Решение № 8441

към дело: 20191230200007
Дата: 10/29/2020 г.
Съдия:Андроника Ризова
Съдържание

Производството е с правно основание чл. 59 от ЗАНН, във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ
и е образувано по жалба на „К. -2000“, ЕИК:******, със седалище и адрес
на управление: с. П., У. “М.“ № *, представлявано от В. Р.К. срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП)№01/001043 от 26.11.2018 г. на Директора
на Д. „И. по Т.“-Б..
В жалбата се изразява становище за неправилност на издаденото наказателно
постановление, тъй като административнонаказващият орган не е събрал
доказателства, обосноваващи извода, че именно „К. 2000“-с.П. е
работодателят на лицето С. А. С., като не е установено кой е определил
работното му място, изпълнението на определена дейност, работното му време, кой е извършил организацията на работата, контрола на работата, кой е собственик на средствата и материалите, кой е определил възнаграждението в сочения размер, кой е осигурил работната площадка. Правят се и други възражения по отношение на процедурата, относно обстоятелството, че управителят е възразил по отношение на съставения му АУАН, че призовката не е връчена на управителя, а на служител на дружеството.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.При условията на евентуалност се иска наказателното постановление да бъде изменено, като бъде намален размера на наложената имуществена санкция до минимално предвидения в закона размер.
Дружеството–жалбоподател се представлява от адв. П., която поддържа жалбата, сочи доказателства и иска отмяна на наказателното постановление. Представя писмена защита, в която доразвива съображенията изложени в жалбата. Обсъжда събрания доказателствен материал като сочи, че “К. 2000“ се занимава с дърводобив и дървообработване, но добива дърва, които влизат като огромни стъбла и тяхната обработка става с гатер машини и огромни банциг машини, а не с резачки и балтии, съответно трупите се обработват във вид на заготовки за фирми за мебелното производство, профилирани дървени дъски, а отпадъкът като капаци и дърва за огрев се изнасят с превозен билет и се доставят по местоназначението.
Сочи, че единственият материал зимен дъб, който е влязъл в двора на фирмата е
този над 20м3 и е от 25.10.2018г, който е излязъл на 26.10.2018г, поради което
прави извода, че става въпрос за дървата, обработвани от проверяваната група
лица, които са били ангажирани от свид.К. Ш.. Ето защо счита,че липсват
доказателства установяващи факта, че дружеството-жалбоподател е работодател на лицето С. А. С..
За ответника по жалбата–ДИТ-Б. се явява юрисконсулт Портокалска. Оспорва
жалбата.Иска НП да бъде потвърдено.Представя писмени бележки, в които сочи, че правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на работодателя по посочения текст, като прави подробен анализ на събраните по делото доказателства.
По делото са събрани писмени доказателства. Разпитани са свидетелите А.А., Т. К., Б. И., С. С. и Д. Д..
Въз основа на събраните доказателства и след тяхната преценка, съдът установи
от фактическа страна следното :
На 26.10.2018г., около 13:12ч. била извършена проверка относно спазване
разпоредбите на трудовото законодателство на обект-„дърводелски цех, находящ се в О.П., с. П., У. “М.“ №1., експлоатиран от „К.“-с.П..
При тази проверка свидетелите А.А., Т. К. и Б. И. заварили в двора на ограден обект, в близост до портала на обекта няколко лица – 6 човека, които бичели, рязали дървен материал и товарили същия на ТИР.Между тях установили и лицето С. С.. На всички заварени лица били предоставени за попълване декларации. Свид. С. С. разписал собственоръчно декларацията, в която
изрично посочил, че извършва трудова дейност за жалбоподателя-„К. 2000“
като негов работодател, в изпълнение на определена длъжност „общ работник“, с определено работно време от 09.00ч до 15.30ч и с уговорено трудово
възнаграждение в размер на 30 лева на ден. В т.4 и т.5 от същата декларация С.
е отбелязал, че не е сключил трудов договор с „К. 2000“ и не са му предоставени екземпляри от трудов договор и заверено уведомление, като е отразил ,че работи от един ден.

След приключване проверката по работни места дружеството е призовано по реда на чл.45 от АПК за извършване на проверка по документи в Д"ИТ" - Г.Б. с Призовка от 26.10.2018г.При проверката по документи в Д"ИТ" - Г.Б. се е явил законният представител на дружеството-В.Р.К., който не е представил
трудов договор, нито са направени възражения в смисъл, че такъв съществува. При извършена служебна справка в регистъра на трудовите договори на ТД на НАП от Информационната система на ИА"ГИТ" е установено, че „К. - 2000" - с.П. не
е изпращал уведомление по чл.62, ал.З от КТ за регистриране на трудов договор
сключен със С. за полагания от него труд на 26.10.2018г.
В този смисъл е установено,че на 26.10.2018г лицето С. А. С. е полагал труд на
работна площадка, осигурена от „К. - 2000" - с.П. в определено от търговеца работно време, съобразно създадена от него организация на работа, под
негов контрол, с негови средства и материали, като риска от извършваната работа е за търговеца. Поради това е преценено от проверяващите, че са налице условия за съществуване на трудово правоотношение и е следвало за предоставяната от С. С. работна сила с него да бъде сключен трудов договор в писмена форма, по силата на който горепосочените страни да уредят правоотношенията между тях като трудови. В тази връзка за предоставяната от С. работна сила в нарушение на разпоредбата на чл.1,ал.2 от КТ, е обявено трудово правоотношение между „К. 2000“ и С. А. С. с Постановление изх.№ 18095442/07.11.2018г Същевременно е дадено предписание от същата дата на „К. 2000“ да предложи на работника С. С. сключване на трудов договор със срок за изпълнение–до 09.11.2018г.
С оглед на установената фактология, инспекторите при ДИТ-Б. достигнали до
извод за извършено административно нарушение, тъй като „К. - 2000" - с.П.
в качеството си на работодател по смисъла на .1, т.1 от ДР към Кодекса на Труда
не е сключил писмен трудов договор с С. А. С. за предоставяната от него работна
сила на 26.10.2018г. в експлоатирания от търговеца обект - Дърводелски цех,
находящ се в с. П., О. П., У. “М.“ № 1., което представлява нарушение на чл.
62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на Труда.
Предвид посоченото А. Л. А., в качеството й на главен инспектор, в
присъствието на свидетелите Т. Г. и Б. И. съставила акт за установяване на
административно нарушение №01-001043 от 07.11.2018г за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал.2 КТ, връчен лично на управителя на дружеството, който е
вписал, че възразява срещу съставения акт.
Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното НП №01/001043 от
26.11.2018г, в което е възпроизведена същата фактическа обстановка, като е
прието от АНО извършване на същото нарушение, а именно на чл. 62, ал.1, във вр.
с чл.1, ал. 2 КТ, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на „К. 2000“ по реда на чл. 414, ал.3 КТ с наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.Наказателното постановление е връчено на 12.12.2018г, а жалбата е депозирана в РС-П. на 19.12.2018 г.
Проведеното оспорване от страна на дружеството-жалбоподател чрез процесуалния му представител касае авторството на нарушението, липса на връзка между установените работници, режещи дървесината и „К. 2000“ с твърдението, че на посочения адрес на дружеството под наем е отдадена голяма част от имота , който е с обща площ от 17 556 дка на различни лица-физически и юридически. В този смисъл мястото, където се намирали групата роми, режещи и товарещи дърва на ТИР-а от 300 кв.м било отдадено под наем на К. Ш..
Видно от интересуващия процеса превозен билет №2 113 098 676/26.10.2018г с
изпращач „К.“ -с.П.,О.П. е транспортирана дървесина-зимен дъб в количество
20,350м3 с получател „ЦД Транс-2016“ООД-Г.С.В превозния билет е отразено, че дървесината, собственост на „К.“, маркирана с производствена марка 9 се транспортира от дърводелски цех-с.П.,У.“М.“ №*. с място на издаване:
с.П.- 26.10.2018г и час на тръгване 13.30ч.Всички останали превозни билети за
експедираната дървесина от обекта за преработка на дървесина на фирма „К.
2000“ за периода от 01.10.2018г до 05.11.2018г, изискани от съда имат за
предмет: изрезки и дърва преработени, бук, фасонирана дървесина, /детайли/заготовки/, дъски.
Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира показанията на св. А., И. и Г.. Същите не се установява да имат каквато и да е заинтересованост от изхода на делото.
Показанията им са обективни, логични и взаимосвързани, подкрепят се от
останалия събран доказателствен материал – писмените доказателства по делото.
Показанията на свидетелите С. С. и Д. Д. съдът не кредитира, тъй като същите
са неубедителни, поради тяхната противоречивост и житейска нелогичност.
Свидетелите твърдят, че били ангажирани от лица с имена П. и Красо, че щели да
им заплатят по 30 лв. надник, шофьорът не е бил там, указания им били давани по
телефона. Липсва житейска логика в посоченото от свидетелите, че по указания,
дадени по телефона от намерили мястото, където се намират дървата, пак по
телефонни указания разбрали какво следва да свършат, съответно да им се заплати за свършената работа без изобщо да отидат наелите ги лица до с.П. и да проверят дали работата е свършена и как е свършена. Показанията им, че името на работодателя е било диктувано от проверяващите, съдът намира за недостоверни доколкото се опровергават от показанията на А., И. и Г..
При така установеното, съдът приема от правна страна следното :
Жалбата е подадена от надлежно лице (спрямо което е издадено Наказателното
постановление).Жалбата е подадена и в законоустановения срок.Ето защо същата е допустима.
Относно основателността на жалбата.
Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Предмет на това производство са обществените отношения, свързани с нарушаване на установен административно-правен режим,за което се предвижда налагане на административно наказание по предвидения от закона ред.Съгласно чл.416,ал.3 КТ, установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления става по реда, предвиден в ЗАНН.
В конкретния казус съдът счита, че се доказа по безспорен начин извършеното от
жалбоподателя нарушение по следните съображения:
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са съставени на жалбоподателя-„К. 2000“ за това, че в качеството си на работодател по
смисъла на .1, т.1 от ДР към Кодекса на Т. не е сключил писмен трудов договор
с лицето С. А. С., за предоставяната от него работна сила на 26.10.2018г. в
експлоатирания от търговеца обект - Дърводелски цех, находящ се в с.П.,О.П.,У.
“М.“ № *.
Наказващият орган е приел, че жалбоподателят е нарушил чл. 62, ал. 1, във вр. с
чл. 1, ал. 2 от Кодекса на Т.,установяващ,че отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови отношения , а те следва да бъдат
отразени в трудов договор, който може да бъде само писмен. Т.е., от обективна
страна нарушението е извършено след като бъде констатирано, че определено лице извършва трудова дейност при определен работодател и бъде установено, че за посоченото лице няма сключен трудов договор, подписан от двете страни.
Нарушението е формално и е довършено с предоставянето на работна сила от страна на работника към работодателя, който не е изпълнил задължението си да сключи трудов договор в писмена форма с конкретния работник.
Съдът е на мнение, че в настоящия казус по безспорен начин се установи, че С.
А. С. е полагал труд за дружеството-работодател. В момента на извършване на
проверката е установено, че последният реже дърва и ги товари на ТИР заедно с
още няколко лица-4- или 5 лица, извършващи същата дейност. В декларацията
/попълнена от Д. Д./ и подписана собственоръчно от С., е записано, че работи в
„К. 2000“ от един ден с работно време от 09.00ч до 15.30 ч като „общ
работник“ и възнаграждение - 30 лева на ден, като за посоченото не е сключил
трудов договор.
Съдът не възприе тезата, изложена от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, че заварените на място работници,между които и С. не са наети за извършване на трудова дейност от страна на „К. 2000“, а това са лица, които са наети от свид.К. Ш., наемател на имота, собственост на дружеството и в която част от имота се намирал ТИР-а, който бил товарен с дърва от проверените лица.
Същевременно видно от превозен билет №2 113 098 676/26.10.2018г, като
единствено този превозен билет има за предмет дърва: зимен дъб, имайки
предвид, че се изискаха превозни билети за експедираната дървесина от обекта
за преработка на дървесина на фирма „К. 2000“ за периода от 01.10.2018г до
05.11.2018г, е с изпращач „К. 2000“ и получател-„ЦД Транс 2016“ ООД-Г.
С..Тоест, дори и да бъде възприето твърдението, че тези дърва при
положение, че се намирали на площадка на фирма „К. 2000“, за да бъдат
транспортирани следва за тях да бъде издаден превозен билет, то последният
следва да бъде с получател К. Ш., а не юридическо лице в гр.С., поради
което съдът отхвърли тезата на защитата на дружестото-жалбоподател, че в случая става въпрос за дървата, обработвани от групата лица, които са ангажирани от К. Ш. – наемател на част от имота, собственост на същото.
На следващо място, свидетелката -инспектор при ДИТ Б. Б. И. категорично посочи, че при попълване на декларацията, С. /Ч. Д./ отразил името на работодателя-„ К. 2000“, работното време и трудовото възнаграждение, което получава за ден.
Освен това, съдът не споделя твърденията на процесуалния представител на
жалбоподателя относно това, че попълнената декларация от трето лице /Д. Д./ е
процесуално нарушение, което я превръща в акт без правна стойност. В разпита в
съдебно заседание от 20.06.2020 г. /на лист 68 от делото/ С. заявява
категорично автентичността на заявените от него обстоятелства: „Подписът е
мой“, поради което съдът приема, че именно негово е изявлението в декларацията.
В административните производства наличието или липса на факти и обстоятелства се удостоверяват с писмени декларации, които административният орган е длъжен да приеме. Бланката съдържа и предупреждение за наказателната отговорност при невярно деклариране. В бланката на самата декларация попълващият я – Д. Д. със свой подпис е удостоверил, че е прочел съдържанието на бланката и попълненият
текст, като я е представил за подпис на С..
С оглед на така изложеното,съдът прие за безспорно доказано нарушението на чл.62,ал.1, във вр. с чл.1,ал.2 от КТ.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от КТ Трудовият договор се сключва между работника или
служителя и работодателя преди постъпването на работа. Съгласно чл. 62, ал. 1
от КТ Трудовият договор се сключва в писмена форма, а съгласно чл. 1, ал. 2 от
КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Безспорно е установено при проверката на 26.10.2018 г., че не е сключван трудов договор с лицето С. А. С., с което са нарушени горепосочените разпоредби, за което на дружеството, в качеството му на работодател е наложена "имуществена санкция " в размер на 2000 лв.
При това положение дружеството- жалбоподател правилно е санкционирано за
нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, в качеството на
работодател, каквото безспорно има, съгласно 1, т. 1 от КТ. Правилно
нарушението е съотнесено и към санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от КТ.
Законосъобразно административнонаказващият орган е наложил имуществена санкция съобразно вида на нарушителя- юридическо лице. Липсват посочени обстоятелства обаче, които да обосновават налагане на имуществена санкция над минималния, предвиден в чл. 414, ал. 3 от КТ размер от 1500 лв. Не се установи до настоящия момент дружеството- жалбоподател да е наказвано за неспазване на трудовото законодателство, както и липсват данни за настъпили вредни последици за работника от това нарушение. Изложеното обосновава извод за прекомерност на наложената имуществена санкция от 2000 лв., поради което, съдът счита, че следва да намали размера на същата до минимално предвидения от 1500 лв. и в този смисъл следва да измени наказателното постановление. Именно този размер съдът намира за съответен на извършеното нарушение и обстоятелствата ,при които е било извършено.

Относно формалната страна на акта за административно нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно постановление съдът не констатира нарушения на закона относно реда за тяхното съставяне и издаване.
С оглед на очерталия се изход от делото и обстоятелството,че АНО е бил
защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото е
депозирано искане за присъждане на възнаграждение,последното следва да бъде уважено.Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 1./сто/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН ,във вр. с чл.414,ал.3 от КТ,
съдът
Р Е Ш И :


ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП)№01/001043 от 26.11.2018 г на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Благоевград, с което на „К. -2000“АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: с.П., ул.“М.“ №*, представлявано от В.Р.К., за нарушение на чл.62, ал.1,във вр. с чл.1,ал.2 КТ, на основание чл.414, ал.3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/лева като НАМАЛЯВА същата на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

ОСЪЖДА „К. -2000“АД, ЕИК: *****,със седалище и адрес на управление:с.П.,ул.“М.“ №*, представлявано от В.Р.К. ДА ЗАПЛАТИ на ИА“Главна инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Благоевград сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване по касационен ред по реда на АПК, пред Административен съд-Благоевград ,в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :