Решение № 139

към дело: 20181230200907
Дата: 01/23/2019 г.
Съдия:Андроника Ризова
Съдържание

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Н. Д., с постоянен адрес: обл. П.. общ. К.. с. В., ул. ''5-та" № * против Наказателно постановление № 213/28.08.2018 г. на Началника на М. Ю., с което на жалбоподателя на основание чл.53, ал.1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. за административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на издаденото НП. Твърди се, че жалбоподателят е наказан за
нарушение, което не е извършил, наказан е неправилно и не следва да носи
административнонаказателна отговорност.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, не се
представлява.

Въззиваемата страна ТД Ю., като правоприемник на М. Ю., редовно призована, изпраща представител в с.з. - юрисконсулт, който оспорва жалбата, в хода на
съдебните прения изразява становище за неоснователност на жалбата, а НП за
правилно и законосъобразно, представя и писмено становище.
РП - Петрич, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и
не взима становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено от фактическа
страна следното :
На 16.02.2018 г., около 18:30 часа на ГКПП Кулата - трасе „ИЗХОД", в посока
Република България - Република Гърция, на измервателно устройство № 8487, е
спряно за извършване на проверка от дежурния митнически служител съчленено ППС, състоящо се от влекач марка „Ивеко АС 440 Т П" с рег.№ РВ2925СР с 2 бр. оси, собственост на “Сожелиз – България“ ЕООД - клон П., с ползвател ,,ПИМК''
ООД. с. М. общ. Р., с ЕИК *****, и свързано с него полуремарке марка „Кроне СДП 27" с рег.№ РВ0459ЕВ с 3 бр. оси, собственост на „ПИМК" ООД, с. М., общ. Р., с ЕИК **********, съгласно представени Свидетелства за регистрация - част II №008206686 и № 800158824, извършващо движение по републиканската пътна мрежа. ППС е управлявано от лицето Г. Н. Д. с ЕГН *, на длъжност „шофьор на товарен автомобил /международни превози" в „.ПИМК" ООД, с. М.. обл. П.. Видно от представените пред митническите органи документи - международна товарителница (CMR) №2430 от 16.02.2018 г., проформа фактура (Proform Invoice) № 2842/14.02.2018 г.. превозен билет (по чл.211, ал.З от ЗГ) № 2 112 342 853 от 16.02.2018 г.. както и заверено копне от лиценз №150051611, валиден от 01.01.2017г. до 31.12.2026 г. за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, гореописаното ППС превозва дървени детайли, натоварени от обект “Дръм" ЕООД с ЕИК ****** в с. Б., общ. К., обл. К., по маршрут: ПУ Б.. Р България - ГКПП Кулата - Р Гърция, с изпращач „SKV Industry" LTD, Vat BG 202546893, Г. Пловдив. Р България, получател „MESCHINI Е GRASSI" SRL, Р Италия, и превозвач „ПИМК" ООД с ЕИК *******,Р България.
Митническият служител К. К. Б. е извършила контрол на теглото, осовото
натоварване и/или габаритните размери на описаното по - горе съчленено ППС, с
помощта на сертифицирана везна с автоматично действие № 8487 (трасе „Изход" 2), тип AR-WIM, сертифицирана със свидетелство за калибриране № 1305А-М-17. При измерването е установено, че същото е с обща маса 41.430 тона и по оси, както следва: основно ППС (влекач): първа ос - 7.250 тона; втора ос - 10.390 тона;
допълнително ППС (полуремарке): първа ос - 7.950 тона: втора ос - 7.860 тона и
трета ос - 7.980 тона. За извършения контрол за спазване на допустимата
максимална маса, допустимото максимално натоварване на ос и допустимите
максимални размери на ППС е издадена квитанция № 18BG005731X26777444 от
16.02.2018 г., ведно с кантарна бележка към нея.
В деня на проверката от водача на превозното средство Г. Д. е снето писмено
обяснение по случая, в което същият е посочил, че на 16.02.2018 г. е натоварил
дърва от с. Бараково за Р Италия и при преминаване през ГКПП Кулата е
установено, че е претоварен.
Резултатите от проверката и направените констатации са отразени в Протокол за
извършена проверка (ПИП)№ 222/16.02.2018 г. (СОРИ №18ВС5700А006067/19.02.2018 г.).
На 19.03.2018г. на основание чл. 40, ал. 1 и ал.4 от ЗАНН е съставен АУАН №
122/19.03.2018 год., в който е посочено, че същият е нарушил разпоредбата на чл.
26, ал.2, т.1, б. ”а” от ЗП, вр. чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП. Актът е надлежно
предявен и връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН също не са постъпили писмени възражения срещу акта.
Въз основа на посочения АУАН е издадено и обжалваното НП № 213/28.08.2018 г.
на Началника на М. Ю. въз основа на делегираните му със Заповед №
3AM-578/32-132005 от 16.05.2017г. на Директора на А. „. правомощия да издава
НП. С посоченото НП на жалбоподателя Н.А.Н.за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата на основание чл.53, ал.1 от ЗП е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева. НП е връчено
лично на жалбоподателя на 07.09.2018 година, съгласно известие за доставяне ИД PS 2700 00VKNI A. Жалбата срещу НП е подадена чрез административнонаказващия орган на 12.09.2018 година.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите А. Х., И. С. и К. Б., както и въз основа на
писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.84 от ЗАНН във вр.
чл.283 от НПК. Показанията на свидетелите са логични, последователни и
непротиворечиви, поради което и изцяло се кредитират от съда. Доказателствата са непротиворечиви и взаимно допълващи се.
От показанията на свидетелите А. Х., И. С. и К. Б., преценени в съвкупност с
останалите доказателства, безспорно се установява времето и мястото на
процесното нарушение. Настоящият състав кредитира напълно гласните
доказателствени средства, като ги намира за логични, последователни и обективно възпроизвеждащи извършените от контролните органи действия, вкл. и тези във връзка с извършените измервания. Показанията на свидетелите се подкрепят от писмените доказателства – АУАН, кантарна бележка и данните от квитанция за платена пътна такса. От приетата като писмено доказателствено средство кантарна бележка се установява, че управляваното от жалбоподателя ППС е било с обща маса 41.430 тона и по оси, както следва: основно ППС (влекач): първа ос - 7.250 тона; втора ос - 10.390 тона; допълнително ППС (полуремарке): първа ос - 7.950 тона: втора ос - 7.860 тона и трета ос - 7.980 тона. Показанията относно общата маса и осевото натоварване на ППС са установени със сертифицирана везна с автоматично действие № 8487, тип AR-WIM, сертифицирана със свидетелство за калибриране № 1305А-М-17, удостоверяващо техническата й годност. Електронната автомобилна осева везна от типа ESIT AR- WIM за измерване в движение на превозни средства и за измерване на осовото им натоварване е сертифицирана с ОИМЛ Сертификат - удостоверение Номер R 134/2006 и е изключена от обхвата на Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, по смисъла на чл. 84 в от същата. По смисъла на чл.26, ал.2 и във вр. с чл.35, ал.2 от Закона за измерванията, тези средства за измерване могат да се пускат на пазара и/или в действие без одобряване на типа или без извършване на първоначална проверка. По делото са представени и свидетелства за калибриране, удостоверяващи техническата годност, метрологичните характеристики и точността
на измерване на везната, издадени от акредитирана лаборатория – Метрологична
лаборатория „Метрология" К. „Метрология Холдинг“ и служебна бележка на
началника на М. Ю. за съответствието на разположението на везните на
съответните трасета и идентификационните номера.
При така установеното, съдът приема от правна страна следното :
Жалбата е подадена от надлежно лице (спрямо което е издадено Наказателното
постановление) и в законоустановения 7-дневен срок. Поради това жалбата е
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения :
Във връзка с последната практика на АС – Б. – напр. Решение по канхд 597/2018
г. по описа на БлАС, с докладчик съдията Саша Алексова; канхд 587/2018 г. по
описа на БлАС, с докладчик съдията Ваня Вълкадинова, кнахд 711/2018 г. по описа на БлАС, докладчик съдията Димитър Узунов, кнахд 719/2018 г. по описа на БлАС, докладчик съдията Иван Шекерлийски, кнахд 14/2019 г. по описа на БлАС,
докладчик съдията Иван Шекерлийски, с която се приема незаконосъобразност на
издаденото НП, поради противоречие на фактическото описание на нарушението с правната му квалификация, настоящият съдебен състав е длъжен да се съобрази, макар че до момента е приемал липса на допуснати процесуални нарушения от административно наказващият орган. Приема се незаконосъобразност на издаденото НП.
В конкретния казус административнонаказателната отговорност на Г. Д. е
ангажирана затова, че е извършил нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, на
основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП – че на 16.02.2018 г., около 18:30 часа, на
ГКПП Кулата – трасе „ИЗХОД“, в посока Р България – Р Гърция, е управлявал
извънгабаритно – тежко пътно превозно средство, съчленено ППС, с по-голямо от
максимално допустимото тегло – 41 430 тона . Прието е, че е превишена
допустимата максимална маса за моторно превозно средство с две оси с
полуремарке с три и повече оси за движение но пътищата, отворени за обществено ползване, която е 40 тона , т.е превишение от 1430.00 кг на общо тегло, без разрешение (разрешително или квитанция за платена такса), издадено по реда на Раздел IV от Наредба № 11/03.07.2001 год. за движение на тежки и/или
извънгабаритни ППС (Наредбата) – чл. 14, ал. 3, във връзка с чл.6, ал.1, т.З,
буква „а“.
Административнонаказателната отговорност на Г. Н. Д. е ангажирана на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, според който физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25 от ЗП, чл.26, ал.1, т.1, б."в" и б."г", т.2, ал.2 и ал. 5 от ЗП и чл.41 от ЗП, или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности : движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя, без разрешение на администрацията, която управлява пътя, се наказват с административно наказание „глоба“ от 1000.00 до 5000.00 лева, ако деянието не представлява престъпление.
В случая неправилно е приложен материалният закон. Касае се за извънгабаритно
ППС, което попада сред изключенията на чл.14, ал.3 от Наредбата, поради което и издаването на нарочно разрешително не се изисква. В съдържанието на чл.53, ал.1 от ЗП е изброена хипотезата на нарушение на чл.26, ал.2 от ЗП, за която
санкционната норма предвижда съответно наказание, а самото нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б."а" от ЗП е словесно формулирано както в Акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 122/19.03.2018 г., така и в издаденото въз
основа на акта наказателно постановление и съставлява едно от изрично
изброените в чл.53 от ЗП нарушения на разпоредби. Съгласно чл.26, ал.2, т.1, б."
а" от ЗП (която разпоредба е посочена, като нарушена) за дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Разрешителният режим за
движение на тези ППС е уреден в чл.8 от Наредба № 11/03.07.2001 год. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, като съгласно
ал. 1 и ал.2 на тази разпоредба движението на извънгабаритни пътни превозни
средства се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се
разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва
друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и
превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. Извънгабаритните
превозни средства могат да се движат с разрешително, издадено от
администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за
контрол при МВР. Съгласно ал.3 на разпоредбата разрешителното се издава след
заплащане на пътни такси при условията и реда на чл.18, ал.3 от ЗП. В чл.8, ал.
5 от Наредбата е уредено изключение от изискването за издаване на разрешение по отношение на извънгабаритните и/или тежки пътни превозни средства в хипотезите по чл.14, ал.3 от Наредбата, по отношение на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по Раздел ІІ. В чл.14, ал.3 от Наредбата са определение онези извънгабаритни и/или тежки ППС, за които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса. Видно е, че процесното ППС по отношение претоварването на общото тегло, въз основа на които е определено като извънгабаритно, е с размери в рамките на тези чл.14, ал.3 от Наредбата, т. е.
което не превишава 45 тона. При тази установена по несъмнен начин фактическа
обстановка и съобразно цитираните приложими разпоредби, следва, че за движение на процесното ППС е необходимо и достатъчно заплащане на съответните такси, като в тази хипотеза движението е разрешено по силата на закона. В тази хипотеза разрешаване движението на ППС в рамките на специалното ползване на пътищата следва от закона при наличие на предвидените в него предпоставки – изпълнение на задължението за заплащане на съответните пътни такси. Или не се разрешава чрез издаване на съответно разрешително от администрацията, управляваща пътя.
При изложените обстоятелства и при действие на анализираната правна уредба,
следва, че не са осъществени елементите от състава на релевираното нарушение по чл.53, ал.1, т. 2 от ЗП, а именно – движение на извънгабаритни и тежки превозни
средства и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя. Движението на ППС с посочените в случая характеристики е
разрешено по силата на закона при изпълнение на условието за заплащане на пътна такса и за него не се изисква издаване на разрешително. Съответно това
движение, макар и при незаплатени пътни такси или заплатени такива, но не за
действителните размери, а за по-малки, не може да осъществи състава на
нарушението по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, чийто елемент от обективна страна е
именно липсата на разрешително, издадено от собственика на пътя или
администрацията, която го управлява. Впрочем, в обстоятелствената част на АУАН и на процесното НП на няколко места е посочено, че „движението на
извънгабаритни и тежки ППС се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси)“, което внася още една неяснота, досежно това за движението на процесното тежко ППС, издаването на разрешително изискващо се от чл.26 от ЗП или е било необходимо или само заплащане на такса.
В случая е налице неправилна правна квалификация на нарушението, което обуславя незаконосъобразност по същество на издаденото наказателно постановление. С оглед на така изложеното, НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63 ЗАНН съдът,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 213/28.08.2018 г. на Началника на М. Ю., с
което на жалбоподателя Г. Н. Д.. с постоянен адрес: О.. О., с. В.. ул. ''5-та" № * на основание чл.53, ал.1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. за административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата.
Решението подлежи на обжалване по касационен ред по реда на АПК, пред
Административен съд – Б., в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.


РАЙОНЕН СЪДИЯ :