Решение № 8352

към дело: 20201230200266
Дата: 09/21/2020 г.
Съдия:Божана Манасиева
Съдържание

Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН,във вр. с чл.179,ал.1,т.3 от
ЗДвП и е образувано по жалба на М. М. С.,от Г.,ул.“К.“№ *,ЕГН:* срещу
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №20-0314-000238/10.03.2020г на Началника на РУ-П. при ОДМВР Благоевград.

В жалбата си жалбоподателят изразява становище за незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление,тъй като описаните факти не отговарят на определеното от наказващия орган нарушение,неговата правна квалификация и правилното приложение на санкционната норма.Счита се,че визираната
материалноправна разпоредба на чл.146,ал.1 ЗДвП,която се сочи за нарушена не
съдържа състав на нарушение,а вменява задължение към собствениците и водачите на МПС.Освен това се счита,че правната норма е бланкетна,препращаща към Наредба №Н-3 от 18.02.2013г,поради което наказващият орган е допуснал нарушение като не е посочил кой точно ред не е спазен от нарушителя,липсва конкретизация относно промяната в конструкцията на ППС.Ето защо се прави извод за липса на пълно,точно и ясно описание на нарушението и на обстоятелствата,при които е извършено,поради което е нарушено правото на защита на нарушителя,тъй като е възпрепятстван във възможността му да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен.

Освен това се излагат подробни съображения и за наличието на предпоставките за приложението на чл.28 ЗАНН.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното
наказателно постановление №20-0314-000238/10.03.2020г на Началника на РУ-П.
при ОДМВР Б.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява,представлява се от адв.Б.,която поддържа жалбата по съображенията изложени в нея,представя писмени
доказателства.Иска НП да бъде отменено.Прави искане за присъждане на
направените по делото разноски като представя и списък на разноските.

За ответника по жалбата –РУ –П., редовно призовани, представител не се явява,
не изразява становище по жалбата.

За РП-П.,в качеството й на заинтересована страна,представител не се явява.
По делото са събрани писмените доказателства.Разпитани са свидетелите М. И. Г. и Д. К. Б..

Въз основа на събраните доказателства и след тяхната преценка,съдът установи от фактическа страна следното :

На 21.02.2020г,Д. К. Б.,в качеството си на командир на отделение при РУ-П. в
присъствие на свидетеля М. Г./също полицейски служител/, съставил АУАН на М.
М. С.,за това,че на същата дата-21.02.2020г около 17.20ч в Г.,на У. ,в района
на бензиностанция „Лукойл“,изход К. като неправоспособен водач управлява
собствения си лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№***,като е изменил
конструкцията на регистрираното МПС/поставил е АГУ/,с което си поведение С. е
нарушил разпоредбата на чл.146,ал.1 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствие на
нарушителя и подписан от него лично.

Въз основа на съставения акт е издадено атакуваното НП№20-
0314-000238/10.03.2020г на Началника на РУ –П. при ОДМВР-Б.,в което
е отразена същата фактическа обстановка,посочена в АУАН и е направен извод за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.146,ал.1 ЗДвП,а именно за това,че като собственик допуска в движение по пътищата превозно средство,чиято
конструкция е изменена без съответното за това разрешение.Ето защо,за нарушение на чл.146,ал.1 ЗДвП,на основание чл.179,ал.1,пр.3 ЗДвП на М. М. С. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 150 лева.
От разпита на актосъставителя Д. Б. се установи,че е извършил проверка,при
която е констатирал,че управляваният от жалбоподателя автомобил е с поставена газова уредба,но при изискването на СРМПС установил,че тази промяна в изменението на конструкцията на МПС не е отразена в СРМПС,поради което съставил акт в присъствие на свидетеля М. Г..

В хода на съдебното следствие предвид на оспорването,проведено от процесуалния представител на жалбоподателя за липса на извършено нарушение се представи договор за покупко- продажба от 23.11.2018г,на която дата М. М. С. е закупил процесния лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№***,когато му е бил
предоставен и паспорт за автомобилна газова уредба/приложен в оригинал в
кориците на делото/.Видно от последния е,че въпросният автомобил е с монтирана газова уредба от 02.03.2004г.Периодично са извършвани технически прегледи,като при последния е отразено,че АГУ остава в експлоатация в срок до 08.07.2012г.
Съгласно представения протокол №1153/24.07.2019г за допълнително монтиране на моторно превозно средство на резервоар за гориво,който позволява работата на двигателя с втечнен нефтен газ/ВНГ/ е извършено допълнително монтиране на уредба за ВНГ на проверяваното МПС „Опел Вектра „ с рег.№***,тоест старата
газова уредба е била подменена с нова от жалбоподателя.Съгласно представеното копие на СРМПС е видно ,че е внесена извършената промяна като в т./P3/ е отразено –бензин/втечнен нефтен газ и е издадено ново СРМПС №010583712 от 24.02.2020г.

При така установеното от фактическа страна,съдът приема от правна страна
следното :

Жалбата е подадена от надлежно лице (спрямо което е издадено Наказателното
постановление) и в законоустановения 7-дневен срок.НП е получено на 27.04.2020г,а жалба е депозирана в РС-П. на 30.04.2020г. Поради това жалбата е допустима.
Жалбата е и основателна.

Производството е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и НП и дали е извършено от това лице виновно.

За да се произнесе,съдът взе предвид следното:

С обжалваното НП на жалбоподателя е наложено наказание за това,че 21.02.2020г около 17.20ч в Г.,на У. ,в района на бензиностанция „Лукойл“,изход К.
управлява собствения си лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№***,като е
изменил конструкцията на регистрираното МПС/поставил е АГУ/,с което си
поведение С. е нарушил разпоредбата на чл.146,ал.1 от ЗДвП,като на основание чл.179,ал.1,т.3 от ЗДвП му е наложена Глоба в размер на 150/сто и петдесет/ лева.
Цитираната административнонаказателна разпоредба предвижда ,че се наказва с глоба в размер 150 лв собственик, който допуска в движението по пътищата пътно превозно средство, чиято конструкция е изменена без съответното за това
разрешение;Съответно, съгласно отразеното в АУАН и НП поведението на жалбоподателя не е съобразено с разпоредбата на чл.146,ал.1 ЗДвП,предвиждаща,че „Изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се извършват при условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията“. С оглед на така описаните разпоредби,съдът констатира нарушение на чл.42,т.4 и т.5 ЗАНН,както и на чл.57,ал.1,т.5 и т.6 ЗАНН,тъй като липсва пълно,точно и ясно описание на нарушението и на съответните законови разпоредби-не става ясно кое е необходимото разрешение ,както и не е посочена наредбата,която
регламентира реда за изменение на конструкцията на ППС. Както съдът посочи като нарушена разпоредба в АУАН и НП е посочена чл. 146, ал. 1 от ЗДвП, която е бланкетна по своя характер и съдържа правило за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите – членки на ЕС, или друга държава-страна по Споразумението за ЕИО като изрично е посочено, че такова изменение на конструкцията, следва да се извърши при условия и по ред, определен с Наредба на МТИТС. Следователно, за да е съставомерно едно нарушение по чл. 146, ал. 1 от ЗДвП, то бланкетната му диспозиция следва да бъде задължително попълнена посредством посочване на конкретно нарушената разпоредба от подзаконовия нормативен акт – в случая Наредба № H-3 от 18.02.2013 г. на МТИТС. В тази връзка следва да се посочи, че приложимата в случая санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 1, т. 3 ЗДвП, регламентира наказването на собственик, който допуска в движение МПС ,на което е изменена конструкцията без необходимото за това разрешение.АНО не е конкретизирал какво разрешение е необходимо или кой е относимия ред, по който е следвало да се извърши реконструкцията на автомобила, респ. разпоредбите на кой нормативен акт не са били спазени от жалбоподателя.

На следващо място ,при изслушването на свидетелите в съдебно заседание се
посочи,че процесният автомобил е бил с монтирана газова уредба,което
обстоятелство/промяна/ не е било отразено в СРМПС,поради което са пристъпили
към съставянето на АУАН.Такова нарушение обаче в съставения акт не е отразено и посочените като нарушени разпоредби на ЗДвП не обективират констатацията, направена от актосъставителя.Съответно реда за извършването на промяна в данните на СРМПС е регламентиран в друга наредба,а именно Наредба №I-45 от 24.03.2000г за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и ремаркетата,теглени от тях.
Именно липсата на пълно фактическо описание на нарушението и посочването на
нарушените законови разпоредби ,изхождайки от бланкетния характер на
материалноправната разпоредба опорочават съставения АУАН. Тази непълнота на АУАН,която е пренесена и в издаденото НП го опорочава като акт с основна
обвинителна функция,тъй като поставя началото на административно-наказателното производство и нарушителят следва да има възможност да разбере точно какво административно нарушение му се вменява,че е извършил.Недопустимо е за първи път да се сочат факти и обстоятелства,които не са отразени в АУАН едва в съдебно заседание,а именно посоченото от свидетелите,че изменението в конструкцията на МПС не е отразена в СРМПС,в което всъщност се състои нарушението.В конкретния случай това процесуално нарушение не е от категорията нарушения на акта,които могат да се преодолеят по реда на чл.53,ал.2 ЗАНН,тъй като е съществено и не би могло да се санира в последващ стадий на
административно-наказателното производство. Същевременно обаче то се съдържа и в НП,тъй като в него по същия начин липсва изчерпателно фактическо описание на нарушението,както и на законовите разпоредби ,които са нарушени.Поради това така издаденото НП е съставено в нарушение на разпоредбата на чл.57,ал.1,т.5,т.6 ЗАНН,което от своя страна представлява съществено процесуално нарушение и е основание за неговата отмяна.

С оглед изхода от спора и настъпилата законодателна промяна - добавената нова
ал. 3 на чл. 63 от ЗАНН /ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г./, според която в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. В тази връзка, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Жалбоподателят е доказал заплащане на 300 лева за адвокатски хонорар,за което прилага договор за правна защита и съдействие,в който е посочено плащането в брой на сумата от 300 лева.Тази сума е отразена и в представения списък на направени разноски.Посоченото възнаграждение е минимално предвидения размер за процесуално представителство,определен на основание правилата, регламентирани в чл.18,ал.ал.4 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.В случая РУ-П. не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно ОДМВР Б.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН ,съдът

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №20-0314-000238/10.03.2020г на Началника на РУ-П. при ОДМВР Б.,с което на М. М. С.,от Г.,ул.“К.“№**,ЕГН:*,за
нарушение на чл.146,ал.1 ЗДвП,на основание чл.179,ал.1,т.3 ЗДвП му е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 150лв /сто и петдесет лева/.
ОСЪЖДА ОДМВР-Б. ДА ЗАПЛАТИ на М. М. С.,от Г.,ул.“К.“№*,ЕГН:*
направените разноски по делото в размер на 300/триста/ лева .

Решението подлежи на обжалване по касационен ред по реда на АПК, пред
Административен съд-Б., в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :