Решение № 8509

към дело: 20201230100164
Дата: 07/24/2020 г.
Съдия:Атанас Кобуров
Съдържание

Производството е образувано по искова молба на А. С. Ш., ЕГН: * от С., О.,
против Н. С. Г., ЕГН: * с адрес за призоваване С., О., У. А. № *, с правно
основание чл.127, ал.2 във вр. с чл.143 от СК.
Посочва се в исковата молба, че страните са живели на семейни начала, от което
съжителство има родени две деца М.А.Ш. и Я.А.Ш..
Твърди, че страните заедно се грижили за децата до месец септември 2019 г.,
когато ответницата се преместила да живее при майка си в С., заедно с детето
Я., като до месец ноември 2019 г. веднъж в седмицата отивала в С., заедно
с детето, като при едно от последните отивания оставила детето при ищеца.
Твърди, че след 22.01.2020 г. няма никаква връзка с ответницата, тъй като
същата заминала да работи в А. Посочва, че за издръжката, отглеждането и
възпитанието на децата се грижи той.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да предостави
упражняването на родителските права по отношение на децата М.А.Ш. и Я.А.Ш. на ищеца А. С. Ш., като бъде определено местоживеенето на децата на адреса на бащата в С., О., ул.А.П.№ **, на майката да бъде определен режим на лични отношения с децата, както и същата да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на всяко от децата.
Ответницата Н. Г. счита предявения иск за допустим, но изцяло за неоснователен.
Не оспорва твърдяното от ищеца, че са били във фактическо съжителство, в
следствие на което са родени децата М.и Я.Ш. Твърди, че изложеното в исковата молба не отговоря на истината, за това, че е напуснала сама семейното жилище, че е заминала за чужбина без никой да знае къде се намира, както и че няма условия да отглежда децата си.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли
претенциите на ищеца и да предостави упражняването на родителските права върху родените от съвместното съжителство с ищеца деца на ответницата, като на същия бъде определен режим на лични контакти, както и да бъде осъден да заплаща издръжка на децата.
В съдебно заседание ищцовата страна чрез пълномощника си поддържа исковата
молба, като пледира за цялостното й уважаване.
Ответната страна чрез пълномощника си поддържа писмения отговор на исковата молба, оспорва исковата молба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е, че страните по делото А. С. Ш. и Н. С. Г. са живели в условията на
конкубинат от 2002 г., от което съжителство са родени две деца М.А.Ш. и Я.А.Ш. /вж.приложените удостоверения за раждания на двете деца/.
Не е спорно в процеса, че към настоящия момент децата живеят заедно с баща и
неговите родители, в къща в С., а майката в родния си дом в С..
По делото в качеството на свидетели са разпитани Г.С.П., Л.С.Г. /сестра на ответницата Н. Г./, Ф.И.Т.
Свидетелят Г.С.П.заявява, че познава А. Ш. и Н. Г. от около 10-15 години, в добри отношения е и с двамата. Посочва, че страните са заживяли заедно в С., в къщата на А.. Там се родили две деца, като отношенията им били нормални и двамата полагали грижи за синовете си. Твърди, че имали семейни проблеми от време на време, като се разделяли, а после събирали. Свидетелят твърди, че ищецът и ответницата не живеят заедно от три – няколко месеца. Посочва, че Н. като майка, докато живеели заедно си гледала децата, грижела се нормално. Бащата също ги гледал като сутрин ги карал на училище, взимал ги от там. Заявява, че в момента си ги отглежда той /бащата/, сам се грижи за тях, работи, но не постоянно и на трудов договор. Твърди, че ищецът работи понякога в Г., където има сестра, която е женена там, има приятели гърци,при които работи, както и е работил по полето при свидетеля П., който има оранжерии в с.П. и сега като нямало къде да работи, ходил при него на работа да събира картофи. Твърди, че децата сега като са при баща си, той си ги
гледа като му помага и бабата по бащина линия, която е пенсионерка. Твърди, че
децата не искат да контактуват с майка си, обидени са й, като това го знае от
децата като твърди, че те са най-обидени от това, че тя не им е казала, че ще
заминава за А.и им се е обадила оттам. За нова година си била отишла в
Я. и ги е оставила. Заявява, че децата казали, че тя е дошла и те не са
излезли от вкъщи за да се видят с нея, както й са му казвали, че искат да са
живеят в С., не искат в С.. Нито малкия, нито големия сега искат да виждат
майка им. Голямото момче има телефон, те винаги имат от най-новите телефони,
татко им ги купува. Твърди, че в къщата, където живее Н. е ходил като е
живял заедно със сестрата на Н. Заявява, че в къщата в С.при бащата
А. също е ходил, там децата си имали детска стая обзаведена с детски легла,
кухня, баня и тоалетна, спалня, зимата се отопляват на дърва. В Я. в
къщата на Н. където твърди, че е ходил заявява, че е двуетажна, като на
втори етаж живеел брат й, той не е семеен, но не бил стегнат етажа. Н. живее на
първи етаж, като там има две стаи с коридор. В едната стая живее майка й, в
едната живеела сестра й с детето, другата сестра. Доколкото знае Н. е при майка
си в тази стая. Свидетелят твърди, че редовно общува с А. и от него знае, чу Н.
си е тръгнала с претекст, че трябва да е при майка си. Тя си е тръгнала с
малкото дете Я. и е останала в Я., но детето не е искало да е там и
го върнали при бащата. Свидетелят П.заявява, че А. имал и друго семейство
преди да се събере с Н.. Твърди, че той има две пълнолетни деца от предишен
брак, с които общува.
Свидетелката Л. Г. /сестра на ответницата/ заявява, че тя живее в Г. а в
бащината й къща в живеят брат й, майка й и Н., а другата им сестра живее в
А. Н. и майка й живеят на първи етаж, а брат й е на втори етаж. Заявява,
че къщата е двуетажна, с нормални условия, има възможност да се гледат децата
като на първи етаж, има баня и тоалетна, има стаи за децата, всичко е
обзаведено. Посочва, че сестра й и А. заживели заедно от преди 18 години, след
това се родили и децата. В началото им били нормални отношенията, въпреки че А. я ревнувал много и не я пускал, дори и на Я. да ходи при майка си.
Твърди, че миналата година месец септември се разделили. Заявява, че се
разделили защото сестра й Н. Г. с малкото дете били отишли на Я. при
болната им майка и А., когато го разбрал й казал, че след като е отишла сама да
си остане там, да не се връща. Твърди, че това не е единствения повод, когато
тя си е тръгвала, защото те никога не се са разбирали през последните години.
Твърди, че А. никога не е работил, поне тя не знае да е работил. Н. се
грижела за дома, за децата, за всичко. Свидетелката посочва, че е била в къщата
на А. и там има добри условя за отглеждане на децата. Твърди, че сестра й сега
просто много страда за децата, мъчно и е за тях, защото тя винаги се е грижила
за децата. Твърди, че сестра й е много добра майка, любвеобилна, за бащата
заявява, че може би и той може да се грижи за тях, но смята, че децата трябва
да са при майката. Твърди, че и с уроците и с домашната работа винаги сестра й
се е грижила, тя им е помагала винаги. Посочва също така, че миналата година в
края на месец август правили освет на нов апартамент и те не дошли, както не
ходели и на други поводи и празници, като не я била питала на сестра си защо не
са отишли, тъй като тя знае причината, а именно, че А. я спира. Твърди, че те
не общуват с никой, нямат никакви приятели, нямат приятелски семейства, не се
събират с никой. Преди две-три години са ходили на море, но по принцип са
повече в С Заявява, че дрехи, обувки, винаги сестра й е осигурявала,
защото тя винаги е работила и даже където и да е работила, тя е шила дрехи на
децата. Свидетелката заявява, че след привременните мерки децата не са ходили при нея, отивали са на Я. един път, една събота за няколко часа, като
майката не може да комуникира и по телефона с тях, защото предполага, че
бащата им забранява. Твърди, че голямото дете няма телефон, сестра й била му
купила телефон, но бащата не му позволява да го вземе. Заявява също така, че в
Я.в къщата има две стаи и голям салон на първи етаж и там живеят в
момента майка й и Н.. В една стая живее майка й - в кухнята, в другата стая е
сестра й, има и санитарен възел. Посочва, че има стая там, където е сестра й и
децата могат да спят там, има също така място и отвън в салона и сестра й може
да спи там. Заявява, че сестра й Н. е отишла да поработи в А., отишла да изкара пари за децата си, още повече, че тогава те били разделени. Твърди, че
причината сестра й да си тръгне е, че Н. била отишла с малкия си син на
Я., при което А. й се е обадил повече да не се прибира в С. Предишни
пъти си била тръгвала защото не се разбират, Твърди, че А. не работил никъде,
като не може сестра й да изкарва винаги пари, а имали толкова вересии по
магазина и няма как да издържа, да гледа децата. Заявява, че сестра й е имало
моменти, когато и сама си е тръгвала като един нормален човек не би издържал
на това нещо. Тръгвала си е за кратко време, за няколко дни и се е връщала.
Свидетелката Л. Г. заявява, че тя като леля с децата не е говорила, няма как
да общува с децата. Твърди, че М. е много затворен, като отиде на Я.или при нея, той се крие и не говори с никой, докато малкият не комуникира, той е толкова малък, че няма как да го занимават. Заявява, че те като семейство са ходи много рядко при нея на гости.
Свидетелката Ф. И. Т. заявява, че познава А. и Н. от 10 години, с Н. били колежки и така се запознали и сближили. А. го познавала, като човек от тяхното село. Н. често й споделяла за проблеми с А., че много я ревнува, че не я пуска да излиза навън даже до комшиите, че се записва на магазина, че е имала вересии. Твърди, че не знае А. да работи някъде, по селото като минава с колата го вижда, но да работи нещо не знае. За това, че ходи да работи в Г. , също не е чувала. Посочва, че А. и Н. имат две деца, които са обгрижвани като основно Н. се грижела за тях. Твърди, че Н. й е ходила на гости за пет минути, тъй като А. много я ревнувал, и винаги е бързала да си ходи. Заявява , че явно са имали финансови проблеми след като се записват на магазина за хляб. Твърди, че веднъж като й били на гости, малкото дете Я. й ревял за тротинетка, че бил си събрал 40 лева от рождения ден, а тротинетката струвала 60 лева и тя му дала 20 лева, за да си купи тротинетка. Заявява, че ответницата и казала, че децата не искат да отиват при нея, само един път са отишли при нея за няколко часа, но с преспиване не са отивали. Твърди, че А. е бил женен един път по-рано, но тя не е виждала децата му от предишния брак в селото. Свидетелката Т. заявява също така, че Н. заминала за А., тъй като не й пускали децата при нея и за да изкара пари за тях, като тогава били разделени с А., когато заминала за А Заявява, че преди това ответницата си е тръгвала, тъй като са имали проблеми и си е тръгвала всеки път с Я. като са отивали на Я. при майка й. Твърди, че с А. и с Н. са приятели, като тя много пъти ги е канила на гости, като те заедно веднъж са идвали на гости, нормално се държали, не е имало проблеми. Твърди, че сега децата ги вижда да минават по улицата в колата, не ги е виждала така да се шетат. Посочва също така, че А. си живее сам, на другия вход живеят майка му и баща му.
Разпитан е в качеството на свидетел и брата на ответницата – А. С.Г. Същият посочва, че неговата сестра и А. /Ш./ имали връзка отдавна, от преди 18-19 години, а скоро след началото й заживели заедно като семейство, след което им се родили две момчета. Твърди, че отива да вижда децата всяка седмица при баща им в С. и няма никакъв проблем да общува с тях. Свидетелят Г. заявява, че живее в Я., в една къща с Н. и майка му. Посочва също така, че това което знае от децата е, че те не искат да виждат майка си, откакто сестра му Н. и А. се разделили. Твърди, че той поддържа контакт с А., а със сестра му Н. не контактува, не знае защо са се разделили. Заявява също така, че от две години не си е говорил с Н.. Причината да не си говори с Н., е че тя и сестрите му не го искат, като техен брат. Само с най-голямата му сестра имал връзка, но тя заминала за А. Твърди, че децата не са идвали отдавна в къщата в Я., сигурно пет-шест месеца, но той отивал всяка седмица да види децата и бащата на децата не му пречи, а напротив. Твърди, че децата са добре в С., баба им и дядо им ги гледат, те си имат къща. Посочва също така, че когато той отива да вижда децата, те не говорят за майка си. Твърди, че всяка седмица отива да вижда децата откакто сестра му и А. са се разделили. За къщата в С. заявява, че долу има две стаи и един салон, и горе живее само той, както и че е дошла племенничката, на другата му сестра детето и тя живее в едната стая, а в другата в една стая живеят майка му и Н.. Посочва, че къщата е стара, всичко е разтурено като той ползва горе само една стая, има си и мивка. Твърди, че в С. условията са по-добри, всичко им е оправено, имат си баня, тоалетна, децата си имат стая, имат три стаи с кухня и коридор. В детската стая имат голям телевизор на стената, компютър. Посочва, че в С. сега е дошла да живее и племенничката му, която учи в Б. Заявява, че Н. спи при майка му, като там има две легла и тя спи там с майка му в една стая. Твърди също така, че когато той общува с децата, за майка им пред него те не са му казвали лошо, както и не е чул А. да казва нищо лошо за Н.. Не знае какво е станало с тях, а преди ходили всяка вечер на Я. За Н. посочва, че е ходила в А.скоро, преди три месеца, но не знае дали ще ходи пак.
Съдът кредитира изцяло депозираните свидетелски показания, намирайки ги за
добросъвестни, последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен
материал по делото.
В съдебно заседание проведено, на 24.07.2020 г. на основание чл.15 от Закона за
закрила на детето е изслушано детето М.А.Ш. в присъствието на социалния работник К.З.и при извеждане от съдебна зала на останалите
участници в откритото съдебно заседание. Детето М. Ш. заявява, че е на 15
години, живее в С. в къщата на баща си, а родителите му се разделили преди
близо една година като през този период от време живее в С., а на училище ходи
в с.К., като всеки ден пътува. Посочва, че след като се разделили майка й
и баща му, с майка му няма редовен контакт, но иска да се вижда с нея, но майка
му искала да отива при нея в С., но то не иска да отива там. Детето твърди, че
обича и баща си и майка си, като проблемът е това, че не му се отива на Я., не иска да ходи там, не точно заради условията, там, а че не е свикнал, не му е добре там. Детето М. посочва, че е живял само в С., иска да си живее в С., хубаво му е там. Иска да общува с майка си, примерно преди две седмици тя дошла на С., видели се, има един параклис над селото и там били, поговорили си. Детето посочва също така, че в С. няма сладкарница, за да седнат заедно с майка си, в Я. има, но там то не иска да ходи. Не иска да ходи не само в къщата, но и в селото Я. Заявява, че си има телефон и затова не искал да взема телефона от майка си, който тя му купила. Твърди, че баща му не говори лоши неща за майка му.
В съдебно заседание проведено, на 24.07.2020 г. на основание чл.15 от Закона за
закрила на детето е изслушано също така и детето Я. А. Ш. в присъствието на социалния работник К. З.
Детето Я. Ш. посочва, че е почти на 10 години, живее в С., там ходи и на
училище. Твърди, че майка му и баща му се разделили като майка му живее вече в
С., а баща му в С.. Детето заявява, че иска да общува само с баща си, и че с
майка си не иска да се вижда, защото тя ги е оставила. Твърди, че никой не му е
говорил лошо за майка му.Не желае да ходи в С., за да вижда майка си. Посочва,
че искам тя да идва в с. С. за да го види, че обича майка си малко, баща си
го обича. Детето Я. Ш. заявява също така, че в къщи има компютър, интернет
и телевизор. Посочва, че не му е мъчно за майка му и че сега иска да живее в
С., там където е свикнал.
Според констатациите на приетия без възражения социален доклад, изготвен от ДСП – П., децата М.и Я.Ш. се отглеждат в нормални условия в къщата на бащата в С., като са задоволени здравните и образователните им потребности. Посочва се в доклада, че към настоящият момент децата са емоционално отдалечени от майката Н.. По-силна и по - здрава психологична връзка била изградена с техния баща, с когото и живеят заедно. Бащата А. Ш. бил този, който ги взима и прибира от училище и който е на разположение за тях.
Децата М.и Я.Ш. са изградили отношения на привързаност към баща си и са категорични, че не желаят да живеят при майка си в С..
Така установените фактически положения, налагат за настоящата инстанция
следните правни изводи:
Относно упражняването на родителските права и местоживеенето на децата:
При преценката на кого от разделените родители да бъдат предоставени родителските права, определящ е интересът на самите деца, като следва да се съобразят всички обстоятелства, свързани с възпитателските качества на родителите, полаганите от тях до момента грижи, полът и възрастта на децата, привързаността им към всеки от родителите, възможността за помощ от трети лица - близки, социалното обкръжение, материалните възможности на родителите.
Не е спорно това, че децата М.и Я. Ш. през времето от раждането си до понастоящем са живели в дома на своя баща в с.С., където има осигурени добри условия за отглеждането им.
В тази връзка следва да се акцентува върху обстоятелството, че двете момчета са добре адаптирани към заобикалящата ги в дома на баща им среда /дом, съседи, придвижване до училище и т.н./, което и предпоставя съждения, че евентуална промяна би се отразила по неблагоприятен начин относно психо-физическото състояние на малолетните. Още повече, че и самите деца при изслушването си по реда на чл.15 от ЗЗакД изрично посочват, че не желаят да отиват в дома на майка си в с.Я.
По делото се установява наличието на изградена стабилна емоционална връзка /на обич и загриженост според социалния доклад/ между бащата и синовете му М. и Я. Същевременно, с оглед пола и възрастта на децата, от съществено значение за тяхното развитие и емоционално съзряване са точно осезаемото бащино присъствие и грижа. В разглеждания казус е категорично изяснено, че от раздялата на родителите децата се отглеждат от бащата с помощта на неговата майка, които и са поели непосредствените грижи за децата.
Предвид гореизложеното, в интерес на децата е да не се променя обезпечената им към момента от бащата семейна, битова и социална среда, в която децата се развиват добре, чувствайки се защитени, обичани и обгрижвани.
Бащата има желанието да продължи да полага непосредствените грижи за синовете си, а и разполага с необходимия за това родителски капацитет.
Ето защо, родителските права досежно децата следва да се предоставят за упражняване на А. Ш., като се определи и местоживеенето им в неговия дом в с.С.
На следващо място обаче, настоящият решаващ състав повече от категорично счита, че синовете на страните се нуждаят от майчина грижа, която не може да бъде заместена от никой друг.
Упражняването на родителските права от единия родител не означава, че другият се лишава от тях, нито, че се освобождава от родителските си задължения. За да участва в живота на децата, на този родител следва да се осигури възможност да поддържа лични отношения с тях. Както при определяне на мерките относно упражняване на родителските права, така и при регламентиране на мерките за лични отношения, приоритетни са интересите на децата, които включват пълноценно общуване с родителя, комуто не са предоставени родителските права.
Нито законът, нито съдът обаче са в състояние да изпълнят със съдържание отношенията родител - дете, поради което и целта на наложения със съдебното решение режим на лични контакти е ограничена до намаляване на негативните последици за децата. Отчитайки от една страна това, че не се установява по време на съвместния живот на родителите майката по някакъв начин да е навредила на децата си или да ги е застрашила, а напротив – установи се, че Н. Г. е добра и любяща майка, която иска всячески да се грижи за синовете си, съдът счита, че на този етап следва режимът за лични отношения деца-майка да бъде в по-либерален /разширен/ режим от посочения в исковата молба.
Във връзка с това, на майката следва да се определи разширен режим на виждане със синовете си, както следва: всяка първа и трета събота и неделя в месеца от 10.00ч. до 17.30ч. без приспиване, както и всяка втора и четвърта седмица: от събота в 10.00ч. до неделя - 17.30ч., с преспиване в дома на майката, както и един месец през лятото, което време да не съвпада с годишния отпуск на бащата.
Този режим на лични отношения в настоящия казус се явява най-подходящ, защото охранява интереса на децата, съобразявайки се както с необходимостта от постепенно изграждане и задълбочаване на връзка деца-майка, така и с нуждата от гарантиране в достатъчна степен спокойствието и стабилността в ежедневието на децата. Същевременно следва изрично да се посочи, че полагането от майката на грижи спрямо синовете си е не само желателно, но и силно препоръчително, защото това е начинът да бъдат посрещнати емоционалните нужди на децата от общуване и с двамата им родители, всеки от които е длъжен да допринесе за благоденствието им.
Установената с решението времева рамка за контактите на отсъстващия от ежедневието на детето родител цели да гарантира минимално необходимите условия за осъществяване на отношенията родител - дете, като не ограничава родителите по общо съгласие да прилагат и друг, по-разширен режим.
Същевременно следва да се отбележи, че при необходимост или бъдещо искане на страните, постановеният с настоящото решение режим може да бъде променен, ако е налице последващо изменение на обстоятелствата.

Относно дължимата издръжка на децата:
Като последица от предоставяне родителските права на бащата, майката следва да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на двете си деца.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съобразно своите възможности и материално състояние те следва да осигуряват условията на живот, необходими за развитието на детето. Конкретният размер на тази издръжка е функция от потребностите на самото дете и възможностите на неговите родители – чл. 142, ал. 1 от СК, но не може да бъде по-малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142, ал. 2 от СК, а именно една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната.
С оглед изложеното, отчитайки в съвкупност нуждите на децата и възможностите на двамата му родители /за които не се установява да дължат издръжка на друго дете освен на двамата си сина/, съдът намира, че общата текуща месечна издръжка, която ищцата и ответникът са длъжни и могат да осигуряват на малолетните си деца, възлиза на поне 300 лева месечно за всяко едно от тях, за да бъдат подходящо посрещнати не само базовите нужди на децата от облекло, храна, отопление, медицински грижи и медикаменти, занимателни и учебни пособия, но също така свързаните с естествените потребности на всяко подрастващо дете от социален живот и развлечения, като следва да се отбележи, че се касае за наложителни разходи с траен характер, които занапред биха могли единствено да достигнат по-висок ръст, не и да намалеят.
При разпределяне този общ размер на текущата парична издръжка между двамата родители съдът счита за напълно справедливо ответницата да поеме заплащането на сумата от по 160 лева месечно /т.е. в законово определения минимум/ за всяко едно от двете момчета /така, както и е претендирано от ищеца след изменението на размера на иска по реда на чл.214 ГПК/, а останалите необходими средства да продължат да се осигуряват от бащата, наред с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, които грижи и усилия съгласно т. 7 от ППВС № 5/1970г. следва да се вземат предвид при определяне размера на издръжката, дължима от отглеждащия родител, съответно на него да се възложи по-малък дял от паричната издръжка.
Ирелевантно е дали заплащането на издръжка в така определения размер от 160 лева месечно би създавало затруднения за ответника, тъй като съгласно чл.143, ал.2 от СК задължението на родителите за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете е безусловно, а безусловният му характер цели да се осигурят на всяко дете финансова стабилност и начин на живот, позволяващи му то да отрасне здраво, да се образова и да има добра житейска реализация.

Относно разноските:
Страните не претендират в процеса присъждане на разноски.
Съдът определя за производството относно исковите претенции по чл. 127 ал. 2 от СК окончателна държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева, по тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК – чл.3, съгласно която при неоценяем иск, при предявяване на иска се събира такса до 80 лв., но не по-малко от 30 лв., като 25 (двадесет и пет) лева са заплатени при подаване на исковата молба от ищеца А. С. Ш. и сума в размер на 25 (двадесет и пет) лева, дължима от ответника Н. Г.
На основание чл. 78 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от съдилищата по ГПК, ответникът Н. Г. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ПРС също държавна такса в размер на 460,80 лева върху присъдената издръжка за двете деца.
Така мотивиран, Петричкият районен съд

Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата: М.А.Ш., с ЕГН: ****, роден на **.**.****г. и Я.А.Ш., ЕГН: ****, роден на **.**.**** г. на бащата А.С.Ш., ЕГН: ЕГН:****, с постоянен адрес: с.С., общ.П., ул.“А.П.“ № **.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата М.А.Ш., с ЕГН: ****, роден на **.**.****г. и Я.А.Ш., ЕГН: ****, роден на **.**.**** г., в дома на техния баща А.С.Ш., ЕГН: ЕГН:****, с постоянен адрес: с.С., общ.П., ул.“А.П.“ № **..

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Н. С. Г., ЕГН:**** от с.Я., общ.П. ул.“А.А.“ № * с децатаМ.А.Ш., с ЕГН: ****, роден на **.**.****г. и Я.А.Ш., ЕГН: ****, роден на **.**.**** г., както следва: всяка първа и трета събота и неделя в месеца от 10.00ч до 17.30ч. без приспиване, както и всяка втора и четвърта седмица: от събота в 10.00ч. до неделя - 17.30ч., с преспиване в дома на майката, както и 1 /един/ месец през лятото, което време да не съвпада с годишния отпуск на бащата.

ОСЪЖДА Н. С. Г., ЕГН:**** от с.Я., общ.П. ул.“А.А.“ № * да заплаща на децата си М.А.Ш., с ЕГН: ****, роден на **.**.****г. и Я.А.Ш., ЕГН: ****, роден на **.**.**** г., месечна издръжка в размер на от по 160 /сто и шестдесет/ лева месечно за всяко от двете деца, считано от датата на образуване на настоящето производство – 06.02.2020 г., платима чрез бащата А.С.Ш., ЕГН: като техен баща и законен представител, до 10-то число на текущия месец, до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на определената издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Н. С. Г., ЕГН:**** от с.Я., общ.П. ул.“А.А.“ № * да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-П. сумата от общо 485,80 (четиристотин и осемдесет и пет лева и осемдесет стотинки) лева, от която 25.00 лева окончателна държавна такса по иска по чл.127 СК и сумата от 460,80 лева държавна такса върху присъдената издръжка за децата М.А.Ш., с ЕГН: **** и Я.А.Ш., ЕГН: ****

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - гр. Б., в двуседмичен срок от връчване на съобщението за постановяването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: