Решение № 446

към дело: 20191230200290
Дата: 05/28/2019 г.
Съдия:Румяна Митева
Съдържание

Производството е по реда на чл. 59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление НП № 314а-26 от 29.03.2019г. на Началника на РУ – П., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 49, ал.1, т.2 от ЗООРПСМ на Р. С. И. от [населено място], общ. П., ул. „Б.“ № *, с [ЕГН] е наложено административно наказание Глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 21, т. 10 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия /ЗООРПСМ/.
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление поради неговата незаконосъобразност и не обоснованост. С жалбата се излагат доводи за не извършителство на административното нарушение посочено в НП.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се явява лично, който поддържа жалбата и искането за отмяна на атакуваното НП. По същество излага доводи за неустановеност на твърдяното в НП нарушение, както и за допуснати процесуални нарушения, тъй като и в АУАН и НП е посочено грешно ЕГН, не неговото и поиска атакуваното НП да бъде отменено.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призовани не ангажират представител по делото и не представя становище по жалбата.
За РП - П., в качеството й на заинтересована страна, представител не се явява.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :
На 03.12.2018г. от свидетеля П. К. Б. е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Т, бланков номер 081616 и № 314а-26/1403 против Р. С. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], общ. П., ул. „Б.“ № * за това, че на 22.09.2018г. г. около 18:00 часа в [населено място], на стадиона, в съблекалнята на домакините участва в сбиване, като изритва с крак, в областта на таза лицето Р. В. С. от [населено място], с което виновно е нарушил чл. 21, т. 10 от ЗООРПСМ.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление против Р. С. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], общ. П., ул. „Б.“ № * като в същото е възпроизведено описаното в АУАН нарушение като обстоятелства и е квалифицирано по чл. 21, т. 10 от ЗООРПСМ. С издаденото НП е ангажирана административната отговорност на И. като му е наложено административно наказание Глоба в размер на 500 лева.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят П. Б.. посочва, че той е съставил и подписал акта, чието съставяне му е било възложено. Заявява, че не присъствал при установяване на нарушението. Свидетелят заяви, че е имало депозирана жалба от съдията на футболния мач срещу жалбоподателя като футболист. Неколкократно е издирвал футболния съдия, за да снеме обяснение от същия за изясняване на обстоятелствата по случая, но същия не се отзовал. Снел е обяснения от други лица, които са заявили, че жалбоподателя не е извършил никакво нарушение, поради което е изпратил материалите от извършената проверка на РП – П.. Актът е съставен по разпореждане на началника на РУ – П. без изясняване на обстоятелствата по случая. Същото се потвърждава и от свидетеля по АУАН – Т. Г. К., който посочва, че е присъствал при съставяне на АУАН от свидетеля Б., но какво е установил той не знае.
В обяснението си жалбоподателя посочва, че в посочения ден в [населено място] се е провела футболна среща между ФК „Б.“ и отбора на [населено място], в която е участвал и той като футболист от отбора на ФК „Б.“. Като са излезли на футболното игрище от публиката са започнали да крещят на футболния съдия, при което той му е казал да се прибере в съблекалнята, за да не пострада. Част от запалянковците са влезли в съблекалнята и са влезли в пререкания с него. Жалбоподателя също е бил в съблекалнята и поради това предполага, че след като го е видял там съдията го е посочил като инициатор на случилото се. Категорично посочва, че по между им не имало никакво сбиване или пререкания.
Съдът кредитира обясненията на жалбоподателя и показанията на свидетелите като конкретни, последователни и взаимно допълващи се.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА последните съображения :
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на НП, наказващият орган е този, който поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.
Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, както и нарушителят не се счита за такъв, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение. Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав разпоредби и е съобразено с целта на закона. Атакуваното НП е издадено в срок но същото следва да бъде отменено поради следното:
На първо място, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.4, т.5 и т. 6 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.4, т.5 и 6 от ЗАНН наказателното постановление следва да съдържа собствено, бащино и фамилно име на нарушителя, точния му адрес, ЕГН, описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, а така също и законовите разпоредби, които са били нарушени виновно.
При издаване на НП не е спазено императивното изискване на чл.57, ал.1, т.4 ЗАНН, тъй като не е посочено ЕГН на нарушителя, което затруднява индивидуализацията на нарушителя. Както в АУН така и в НП е посочено друго ЕГН, а не това на лицето посочено като нарушител. От една страна индивидуализацията на нарушителя може да се постигне чрез установяване на адрес и ЕГН и да се приеме, че се касае за техническа грешка, но от друга страна са недопустими грешки в НП. Съдът приема разбирането, че посочването на друго ЕГН е довело до липса на индивидуализация на наказаното лице, което е следвало да бъде индивидуализирано с посочване на трите имена, точно ЕГН и адрес, а липсата на някое от тези условия опорочава издаденото наказателно постановление. Непосочване на вярното ЕГН е съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато при издаване на наказателното постановление, тъй като ЕГН е индивидуализиращия белег на едно лице, чиито имена може да съвпадат изцяло с трите имена на друго лице, поради което няма как да бъде наказано с административно наказание и няма правна възможност наказателното постановление срещу такова лице да бъде изпълнено. От друга страна ЗАНН не предвижда възможност за поправка на явна фактическа грешка, допусната в наказателното постановление. Единствената правна възможност е в случай, че не са изтекли сроковете по чл.34 от ЗАНН да се издаде ново наказателно постановление срещу нарушителя, но грешката при индивидуализацията на наказаното лице не може да бъде отстранена при съдебното оспорване на наказателното постановление.
Допуснатите нарушения на административно процесуалните норми, изразяващи се в непосочване на вярното ЕГН на нарушителя, са съществени, тъй като те водят до неяснота в авторството на извършителя, а това във всички случаи води до незаконосъобразност на наказателното постановление и е основание за отмяната му. Докато законът в разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН дава възможност на административнонаказващия орган да издаде Наказателно постановление, макар в Акта за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаваното Наказателно постановление. При него административнонаказващия орган следва да спази всички императивни изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на Наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спора по същество.
За пълнота на мотивите следва да се посочи, че на основание приетите по делото доказателства настоящият съдебен състав счита, че не са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 21, т. 10 от ЗООРПСМ.
От събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства се установи фактическа обстановка, която не съответства на посочената в акта и НП. В случая изводите на наказващия орган са недоказани по надлежния ред и със съответните безспорни доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗООРПСМ в редакцията действаща към датата 22.09.2018г. "Противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се във : "и надлежно посочени действия в 15 точки, чието извършване представляват спортно хулиганство. Съгласно т. 10 от посочената разпоредба на чл. 21 от ЗООРПСМ спортно хулиганство представлява „предизвикването или участието в сбиване“.
Във връзка с изложеното и на основание приетите по делото доказателства съдът намира, че в настоящия случай не се доказва предизвикването или участието на жалбоподателя Р. И. в сбиването което е станало на 22.09.2018г. в [населено място], в съблекалнята на стадиона на домакините. В показанията на разпитаните свидетели липсват данни, които да индивидуализират по безспорен начин жалбоподателя като лице което е участвало в посоченото в акта и НП сбиване. Актосъставителят не е възприел непосредствено твърдяното за извършено от жалбоподателя нарушение. Полицейския служител извършващ проверка по случая, след което и съставяне на АУАН не е установил наличието на сбиване в съблекалнята на ФК „Б.“ в което да е участвал жалбоподателя. АУАН е бил съставен по разпореждане на началника на полицейското управление, без изясняване на обстоятелствата по случая. При това положение подходът жалбоподателя да бъде посочен като автор на нарушението само поради факта, че същият се е намирал на мястото на инцидента е необоснован. Авторството на нарушението не може да се предполага, а следва да се докаже по безспорен и несъмнен начин с убедителни доказателства. В случая наказващият орган е този, който носи доказателствената тежест и който трябва да докаже, че е извършено административно нарушение и че то е извършено именно от санкционираното лице. Едва след като събере категорични данни, актосъставителят може обосновано да прецени срещу кого следва да проведе административно наказателното преследване за установеното нарушение. Тъй като от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин жалбоподателят да е осъществил обективните и субективните признаци на административните нарушения по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, за които е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, съдът намира, че неоснователно е било санкциониран.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че атакуваното наказателно постановление е неправилно, поради Н. на авторството на нарушенията и незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения посочени по-горе и като такова следва да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 314а-26 от 29.03.2019г. на Началника на РУ – П., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 49, ал.1, т.2 от ЗООРПСМ на Р. С. И. от [населено място], общ. П., ул. „Б.“ № *, с [ЕГН] е наложено административно наказание Глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 21, т. 10 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия /ЗООРПСМ/, като неправилно и незаконосъобразно.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд – Б. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :