаване на
изпълнителен лист по ч.гр.д. № *1473 по описа на РС-Б. / до окончателно плащане
на задължението, за която на 08.12.2004г. на основание чл.237 ГПК /отменен/ е
издаден изпълнителен лист в полза на ответника.
Иска се от съда да постанови решение, с което да установи несъществуването
поради погасяване по давност на вземане на ответника от ищеца за сумата от 1
447.65 лева, от която:

1 212.73 лева неплатени такси по договори № 559/2001г. и № 567/2001г. за охрана
със СОТ за периода: 01.03.2002г. - 31.12.2002г. и от 01.01.2003г.-30.06.2003г.
и 234.92 лева мораторна лихва за забава на главницата от 1 212.73 лева, за
периода от 29.12.2002г. до 20.07.2004г., както и законна лихва върху
главницата, считано от 02.12.2004г. /дата на подаване на молбата за издаване на
изпълнителен лист по ч.гр.д. № *1473 по описа на РС-Б. / до окончателно плащане
на задължението, за която на 08.12.2004г. на основание чл.237 ГПК /отменен/ е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № *11473 по описа на РС-гр.Б. в полза на
ответника. Представя писмени доказателства.

Препис от исковата молба, доказателствата към нея и разпореждане по чл.131 ГПК са редовно връчени на ответника.
В срока за отговор ответникът депозира писмено становище, с което заявява
позиция за неоснователност на иска.

Сочи, че в случая не е изтекла погасителна давност по чл.110 и чл.111 ЗЗД.
Сочи, че с изпълнителен лист от 08.12.2004г., издаден от РС-Б. ищецът е осъден
да заплати на ответника сумите: 1 212.73 лева, представляваща неплатени такси
за охрана със СОТ по договор № 559/2001г. и договор № 567/2001г. и 234.92 лева
лихва за забава за периода 29.12.2002г. – 20.07.2004г., ведно законна лихва
върху главницата, считано от 02.12.2004г.

Сочи, че по молба рег. № 14123/10.06.2005г. на взискателя е образувано изп.дело
№ 85/05г., прекратено с постановление на ДСИ от 30.08.2011г.

С молба рег.№ 53583/14.12.2011г. взискателят е образувал ново изпълнително дело – ид № 64/2011 по описа на ДСИ при РС-П..
С писмо № 34569/14.08.2013г. взискателят е поискал справка за актуално
имущество на длъжника, като е посочил способите, които да бъдат приложени от СИ за удовлетворяване на вземането по изпълнителното основание. Действия на ДСИ не са последвали.
С молба № 244000-6349/23.04.2019г. взискателят отново е поискал справка за
актуално имущество на длъжника, като е посочил способите, които да бъдат
приложени от СИ за удовлетворяване на вземането по изпълнителното основание. С разпореждане от 19.06.2019г. ДСИ е насрочил за 16.07.2019г. опис на
секвестируемо движимо имущество, находящо се в дома на длъжника.
По изрична молба от длъжника от 27.06.2019г. съдът с разпореждане от
08.07.2019г. е отказал да прекрати делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК
поради липса на перемпция. Разпореждането на ДСИ не е обжалвано от длъжника и е влязло в сила.

Твърди, че в случая не е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Счита, че
бездействието на ДСИ по отношение на исканията на взискателя, посочвани в
периодични молби с изчерпателно посочване на изпълнителните способи и действия, не следва да обоснове перемпция на изпълнителното производство. Сочи, че бездействието следва да бъде проявено от взискателя, а такова в казуса не е налице.
Сочи, че от 11.10.2013г. – датата на постъпване на искане от взискателя за
извършване на изпълнителни действия срещу длъжника, не е изтекъл срок по-голям от 5 години без прекъсване. Позовава се на ППВС № 3/18.11.1980г. и ТР №
2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

С горното обосновава искане за отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
Заявява възражениеза прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Не изразява
становище по писмения отговор на ответника. Не прави нови доказателствени
искания. Не изразява становище по същество на делото.
За ответника процесуален представител не се явява в съдебно заседание. С
писмена молба прецизира доказателствените искания, заявени с писмения отговор.
В хода на съдебното дирене като доказателства по делото са приобщени
приложените към исковата молба документи, изпълнително дело № *0064 по описа на ДСИ при РС-П., уведомително писмо от РС-Б. и уведомително писмо от ДСИ при РС-П..
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:
Не се спори от страните, а събраните по делото писмени доказателства установиха по несъмнен начин, че на 08.12.2004г. по ч.гр.д. № *1473 по описа на РС-Б. / унищожено преди образуване на настоящото дело, съгласно писмо от 05.12.2019г. на РС-Б./ на основание чл.237 ГПК /отменен/ е издаден изпълнителен лист в полза на ответника, с който ищецът е осъден да заплати сумата от 1 447.65 лева, от която: 1 212.73 лева неплатени такси по договори № 559/2001г. и № 567/2001г. за охрана със СОТ за периода: 01.03.2002г. - 31.12.2002г. и от 01.01.2003г.-30.06.2003г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.12.2004г. /дата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист/ до окончателно изплащане на задължението и 234.92 лева мораторна лихва за забава на главницата от 1 212.73 лева, за периода от 29.12.2002г. до 20.07.2004г.

Не е спорно, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист, по молба на
кредитора /ответника/, е било образувано изпълнително дело № 85/2005г. по описа на ДСИ при РС-П. с взискател – ответникът и длъжник „К. П.“ /ищеца/.
Същото обстоятелство се сочи и в уведомително писмо от 04.12.2019г. на ДСИ при
РС-П./, съгласно което цитираното изпълнително дело е било прекратено на
30.08.2011г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и внесено в архив под №
120/18.10.2011г. След внасяне на делото в архив, по молба на взискателя
/ответника изпълнителният лист е върнат на кредитора, а по молба на същия от
14.12.2011г. /вх.№ 55/16.12.2011г./, ведно със същия изпълнителен лист е било
образувано /с постановление от 19.12.2011г./ изпълнително дело № 64/2011г. по
описа на ДСИ при РС-П., със същите страни и предмет.
От материалите по изпълнително дело № 64/2011г. по описа на ДСИ при РС-П.
се установи, че след образуването му, по искане на взискателя /сторено с
молбата от 14.12.2011г./ са предприети действия за проучване и установяване
имуществото на длъжника. С молбата взискателят е направил искане и за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, при наличие на такива; налагане на запор върху МПС/ППС, при налични такива; в случай, че тези действия по принудително изпълнение са неприложими прави искане да се насрочи опис на
движими вещи, дълготрайни активи и други вещи на длъжника, налагане на възбрана върху недвижими имоти на длъжника.
На 19.12.2011година до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение,
която е надлежно връчена на адресата на 11.01.2012г.

По делото са събрани справки, установяващи задължения на длъжника към
Държавата, както и липсата на движимо и недвижимо имущество, за което
взискателят е надлежно уведомен. На основание чл.458 ГПК НАП е присъединена
като взискател по делото, за което длъжникът е надлежно уведомен.
На 11.10.2013г. взискателят е депозирал нова молба по изпълнителното дело с
искане за извършване на ново проучване на актуалното имущество на длъжника
/търговец и физическо лице/. Взискателят е направил искане за: налагане на
запор, в случай, че се установи наличие на банкови сметки на длъжника; при
наличие на трудови правоотношения с работодателя – налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника; при неприложимост на предходните способи –да се наложи запор върху МПС/ППС, собственост на длъжника /при наличие на такива/. В случай, че длъжникът не притежава МПС – да се насрочи опис на движимите вещи, находящи се в седалището на длъжника. В случай, че предходните действия по принудително изпълнение са неприложими – да се извърши опис, да се наложи възбрана върху недвижими имоти на длъжника с цел обявяване на публична продан.
Във връзка с молбата ДСИ е изискал и събрал справка от НАП, за която
взискателят е надлежно уведомен /с писмо от 25.10.2013г./
На 25.04.2019година взискателят е депозирал нова молба по делото с искане за
извършване на ново проучване на актуалното имущество на длъжника /търговец и
физическо лице/. С молбата са сторени следните искания: за събиране на справка
от ТД на НАП за установяване имуществото /недвижими и движими вещи/ на
длъжника, установяване на банкови сметки, трудови договори и друго имущество
или вземания, които могат да удовлетворят вземането на кредитора; за налагане
на запор върху банковите сметки на длъжника; за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, ако има такова; за извършване на опис на движими вещи на длъжника, в случай че се установи, че длъжникът не притежава МПС; за насрочване на опис на недвижими вещи на длъжника, оценка на същите, налагане на възбрана с цел изнасяне на публична продан и удовлетворяване на взискателя.
Във връзка с молбата са изискани нови справка от НАП, а след получаване на
същите, с разпореждане от 19.06.2019г. ДСИ е насрочил за 16.07.2019г. опис на
секвестируемо движимо имущество на длъжника, находящо се в дома на едноличния търговец с административен адрес Г., ул.“Б. М.“ № ***. Страните и определеното вещо лице са призовани за насрочения опис.

На 27.06.2019г. по изпълнителното дело е депозирана молба от длъжника с искане за прекратяване на производството поради настъпила "перемция". В молбата се твърди, че съгласно справка от НАП лицето няма задължения.
С разпореждане от 08.07.2019г. ДСИ при РС-П. е постановил отказ да прекрати изпълнителното дело. Искането е преценено като неоснователно поради констатация на ДСИ за пропуск да се произнесе по алтернативното искане на взискателя за насрочване на опис на движими вещи, дълготрайни материални активи и други вещи, намиращи се в седалището на длъжника, които впоследствие да се изнесат на публична продан, заявено с молба от 16.12.2011г. Страните са надлежно уведомени за постановения акт. Липсват данни за обжалването му, поради което и с след изтичане на определения за това срок, разпореждането е влязло в сила.
На 11.07.2019г. взискателят е депозирал нова молба по делото с искане за
насрочване на опис и налагане на запор с цел изнасяне на публична продан на
движими вещи, находящи се в сграда на данъчния адрес на длъжника, а именно Г.,
ул.“Б. М.“ № ***. С разпореждане от 15.07.2019г. ДСИ е оставил без движение
молбата. Взискателят е уведомен, че в изпълнение на разпореждане от
19.06.2019г. ДСИ е насрочил за 16.07.2019г. опис на секвестируемо движимо
имущество на длъжника, находящо се в дома на едноличен търговец с
административен адрес Г., ул.“Б. М.“ № ***.

На 16.07.2019г. длъжникът е представил по делото издадената в хода на
настоящото исково производство обезпечителна заповед.

Видно от протокол от 16.07.2019г., ДСИ е разпоредил, че във връзка с издадената
обезпечителна заповед, не пристъпва към принудително изпълнение – опис на
секвестируемото имущество на длъжника. Постановено е спиране на изпълнителното производство по делото, за което страните са надлежно уведомени. Липсват данни по делото за обжалване на разпореждането, поради което и след изтичане на предвидения за това срок, актът е влязъл в сила.

При така установеното от фактическа страна съдът намира за установено от правна страна следното:
Предявен е иск да се признае за установено по отношение на ответника, че
ищецът не дължи сумите, за които първият се е снабдил с изпълнителен лист,
издаден на 08.12.2004г. по реда на чл.237 ГПК /отменен/ поради изтекла
погасителна давност.

Искът е допустим. Претенция с правно основание чл.124, ал.1 ГПК може да бъде
предявена за установяване съществуването или несъществуването на едно право, когато ищецът има интерес от това – както е в настоящия случай. Наличието на изпълнителен процес за събиране на вземането по процесния изпълнителен лист, издаден в полза на ответника срещу ищеца, е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска, с който се оспорва съществуването на вземането.

По основателността на иска.
Възражението за изтекла погасителна давност е от категорията на
правопогасяващите възражения, чиито ефект е да парират притезателното право, което насрещната страна претендира. Когато съдът уважи предявено възражение за давност, притезанието бива отречено с влязло в сила решение, макар самото материално право да не се погасява /по аргумент на чл.118 ЗЗД/.
Погасителната давност е уредена в чл.110 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Съгласно посочената разпоредба с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Съгласно чл.111 от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват :
вземанията за обезщетения от неизпълнен договор /б.“б“/ ; вземанията за наем,
за лихви и за други периодични плащания /б.“в“/.

Съгласно чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла.
Съгласно чл.120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Това означава, че освен
изтичане на определен период от време, за да настъпи погасителният ефект трябва да бъде направено волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността.
В случая ищецът твърди, че вземането на ответника, представляващо главница в
размер на 1 212.73 лева е сбор от такси по договори № 359/2001г. и № 567/2001г.
за охрана със СОТ, дължими за периода от 01.03.2002г. до 31.12.2002г. и за
период от 01.01.2003г. до 30.06.2003г., а вземането в размер на 234.92 лева е
законна лихва за забава на главницата /1 221.73 лева/ за период на забава от
29.12.2002г. до 20.07.2004г. Твърди, че главницата по правната си природа е
сбор от „периодични плащания“, които се погасяват с изтичането на три години по
аргумент на чл.111, б.“в“ ЗЗД. Твърди, че вземането на ответника за мораторно
обезщетение, за което е издаден изпълнителния лист също е погасено с изтичането на тригодишен давностен срок.

Не се спори по делото, че вземанията по процесния изпълнителен лист са за
главница, представляваща сбор от месечни такси за охрана със СОТ и за законна
лихва за забава на главницата поради неизпълнен договор. В тази връзка и с
оглед на доказателствата по делото съдът счита за обосновано становището на
ищеца, че по отношение и на двете вземания е приложима кратката погасителна
давност, визирана в чл.111 ЗЗД.

Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” от
Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
В казуса главницата от 1 212.73 лева представлява сбор от неплатени месечни
такси за охрана със СОТ, дължими поради предоставена от страна на изпълнителя /ответника, ежемесечно, услуга за охрана, т.е. касае се за повтарящи се през определен период от време еднородни задължения – за заплащане цената на услугата на месечни вноски, с предварително определен падеж. Ето защо настоящият съдебен състав счита за доказана и основателна тезата на ищеца, съгласно която вземането на ответника за сумата от 1 212.73 лева е вземане за периодични плащания, поради което по отношение на това вземане е приложима предвидената в чл.111, б.“в“ ЗЗД кратка погасителна давност, а не общата петгодишна давност, уредена в чл.110 ЗЗД.

Вземането на ответника за сумата от 234.92 лева, представляваща лихви за забава на главницата /от 1 212.73 лева/ за периода от 29.12.2002г. до 20.07.2004г. представлява по своя характер мораторно обезщетение за договорно неизпълнение на парично задължение, т.е. касае се за вземане за обезщетение по смисъла на чл.111, б.“б“ ЗЗД. Ето защо това вземане също се погасява с изтичане на тригодишен давностен срок.
Имайки предвид изложеното, както и продължителността на периода от време, изтекъл от настъпването изискуемостта на вземането за главница по изпълнителния лист – съответния падеж на всяко дължимо и неплатено периодично плащане за периода от 01.03.2002г. до 31.12.2002г. и от 01.01.2003г. до 30.06.2003г., до 30.08.2011г. /дата на прекратяване на изпълнително дело № 85/2005г. по описа на ДСИ при РС-П., на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК –поради "перемция"/, -т.е. повече от осем години, предвид и на липсата на доказателства, въпреки указанията на съда относно разпределението на доказателствената тежест в процеса, а също и липсата на твърдения от коя и да е от страните за настъпили в посочения период от време факти, имащи за последица спиране и/или прекъсване на погасителната давност, следва несъмненият извод, че преди прекратяване на изп.дело № 85/2005г. и преди образуване на изпълнително дело № 64/2011г. /на 19.12.2011г./ вземането накредитора за периодични плащания по изпълнителния лист е погасено с изтичане на предвидената в чл.111, б.“б“ ЗЗД тригодишна давност.
Последица от погасяване на главното вземане е погасяване на допълнителните такива, произтичащи от първото, а именно вземането за сумата от 234.92 лева мораторно обезщетение върху главницата за периода от 29.12.2002г. до 20.07.2004г., както и вземането за законна лихва за забава върху главницата, считано от 02.12.2004г. /дата на подаване на молбата за издаване на изпълнителния лист/, по аргумент на чл. 119 ЗЗД.
За пълнота на изложението следва да се отбележи и следното:
Съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение на вземането.
Съгласно даденото в т.14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване, подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.242 ГПК /отменен/ не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б.“в“ ГПК. Ето защо съдът счита, че образуването на изпълнително дело № 85/2005г., по молба на кредитора/ответника с вх. № 14123/10.06.2005г. по описа на ДСИ, не е имало в случая като последица прекъсване на давностния срок.
Мотивиран от изложеното съдът счита предявеният отрицателен установителен иск за доказан и основателен и като такъв следва да го уважи.
Предвид на горното ирелевантни за спора са твърденията, доводите и възраженията на ответника, свързани с изпълнително дело № 64/2011г. по описа на ДСИ при РС-П. и предприетите в хода му действия от взискателя и съдебния изпълнител.
Прекъсващо давността действие е само това, което е извършено преди изтичане на погасителната давност. Изтекла давност не може да бъде прекъсната. Както бе посочено по-горе, в конкретният случай давността за периодичните вземания е изтекла най-късно на 30.06.2006г., т.е. с изтичането на три години от настъпване на изискуемостта на вземането за главница, тъй като не се доказаха по делото в посочения срок изпълнителни действия /по изп.дело № 85/2005г./, прекъсващи давността.
За пълнота на изложението съдът счита за необходимо да отбележи следното:
Съгласно даденото в т.10 от тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. С цитираното тълкувателно решение Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд е обявено за изгубило сила.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
В казуса се установи, че изпълнително дело № 64/2011г. е образувано на 19.12.2011г., след като преждеобразуваното изп.дело /№85/2005г./ е било прекратено на 30.08.2001г., на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Установи се, че в молбата на взискателя, въз основа на която е образувано това изпълнително дело, е заявено искане за предприемане на конкретни изпълнителни способи за принудително събиране на вземанията му – налагане на запор върху банкови сметки и движимо имущество на длъжника, налагане на възбрана върху недвижимо имущество на последния.
В хипотезата на съществуващо /непогасено по давност вземане –предмет на изпълнение по прекратеното изп. дело № 85/2005г., какъвто настоящият казус не е, следва извод, че молбата на взискателя от 14.12.2011г./16.12.2011година би прекъснала погасителната давност.
От момента на подаването на молбата /14.12.2011г./ би започнала да тече нова погасителна давност, която с оглед материалите по изп.дело № 64/2011г., отново би следвало да бъде прекъсната от молба на взискателя с изх. № 34569/14.08.2013г., получена в ДСИ на 11.10.2013г., тъй като с тази молба взискателят отново заявява воля за предприемане на конкретни изпълнителни способи за принудително събиране на вземанията му по изпълнителния лист, поради което от момента на подаването й отново би следвало да започне да тече нов тригодишен погасителен давностен срок.
От материалите по делото се установява, че в този нов погасителен давностен срок, с начало 14.08.2013г. до 14.05.2019г. /когато взискателят отново е депозирал молба с искане за проучване имуществото на длъжника и налагане на запор върху банкови сметки и движимо имущество на длъжника, налагане на възбрана върху недвижимо имущество на последния/, ДСИ е извършил единствено действия по събиране на справки от НАП относно имуществото на длъжника /с разпореждане от 25.10.2013г./, за което взискателят е бил надлежно уведомен. В посочения период / повече от пет години/ по изпълнителното дело няма данни за извършени действия по принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б.“в“ ГПК, т.е. такива които да прекъснат давностния срок, поради което съдът счита за доказана и състоятелна тезата на ищеца, съгласно която в хипотезата на съществуващи към момента на образуване на изпълнително дело № 64/2011г. вземания по процесния изпълнителен лист, същите към момента на образуване на настоящото исково производство, не съществуват поради изтичане в периода от 14.08.2013г. до 14.05.2019г., на тригодишна погасителна давност по чл.111 ЗЗД /.
В гражданското право давността е правна последица на бездействието. Давност не тече, когато кредиторът няма правна възможност да действа.
В казуса не се установява кредиторът/взискателят да е бил обективно препятстван, респективно да е нямал правна възможност в периода от настъпване на изискуемостта на процесните вземания до деня, в който е изтекъл тригодишен срок, алтернативно в периода от 14.08.2013г. до 14.05.2019г., да действа като иска предприемане на нови изпълнителни способи за удовлетворяване на вземанията му. Безспорно се установи, че в посоченото време взискателят не е действал/ не е искал извършването на нови изпълнителни способи/нови изпълнителни действия от съдебния изпълнител. Ето защо съдът счита за несъстоятелна заявената в писмения отговор теза на ответника за ненастъпило към 08.07.2019г. по силата на закона прекратяване на изпълнителното дело поради т.нар.„перемция“.
С оглед на гореизложеното съдът счита за недоказана и необоснована защитната позиция на ответника по предявения иск.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да понесе отговорността за сторените от ищеца съдебни разноски. Предвид на това и с оглед на представения от страната списък по чл.80 ГПК, както и доказателства за направени съдебни разноски, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 357.91 лева съдебни разноски, от които 300.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 57.91 лева заплатена държавна такса по предявения иск.
Възражението на ответника за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение съдът счита за неоснователно и като такова следва да го остави без уважение. Предвид разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва че заплатеният от ищеца адвокатски хонорар е в минималния нормативно предвиден размер.
Мотивиран от горното и на основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.111, б.“б“ и б.“в“ ЗЗД и чл.119 ЗЗД, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за установено, че ЕТ „К.П.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“Б. М.“ № ***, представлявано от К. Л. П. не дължи на ОД на МВР Б., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.“В. Ч.“ № ***, представлявано от Н. Х. сумата, за която на 08.12.2004г. на основание чл.237 ГПК /отменен/ по ч.гр.д. № 20041210101473 по описа на РС-Б. е издаден изпълнителен лист в полза на ответника, а именно сумата от 1 447.65 /хиляда четиристотин четирдесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки/ лева, от която 1 212.73 /хиляда двеста и дванадесет лева и седемдесет и три стотинки/ лева неплатени такси по договори № 559/2001г. и № 567/2001г. за охрана със СОТ за периода: 01.03.2002г. - 31.12.2002г. и от 01.01.2003г.-30.06.2003г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 02.12.2004г. до окончателно плащане на задължението, 234.92 /двеста тридесет и четири лева и деветдесет и две стотинки/ лева мораторна лихва за забава на главницата от 1 212.73 лева, за периода от 29.12.2002г. до 20.07.2004г., поради погасяване по давност.
ОСЪЖДА ОД на МВР Б., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.“В. Ч.“ № ***, представлявано от Н. Х.в да заплати на ЕТ „К. П.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“Б. М.“ № ***, представлявано от К.Л.П. съдебни разноски в размер на 357.91 /триста петдесет и седем лева и деветдесет и една стотинки/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Б. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: