Решение № 295

към дело: 20191230101840
Дата: 02/05/2020 г.
Съдия:Андрей Николов
Съдържание

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 178, ал. 1, т. 3
във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Ищецът И. К. К., с адрес в Г. П., Ж. „И.“, бл. 1, вх. Б, . 5, ап. 14, ЕГН *, твърди, че се намира в служебно правоотношение с ответника, по силата на което
има качеството на държавен служител в Министерството на вътрешните работи (М.).
Заявява, че работи на сменен режим, включващ дневни и нощни смени, и отчитането на труда му е сумирано, на 3-месечен период. Поддържа, че за времето от 07.10.2016 г. до 07.10.2019 г. е положил нощен труд, който трябва да бъде преизчислен с коефициент от 1,143 към дневен такъв. Изтъква, че по този начин се получава извънреден труд, за чието компенсиране му се дължи допълнително възнаграждение от 1 321,82 лв., както и мораторна лихва върху него, възлизаща на 187,39 лв., начислена за периода 01.01.2017 г. – 07.10.2019 г. (съобр. изменението на размера на ищцовите претенции, направено по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК). Иска постановяване на съдебно решение, с което тези вземания да му бъдат присъдени, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до погасяването. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът Г. Д. „Г. П.“ – М., със седалище и адрес на управление в Г. С.,
бул. „К.М.Л.“ № 46, намира ищцовите претенции за неоснователни,
поради което моли за тяхното отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодните разходи, които е сторил. В подкрепа на процесуалната си позиция релевира доводи, че: трудът, положен от ищеца, до който се отнася искът за главницата, е бил отчитан, изчисляван и заплащан, според действащия нормативен режим; в него липсва регламентация, предвиждаща соченото преобразуване; затова отсъства и юридическо основание за неговото осъществяване и съответно за заплащането на претендираното допълнително възнаграждение; дори да се приеме, че са приложими
нормативните актове от общото трудово законодателство, предвиждащи превръщането на нощния труд в дневен, не са изпълнени фактическите предпоставки за това; размерът както на главната, така и на акцесорната претенция е завишен.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, извърши анализ на
събраните доказателства и съобрази приложимия закон, приема за установено по
делото от фактическа и от правна страна следното:
1. По иска за главницата (чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2
ЗМВР):
В принципен план уважаването на тази искова претенция е предпоставено от
кумулативната даденост на няколко условия, а именно: 1/ служебно
правоотношение, по силата на което ищецът е имал качеството на държавен
служител в М., който работи на смени и е на подчинение на ответника; 2/
полагане на извънреден труд през процесния период, за който му се следва
допълнително възнаграждение в заявения размер; 3/ изискуемост (настъпил падеж) на вземането, касаещо последното, и 4/ неизпълнение на корелативното
задължението на ответната страна за неговото изплащане.
С оглед правилата за разпределението на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищецът е необходимо да установи
съществуването на първите три предпоставки за основателността на иска, а
ответникът е нужно да проведе доказване относно погасяването на задължението.
Обстоятелствата, отнасящи се до първото от визираните изисквания, се признават от страните, заради което те са били приети за безспорни и съответно за ненуждаещи се от доказване, съгласно доклада по делото (чл. 146, ал. 1, т. 3 и
т. 4 ГПК).
От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, както и от
разпита на вещото лице, което я е изготвило, се изяснява, че:
- през исковия период ищецът е отработил общо 1 356 часа нощен труд, в 170
нощни смени;
- при преобразуването на този нощен труд към дневен, с коефициент 1,143, се
получават 1 550 часа дневен труд;
- така се стига до извънреден труд, за който дължимото, но неизплатено,
допълнително възнаграждение се равнява на 1 321,82 лв.;
- при формирането на неговия размер не е приспаднато възнаграждението за
нощния труд (от по 0,25 лв. на час), което вече е било платено на ищцовата
страна.
Експертното заключение подлежи на цялостно кредитиране. То е пълно, подробно мотивирано, дава точен отговор на поставените задачи и не се опровергава от останалия доказателствен материал.
Основният дискусионен въпрос, в зависимост от който е поставен и изходът от
спора, е свързан с това дали е налице основание за трансформиране на нощния
труд, положен от ищеца, в дневен, посредством коментирания коефициент. По този повод е важно да се отчете, че:
Нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в М. е 8 часа (чл. 187, ал. 1 ЗМВР), като при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта, между 22:00 и 06:00 ч., при което отработените
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187,
ал. 3, изр. 4 ЗМВР).
За положения нощен труд се дължи възнаграждение с допълнителен характер,
условията и редът за чието изплащане се определят с наредба на вътрешния
министър, а размерът му – с негова заповед (чл. 176, предл. 2 във вр. с чл.
179, ал. 1, предл. 2 и ал. 2 ЗМВР).
Служителите на държавна служба във вътрешното ведомство, чиято работа е на
смени, имат право и на допълнително възнаграждение за извънреден труд, за
отработени до 70 часа на 3-месечен период, който се заплаща с увеличение от 50
% върху основното месечно възнаграждение. (чл. 176, предл. 2 във вр. с чл. 178,
ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР).
Очевидно е, че се касае за различни правни фигури (с различно фактическо и
юридическо основание), поради което не може да бъде извършвано компенсиране
(приспадане) на допълнителното възнаграждение, изплатено за нощния труд, от
онова, дължимо за извънредния такъв. Не насочва към друг извод обстоятелството, че последният е получен в резултат на полагането на първия, който е преизчислен към дневен, съгласно процесния коефициент.
Изчисляването на самото работно време се извършва в работни дни – подневно, а
за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано, за 3-месечен период
(чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР).
Редът за неговата организация и разпределяне, за отчитането му, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките също се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР).
Подзаконовият нормативен акт, приет въз основа на тази законова делегация, в
чийто темпорален обхват на действие попада сегашният казус, е Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (обн. в бр. 60/16 г. на ДВ и действала от 02.08.2016 г. до
09.01.2020 г.).
Вярно е, че нито в ЗМВР, нито в наредбата е предвидено преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент, който да е с претендирания от ищеца показател (1,143).
Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ /приета от Министерския съвет по приложението на КТ и обн. в бр. 9/07 г. на ДВ/), когато работното време се изчислява сумирано, нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Този коефициент
възлиза именно на 1,143 и се получава при разделянето на нормалната
продължителност на работното време през деня (8 часа) на онази за нощния труд
(7 часа), установени съответно в чл. 136, ал. 3 и в чл. 140, ал. 1, изр. 2 КТ.
Посоченото нормативно разрешение, дадено от общото трудово законодателство, трябва да намери приложение и за регулирането на заплащането на нощния труд, полаган от държавните служители в М., между 22:00 ч. и 06:00 ч. В тази насока са налице три важни правно-логически довода.
Първо, по силата на изричната разпоредба на чл. 188, ал. 2 ЗМВР тези служители
се ползват със специалната закрила по КТ. Не може да има съмнение, че в нейния
обсег се включват и правилата, уреждащи намалената нормална продължителност на работното време през нощта спрямо това през деня, както и трансформирането на нощния труд в дневен, имащо отношение към по-високото и съответно по-справедливо остойностяване на първия.
Второ, възприемането на противното разбиране би поставило държавния служител в М., работещ на смени, в ситуация на по-неблагоприятно положение от работника или служителя, чието правоотношение се урежда от КТ. По този начин ще се стигне до различно третиране, което е недопустимо заради явната му колизия с принципа за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 КРБ и в чл. 14 ЕКЗПЧОС (вж. в този смисъл Решение № 311 от 08.01.2019 г. по Г. д. № 1144/2018 г., IV г. о. на ВКС, както и мотивите към т. 23 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Трето, отсъствието на нарочна уредба в ЗМВР и в подзаконовите актове по
неговото прилагане, допускаща преобразуването на нощния труд така, както то е
регламентирано в КТ и в НСОРЗ, не означава, че съществува нормативна забрана за осъществяването му. Обратното становище би било в противовес с юридическия постулат, визиран в предходния абзац, който е водещ и конституционно, и международноправно равнище.
Не е основа за друго заключение текстът на цитирания по-горе чл. 187, ал. 3,
изр. 4 ЗМВР, защото с него не се установява нормална продължителност на нощното работно време за държавните служители в М. от 8 часа, а се поставя негов предел в рамките на всеки 24-часов период.
Предвид сумираното изчисляване на работното време на ищеца в часове за
3-месечен период, паричното вземане, дължимо за извънредния труд, става
изискуемо от края на отчетното 3-месечие, в рамките на което трудът е бил
положен. Следователно в настоящия случай претендираното допълнително
възнаграждение се явява с настъпила изискуемост.
Както стана ясно, установяването на факта на неговото погасяване е в тежест на
ответника, който не е провел доказване от такъв порядък.
В обобщение на казаното дотук се налага финалната констатация, че ищцовата
претенция за главница подлежи на уважаване, тъй като са доказани елементите от фактическия състав, имащ правопораждащ ефект спрямо вземането, за което тя е предявена.

2. По иска за мораторната лихва (чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД):
Основателността на претенцията за закъснителната лихва е детерминирана от
наличието на: 1/ изискуем главен дълг и 2/ допускане на забава в погасяването
му.
Положенията, приети за установени при разглеждането на първия иск, свързани с
възникването на главницата и с нейната изискуемост, са база за извода, че
условията за дължимостта на търсената мораторна лихва са изпълнени.
Размерът ѝ за заявения период (01.01.2017 г. – 07.10.2019 г.) е изяснен със
заключението на счетоводната експертиза и той е 187,39 лв.
Ето защо и акцесорният иск също трябва да бъде уважен.

3. По съдебните разноски и дължимата държавна такса (чл. 78 ГПК):
При този изход от спора право на съдебни разноски има ищецът (чл. 78, ал. 1
ГПК). Те се равняват на 480 лв. и касаят заплатено възнаграждение за адвокат, с
включен ДДС.
Не може да бъде възприето оплакването на ответника за прекомерност (чл. 78,
ал. 5 ГПК) на адвокатския хонорар. Липсва разминаване между размера му и
минималния такъв по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на
Висшия адвокатски съвет, което да е значително на фона на действителната
фактическа и правна сложност на делото.
Тъй като ищецът е освободен от задължението за внасяне на държавни такси и
разноски по производството (чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК), ответникът следва да
заплати в полза на съда (чл. 78, ал. 6 ГПК) сумата от 231,08 лв., включваща
дължимата държавна такса и възнаграждението за вещо лице, заплатено от съдебния бюджет.

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – Г. П., Гражданско
отделение, Трети състав

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Г. Д. „Г. П.“ – М., със седалище и адрес на управление в Г. С., бул. „К.М.Л.“ № 46, да заплати на И. К. К., с адрес в Г. П., Ж. „И.“, бл. 1, вх. Б, . 5, ап. 14, ЕГН *, следните суми:
- 1 321,82 лв. (хиляда триста двадесет и един лева и осемдесет и две
стотинки), представляваща неизплатено допълнително възнаграждение, дължимо на ищеца, в качеството му на държавен служител в М., работещ на смени и на подчинение на ответника, за извънреден труд, получен в резултат на нощен такъв, положен в периода 07.10.2016 г. – 07.10.2019 г., и преизчислен към дневен,
съгласно коефициент от 1,143, ведно със законната лихва, считано от 07.10.2019
г. до погасяването;
- 187,39 лв. (сто осемдесет и седем лева и тридесет и девет стотинки),
представляваща мораторна лихва върху посоченото главно вземане, начислена за
периода 01.01.2017 г. – 07.10.2019 г., и
- 480 лв. (четиристотин и осемдесет лева), представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА Г. Д. „Г. П.“ – М., със седалище и адрес на управление в Г. С., бул.
„К.М.Л.“ № 46, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по бюджетната сметка на Районен съд – Г. П., сумата от 231,08 лв. (двеста тридесет и един лева и осем стотинки), представляваща общ размер на дължимите по делото държавна такса и разноски, направени от бюджета на съда.

БАНКОВА СМЕТКА, по която могат да бъдат заплатени сумите, присъдени в полза на ищеца – IBAN: ***, с титуляр А. Д. „Х. М. А.“.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Г. Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис на страните по делото, като въззивната жалба се подава чрез Районен съд – Г. П..


РАЙОНЕН СЪДИЯ: