Решение № 64

към дело: 20181230100489
Дата: 02/05/2019 г.
Съдия:Диана Хаджиева
Съдържание

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „П. К. Б.“ Е., ЕИК
****, със седалище и адрес на управление в Г. С., бул. „Б.” № **, Б.Е, В., чрез пълномощника си К. К. А., редовно упълномощен с пълномощно рег.№
2644/17.02.2017 г. на нотариус с рег.№ 271, против С. К. Г., ЕГН *, от с. К. общ. П., ул. „Х. С.” № **, с цена на иска 4 553.04 /четири хиляди петстотин петдесет и три лева и четири стотинки/ лева.

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.
127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните
книжа.
Съдебните книжа са връчени на назначения по реда на чл.47 от ГПК О. П. на
ответника, като от него в предвидения от закона срок е депозиран отговор на
исковата молба, с който е взето становище по допустимостта и основателността на исковата претенция, сторени са доказателствени искания.
Ответникът, чрез своя О. П. е заявил и насрещна искова претенция,
представляваща обективно съединени, заявени при евентуалност такива за
нищожност на процесния договор за потребителски К., Споразумение към него и
Общи условия, а в условията на евентуалност – на конкретни клаузи от същите с
искане да бъдат обявени за нищожни.
Ищецът по първоначалния иск, иска от съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че съществува вземане в полза на „П. К. Б." Е. срещу
длъжника С. К. Г., възникнало на основание неизпълнение на Договор за
потребителски К. „П. К. Б." ****" №* в общ размер на 4553.04 лв. /четири хиляди
петстотин и петдесет и три лева и 04 ст./, представляващи главница, като
претендира и присъждане на сторените по делото разноски, за които е представил списък по чл.80 от ГПК.
Насрещният ищец иска от съда да постанови решение, с което да бъдат обявени – Договорът за потребителски К., Общите условия към същия и Споразумението за
предоставяне на пакет допълнителни услуги към договор за К., за нищожни
съгласно чл.26 ал.1 от ЗЗД и бъде отхвърлен иска на кредитора – първоначален
ищец по делото. В условията на евентуалност е заявена насрещна искова претенция, в случай,че съдът приеме, че не са нищожни съгласно чл.26 ал.1 от Закона за задълженията и договорите – Договорът за потребителски К., Общите условия към същия и Споразумението за предоставяне на пакет допълнителни услуги към договор за К. - Да бъде прогласена нищожността на клаузите на т. VI на сключения между С. Г. ЕГН * с адрес село Ключ, О., ул."Х. С."№**, от една страна и „П. К. Б."Е. ЕИК**** от друга Договор за потребителски К. №* сключен на
15.12.2015 г., в който е уговорен ГЛП в размер на 41.17%, както и лихвен
процент на ден в размер на 0,11% за нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави, както и клаузата в т.VI от
сключения на 15.12.2015 година Договор за потребителски К., /споразумение/ с
която е уговорено С. Г. да заплати възнаграждение за пакет за допълнителни
услуги в размер на 2449.92 лв., като противоречаща на разпоредбите на чл. 10а,
ал. 2, предл. 2 и чл. 10а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК както и клаузите на чл. 15, т.
1,2,3,4,5 от ОУ за нищожни като неравноправни клаузи на основание чл. 143, вр.
с чл. 146 от ЗЗП, като се претендират и сторените разноски.

В съдебно заседание за ищеца, редовно призован П. не се явил, като е постъпила
молба, с която е изразено становище по заявените искови претенции и
възраженията на ответника. Представен е списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът, призован, чрез назначеният му О. П. по реда на чл.47 ал.5 от ГПК,
се представлява от същия, като се поддържат заявените оспорвания и предявен
насрещен иск.

В хода на съдебното дирене са събрани като доказателства допуснатите такива и
представени от ищеца с исковата молба, от ответника в хода на процеса както и
заключението по допуснатата и назначена съдебно счетоводна експертиза.

Въз основа на събрания доказателствен материал и след неговия анализ поотделно и в съвкупност съдът е мотивиран да приеме за доказана следната фактическа обстановка:

На 14.12.2015 година С. Г. е подписала „Искане за отпускане на потребителски кредит „П. К. Б." ****", с което е кандидатствала за отпускането на заемна сума в размер на 3000,00/три хиляди/ лева с месечна погасителна вноска на стойност 310,46 лева. След извършено проучване от страна на кредитора, на 15.12.2015 година е получила Стандартен европейски формуляр, с която е бил определен общ размер на кредита на стойност 2450,00 лева. От съдържанието на същия е видно, че след извършената преценка от страна на кредитора относно платежоспособноста на С. .Г., на 15.12.2015 година „П.К.Б." **** предоставя на ответника „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит" относно потребителски кредит "П.К.С.“. На ответника е предложено да сключи и договор за пакет от допълнителни услуги „Бонус" при следните параметри: Сума на кредита 2450.00 лева, размер на месечната вноска: 151.46 лева, срок на кредита за 24 месеца, ГПР:49.89 %, цена на закупен пакет от допълнителни услуги – 2449,92 лева.
Безспорно се установява, че на същата дата – 15.12.2015 година, ответникът С. Г. е подписала и между страните е бил сключен - Договор за потребителски кредит „П.К. С." №*..Установява се от съдържанието на договора /лист 17-19/, че страните са се споразумели, кредиторът – ищец да предостави в заем на кредитополучателя – ответник следните суми: заемна сума в размер на 2450,00 лева, за срок на кредита - 24 месеца при месечна погасителна вноска на стойност - 151.46 лв. От същият договор е видно, че във връзка със заемната сума е конкретизиран размерът на годишен процент на разходите (ГПР) - 49.89 % при годишен лихвен процент от 41.17 % и лихвен процент на ден - 0,11 %. Видно е, че страните са се съгласили дължимата сума по кредита, възприемана от съда като уговорена от страните цена на кредита, в смисъл на възнаграждение на кредитора да е на стойност – 589,59 лева. Пак от същия договор е видно, че е било подписано и уговорено закупуването на допълнителен пакет услуги с цена на същия, като възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 2449.92 лева и размер на вноската - 102.08 лева.
При горното категорично се доказва, че така с разписването на договора е било постигнато съглашение, че общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в размер на 6084.96 лева и размер на месечната вноска на стойност 253,54 лева.
Доказва се, че кредиторът е предал заемната сума от 2450,00 лева на кредитополучателя С. Г. на 15.12.2015 година, като я е наредил по сметка на кредитополучателя.
Категорично се доказва, че с подписването на Договора за потребителски кредит на 15.12.2015 година на кредитополучателя – С. Г. са били предоставени да подпише и тя е подписала Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги – лист 21 от делото, Общи условия на „П. К. Б.“ ****Д към договора за потребителски кредит, както и Погасителен план към Договор за потребителски кредит и сключено споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги.
От фактическия анализ на Погасителния план и Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги се установява за съда, че е определен фиксиран размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги, който е калкулиран в общия размер на месечната вноска – така размера на вноската по закупения пакет от допълнителни услуги е статичен размер, напроменяща се величина за целия период на договора на стойност 102,08 лева и участва във формирането на общия размер на месечната вноска от 253,54 лева, която пък представлява едновременно и сума за погасяването на кредитното задължение.
Пак от съдържанието на Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги се установява, че като допълнителни услуги са определени и фиксирани следните:
- Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
- Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
- Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
- Възможност за смяна на дата на падеж;
- Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Категорично е, че страните по споразумението са се съгласили, че кредиторът ще предостави на кредитополучателя възможност и право да се възползва от всяка от горните допълнителни услуги при изпълнение на специфичните условия за всяка една от тях, съгласно уговореното в Общите условия, за което кредитополучателят ще заплати възнаграждение за предоставянето (респективно възможността за предоставянето) на тези услуги в размер, посочен в точка VI Договора за потребителски кредит, а именно 2449,92 лева.
Пак от съдържанието на споразумението е видно, че от една страна страните са уговорили ползването при специфични условия на която и да е от услугите според правилата на Общите условия, като обаче в същото време са уговорили, че възнаграждението за предоставянето на посочените допълнителни услуги „става изискуемо с подписването“ на споразумението, като същото ще бъде разсрочено за срока на договора за потребителски кредит на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на главницата. При това очевидно е, че на това основание и в погасителния план месечната погасителна вноска е определена в общ размер на 253,54 лева.

От фактическа страна се доказва, че С. Г. е подписала и Общите условия, като с полагането на подпис от същата, съдът приема, и не се спори, че е била запозната с тях.
От съдържанието на Общите условия е видно, че съгласно:
„Чл.8.1 – клиента се задължава да върне отпуснатия кредит, както и да погаси всички задължения във връзка с Договора за потребителски кредит и Общите условия по банкова сметка на кредитополучателя;
Чл.9.2 – Кредиторът има право да получи плащане по кредита по начина и в сроковете по чл. 6. и погасителния план.
Чл.12.3 - В случай, че клиента просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на Договора за потребителски кредит и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредитора да изпраща на клиента уведомление, покана, предизвестие или други. В този случай страните могат допълнително да договорят и различен начин за уреждане на отношенията си по Договора за потребителски кредит.
Чл.12.4 - При прекратяване на Договора за потребителски кредит на основание чл. 12.3. от Общите условия, клиентът дължи остатъчните и не по гасени вноски по погасителен план, включващи и възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси, както и неустойка в размер на 35% (тридесет и пет процента) върху остатъчния размер на главницата по погасителен план.
Чл.15 - Допълнителни услуги, който се отнася и прилага единствено по Договори за потребителски кредит, по които клиентът е поискал и избрал да закупи пакет от допълнителни услуги. За фактическото използване на всяка от услугите, трябва да са налице съответните специфични условия, описани по-долу в настоящия член, а именно:
15.1. - Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит – всеки клиент пожелал и избрал да закупи пакет от допълнителни услуги, ще получи приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит и изплащане на отпуснатата сума преди ДПК, без закупен пакет от допълнителни услуги.
15.2. Отлагане на вноски
15.2.1 В случай, че клиентът е пожелал и закупил пакет от допълнителни услуги и е сключил Договор за потребителски договор със срок от 3, 6 или 9 месеца, може да поиска от кредитора да му отложи 1 (една) погасителна вноска след платена първа вноска по договора, ако срокът на договора е 12 месеца, клиентът може да поиска кредиторът да му отложи 2 (две) погасителни вноски след платена трета вноска по договора. Ако договорът е със срок от 18 месеца - 3 погасителни вноски след платена трета вноска, а ако договорът е със срок от 24 месеца – клиентът може да поиска от кредитора да му отложи 4 (четири) погасителни вноски след платена трета вноска по Договора.“.
Пак там е уговорено, че клиентът може да поиска от кредитора да му отложи на части или на куп допустимия брой погасителни вноски, но не може да поиска отлагане на повече от 3 (три) последователни погасителни вноски.
В общите условия е посочено, че клиентът може да поиска от кредитора да му отложи определения брой погасителни вноски, поради следните причини:
- Дългосрочна неработоспособност на клиента или на друго лице, участващо с доходите си в домакинството му; Под дългосрочна се разбира неработоспособност, започнала най-рано от деня на подписването на Договорът за потребителски кредит и продължаваща повече от 3 (три) седмици;
- Прекратен трудов договор на клиента или на друго лице, участващо с доходите си в домакинството му;
- Неплатен отпуск на клиента, който е по-дълъг от 10 дни;
- Загуба или повреда на имущество на клиента в резултат на бедствие - пожар, наводнение и др. подобни.
- Смърт на лице, участващо с доходите си в домакинството на клиента;
- Задължение на работодател към клиента или към друго лице, участваща с доходите си в домакинството му, но е уговорено, че размерът на всяка една намалена вноска не може да бъде по-малък от 30 лева
Според разписаните от ответника С. Г. Общи условия в чл.15.3.3 са определени правила и процедура, по която се изпълнява уговореното между страните – а именно: подаване на заявление, заедно със съответните документи, доказващи наличието, което се подава не по-късно от 25 (двадесет и пет) календарни дни от падежа на погасителната вноска и са издадени не повече от два месеца преди датата на подаване на заявлението, подписване на допълнително споразумение за намаляването на вноски по кредита, подаване на писмено заявление за промяна на датата на падежа, отново съпроводено с подписване на допълнително споразумение.
От доказателствата по делото се установява, че С. Г. е ползвала част от допълнителните услуги. При това на 01.08.2016 година е бил сключен Анекс № 1 към Договор за потребителски кредит за отлагане и намаляване на вноски. Така страните са уговорили и кредитодателят е изпълнил задължението си, както е уговорено. Установява се, че заплащането на вноски № 6,7,8 по погасителния план е било отложено, а вноски № 9,10,11,12 са били намалени в размер на 63.54 лв. Съответно с подписването на анекса е подписан и нов погасителен план – лист 38-39 от делото.
Въпреки новото споразумение между страните се установява, че С. Г. е извършила последно плащане на 24.2.2017 година, след което е преустановила плащанията, като в хода на процеса е представила доказателства за платени след образуване на производството сумата от общо 1300,00 / хиляда и триста/ лева.
Съгласно заключението по съдебно счетоводната експертиза, кредитополучателят С. Г. е извършила плащания по сметка на кредитора до момента в общ размер на 2831,92 лева, като същите са били разпределени от кредитора както следва: 995,20 лева – платена главница, 671,24 лева - платена договорна лихва, 1165,48 лева – вноска по допълнителни услуги.
Установява се, че кредиторът се е ползвал от разписаното в чл.12.4 от Общите условия на Договора за потребителски кредит и на 25.4.2017 година е прекратил договора, поради неплащане на месечни вноски след 24.2.2017 година от страна на кредитополучателя, като е изпратено писмо от 26.4.2017 година до Стоя Гогова, че дължи сумата от 4553.04 лв. /четири хиляди петстотин и петдесет и три лева и 04 ст./, представляващи главница, като по делото няма доказателства това писмо да е било връчено на длъжника.
Установява се, че кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. №1563/2017 година по описа на Районен съд П. Заявлението е било уважено и заповедния съд е издал – Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2219/21.11.2017 година, с която е разпоредил длъжникът да заплати на кредитора следните суми:
- 4 553,04 лв. /четири хиляди петстотин петдесет и три лева и четири стотинки/, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 3004619432 от 15.12.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.11.2017 г., до погасяването;
- 20,82 лв. /двадесет лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от 15.02.2017 г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 25.04.2017 г. /дата на прекратяване на договора/;
- 91,48 лв. /деветдесет и един лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща разноски за заплатена държавна такса по делото, и
- 50 лв. /петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26, предл. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК – чрез залепване на уведомление и до заявителя – кредитор е било изпратено съобщение, че има право да предяви иск за установяване на вземането си – получено на 26.3.2018 година, като разглеждания в настоящето производство иск е заявен на 26.4.2018 година – в указания едномесечен срок. В този смисъл не се установява твърдяното от ищеца, длъжникът да е подавал възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
От заключението по съдебно счетоводната експертиза, а и от изслушването на вещото лице в съдебно заседание на 05.2.2018 година, съдът като приема, че заключението е пълно и точно, изчерпателно отговаря на поставените въпроси, от значение за правилното решаване на спора, се установява, че:
След извършените плащания преди образуване на производството и тези в хода на производството, остатъкът от възнаграждението за кредитора, относно предоставения допълнителен пакет услуги е на стойност 1284,54 лева, съответно неплатена е останала главница по кредита в размер на 1454,80 лева, като общият остатъчен размер е 2739,34 лева.
Категоричен е извода на съда, въз основа на заключението на вещото лице, че при изчисляване на годишния процент на разходите /ГПР/ по процесния договор за кредит, ако се изчисля на база само кредитната сума от 2450.00 лева е в размер на 49,8971 %, която стойност е по-малка от 5 пъти действащата законна лихва 5 х 10,02= 50,10 %, но ако се направят изчисления, включващи и месечните плащания по избрания и закупен пакет от допълнителни услуги в размер на вноската от 102,08 лева, годишният процент на разходите ще бъде в размер на 183,0266 %, което е 13 пъти над действащата законна лихва.

При горната фактическа обстановка съдът е мотивиран да стори следните правни изводи:

Предявен е иск за установяване на съществуване на вземане на ищеца по реда на чл.422 от ГПК и в срока по чл.415 ал.4 от ГПК с правна квалификация, с който се иска да се признае за установено със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „П. К. Б." **** срещу длъжника С. К. Г., възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит „П. К.С." №*** в общ размер на 4553.04 лв. /четири хиляди петстотин и петдесет и три лева и 04 ст./, представляващи главница, както и да бъдат присъдени съдебни разноски в полза на ищеца - с правна квалификация чл.420 ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.9 от Закона за потребителския кредит във връзка с чл.79 ал.1 от Закона за задълженията и договорите.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба и по реда на чл.212 от ГПК е заявил насрещни искови претенции в условията на евентуалност, с които иска от съда да постанови решение, с което да бъдат обявени – Договорът за потребителски кредит, Общите условия към същия и Споразумението за предоставяне на пакет допълнителни услуги към договор за кредит, за нищожни съгласно чл.26 ал1 от ЗЗД и бъде отхвърлен иска на кредитора – първоначален ищец по делото – с правна квалификация чл.26 ал.1 пр.1 и пр.2 от Закона за задълженията и договорите.
В условията на евентуалност е заявена насрещна искова претенция, в случай,че съдът приеме, че не са нищожни съгласно чл.26 ал.1 от Закона за задълженията и договорите – Договорът за потребителски кредит, Общите условия към същия и Споразумението за предоставяне на пакет допълнителни услуги към договор за кредит - Да бъде прогласена нищожността на клаузите на т. VI на сключения между С. Г. ЕГН ***** с адрес село К., общ.П., ул."Х. С."№**, от една страна и „П. К.Б."**** ЕИК**** от друга договор за потребителски кредит №.**** сключен на 15.12.2015 г., в които е уговорен ГЛП в размер на 41.17%, както и лихвен процент на ден в размер на 0,11% за нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави, както и клаузата в т.VI от сключения на 15.12.2015 година Договор за потребителски кредит, /споразумение/ с която е уговорено С. Г. да заплати възнаграждение за пакет за допълнителни услуги в размер на 2449.92 лв., като противоречаща на разпоредбите на чл. 10а, ал. 2, предл. 2 и чл. 10а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК както и клаузите на чл. 15, т. 1,2,3,4,5 от ОУ за нищожни като неравноправни клаузи на основание чл. 143, вр. с чл. 146 от ЗЗП – с правна квалификация чл.146 ал.1 във връзка с чл.143 т.5, т.9 и т.19 от Закона за защита на потребителите.
С доклада по делото съдът е указал на страните доказателствената тежест.
Заявените искови претенции съдът приема за допустими, доколкото е налице спазване на срока, предвиден от законодателя в разпоредбата на чл.415 ал.4 от ГПК, като е налице и идентичност между претендираните в заповедното и настоящето производство вземания и длъжник. Насрещните претенции са заявени в срока по чл.212 от ГПК от надлежна страна, и също са допустими. Исковете са местно и родово подсъдни на настоящия съдебен състав.

По основателността на претенциите

При установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да приеме, че част от първоначалната искова претенция на кредитора следва да бъде уважена, като се уважи насрещната главна и евентуалната насрещна искова претенция в една част – относно Споразумението за предоставяне на пакет допълнителни услуги към договор за кредит, и се отхвърли насрещната претенция за нищожност на Договорът за потребителски кредит, Общите условия към същия, за нищожни съгласно чл.26 ал.1 пр.1 и пр.2 от Закона за задълженията и договорите.

Аргументите на съда за това са следните:

Категорично е, че от фактическа и правна страна, страните са били в договорни отношения, като между тях е било налице облигационно правоотношение по силата на договор за потребителски кредит. В този смисъл отношенията между страните се регулират извън договореното между тях и от императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит. На следващо място, доколкото кредитополучателят има качеството на „потребител“ приложими са и нормите на Закона за защита на потребителите, с който е транспонирана Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета/наричана по – долу Директивата/, в този смисъл и относимата съдебна практика на ВКС и Съда на ЕС.

В хода на съдебното дирене се установи от анализа на съдържанието както на Договора за потребителски кредит, така и на включената в него клауза „По избран и закупен пакет от допълнителни услуги“, както и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и Общите условия към договора, че всъщност уговореното възнаграждение по пакета допълнителни услуги в размер на 2449,92 лева се дължи независимо дали ще се използват от кредитополучателя такива услуги. Следва да се посочи, че въпреки, че в Общите условия и в Споразумението за предоставяне на пакет от услуги, тази допълнителни такива са индивидуализиран по вид, но не и по цена. От разпоредбата на чл.15 от Общите условия е видно, че ползването на една от услугите – било то отлагане на вноски, било промяна на датата на падеж, не е свързано с ползването на друга от допълнителните услуги. За съда е несъмнено, че ползването на допълнителните услуги е изборно и според конкретиката на обстоятелствата, съответно и е хипотетично, към датата и при подписването на споразумението за тях.
Очевидно е, че за допълнителния пакет е определено едно общо възнаграждение, като цена на целия пакет, но липсва описание на цената на услугата, както в Договора за потребителски кредит, така и в Споразумението за предоставянето им, така и в Общите условия. Напълно невъзможно е да се определи единичната цена на услугата, за което иначе е разписана подробна процедура в Общите условия. Именно наличието на процедура за ползването – така разписаните правила в чл.15.1, чл.15.2, чл.15.3, чл.15.4 и чл.15.5, мотивира съда да приеме, че се касае за отделни допълнителни услуги, а не за една, за която да се дължи едно общо по размер възнаграждение от 2449,92 лева. Видно е, че за всяка от предвидените възможности – приоритетно разглеждане, отлагане на вноски, намаляване на погасителни вноски, смяна на датата на падежа, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства – липсва единична цена, като липсва и описание на механизма, по който сумата от 2449,92 лева се формира.
Правният анализ на клаузата разписана между страните относно пакета от допълнителни услуги – през анализ на Договора за потребителски кредит, Споразумението и Общите условия, мотивират съда да приеме, че всъщност тази сума е част от разходите по кредита, като съответно следва да се отнесе към годишния процент на разходите / ГПР/. Безспорно е от правна страна, че това възнаграждение отговаря на такова по смисъла на 1 т.1 от Закона за потребителския кредит. От хипотезиса на тази правна норма е видно, че за общ разход по кредита „са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.“.
Като се обърне внимание на определението за „годишен процент на разходите /ГПР/ по смисъла на чл.19 ал.1 от Закона за потребителския кредит и се съпостави с определението в 1 т.1 от същия закон, при конкретиката на разглеждания казус, съдът достига до извода, че възнаграждението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги в размер на 2449,92 лева всъщност представлява разход свързан пряко с договора за кредит и е разход за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит. При тези аргументи на съда се следва и извода, че е налице нарушение на ограничението по чл.19 ал.4 от Закона за потребителския кредит, като се установи от заключението на вещото лице, че при формиране на общ размер на дълга, с включена цена на допълнителните услуги ГПР е в размер на 183,0266 %, което е надвишение на лимита по чл.19 ал.4 от Закона за потребителския кредит.
При приложението на чл.19 ал.5 и ал.6 от Закона за потребителския кредит се следва, че клаузата в Договора за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ от 15.12.2015 година за „Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги“ – 2449,92 лева е нищожна, като противоречаща на закона. Следва само тази клауза да се обяви от съда за нищожна, като тя не влече след себе си нищожност на Договора за потребителски кредит от 15.12.2015 година, и съответно при приложението на чл.19 ал.6 от Закона за потребителския кредит, сумите, които са отчетени от плащанията на длъжника по кредита и отчислявани за заплащане на това възнаграждение следва да намалят размера на дължимата главница.
Горното при заявената претенция само за установяване на дължимост на главница по договора остойностено означава следното: Договорената главница е в размер на 2450,00 лева. За същата са извършени плащания в размер на 995,20 лева – така видно от заключението на вещото лице, като платеното преди образуване на производството и това в хода на процеса е отчетено правилно и с оглед на дължимата договорна лихва. Неплатения остатък от договорната главница е в размер на 1454,80 лева. В същото време, размера на извършените вноски по допълнителни услуги е 1165,48 лева, който като се прихване като недължимо платен, поради нищожност - формира размер на неплатената от длъжника главница на стойност 289,32 /двеста осемдесет и девет лева и тридесет и две стотинки/ лева.
За съда следва да бъде обявено за нищожно, поради противоречие със закона – така противоречие със Закона за защита на потребителите по смисъла на чл.143 т.9, т.18 и т.19 от същия, противоречие на императива на чл.10 ал.1 от Закона за потребителския кредит и чл.10а ал.4 от същия – и Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 15.12.2015 година. Следва да са посочи, че същото страда от съществени пороци, които са довели до невъзможност на кредитополучателя – потребител да формира правилно и относимо воля за подписването му. Така проверяваното споразумение като не съдържа цена на допълнителните услуги, всъщност представлява уговарянето на клаузи, с които потребителят не е могъл да се запознае предварително и съответно по смисъла на чл.143 т.18 да съобрази бъдещите икономически последици, с което за него със споразумението категорично е налице господстващо положение на кредитополучателя, което е имплицитно забранено от текста на чл.143 т.19 от Закона за защита на потребителите. На следващо място както вече се посочи по-горе това споразумение, подобно и на Договора за потребителски кредит не съдържа по смисъла на чл.10 ал.1 и чл.10а ал.4 от Закона за потребителския кредит, ясно и пълно описание, по ясен и разбираем начин за потребителя на цената на всяка от услугите, като изначално липсва такава определена. Самият факт, че споразумението предвижда дължимост на такава такса – 2449,92 лева без дори да е настъпил фактическия състав, а и без изпълнение на процедурите по чл.15 от Общите условия, мотивира съда да приеме, че независимо, че фактически споразумението е физически на отделен хартиен носител и е даден за подпис на потребителя отделно от Договора за потребителски кредит, то всъщност е иманентна част от Договора за потребителски кредит, заради и което и за него са приложими императивите на Закона за потребителския кредит, а не следва да се разглежда като договор за услуга, заради и което тези твърдения на ищеца са неоснователни.
Очевидно е, че с подписването на Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, което не е инкорпорирано в текста на Договора за потребителски кредит, но е всъщност фактически и от правна страна неразделна част от него, кредитодателят заобикаля закона, нарушавайки и общата забрана за заобикаляне на закона по смисъла на чл.26 ал.1 предложение трето от Закона за задълженията и договорите. Заобикалянето на закона е очевидно за съда, доколкото с уговарянето на възнаграждение в размер на 2449,92 лева за пакет допълнителни услуги, всъщност се цели внушението, че се намалява годишния процент на разходите до степен привидно да отговаря на изискванията на чл.19 ал.5 от Закона за потребителския кредит, както и сочи при изслушването си вещото лице в съдебно заседание на 05.2.2019 година.
По твърденията на ищеца за нищожност на Общите условия изцяло или в частта относно чл.15, чл.15.1, чл.15.2, чл.15.3, чл.15.4 и чл.15.5 съдът приема за неоснователни. Текстовете на Общите условия в разглежданите твърдения не противоречат на закона – ясни и на разбираем език е посочено какви са допълнителните услуги, каква е процедурата, която следва да се използва за да бъдат предоставени, параметрите, на които потребителя следва да отговаря и механизма на изпълнение на услугите. За същите не се установява да демонстрират господстващо за кредитодателя положение, нито поставяне в неравноправност на потребителя. В този смисъл съдът следва да отхвърли насрещния иск в тази част. Неоснователни са и твърденията и иска на насрещния ищец относно – нищожност на клаузите по Договора за потребителски кредит, в частта с която е уговорен ГЛП в размер на 41.17%, както и лихвен процент на ден в размер на 0,11% за нищожни на основание – за тази клауза не е налице нито заобикаляне на закона нито противоречи на императива на чл.19 ал.5 от Закона за потребителския кредит. Лихвата е посочена в абсолютно число, което е достатъчно ясно и пълно описание на задължението за лихва – при това не е налице и неравнопраност на клаузата, заради която да се приеме, че потребителят не е могъл да разбере и съобрази бъдещите си задължения във връзка с тази уговорка.

При горните мотиви, настоящият съдебен състав достига до извод за частична основателност на установителната искова претенция до размера от 289,32 лева, представляваща неплатетна главница по Договор за потребителски кредит „П. К. Б." ****“ № ** от 15.12.2015 година, като над този размер исковата претенция до първоначално заявения от 4553,04 лева следва да се отхвърли като неоснователна, поради нищожност на договора в частта „възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги“ и изцяло на Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 15.12.2015 година.
Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ответника – ищец по насрещния иск, като се има предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/.
Тук следва да се посочи, че Съда на ЕС, при спорове във връзка с Директивата, категорично е дал отговор, че същата Директива не допуска правна уредба на държава членка, която не дава възможност на съда да преценява служебно или на който и да е друг етап от производството неравноправния характер на клауза, ако потребителят не подаде възражение - така Решенията по дела С-618/10, С-473/00/. В този смисъл и ВКС, в производство по чл.290 от ГПК е развил същата теза, а именно: С Решение № 23/07.07.2016 година, по т.д.№ 3686/14 година на ВКС е прието, че „Първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор.“.

По разноските

Ищецът претендира разноски, съгласно представен списък на разноските и представени доказателства по делото в размер на: 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, 91,48 лева – държавна такса в заповедното производство, 550,00 лева – юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, 38,64 лева – заплатена държавна такса, 548,71 лева – депозит за назначаване на особен представител на ответника, 110,00 лева – депозит за вещо лице.
Ответникът не претендира разноски, като и не представя доказателства да е сторил такива.
В същото време, доколкото заявената насрещна искова претенция е такава депозирана от особен представител, назначен по реда на чл.47 ал.6 във връзка с ал.5 от ГПК, съдът не е събрал дължимата се държавна такса, за образуване на производството по насрещния иск, допуснат за съвместно разглеждане, като следва да я събере с решението. По смисъла на Решение № 76/15.07.16г. по т.д.№ 888/15г. на ВКС, и следващото - Решение № 72/02.08.16г. по т.д.№ 686/15г. на ВКС – определят, че насрещната искова претенция е неоценяема, заради което за нея следва да бъде събрана държавна такса в размер, определен по реда на чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК в размер на 60,00 лева.

С оглед изхода от делото, по аргумент от чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски, съобразно уважения размер на иска, общо за исковото и заповедното производство на стойност – 94,61/деветдесет и четири лева и шестдесет и една стотинки/ лева, платими от ответника.
На назначения особен представител следва да се изплати внесения депозит за възнаграждение в размер на 548,71 лева.
Дължимата се държавна такса по неоценяемия иск за нищожност в размер на 60,00 лева следва да се заплати от ищеца, срещу когото този иск е уважен по аргумент от разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, като ищецът следва да заплати и платения депозит за изготвяне на експертизата от бюджета на съда в размер на 100.00 лева, чиято дължимост е производна на уважаването на насрещния иск в една част.

Мотивиран от горното и на основание чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК, 26 ал.1 предложение трето от Закона за задълженията и договорите, чл.143 т.9, т.18 и т.19 във връзка с чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите и чл.10 ал.1 и чл.10а ал.4 от Закона за потребителския кредит и на основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК, и чл.3 ал.1 т.2 от Наредбата за правната помощ, съдът
Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА за нищожно Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 15.12.2015 година, сключено между „П. К. Б.“ ****Д, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Б.” № **, бл.**, вх.*, и С. К. Г., ЕГН ****, от с. К. общ. П., ул. „Х. С.” № **, поради заобикаляне на закона, неравноправност на клаузите му и противоречие с императивните разпоредби на чл.143 т.9, т.18 и т.19 от Закона за защита на потребителите, чл.10 ал.1 и чл.10а ал.4 от Закона за потребителския кредит, като отхвърля като неоснователен иска в частта, с която се иска да се обяви за нищожен Договор за потребителски кредит „ „П.К. С.“ от 15.12.2015 година и Общите условия към него, подписани между същите страни.

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата в Договор за потребителски кредит „П.К.С.“ от 15.12.2015 година, с която е уговорено С. К. Г., ЕГН ***** да заплати възнаграждение за пакет за допълнителни услуги в размер на 2449.92 /две хиляди четиристотин четиридесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/ лева, като отхвърля иска да се обяви нищожност на клаузите на т. VI на сключения между С.К. Г. ЕГН *** с адрес село К., общ.П., ул."Х. С."№**, от една страна и „П. К.Б."**** ЕИК**** от друга Ддоговор за потребителски кредит №.***** сключен на 15.12.2015 г., в който е уговорен ГЛП в размер на 41.17%, както и лихвен процент на ден в размер на 0,11% , като неоснователен.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в правоотношенията между „П. К. Б.“ ****Д, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Б. № **, бл.**, вх.*, чрез пълномощника си К. К. А. редовно упълномощен с пълномощно рег.№ 2644/17.02.2017 г. на нотариус с рег.№ 271, против С. К. Г., ЕГН ****, от с. К., общ. П., ул. „Х. С.” № **, че длъжникът С. К. Г., ЕГН **** дължи на кредитора сумата от 289,32 /двеста осемдесет и девет лева и тридесет и две стотинки/ лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит „П. К.С.“ № * от 15.12.2015 година, като над този размер до първоначално заявения от 4 553.04 /четири хиляди петстотин петдесет и три лева и четири стотинки/ лева, отхвърля иска като неоснователен.

ОСЪЖДА „П. К. Б.“ ****Д, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Б.” № **, бл.**, вх.*, чрез пълномощника си К. К. А. редовно упълномощен с пълномощно рег.№ 2644/17.02.2017 г. на нотариус с рег.№ 271 да заплати по сметка на Районен съд – П. сумата от 60,00 лева, представляваща дължимия се размер на държавната такса по иска за нищожност и сумата от 100.00/сто/ лева, изплатено възнаграждение на вещото лице.

ОСЪЖДА С. К. Г., ЕГН ****, от с. К., общ. П., ул. „Х. С.” № ** да заплати на „П. К. Б.“ ****Д, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Б.” № **, бл.**, вх.*, чрез пълномощника си К. К. А. редовно упълномощен с пълномощно рег.№ 2644/17.02.2017 г. на нотариус с рег.№ 271 сумата от 94,61 /деветдесет и четири лева и шестдесет и една стотинки/ лева, представляваща общо дължимия се размер на сторените от ищеца разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважения размер на иска.

На назначения особен представител на ответника – адвокат И. К.З. от АК – Б. да се изплати внесеното като депозит от ищеца възнаграждение в размер на 548,71 /петстотин четиридесет и осем лева и седемдесет и една стотинки/ лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Б. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните, като след влизането му в сила да се изпрати препис на заповедния съд по ч.гр.дело № 1563/2017 година по описа на Районен съд - П.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Д. Х./