Решение № 177

към дело: 20191230100317
Дата: 06/14/2019 г.
Съдия:Андрей Николов
Съдържание

и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно (пасивно) кумулативно съединени
установителни искове по чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР.
Ищецът С. Г. С., с постоянен адрес в гр. П., ул. „Е.Й.“ № 24, ЕГН *,
твърди, че в периода 15.09.1976 г. – 10.05.1979 г. е работил като „инспектор
– безопасност на движението“ при Държавно предприятие „А.т“ – гр.
Б., База – гр. П., в резултат на което е придобил трудов стаж от 2
години, 7 месеца и 26 дни. Поддържа, че правоприемник на посоченото държавно
предприятие относно базата му в гр. П. е ответникът „Т. Юг“ . Сочи, че за
времето от 31.12.1981 г. до 31.12.1984 г. е работил в „База за развитие и
внедряване“ към П.к. (ПК) – гр. П., където е придобил
3 години трудов стаж, а именно: от 31.12.1981 г. до 28.02.1983 г., на
длъжността „конструктор“, а от 01.03.1983 г. до 31.12.1984 г., на длъжността
„ръководител група“. Изтъква, че правоприемник на ПК – гр. П. е „П. –
П“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Места“ № 22,
което е прекратило дейността си, без да има правоприемник. Заявява, че
разплащателната документация, която следва да отразява така придобития стаж, липсва. Излага твърдения, че трудът, който е полагал на визираните длъжности, е бил при условията на 8-часов работен ден и 5-дневна работна седмица, а начинът на заплащането му е бил с месечно трудово възнаграждение, формирано според времетраенето на работата. Иска от съда постановяване на решение, с което да бъде установено наличието на процесния трудов стаж, тъй като същият му е необходим за пенсиониране. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът „Т. Юг“ , със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.
„С.“ № 6, ЕИК ***, изразява позиция, че липсата на разплащателни
ведомости, свързани с работата на ищеца в Базата в гр. П. на Държавно
предприятие „А.т“ – гр. Б., за исковия период, налага доказването на стажа да се извърши съобразно изискванията на ЗУТОССР. Счита, че не дължи разноски на ищцовата страна, касаещи воденето на делото, тъй като не е дал повод за неговото завеждане.
Другият ответник – Териториално поделение на Н. о. и. (ТП на НОИ) – гр. Б., със седалище и адрес на управление в гр. Б., ул. „Т.“ № 1, с код по БУЛСТАТ *017, не е взел отношение по ищцовите претенции.

Съдът приема за установено следното:
1. По допустимостта на исковете:
1.1.) Предявените искови претенции са процесуално допустими, тъй като изхождат от легитимирано лице, имащо правен интерес от провеждането на настоящото производство, и са релевирани пред компетентния съд (по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗУТОССР).
1.2.) Спазени са и специалните изисквания на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от същия
закон, като са представени:
- Удостоверение с изх. № 140/19.08.2016 г., издадено от ответника „Т. Юг“ , в
качеството му на правоприемник на Д. п. „А.т“ – гр. Б., База – гр. П., съгласно което във ведомостите за заплати, отнасящи се за периода 15.09.1976 г. – 10.05.1979 г., няма данни за ищеца.
- Удостоверение с изх. № 5506-09-7675#1/19.10.2016 г., издадено от ТП на
НОИ – гр. К., според което за времето от месец 12.1981 г. до месец
12.1984 г. липсва разплащателна документация относно работата на ищеца в
„П.-П“ ЕООД – гр. П., което е прекратило дейността си, без да има
правоприемник.
1.3.) Последното обстоятелство се потвърждава и от ангажираното от ищцовата
страна копие на Решение № 2556/09.09.1999 г. по ф. д. № 1189/92 г. на Окръжен
съд – гр. Б.. С цитирания съдебен акт е било разпоредено вписване на
заличаването на „П.-П“ ЕООД във водения тогава Регистър на търговските
дружества при окръжния съд.
1.4.) В този контекст и на основание чл. 3, ал. 2 ЗУТОССР, искът, имащ за
предмет трудовия стаж на ищеца за периода 15.09.1976 г. – 10.05.1979 г., е
насочен срещу „Т. Юг“ и ТП на НОИ – гр. Б., а този, отнасящ се до
стажа му от 31.12.1981 г. до 31.12.1984 г. – само срещу последното.
2. По основателността на исковете:
2.1.) Уважаването на разгледаните претенции е предпоставено от провеждането на пълно доказване от страна на ищеца относно:
- Реалното придобиване от негова страна на твърдения трудов стаж, необходим
при пенсиониране.
- Задължителното му осигуряване за пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, пенсия за старост или наследствена пенсия по дял ІІІ от Кодекса на
труда от 1951 г., при работите, на които е придобил този стаж.
- Продължителността на работния ден и начина на заплащането на труда.
2.2.) Специалният закон (чл. 6 ЗУТОССР) въвежда особен ред относно начина на
доказване на визираните обстоятелства, а именно:
- Поначало доказването трябва да се осъществява с писмени доказателства.
- Допустимо е то да бъде извършено и със свидетелски показания, но само ако
те отговарят на специални нормативни изисквания.
- Последните се свеждат до представянето на две групи писмени доказателства.
= Първата от тях включва документи, издадени от работодателя, при който е
придобит стажът, и по време на неговото полагане, установяващи вероятността му.
В зависимост от характера на упражняваната трудова дейност такива могат да
бъдат: трудов договор; уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ, от което е видно, че
през посочения в исковата молба период и с посочения от лицето работодател е
бил сключен трудов договор; допълнителни споразумения; заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален опит; трудови книжки; решения на компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение; договори за възлагане на управление и контрол и други подобни документи.
= Втората категория писмени доказателства обхваща документи, Ч. които може
да се констатира, че свидетелят е работил при същия работодател през периода,
през който е положен претендираният от ищеца стаж.
2.3.) Така очертаните условия, на които следва да отговаря доказателствената
дейност в конкретния случай, са изцяло спазени, тъй като:
- От приложеното към първоначалната искова молба копие от трудовата книжка на ищеца е видно, че:
= в периода 15.09.1976 г. – 31.12.1981 г. е работил като „инспектор –
безопасност на движението“ при Държавно предприятие „А.т“ – гр.
Б., с месечна заплата от 170 лв.;
= в периода 31.12.1981 г. – 31.12.1985 г. е работил в „База за развитие и
внедряване“ към ПК – гр. П., както следва: за времето от 31.12.1981 г. до
21.04.1982 г., на длъжността „конструктор“, с месечна заплата от 180 лв., за
времето от 22.04.1982 г. до 28.02.1983 г., на същата длъжност, с месечна
заплата от 200 лв., а за времето от 01.03.1983 г. до 31.12.1985 г., на
длъжността „ръководител група“, с месечна заплата от 220 лв.
- Следователно налице е надлежно писмено доказателство по смисъла на чл. 6,
ал. 2, т. 5 във вр. с ал. 1 ЗУТОССР, което установява вероятността на
претендирания от ищеца трудов стаж.
- По тази причина по делото е допуснато и събирането на гласни
доказателствени средства, Ч. разпита на свидетелите Х. Г. П. и И.Д. Т.
- Същевременно и за двамата свидетели са ангажирани копия от трудовите им
книжки, които представляват писмени доказателства по чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР,
установяващи, че свидетелите са работили при същия работодател по времето, за което се отнася процесният трудов стаж на ищеца, а именно:
= Свидетелят Х. П. е работил като „шофьор“ от 20.11.1965 г. до
01.11.1993 г. в Държавно предприятие „А.т“ – гр. Б., клон – гр. П..
= Свидетелят И.Т. е работил като „шлосер“ от 01.01.1980 г. до
26.02.1993 г. в „Б.з.р.в.“ към ПК – гр. П. (впоследствие „П.-П“ ЕООД).
- От анализа на показанията на свидетелите П.. и Т. се изяснява по
категоричен начин, че: през исковите периоди ищецът е работил при визираните
работодатели, изпълнявайки процесните длъжности; работата му е била при
условията на 8-часов работен ден и 5-дневна работна седмица; системата на
заплащане на труда е била посредством месечно възнаграждение, формирано според времетраенето на работата; ищецът е бил осигурен за осигурителните рискове по дял ІІІ от Кодекса на труда от 1951 г. (пенсия за инвалидност поради общо заболяване, пенсия за старост или наследствена пенсия).
- Коментираните гласни доказателствени средства подлежат на цялостно
кредитиране, тъй като заявеното и от двамата свидетели е логично,
последователно, безпротиворечиво, базира се на лични впечатления и по никакъв
начин не се опровергава от останалия доказателствен материал.
2.4.) В обобщение се налага финалната констатация, че ищцовите претенции са
основателни, тъй като фактическите обстоятелства, на които се базират, са
надлежно доказани. Ето защо и същите следва да бъдат уважени.
3. По съдебните разноски:
В настоящото производство (с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР) са
приложими общите правила на ГПК за присъждане на разноските (вж. Тълкувателно решение № 2 от 06.06.2016 г. по тълк. дело № 2 от 2015 г., ОСГК на ВКС).
С оглед спецификата на конкретния казус в полза на ищеца обаче не могат да се
присъдят съдебно-деловодни разходи, въпреки основателността на претенциите му.
Това е така, защото отговорността за разноски на ответниците в случая е
изключена по аргумент от правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото никой от тях
не е дал повод за завеждането на делото, нито е оспорил предявените искове.

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав


Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – гр. Б., със седалище и адрес на управление в гр. Б., ул. „Т.“ № 1, с код по БУЛСТАТ *017 и на „Т. Юг“ , със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „С.“ № 6, ЕИК ***, че С. Г. С., с постоянен адрес в гр. П., ул. „Е.Й.“ № 24, ЕГН *, е придобил, в периода 15.09.1976 г. – 10.05.1979 г., трудов стаж от 2 години, 7 месеца и 26 дни, на длъжността „инспектор – безопасност на движението“ при Държавно предприятие „А.т“ – гр. Б., База – гр. П., чийто
правоприемник е „Т. Юг“ , при условията на 8-часов работен ден и 5-дневна
работна седмица, с начин на заплащане на труда – Ч. месечно трудово
възнаграждение, формирано според времетраенето на работата.


ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – гр. Б., със седалище и адрес на управление в гр. Б., ул. „Т.“ № 1, с код по БУЛСТАТ *017, че С. Г. С., с постоянен адрес в гр. П., ул. „Е.Й.“ № 24, ЕГН *, е придобил, в периода 31.12.1981 г. – 31.12.1984 г., трудов стаж от 3 години, при „Б.з.р.в.“ към П.к. – гр. П., чийто правоприемник е „П.-П“ ЕООД, което е прекратило дейността си и няма правоприемник, работейки при условията на 8-часов работен ден и 5-дневна работна седмица, с начин на заплащане на труда – Ч. месечно трудово възнаграждение, формирано според времетраенето на работата, както следва:
- за времето от 31.12.1981 г. до 28.02.1983 г., на длъжността „конструктор“, и
- за времето от 01.03.1983 г. до 31.12.1984 г., на длъжността „ръководител
група“.


РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Б. в 2-седмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото, като въззивната
жалба се подава Ч. Районен съд – гр. П..


РАЙОНЕН СЪДИЯ: