Решение № 8343

към дело: 20201230200244
Дата: 09/24/2020 г.
Съдия:Андроника Ризова
Съдържание

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 01-001575 от 20.05.2020 г., на директор Дирекция „Инспекция по труда” [населено място], с което на Т." Е., ЕИК / БУЛСТАТ[ЕИК], [населено място], ул."Ц." № 11 А е наложена на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за нарушение по чл.402, ал.2 от Кодекса на труда.

С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно, тъй като е опорочена самата процедура по издаването на акта за установяване на административното нарушение, връчен не на управителя на фирмата, което се касае и за поканите за предоставяне на документи. На следващо място в наказателното постановление не е описано какви документи дружеството не е представило на инспекторите от Инспекцията по труда, с което е нарушена разпоредбата на чл.57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Не на последно място следва да се има в предвид, че управителят на дружеството е гръцки гражданин, а служителите през огромната част от времето не работят на територията на Република България, което води до забавяне във времето. Алтернативно се излагат аргументи за намаляване на наказанието до неговия минимум. Жалбоподателят, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв. Г., който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда” Б., се представлява от юрисконсулт П., която в пледоарията си сочи, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

С Призовка от 30.01.2020г. [фирма] - [населено място] е призован по реда на чл.45 от АПК в Д "ИТ" - [населено място] за извършване на проверка по документи относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство. Призовката е връчена на Р. К. А., изпълняваща длъжността „Счетоводител" при дружеството.

Изисканата с горепосочената Призовка вътрешно-фирмената документация на търговеца не е представена на указаната дата 05.02.2020г., нито е изпратена по друг ред до контролния орган. Поради това обстоятелство е изготвена втора Призовка до дружеството от 10.02.2020г., която е връчена на Д. В. Д. - упълномощен представител на дружеството по Пълномощно с Per. № 10092/15.11.2017г. Във втората Призовка отново е указано явяване на законен или надлежно упълномощен представител на дружеството, за представяне на описаните в нея документи на 20.02.2020г. На тази дата отново не се представят изисканите с Призовката документи, за което обстоятелство е изготвен Протокол с И.. № ПР2003126/20.02.2020г. При извършена служебна справка в информационната система на ИА"ГИТУ е установено, че [фирма] - [населено място] е изпращал уведомления по реда на чл.62, ал.З от Кодекса на труда за регистриране на трудови договори с работници (служители), като същите са и действащи към момента на извършване на проверката. В Д"ИТ" със седалище [населено място] не е постъпвало уведомление от страна на дружеството за обективна невъзможност да се яви негов представител с необходимите документи на указаните с горепосочените призовки дати. Поради това на 09.03.2020 г. на дружеството бил съставен горепосочения акт с № 01- 001575 за това, че дружеството не е оказало съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции. Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства , както и от показанията на свидетелите А. Л. А.-Ч., М. К. Ц. и М. Л. С.. Показанията им съдът кредитира като обективни, последователни и логични, както и кореспондиращи си с приложените по делото писмени доказателства.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Петричкият районен съд достигна до следните правни изводи:

Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Разпоредбата на чл. 402, ал.1, т.2 от Кодекса на труда предвижда, че контролните органи в рамките на своята компетентност имат право да изискват от работодателя обяснения, сведения и всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола. След преценка на материалите по делото се налага изводът, че [фирма] има качеството на работодател по смисъла на 1, т.1 от ДР на КТ и като такъв за него е съществувало задължението при поискване на документи от страна на контролните органи той да им ги предостави, неизпълнението на което задължение води до неоказване на съдействие на контролните органи при осъществяване на техните функции. Видно от представените по преписката призовки по чл.45, ал.1 от АПК на два пъти, а именно на 30.01.2020г. и на 10.02.2020г. [фирма] е било надлежно уведомено за представянето в Д. Б. на подробно и изчерпателно изброени документи на конкретно посочени дати. Независимо от това изисканите документи не са били представени от работодателя, въпреки че в призовките той е бил уведомен за неблагоприятните последици от това негово поведение, като призовката от 10.02.2020г. е била получени от надлежно упълномощено лице и дори АНО е посочил и телефон, на който представител на дружеството е можел да заяви евентуално възникнали въпроси. С това си бездействие дружеството е осъществило нарушение на чл.402, ал.2 от КТ, който законов текст вменява задължение на работодателя да оказва съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции. Н. на съдействие се състои в това, че с непредставянето на необходимите документи не е възможно те да бъдат проверени. Нарушението формално може да бъде извършено и при непредставяне дори само на един документ, тъй като след като е бил изискан, е от значение за проверката. Изисканите документи обезпечават възможност на органите на Дирекция „Инспекция по труда“ Б. да изпълнят функциите си, като и единствено тяхно е правомощието, а не на работодателя, да преценяват кои документи са относими към проверката по спазване на трудовото законодателство и кои не. Дружеството е трябвало да представи всички документи и то в срок, а като не е сторило това е осъществило състава на чл.402, ал.2 от КТ. Нарушението по чл.402, ал.2 КТ е предвидено, за да обезпечи извършването на контрола и да попречи той да бъде възпрепятстван от проверявания субект. Непредставянето на нито един от документите, вкл. след период на изчакване от страна на административния орган, представлява неоказване на съдействие от страна на работодателя на органите на Дирекция „Инспекция по труда“ Б. и е възпрепятствало извършването на контрол над субекта.

Съдът намира, че поведението на жалбоподателя не представлява и маловажен случай. Нарушението не може да бъде квалифицирано по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид. Отделно документите, изискани с призовки, не са били представени на контролните органи – и то не само на първата дата, на която са били изискани, а и на последващата такава, като въпреки изчакването от страна на контролните органи тези документи не са били представени и до съставяне на АУАН /а и в хода на развилото се съдебно производство/. Дружеството не е направило никакви усилия да докаже невъзможност да представи тези документи пред контролните органи. На указаните дати изобщо не се е появил представител, нито Д. Б. са били уведомени писмено за някаква невъзможност, както е указано изрично в призовката. За да бъде приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН за конкретното нарушение следва да са налице някакви изключителни обстоятелства, отличаващи го от всички останали нарушения от този род, а такива по делото не са установени.

При тези установени факти Съдът констатира, че правилно актосъставителя и наказващия орган са квалифицирали нарушението извършено от жалбоподателя като такова по посочената Н., съгласно която работодателите са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции. От друга страна разпоредбата на 414, ал. 1 КТ предвижда за конкретното нарушение имуществена санкция в размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и ако не подлежи на по-тежко наказание, но настоящата инстанция намира, че при издаване на наказателното постановление административният орган не е изложил никакви мотиви, които да обосновават определения размер на имуществената санкция от 5 000 лева. По делото липсват доказателства, от които да се направи обоснования извод, че така определеният размер на санкцията е правилен и законосъобразен, като следва да се има предвид, че мотивите за определяне размера на наказанието/санкцията/ е недопустимо да се извеждат по тълкувателен път. По делото липсват доказателства за предишни нарушения от страна на дружеството, което безспорно следва да се отчете в негова полза. Отегчаващо обстоятелство е това, че до приключване на съдебното производство не е представено каквото и да е доказателство за изпълнение на задълженията по спазване трудовото законодателство от страна на дружеството, както и че не е посочена аргументирано нито една причина за това. Освен това не се касае до непредставянето само на един или два документи, а до всички. Ето защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че на търговеца следва да бъде определен размер на наложената санкция в близък до минималния предвиден от законодателя, а именно 2 500 лева, който е подходящ и справедлив.

Съдът намира, че не е опорочена административно-наказателната процедура. АУАН е предявен на изрично упълномощено лице, като му е връчен и препис /обстоятелства, които се удостоверяват с подписа на лицето/. Действително специалният закон няма особени правила за съставяне, предявяване и връчване на актове и наказателни постановления на юридически лица и търговци, включително на упълномощен представител, но не съдържа и забрана предявяването и връчването да се извърши на лице, различно от управляващия ЮЛ. Приложими по реда на препращането с разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, са правилата в НПК и конкретно нормите на чл.180 ал.2 и ал.3 от НПК. Следва да се обсъди обема на предоставената от Е. представителна власт на получателя на акта и на НП- Д. Д.. Същият е упълномощен от търговеца да го представлява “пред Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", съотв. ТД и Бюро по труда - [населено място] … с правото да предават, приемат и подписват всички необходими документи във връзка с дейността на фирмата, в това число да получават и подписват констативни протоколи, АУАН и Н.. постановления, включително и по електронен път.”. Следователно пасивната представителна власт на пълномощника включва правото да получава актове и НП, съставени по реда на ЗАНН. Съгласието на упълномощителя-нарушител за този начин на получаване на книжа в извънсъдебната фаза на административно-наказателното производство изключва възможността за засягане на правото му на защита по начин, който чл.348 ал.3 т.1 от НПК определя като съществено процесуално нарушение.

Същото се отнася и до връчването на призовките, с които е указана каква точно документация следва да бъде представена. Ако донякъде възражението за връчване на призовката на счетоводител, обслужващ дружеството е основателна, то втората призовка е връчена отново на Д. Д., разполагащ с надлежна представителна власт.

Ясно и конкретно е описано в какво се изразява извършеното нарушение – неоказано съдействие на контролните органи при изпълнение на функциите им, и обстоятелствата, при които е извършено – връчената призовка за изискване на документи, които не са предадени. По тези съображения съдът намира възражението, че АУАН не отговаря на изискванията на чл.42, т.4 ЗАНН, а НП – на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН за неоснователно.

Съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски.

В нормата на чл. 189, ал.3 НПК е приет принципа, че ако лицето е признато за виновно, същото следва да понесе всички разноски по делото, независимо дали в провежданите контролни производства /въззив и касация/ размерът на наказанието е бил потвърден или редуциран.

Тази разпоредба би намерила субсидиарно приложение и в процеса по ЗАНН, ако в ЗАНН липсваше изрична уредба на този въпрос.

Въпросът за възлагането на разноските в административно наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК, което изключва приложението на принципа на чл. 189, ал.3 НПК.

В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. По този въпрос съгласно препращащата Н. на чл. 144 АПК приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането.

Свидетелство, че именно това е законовата идея е и нормата на чл. 136 АПК, съгласно която разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно уважената част от оспорването.

При приложение на този принцип и двете страни в настоящото производство биха имали право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената чат от жалбата.

Административно -наказващия орган също е бил представляван от юрисконсулт, поради което и по аргумент от чл. 63, ал.5 ЗАНН разноски следва да му се присъждат.

Жалбоподателят е доказал заплащане на 450 лева за адвокатски хонорар. По съразмерност на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал.1 ГПК, следва да му се присъдят 225 лева.

От друга страна възнаграждението на юрисконсулта се присъжда в размер, определен от съда. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, с разпит на трима свидетели, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се определи възнаграждение близко до минимума - 90 лева и тъй като санкцията е намалена наполовина, то следва да се присъди възнаграждение в размер на 45 лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът


Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 01-001575 от 20.05.2020 г., на директор Дирекция „Инспекция по труда” [населено място], с което на Т." Е., ЕИК / БУЛСТАТ[ЕИК], [населено място], ул."Ц." № 11 А е наложена на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за нарушение по чл.402, ал.2 от Кодекса на труда, като намалява размера на имуществената санкция на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК / БУЛСТАТ[ЕИК], [населено място], ул."Ц." № 11 А да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ 45 лв. юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на [фирма], ЕИК / БУЛСТАТ[ЕИК], [населено място], ул."Ц." № 11 А 225 лева адвокатско възнаграждение.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалва пред Административен съд Благоевград от страните в 14-дневен срок от получаване на съобщението по реда на Глава Х. от АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: