Решение № 275

към дело: 20171230101172
Дата: 09/17/2018 г.
Съдия:Ангелина Бисеркова
Съдържание

Производството е образувано по молба от Г. А. Д., ЕГН *, от С., община П.
черз А. Р. Б., АК-Б. с адрес на дейност Г.Б. У. С.” № *. срещу „К. У.П.“ Е., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление Г. П., община П., ж.к.О. – Ш. за С. представлявано от М.Г.С.
Ищецът твърди, че на 07.06.2017 година, около 13.00 часа в Г.П., в склад
11 и 12, блок на „А. И. ****“ Е., докато упражнявал трудовите си функции в
оранжерийте, собственост на ответника, е претърпял трудова злополука.
Твърди, че е изпълнявал длъжността „стъклар“ по силата на трудов договор №
7/13.05.2015година. Твърди, че в рамките на работното време, след обедната
почивка, ищецът и двама негови колеги – Е. В.И. и М.К.П., започнали да подготвят в склада каси със стъкла, за да ги товарят след това на тракторно ремарке и да ги транспортират в блок 16.
Твърди, че ремаркето, предназначено за транспортиране на стъкла, било
оставено на няколко метра извън склада. Тримата започнали да преместват
ремаркето ръчно като ищецът теглил ремаркето с теглич, а другите двама бутали
ремаркето отзад. Два метра от входа на склада ищецът се обърнал, за да види
дали ремаркето ще влезе в склада, изгубил равновесие, тегличът тръгнал срещу
него /ищеца/, последният го избутал настрани и паднал на асфалта. В резултат
получил счупване на лявата бедрена шийка, закрито. От този момент до депозиране на исковата молба в съда търпи болки и страдания, както и неудобство във връзка с физическото си и психическо /емоционално/ състояние, в следствие претърпяната трудова злополука.
Ищецът твърди, че конкретното работно място не отговаря на минималните
нормативни изисквания за безопасен труд.
Твърди, че резултат на претърпяната трудова злополука е временната му
нетрудоспособност от 07.06.2017 година до момента на депозиране на исковата
молба в съда / 12.09.2017г./.
Твърди, че от 07.06.2017година до 16.06.2017 година е лекуван в болница,
а след изписването му последвали рехабилитационни процедури, които продължават до момента на предявяване на иска.
Твърди, че е неработоспособен и че поради получените от трудовата злополука
увреждания не може да продължи да изпълнява заеманата трудова длъжност. Твърди, че ангажира близките си, които го обгрижват. Счита за невъзможно пълното му възстановяване, тъй като се налага смяна на става, както и че болките и страданията, вследствие на претърпяната трудова злополука продължават към момента. Сочи, че претърпяната увреда е тежка, от която ще страда цял живот. Сочи, че ответникът е подал декларация за трудова злополука до НОИ. Постановени били Разпореждане № 045/05.07.2017г. и Протокол №
5103-01-15/27.06.2017г., с които претърпяното от ищеца е признато за трудова
злополука по чл.55, ал.1 КСО.
Твърди, че с ответника са договаряли споразумение за обезщетяване
причинените на ищеца от трудовата злополука вреди, но такова не е постигнато.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинена временна нетрудоспособност, претърпяни болки, страдания и неудобства във връзка с физическото му и психическо /емоционално/ състояние, вследствие на претърпяна на 07.06.2017г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.06.2017г. до окончателното й изплащане.
Ищецът претендира съдебни разноски. Прави доказателствени искания,
представя писмени доказателства.
В законоустановения срок ответникът депозира писмено становище, с което
оспорва иска като неоснователен. Признава ищцовите твърдения за наличие на
трудово правоотношение между страните, както и факта, че към датата на
трудовата злополука ищецът е изпълнявал длъжността „стъклар“. Оспорва наличието на пряка причинна връзка между вредите и трудовата злополука. Твърди, че ищецът е допринесъл за увредата, което в случая е основание за намаляване отговорността на работодателя. Твърди, че ищецът е нарушил грубо служебните си задължения и не е спазил правилата за товарене, разтоварване и пренасяне, утвърдени от работодателя. Твърди, че вместо да изчака да му бъде изпратен транспорт – трактор с ремарке, ищецът започнал ръчно да тегли, подпомаган от две лица от ромски произход –арендатори в комплекса, празно ремарке. Оспорва твърденията на ищеца, че последният е премествал ремаркето с помощта на Е.И. и М. К. Твърди, че поради неспазване на правилата за товарене и пренасяне ищецът е получил описаните в молбата увреждания.
В подкрепа на твърденията и възраженията в отговора сочи Протокол №
5103-01-15/27.06.2017година, писмени обяснения на пострадалия и очевидците на
злополуката.
Обосновава тезата за съпричиняване, с принос повече от 90%, на процесната
трудова злополука при условията на груба небрежност –без необходимото старание и внимание и в нарушение на основни технологични правила и правилата за безопасност и с ясно съзнание, че това може да доведе до трудова злополука.
Счита за ирелевантно съзнавал ли е работникът преди злополуката възможността от увреждане.
Твърди, че ищецът е запознат с правилата за безопасност при товарене,
разтоварване и преместване, въпреки това ги е нарушил. Твърди, че на ищеца са
проведени първоначален и периодичен инструктажи, както и че в предприятието има утвърдени правила за безопасни и здравословни условия на труд, с които ищецът е запознат.
Ответникът твърди, че не е допуснал нарушение на безопасните условия на
труд и за такива не са съставени актове от компетентните органи.
Ответникът прави доказателствени искания. Представя писмени доказателства.
В хода на съдебното производство ищецът се явява лично и с пълномощник.
Поддържат предявения иск. Заявяват воля за увеличаване размера на иска до 20
000 /двадесет хиляди/ лева и за допускане на изменение на иска в посочения
смисъл. Сочат писмени и гласни доказателства. По същество на делото
пълномощникът на ищеца пледира за уважаване на претенцията като доказана и
основателна. Заявява възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Представя писмена защита.
За ответника в съдебно заседание се явява договорен процесуален
представител, който поддържа твърденията и възраженията, обективирани в
писмения отговор. Сочи писмени и гласни доказателства. Пледира за отхвърляне на иска като неоснователен. Заявява възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Представя писмена защита.
В хода на съдебното дирене съдът е допуснал изменение на иска като е
приел, че е сезиран с претенция в размер 20 000 /двадесет хиляди/ лева. Съдът е
допуснал и приобщил като доказателства по делото представените от страните
документи. Разпитани са свидетелите Т. А. /дъщеря на ищеца/, В.Д. /съпруга на ищеца/, Е.И.и М. П. /работници в ответното дружество/. Назначени са две съдебно-медицински експертизи от областта на трудовата медицина. Вещото лице е изслушано в съдебно заседание, заключенията са приобщени към доказателствената съвкупност.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, установи от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, а събраните по делото писмени доказателства установиха
по категоричен начин сключването на трудов договор между страните /№
007/13.05.2015г./, по силата на който ищецът е приел да изпълнява длъжността
„стъклар“ с място на работа - ответното дружество. Не е спорно, че на същата
дата /13.05.2015г./ на ищеца е връчена длъжностна характеристика на длъжността „стъклар“, съгласно която едно от основните длъжностни задължения на работника е пренасяне на стъкла и рамки.
Страните не спорят, а събраните по делото писмени доказателства установиха по категоричен начин, че на 07.06.2017г. в 13.00 часа в склад за стъкла, находящ
се в „О.“ –Ш. за С. Г.П., област Б. стопанисван от ответника, ищецът е
предприел ръчно преместване на празно товарно ремарке в склада. Не е спорно, че преди да предприеме тези действия ищецът получил указания от прекия си началник /бригадира на смяна да изчака да му бъде изпратен трактор, с помощта на който да бъде превозено ремаркето до склада. Въпреки тези указания ищецът започнал ръчно да тегли ремаркето за теглича, а две неустановени по делото лица започнали да бутат ремаркето отзад. На няколко метра от склада ищецът се
обърнал, за да прецени хода на ремаркето, но загубил равновесие. Тегличът
тръгнал срещу ищеца, който за да се предпази от теглича и да не падне върху му,
го изблъскал настрани. Д. паднал на асфалта, в резултат на което падане получил счупване на лявата бедрена шийка.
С помощта на колеги веднага ищецът бил закаран и постъпил на лечение в МБАЛ „С. В.“ Е., Г.П. с диагноза счупване на бедрената шийка. На 09.06.2017г.
ищецът е опериран с цел наместване на фрактура с вътрешна фиксация, а на
16.06.2017г. бил изписан от МБАЛ „С. В.“ Е. в състояние – с „подобрение“.
На ищеца са дадени препоръки и назначения, определени са и контролни прегледи с цел проследяване на здравословното му състояние.
Във връзка претърпяната от ищеца злополука, на 08.06.2017г. работодателят
подал в ТП на НОИ, Б. декларация № 1 за трудова злополука, вх. №
5101-01-45/12.06.2017година, досие № 045. Комисия, определена със заповед на
директора на ТП на НОИ-Б. провела разследване на злополуката, в хода на което
са събрани писмени обяснения на пострадалия Д., на свидетелите М.П., Е. И.,Р. Г. Съгласно отразеното в протокол № 5103-01-15/27.06.2017г. на горепосочената комисия, претърпяното от Д. на 07.06.2017г. увреждане – счупване на лявата бедрена шиийка, закрито, е резултат на падане на пострадалия, случило се по време на изпълнение на обичайните му задължения по длъжностна характеристика „стъклар“ в оранжерии, блок 16, докато Д. теглил ръчно ремарке за теглича, а двама товарачи бутали отзад. Обръщайки се да прецени хода на ремаркето, за да влезе в склада, Д. загубил равновесие, тегличът тръгнал срещу него, Д. изблъскал настрани теглича и паднал на асфалта. Като причини за настъпване на злополуката Комисията сочи допускане от страна на работодателя на ръчно преместване на ремарке, без участие на трактор, който да осигури изтеглянето му без риск за здравето на работещите и по безопасен начин.
В тази връзка на работодателя за дадени предписания, измежду които да осигури
на работещите обучение и инструктаж за правилните начини за ръчна работа с
тежести и информация за рисковете, на които са изложени, ако тези начини не се
изпълняват правилно, както и да разработи и утвърди за работещите правила за
осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при извършване на
товарно-разтоварни работи съгласно Наредба № 12/30.12.2005г. /обн.ДВ бр.
11/03.02.2006г./.
Въз основа на установеното в хода на разследване на злополуката е издадено
Разпореждане № 045/05.07.2017г. по описа на НОИ, ТП Б. с което претърпяната от
ищеца на 07.06.2017г. в 13.00 часа злополука е призната за трудова по чл.55, ал.
1 КСО. Няма данни разпореждането да е обжалвано, поради което и въпреки липсата на отбелязване върху акта, съдът приема, че с изтичането на срока за обжалване актът е влязъл в сила доколкото страните не спорят относно това обстоятелство. При влязъл в сила индивидуален административен акт по чл.60, ал.1 КСО, постановен по предвидения в кодекса ред, съдът правораздава в условията на обвързана компетентност относно обстоятелствата, при които е станала злополуката, квалификацията й като трудова, характера на увредата и причинно-следствената връзка между злополуката и увредата.
По делото се установи, че в периода 07.06.2017г.-14.09.2017г. ищецът е бил
във времена нетрудоспособност с предписани от компетентните органи режими на лечение както следва: болничен и домашен-амбулаторен режим на лечение.
Съгласно решение № 2940/28.08.2018г. на ТЕЛК към МБАЛ-Б.ищецът е
бил във временна нетрудоспособност до 02.04.2018г., а считано от 30.04.2018г.
комисията е определила 50 % трайно намалена работоспособност за срок до
01.08.2020година.
Страните по делото спорят относно това съпричинил ли е и ако да – в каква
степен ищецът Д. процесната увреда. В тази връзка по делото са допуснати и
назначени две съдебно-медицински експертизи, които съдът изцяло кредитира с
доверие като компетентни, обективни и подкрепени от останалите писмени и гласни доказателства по делото. На база посочения доказателствен материал съдът счита за установено по несъмнен начин, че до датата на злополуката /07.06.2017г./ на ищеца са били проведени първоначален - на 14.05.2015г. и периодични – на 07.01.2016г. и на 04.01.2017г., инструктажи по безопасност и здраве при работа /във връзка с нормативно установените правила в Наредба № РД-07-2/16.09.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд/. Проведените на ищеца инструктажи са удостоверени с подписа му в Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа и със служебна бележка № 7/14.05.2015г., приложена в трудовото му досие/. Експертът сочи категорично, че в конкретния казус при провеждане на инструктажите и в частност инструктажите на ищеца са спазени изискванията на Наредба № РД-07-2/16.09.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /обн.ДВ бр.102/2009г./.
Установи се по категоричен начин по делото, че към датата на злополуката в
ответното дружество е била действаща утвърдена от управителя на дружеството
Инструкция за безопасност при ръчна работа с тежести, в която се съдържа
информация за рисковете за здравето, ако работата с тежести не се извършва
правилно. На работниците са били предоставени лични предпазни средства –
ръкавици, маска, престилка, а в длъжностната характеристика на длъжността
„стъклар“, връчена на ищеца на 13.05.2015г. като необходима компетентност за
изпълнение на длъжността е посочено „трябва да знае правилата за товарене,
разтоварване и пренасяне и нормативните изисквания за безопасност на труда“.
Относно механизма на процесната трудова злополука вещото лице сочи, че
същата е настъпила при ръчно теглене на празно ремарке за теглича от ищеца, при което други двама работници бутали ремаркето отзад. Обръщайки се назад, за да прецени хода на ремаркето ищецът е загубил равновесие, изблъскал теглича, за да не падне върху него и Д. паднал на асфалта на лявата си страна. В резултат от падането Д. получил закрито счупване на лявата бедрена шийка, което увреждане по медико- биологична характеристика представлява болка и страдание, същото е довело до временна нетрудоспособност от 07.06.2017г. до 02.04.2018г.
Като причини за злополуката експертът сочи: съществуващата в предприятието
възможност да се извършва ръчно преместване на ремарке, без трактор, който да
осигури изтеглянето му по безопасен начин /което обстоятелство се сочи в
показанията на разпитаните по делото свидетели-служители в ответното
дружество/; неспазена от ищеца конкретна разпоредба от прекия ръководител
/бригадира/ да изчака трактор, с помощта на който да се премести празното
ремарке; неспазване от страна на ищеца на правилата за безопасност при работа,
утвърдени в ответното дружество, с които ищецът е бил запознат / което ищецът е удостоверил с подписа си/; при изпълнение на възложената му от работодателя
трудова функция ищецът не се е погрижил за здравето си и безопасността си като
не е изпълнил дадените му инструкции.
Експертът сочи като възможност за предотвратяване на злополуката следното:
осъществяване на системен ефективен контрол от страна на работодателя за
извършване на работа без риск за здравето и безопасността; разбираемо написани за работниците правила за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи; спазване от страна на работника на утвърдените от работодателя правила за безопасност при работа.
При така установеното от фактическа страна съдът прави извод за частична
основателност на предявения иск. Съображенията:
Ангажирането отговорността на работодателя по чл.200 КТ предполага
кумулативното наличие на следните предпоставки: трудова злополука или
професионална болест; увреждане на личността на работника/служителя, което може да се изрази в накърняване на неговата работоспособност или смърт; като пряка последица от увреждането да са настъпили неработоспособност или смърт на работника/служителя.
В настоящия казус, с оглед възприетата за установена фактическа обстановка
съдът счита, че са налице всички кумулативни предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника в качеството му на работодател на ищеца Д. към
07.06.2017 година – установи се трудова злополука, установена и призната по
предвидения в КСО ред, причинила увреждане на здравето на Д., предизвикала
неработоспособност. В този смисъл съдът счита, че в съответствие с нормата на
чл.200, ал.1 КТ в казуса следва да се ангажира отговорността на ответното
дружество за вредите, причинени на Д. от настъпилата трудова злополука.
Предмет на делото е претенция за обезщетение в размер на 20 000.00 лева за
претърпяни от трудовата злополука неимуществени вреди – болки и страдания,
временна нетрудоспособност. В тази връзка съдът съобрази следното:
По отношение начина на определяне размера на неимуществените вреди, резултат от трудова злополука КТ не съдържа специални указания, поради което субсидиарно приложение намират общите разпоредби на ЗЗД. Разпоредбата на чл.212 КТ предвижда изрично субсидирано приложение на гражданския закон – чл.45-чл.54 ЗЗД. Определянето на дължимата репарация е предоставено на съда по справедливост съгласно нормата на чл.52 ЗЗД.
В Постановление № 4/23.11.1968 година на Пленума на ВС е посочено, че понятието „справедливост“ е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства: характер на увреждането, начин на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените осакатявания. В настоящия казус събраните по делото писмени и гласни доказателство категорично и несъмнено установиха като пряк и непосредствен резултат от процесната злополука сериозно засягане на здравето и психиката на ищеца, т.е. засягане на неимуществената сфера на Д., при което той е претърпял значителни болки и страдания както непосредствено след настъпването на увредата и в периода на оперативно лечение, но и месеци след това. Така свидетелката Д. сочи: “…След изписването болките на Г. продължиха много дълго време. Близо два месеца редовно вземаше болкоуспокояващи…не трябваше да стъпва на крака…Той не можеше да върши сам нищо…Около пет месеца изцяло се грижех за него…с тези патерици не можеше да си сложи храна на масата…преживява много трудно случилото се, защото не свикнал да води такъв живот и изпада понякога в отчаяние…“. Свидетелката А. казва: „…Баща ми беше в болница….заварих го да плаче…Беше много уплашен…Самият факт да му сменят ставата мисля беше най-страшното за него…След изписването от болницата баща ми приемаше обезболяващи и инжекции, които му бяха изписани от болницата….ежедневно вземаше течен“аналгин“ и „аспирин протект“. Болките му бяха предимно през нощта…Докторът абсолютно забрани на баща ми два месеца след операцията да стъпва на крака. Майка ми се грижеше за баща ми 2 месеца и половина, 24 часа постоянно….Първите месеци след случилото се баща ми беше много изнервен….Чувстваше се безпомощен. Не може да кляка…само с помощта на майка ми може да се обува …Към момента не може да извършва тежка физическа работа…“ Т.е. несъмнено е, че ищецът е претърпял временна нетрудоспособност, както и болки и страдания, като продължава и към момента да търпи страдания, тъй като в резултат на трудовата злополука е налице трайна функционална увреда, която се е отразила неблагоприятно върху работоспособността на Д. и възможността да си намери работа за в бъдеще. Това от своя страна е довело до сериозни негативни психически преживявания за ищеца, които продължават и към момента. В този смисъл несъмнено е, че характерът и увреждането на ищеца в резултат на претърпяната трудова злополука е значително. Предвид на което съдът счита, че справедливото обезщетение за претърпяните от ищеца болки и страдания е в размер на 15 000 лева.
По възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на трудовата злополука, допускайки груба небрежност, съдът съобрази следното:
Груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ е неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия – при проявена от работника липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила за безопасност /в този смисъл Решение № 499/09.01.2012 година на ВКС по гр.д. № 1577/2010 година на IV г.о. ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК/. Небрежността ще е груба, когато работникът е съзнавал, предвиждал настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати /решение № 1026/18.12.2009 година на ВКС по гр.д. № 4001/2008година на IV г.о. ГК/.
В настоящото производство се установи по категоричен начин, че Д. не е проявил необходимата за изпълняваната от него към 07.06.2017г. длъжност „стъклар“ компетентност, за която е инструктиран неколкократно преди посочената дата, а именно да спазва правилата за товарене, разтоварване и пренасяне на стъкла и рамки“, както и конкретно даденото му непосредствено преди злополуката разпореждане от прекия началник/бригадир да изчака идването на трактор, с който празното ремарке да бъде превозено до склада. Установи се по категоричен начин, че ищецът е предприел ръчно теглене на ремаркето за теглича въпреки установените от работодателя правила и върпеки разпореждането на бригадира. Неизпълнението на това указание и неспазването на правилата за безопасност, утвърдени от работодателя с цел осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи несъмнено са допринесли и то в значителна степен за случването на злополуката. В подкрепа на извода е експертното становище на вещото лице, съгласно което едно от условията да бъде предотвратена злополуката е ищецът, в изпълнение на задълженията и компетентностите на изпълняваната длъжност „стъклар“ да се е въздържал от действия, изразили се ръчно теглене за теглича на процесното ремарке, бутано отзад от други лица, с цел преместването му в склада. Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице значителен принос на пострадалия по смисъла на чл.201, ал.2 КТ, което е основание за намаляване на дължимото от работодателя обезщетение до размер 7 000 /седем хиляди/ лева. Претенцията за разликата над уважения размер до претендирания от 20 000лева следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Предвид горното съдът следва да осъди ответното дружество да заплати сумата от 280.00 /двеста и осемдесет/ лева, представляваща дължимата държавна такса върху уважения размер от иска.
С оглед изхода на делото и данните за сторени от ищеца разноски в процеса - 1 200 лева заплатен адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебниразноски в размер на 420.00 лева съразмерно с уважената част от иска.
Несъстоятелно е възражението на пълномощника на ответника за прекомерност на претендираното от ищеца като заплатено от последния адвокатско възнаграждение на процесуалния представител. Предвид данните по делото, че ищецът е заплатил на пълномощника си възнаграждение в размер на 1 200 лева, следва че ищецът е направил разход за адвокатско възнаграждение много близък до минимално нормативно предвидения размер. В този смисъл възражението е несъстоятелно и като такова следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца са сторените от ответника разноски / в общ размер 1 784.80 лева/ съразмерно отхвърлената част от иска, а именно сумата от 1 160.12 лева.
Възражението на пълномощника на ищеца за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение съдът счита за неоснователно и като такова следва да го остави без уважение. В тази връзка съдът съобрази, че за участието на договорния представител на ответника в процеса последният е заплатил в брой сумата от 900.00 лева. Същевременно съобрази цената на предявения иск – 20 000лева, както и разпоредбата на чл.7, ал.2 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От посоченото следва, че минималният размер на дължимото от ответника адвокатско възнаграждение по иска е 1 130.00 лева, т.е. сума по-голяма от платената на пълномощника на ответника.
Във връзка с възраженията на страните за прекомерност на сторените от тях разноски, представляващи платени адвокатски възнаграждения съдът съобрази и фактическата и правна сложност на делото, както и броя на проведените в хода на процеса открити съдебни заседания – пет. Посочените обстоятелства налагат по несъмнен начин извод за несъстоятелност на възраженията за прекомерност на претендираните разноски, представляващи адвокатски възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл.200, ал.1 и чл.201, ал.2 КТ, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „К.-Б. У.П.“ ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление град П., община П., ж.к.О. – шосето за С., представлявано от М. Г. С. да заплати на Г. А. Д., ЕГН ****, от с.К., община П. сумата от 7 000 /седем хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания и временна нетрудоспособност като резултат от претърпяната на 07.06.2017година трудова злополука, за която е издадено разпореждане № 045/05.07.2017г. по описа на НОИ, ТП Б., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на увреждането - 07.06.2017година до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер /7 000 лева/ до претендирания от 20 000 /двадесет хиляди/ лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „К.-Б. У.П.“ ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление град П., община П., ж.к.О. – шосето за С., представлявано от М. Г. С. да заплати по сметка на Районен съд-гр.П. 280.00 /двеста и осемдесет/ лева държавна такса върху уважения размер на иска.
ОСЪЖДА „К.-Б. У. П.“ ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление град П., община П., ж.к.О. – шосето за С., представлявано от М. Г.С.да заплати на Г. А.Д., ЕГН ****, от с.К., община П. съдебни разноски в размер на 420.00 /четиристотин и двадесет/ лева.
ОСЪЖДА Г. А. Д., ЕГН ****, от с.К., община П.да заплати на „К.Б.У. П.“****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление град П., община П., ж.к.О. – шосето за С., представлявано от М. Г. С. съдебни разноски в размер на 1 160.12 /хиляда сто и шестдесет лева и дванадесет стотинки/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-гр.Б., в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:


File Attachment Icon
A0CB1DEDE1AC3D99C225833F00252CBE.rtf