Решение № 8589

към дело: 20201230100367
Дата: 10/27/2020 г.
Съдия:Атанас Кобуров
Съдържание

Производството е правно основание чл.422 ГПК и е образувано по искова молба на „Ю. Б.“ , ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление Г., бул.“О. П.“ № 260, представлявана от изп.директор Д.Ш. и прокурист М.В., Ч. пълномощник Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, представлявано от А. И. от САК, със съдебен адрес за връчване на книжа Г., ул.Т. № 8, .4, против Н. С. Т., ЕГН: * от С. О., У. № 4.
Сочи се в исковата молба, че по силата и при условията на Договор за издаване
на кредитна карта „Euroline“ от 15.11.2003 г., картовото предприятие „Б.Р.С.“ , ЕИК: *** е предоставило на Н. С. Т., ЕГН: * от С. О., револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 4 550 лева по кредитна карта „Euroline“, който кредит Картодържателя може да усвоява по начините, уговорени в чл.4 до чл.6 от Общите условия на „Б.Р.С.“ за издаване и използване на кредитни карти, представляващи неразделна част от процесния договор, за които Картодържателят е потвърдил изрично, че е запознат със същите и ги е приел без възражение. Посочва се, че на 24.03.2005 г. между „Б.Р.С.“ и „Ю. И Е.Д.Б.“ / с
предишно наименование „П.Б.“ / е сключен Договор за продажба на предприятие, по силата на който и на основание чл.21.3 от процесните Общи условия за издаване и използване на кредитна карта „Euroline“, правата и задълженията по всички договори с картодържатели „Euroline“ сключени от „Б.Р.С.“ са прехвърлени на „Ю. И Е.Д. Б.“ . Излагат се твърдения, че на 29.11.2019 г. е осъществено преобразуване на „Б.Р.С.“ Ч. вливане по реда на чл.262 ТЗ в „И А.Б.Л. Б.“ ЕАД, а от своя страна на 04.02.2020 г. е осъществено преобразуване на „И А.Б.Л.Б..“ ЕАД Ч. вливане в дружеството на ищеца „Ю. Б.“ , като по силата на извършените вливания, приемащото дружество става универсален правоприемник на вливащото се дружество, като цялото имущество, както и всички права и задължения с „Б.Р.С.“ по сключени договори се прехвърлят върху Банката-
ищец.
Посочва се още, че поради неизпълнение от страна на длъжника Н. С. Т. на
основание чл.15.1, б „а“ от Общите условия за издаване и използване на кредитна
карта „Euroline“, Банката-ищец е упражнила правото си да прекрати договора за
издаване и използване на кредитна карта „Euroline“, поради неплащане на
минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения, с краен
срок за плащане съответно 28.11.2017 г. и 28.12.2017 г. и съгласно чл.15.2 е
обявила цялото задължение на длъжника-картодържател за незабавно изискуемо и дължимо с покана Ч. ЧСИ М.К. с рег.№ 891 и район на действие ОС-Благоевград, изпратена до Кредитополучателя Н. С. Т. на постоянния му и настоящ
адрес и връчена на 08.08.2019 г. на основание чл.47, ал.5 от ГПК.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да признае за
установено със сила на присъдено нещо по отношение на Н. С. Т., ЕГН: * с адрес
С. О., У. № 4, че същият има задължение към „Ю. Б.“ , ЕИК: ***, произтичащо от Договор за издаване на кредитна карта „Euroline“ от 15.11.2003 г. в размер на 4 926,39 /четири хиляди деветстотин двадесет и шест лева и тридесет и девет стотинки/ лева, от които: 3 552,56 /три хиляди петстотин петдесет и два лева и петдесет и шест стотинки/ лева, главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда /14.01.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението, сумата от 938,67 /деветстотин тридесет и осем лева и шестдесет и седем стотинки/ лева, възнаградителна лихва за периода от 29.12.2017 г. до 08.08-2019 г., сумата от 331,56 /триста тридесет и един лева и петдесет и шест стотинки/ лева, мораторна лихва за периода от 02.05.2018 г. до 07.01.2020 г. и 103,60 /сто и три лева и шестдесет стотинки/ лева, такси за периода от 29.11.2017 г. до 07.01.2020 г.
Претендират се и сторените разноски по заповедното и настоящето производство.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от адвокат А.А., назначена за О. П. на ответника, в който изразява становище за нередовност
на исковата претенция. Прави възражение за изтекла погасителна давност, в която връзка прави искане искът да бъде отхвърлен изцяло.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. В постъпила писмена молба от негов пълномощник са изложени съображения за основателност и доказаност на предявения иск. Представен е списък на разноските.
Ответникът Н. Т. не се явява, представлява се от назначения О. П., който
поддържа възраженията сторени в писмения отговор и моли за отхвърляне на
предявената искова претенция.
От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело №
62/2020 г. по описа на РС-Петрич, както и от доводите на страните, всички,
преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „“Ю. Б.“ гр. София, е било образувано ч.гр.дело № 62/2020 г. по описа
на Районен съд Г., който е издал Заповед № 129/15.01.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника Н. С. Т., ЕГН: *, с
постоянен и настоящ адрес С. ул.“П.“ № 4, О., за сумите от: 3 552,56 /три
хиляди петстотин петдесет и два лева и петдесет и шест стотинки/ лева,
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.01.2020 г.
до изплащане на вземането; 938,67 /деветстотин тридесет и осем лева и шестдесет и седем стотинки/ лева, възнаградителна лихва за периода от 29.12.2017 г. до 08.08.2019 г.; 331,56 /триста тридесет и един лева и петдесет и шест стотинки/ лева, а мораторна лихва за периода от 02.05.2018 г., до 07.01.2020 г.; 103,60 /сто и три лева и шестдесет стотинки/ лева, такси за периода от 29.11.2017 г., до 07.01.2020 г.; 98,53 /деветдесет и осем лева и петдесет и три стотинки/ лева, заплатена държавна такса по делото; 482,91 /четиристотин осемдесет и два лева и деветдесет и една стотинки/ лева, заплатено адвокатско възнаграждение.
Посочено е, че вземането произтича от неизпълнено задължение по Договор за
издаване на кредитна карта „EUROLINE“ от 15.11.2003 г.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради
което заповедният съд е указал на заявителя, че в едномесечен срок от
съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си.
В посочения срок заявителят е предявил иск за установяване на вземането си и
същият е предмет на настоящото производство.
От представеното по делото заявление за издаване на кредитна карта "Euroline"
от 22.11.2004 г. одобрено на 25.11.2014 г. и Общите условия за издаване и
ползване на кредитна карта "Euroline", се установява, че “Б.Р.С.” е предоставил на ответника, като кредитополучател и картодържател, кредитна карта, с одобрена транзакция в полза на “Т.Б.“ сумата от 285,24 лева, представляваща стойност на една от 12 дължими вноски. Видно от представения договор за продажба на предприятие от 24.03.2005 г., ищецът “Ю. Б.” (с предишно наименование “Ю. И Еф Д. Б.” и “П.Б.” ) е правоприемник на правата и задълженията на дружеството “Б.Р.С.” . Така, на основание чл. 5.3 вр. чл. 2 от договора, ищецът е встъпил
като страна по всички договори за издаване и използване на кредитни карти
"Euroline", по които преди прехвърлянето е било дружеството “Б.Р.С.” , включително и по процесното заявление за издаване на кредитна карта
"Euroline" от 15.11.2003 г. Обстоятелството дали ответникът е бил уведомен
надлежно за извършеното правоприемство е ирелевентно и не може да обоснове
недължимост на сумите от картодържателя, който съгласно чл. 21, т. 3 от ОУ се е
съгласил с такова прехвърляне на вземането по сключения от него договор
(заявление).
В чл. 15 от ОУ, които намират приложение в правоотношенията между страните, са уредени хипотезите за прекратяване на договора от дружеството-кредитодател, респ. неговия правоприемник и отговорността за неизпълнение. Съгласно чл. 15.1, б. “а”, дружеството има право да прекрати договора с картодържателя, ако последният не е изплатил минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения, а съгласно чл. 15.2, при прекратяване на договора цялото задължение на картодържателя става незабавно изискуемо и дължимо. По делото е представена и покана от ищцовото дружество изпратено Ч. ЧСИ М.С. до ответника, с което последният е уведомен, че към 22.08.2018 г. е в просрочие на две последователни плащания с краен срок на издължаване съответно на 29.11.2017 г. и 29.12.2017 г., дължими по договор за кредитна карта "Euroline", поради което и на основание ОУ, цялото му задължение в размер на 4 866,39 лв. е обявено за незабавно изискуемо и дължимо, като се прекратява действието на договора. Поканата е връчена на ответника на 08.08.2019 г. на основание чл.47, ал.5 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Безспорно е по делото, че между праводателя на ищеца "Б.Р.С." и ответника Н. С. Т. е сключен договор за издаване и използване на кредитна карта.
По силата на този договор, картовото дружество е предоставило на
картодържателя-ответник револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в
размер на 4550,00 лв., който може да се усвоява по начините, уговорени в чл. 4,
5 и 6 от Общите условия към процесния договор.
В кориците на делото се съдържа заявление-договор за издаване на кредитна карта и общи условия за издаване и използване на кредитна карта "ЕUROLINE".
Видно от същото, страните се обвързват при действие на съответни общи условия.
Изяснено е в казуса, че ответникът Т. е подал заявление до търговец за
сключване на договор, при предварително обявени условия /Общи условия/, респ.
то е било прието и кредитът е отпуснат под формата на кредитен лимит по
предоставената кредитна карта.
Особеният П. на ответната страна не оспорва факта на сключване на процесния
договор за кредитна карта от 15.11.2003 г., между Картоиздателя — праводател на ищеца и ответника.
Представени са и доказателства за първоначалното усвояване на суми от
предоставения кредитен лимит, видно от детайлно извлечение за извършени
плащания към търговец /Авизо/, от което е видно, че на 20.11.2003 г. процесната
карта е използвана за покупка на 12 бр. вноски от търговски обект на
„Т.Б." ЕАД, ЕИК ***, находящ се в гр. С., ж. к. М., ул. „О. П." № 265.
Ангажирана по делото е и параметрична справка за движението по картовата сметка се установява, че процесната кредитна карта е била използвана /включително и Ч. тегления от банкомат/ в продължение на над 13 години. Датите, основанията и конкретните стойности на всички усвоени и погасени суми са подробно описани в справката.
Иницииралата производството страна претендира в казуса главница в размер на
3552,56 лв., като сума формирана на база всички усвоявания, които ответникът е
реализирал, при приспадане на направените от длъжника погашения, при спазване па реда за погасяване, съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Относно активната процесуална легитимация на ищцовата пстрана:
Ангажиран в процеса е договор за продажба на предприятие от 24.03.2005 г.. по
силата на който правата и задълженията по всички договори с картодържатели
„Euroline", сключени от "Б.Р.С.." , включително и процесния, са прехвърлени на "Ю. И Е.Д.Б." . Представено като доказателство е и месечно извлечение № 3435777/10.04.2005 г.. с което е съобщено на длъжника за извършената продажба. Всичко това обуславя редовната материална и процесуална легитимация на ищцовото дружество.
Първостепенната инстанция, анализирайки доказателствения материал и с оглед
процесуалното поведение на ответника приема, че е налице неизпълнение на
договорните задължения по процесната обвързаност от страна на длъжника отв.Т..

На следващо място, установява се, че като правоприемник на "Б.Р.С." , ищцовата страна е упражнила правото си да прекрати договора, поради неплащане на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения с краен срок за плащане съответно 28.11.2017 г. и 28.12.2017 г. и е обявила цялото задължение на длъжника-картодържател за незабавно изискуемо и
дължимо.
Впоследствие, настоящият ищец е изпратил нарочна покана Ч. ЧСИ М.К.
с peг. № 891 и район на действие ОС -Благоевград, изпратена до кредитополучателя-ответник постоянният му и настоящ адрес, връчена на
08.08.2019 г.. на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Относно ответното възражение за изтекъл погасително-давностен срок.
Съгласно чл. 114 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Видно от доказателствата, изискуемостта на задължението по процесния договор е обявена на 08.08.2019 г., предвид изчерпване на процедурата за връчване по чл. 47 ГПК.
Практиката на съдилищата е константна, че искът за съществуване на вземане по
реда на чл.422 ГПК, се счита за предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В случая това е сторено на
14.01.2020г.
С оглед това се изяснява, че предвидената в закона погасителна давност както
за главния, така и за акцесорните искове не е изтекла.
Поради това съдът приема, че вземането на ищеца е изискуемо в пълния му размер, претендиран с исковата молба, а именно 4 926,39 лева, представляваща
неизплатено задължение по договора за издаване на кредитна карта от 15.11.2003 г.
По изложените съображения, предявеният положителен установителен
иск следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението – 14.01.2020 г. до изплащане на вземането.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в
настоящото производство, а именно сума в размер на 193,57 лева – внесена
държавна такса, 574,85 лева – възнаграждение за О. П. на ответника и 689,82
лева – адвокатско възнаграждение, или общо разноски в размер на 1 458,24 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
и предвид изхода на настоящия исков процес, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното
производство, а именно: 98,53 лева – внесена държавна такса, и 482,91 лева -
адвокатско възнаграждение, или ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по заповедното производство в общ размер на 581,44 лева.
На адвокат А. А. от АК-Благоевград следва да се изплати сумата 574,85 лева от
внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.
Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО със сила на присъдено нещо по отношение на Н. С. Т., ЕГН: * с адрес С. О., У. № 4, че същият има задължение към „Ю. Б.“ , ЕИК:
***, произтичащо от Договор за издаване на кредитна карта „Euroline“ от
15.11.2003 г. в размер на 4 926,39 /четири хиляди деветстотин двадесет и шест
лева и тридесет и девет стотинки/ лева, от които: 3 552,56 /три хиляди
петстотин петдесет и два лева и петдесет и шест стотинки/ лева, главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда /14.01.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 938,67 /деветстотин тридесет и осем лева и шестдесет и седем
стотинки/ лева, възнаградителна лихва за периода от 29.12.2017 г. до 08.08.2019
г., сумата от 331,56 /триста тридесет и един лева и петдесет и шест стотинки/
лева, мораторна лихва за периода от 02.05.2018 г. до 07.01.2020 г. и 103,60
/сто и три лева и шестдесет стотинки/ лева, такси за периода от 29.11.2017 г.
до 07.01.2020 г.

ОСЪЖДА Н. С. Т., ЕГН: * с адрес С. О., У. № 4, да заплати на „Ю. Б.“ , ЕИК:
***, сумата 1 458,24 /хиляда четиристотин петдесет и осем лева и двадесет
и четири стотинки/ лева - разноски в настоящото исково производство, както и
сумата 581,44 /петстотин осемдесет и един лева и четиридесет и четири стотинки/ лева - разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 62/2020 г. на РС-Петрич.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат А.А. от АК-Благоевград сумата 574,85 /петстотин
седемдесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки/ лева, от внесения депозит,
представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на Н. С. Т..

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи
по ч.гр.дело № 62/2020 г. по описа на Районен съд Г..


РАЙОНЕН СЪДИЯ: