Решение № 514

към дело: 20181230200484
Дата: 06/20/2019 г.
Съдия:Андроника Ризова
Съдържание

С наказателно постановление № *** от 24.03.2016 год. на Началника на група към ОДМВР „Б.", сектор П. П., [населено място], на Л. К. С., ЕГН [ЕГН], с постоянен и настоящ адрес: [населено място], [община], ул."М.“ № *** на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.175, ал. 1, т. 3 от ЗДВП му е наложена глоба в размер на 100 /сто / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1/един/ месец, като по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1/един/ месец или общо глоба в размер на 200/двеста лева/ и лишаване право да управлява МПС за срок от 2/два/ месеца, за това, че на 28.01.2016 година около 14.30 часа в [община], на път Първи клас №Е 79, като водач на товарен автомобил Д. ФТ 95 ХФ 430, С Р.. [рег.номер на МПС] , пред Бензиностанция „П.", [населено място], в посока на движение от [населено място] за ГКПП К., при поискване на собствените му документи и тези на автомобила е отказал да ги предаде и след като му е направено устно разпореждане да отиде на колоната с товарни автомобили и да се нареди, е продължил в посока ГКПП К., с което виновно е нарушил чл. 103, от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Л. К. С., който го обжалва в срок, чрез адв. Д. А. от Б., и излага, че не е доволен от НП, поради което обжалва в срок същото. Излага, че постановлението е издадено в нарушение на закона и на съществените процесуални правила. Излага, че в АУАН и издаденото въз основа на него НП са изложени фактически положения, които не отговарят на действителното положение. С оглед на което моли да се отмени обжалваното НП, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява адв. А., който моли да се отмени обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът – Сектор ПП при ОД на МВР [населено място], редовно призовани не изпращат представител.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите И. Б. и А. Х. съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 28.01.2016 година бил съставен АУАН с бл. №*** за установяване административно нарушение от св. А. Х. в присъствието на св. И. Б., срещу Л. К. С., ЕГН [ЕГН], за това, че по път ПП-*** пред бензиностанция "П." [населено място] в посока на движение от [населено място] за ГКПП К., управлява ВЛЕКАЧ "Д. ФГ 95 ХФ 430" с Р.. [рег.номер на МПС] с прикачено полуремарке с Р.. [рег.номер на МПС] СОБСТВЕНОСТ НА [фирма] ГР К. като при поискване на неговите документи за проверка и тези на автомобила, същият отказва да ги предаде и след като му е направено устно разпореждане да отиде на колоната с товарни автомобили и да се нареди, същият продължава в посока към ГКПП К., с което виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП. С акта е иззет контролния талон. В акта е вписано „Нямам възражения”. Нарушителят е подписал акта, и е получил екземпляр от същия. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. А. Х. Х. за когото не се спори, че е служител в сектор ПП при ОД на МВР Б.. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от С. В. А. – Началник група към ОДМВР Б. С-Р П.П. Б. упълномощен с МЗ -№*** г.

По т.1 от обжалваното НП.

Като законова Н., която се сочи, че е нарушена е посочен чл.103 от ЗДвП. Тази Н. гласи: При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Съдът намира, че тази Н. не въвежда задължение на водача да представи лични документи, СУМПС и КТ към него, СРМПС каквото е словесното описание на нарушението – и в АУАН и в НП. Предвид това съдът намира, че е налице нарушение на процесуалните правила - тези по чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, относно съдържанието на АУАН и на Наказателното постановление в тази му част. Разминаването в словесното описание на нарушението и посочените законни разпоредби, които са били нарушени, съгласно константната съдебна практика, безспорно е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Касае се за тежък порок на наказателното постановление в тази му част, който не би могъл да бъде отстранен на по - късните фази на процеса, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено, в тази част.

С оглед на констатираното противоречие между приетата за установена фактическа обстановка и посочената правна Н., от една страна е налице нарушено право на защита на санкционираното лице, тъй като същото не е в състояние да разбере, за какво конкретно нарушение е санкционирано, а от друга страна е налице драстично противоречие между установените факти и материалноправната Н., под която същите са подведени /чл.103 от ЗДвП/, което от своя страна е съществено нарушение на процесуалните правила.

По т. 2 от обжалваното НП.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка. От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата чл.103 от ЗДвП. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Х. и Б., и двамата очевидци на нарушението, които са възприели движението на автомобила, управляван от жалбоподателя и събитията около извършване на нарушението. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционирания в нарушение, което не е извършил. Дадените в хода на съдебното следствие показания от свидетелите Х. и Б. са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателят и са годни да обосноват описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. За да прецени достоверността на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, съдът оцени изнесеното от всеки един от свидетелите, с оглед обективната възможност, на всеки един от тях да възприеме фактите за които свидетелства, възможната заинтересованост на всеки един от свидетелите, вътрешната логическа убедителност и обективна интерпретация на очертаните от свидетелите факти. След подробен анализ на ангажираните гласни доказателства, и преценка на факта за възможната заинтересованост от изхода на делото, каквато съдът не установи, а и не бяха представени доказателства в тази насока, съдът изцяло кредитира показанията на тези двама свидетели, като депозирани от лица, непосредствено възприели фактите, за които свидетелстват, предвид присъствието им на мястото, където е осъществено деянието, което еднозначно и безпротиворечиво се установява от показанията и на двамата разпитани по делото свидетели. При извършената от съда оценка на показанията на двамата разпитани по делото свидетели, не бяха констатирани противоречия внасящи, каквото и да е съмнение, относно обективността и безпристрастността на депозираните от тях показания, като едновременно с това са житейски убедителни и в съответствие с правилата на формалната логика. Вярно е, че св. Х., явил се в съдебно заседание на 20.06.2019 г. не си спомня за конкретния случай, но същият е категоричен, че предявеният му АУАН е съставен от него и подписът срещу актосъставител е негов. Липсата на Я. спомен съдът обяснява с изминалия дълъг период, както и с обстоятелството, че свидетелят е младши автоконтрольор към РУ С. и като такъв ежедневно извършва на водачи на МПС проверки за спазване на ЗДвП, респективно при установяване на нарушения съставя актове. Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин се установи, че с деянието си жалбоподателят виновно, при форма на вината пряк умисъл е осъществил състава на административно нарушение, визирано в чл.103 от ЗДвП, поради факта, че като водач на МПС, не е спрял на посоченото от служител на службата за контрол място, при подаден сигнал за спиране със стоп – палка по образец. Съдът намира, че за извършеното административно нарушение законосъобразно е ангажирана административно - наказателната му отговорност.

Безспорно от показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че движението в процесния участък от пътя е било спряно поради забрана за преминаване на товарни автомобили. Установи се, че на място, на ГКПП К. са били разположени служители на полицията, които са имали за задача да спират отиващите в посока ГКПП-К. товарни автомобили, както и да им указват да сменят посоката си на движение, поради наложената забрана, за която било съобщено по медиите. Установява се, че А. Х. подал сигнал със стоп палка на жалбоподателя да спре и да се нареди в колоната от чакащи автомобили, но същият не спрял и продължил движението си. Изпреварил колоната от чакащи товарни автомобили, подминал проверяващите и влязъл в района на бензиностанцията. Жалбоподателят е възприел служителите на полицията и подаденият сигнал със стоп - палка по образец МВР, като на мястото е имало и служебен автомобил на МВР със специален режим на движение. Имало е опашка от спрели товарни автомобили, както и полицаите са били с униформи.

В хода на административно – наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, в частта касаеща описаното в пункт 2 нарушение, също не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в НП пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.103 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Изложеното обуславя редовност на акта за нарушение, който от друга страна, доколкото отразените в него констатации не са опровергани, сам по себе си е доказателство за нарушението съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП.

Съдът не споделя направеното от жалбоподателят възражение, че не е извършил нарушението описано в пункт 2 от обжалваното НП. По делото е безспорно установено от събраните гласни и писмени доказателства, че на процесната дата жалбоподателят не е спрял на посоченото място, при подаден сигнал за спиране от контролен орган. Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, изрично вменява, като задължение на водачите на МПС, че „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.”, като законът не допуска, каквото и да било изключение от това правило. В случая е важно и обстоятелството, че към момента на извършване на нарушението от страна на жалбоподателя, движението е било спряно поради забрана за движение на товарни автомобили, като жалбоподателят противопоставяйки се, и не спирайки на посоченото място е застрашил живота и здравето на униформените служители участващи в регулиране на движението, което обосновава, в случая и по – висока обществена опасност при извършване на нарушението. Предвид това, настоящият състав намира, че жалбоподателят законосъобразно е санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, като твърденията на жалбоподателят, съдът намира за опит да изгради защитната си теза.

Съдът не кредитира показанията на св. Н. М., тъй като свидетелят Б. е категоричен, че жалбоподателят е бил сам в автомобила. Освен това показанията му съществено противоречат на заявеното от Б. и са нелогични, тъй като житейски нелогично е без причина полицейски служител да спира някого, решил да си вземе сандвичи от бензиностанция, да се кара с него, като преди това полицаят да е седял на кафе.

В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.

За цитираното нарушение по чл.103 от ЗДвП, административно наказващият орган на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложил наказание – глоба в размер на 100,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, при предвидена възможност за налагане на наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. При определяне размера на наложеното наказание глоба, административно наказващия орган е съобразил разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя и е определил размера на наказанието близо до предвидения минимум.

В случая бяха събрани представени от АНО отегчаващи вината на жалбоподателя доказателства – справка за нарушител - водач, установяваща предходни нарушения на ЗДвП.

Лишаването от право да управлява МПС от 1 месец, е наложено към минимума определен в закона и следва да се потвърди и в тази част НП, с оглед предвидената забрана в ЗАНН, да се определя наказание под предвидения в закона минимум.

Съдът намира, че така определените административни наказания съответстват на тежестта на извършеното нарушение и са съобразени с разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.5 от ЗАНН.

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното Наказателното постановление следва да се отмени в частта по т.1 и да се потвърди в частта по т.2

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № *** от 24.03.2016 год. на Началника на група към ОДМВР „Б.", сектор П.П., [населено място], В ЧАСТТА по т. 1, в която са наложени на Л. К. С., ЕГН [ЕГН], с постоянен и настоящ адрес: [населено място], [община], ул."М.“ № *** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП – глоба в размер на 100,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за нарушение на чл.103 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №*** година на № *** от 24.03.2016 год. на Началника на група към ОДМВР „Б.", сектор П.П., [населено място], В ЧАСТТА по т. 2, в която са наложени на Л. К. С., ЕГН [ЕГН], с постоянен и настоящ адрес: [населено място], [община], ул."М.“ № *** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 100,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Б.административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: