Решение № 504

към дело: 20181230201248
Дата: 06/13/2019 г.
Съдия:Румяна Митева
Съдържание

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Н. Е. У. против Наказателно постановление № 18-0314-001604/08.10.2018г. на Началник РУП към ОДМВР - Б., РУ - П., с което е наложено административно наказание на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП глоба в размер на 50 (петдесет) лева и лишаване от право на управление на моторно превозно средство за срок от един месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното наказателно постановление, като заявява че не бил виновен за произшествието, тъй като на инкриминираната дата същия не е управлявал посочения в процесното НП лек автомобил. Твърди, че след като не е извършил това нарушение, не е извършил и другото, а именно да уведоми и да остане на място до пристигане на контролните органи. Твърди се още, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е съставено в нарушение на административно-производствените правила и в нарушение на материалния закон. Алтернативно се сочи, че ако се приеме, че нарушението е извършено изобщо, тъй като е извършено за първи път, същото се явява маловажен случай, поради което АHO е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител – адв. Я., който поддържа жалбата, излага съображения за нейната основателност, ангажира доказателства и иска отмяна на НП.
Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призовани не ангажира представител по делото. В съпроводителното писмо, с което е изпратена административно-наказателната преписка се изразява становище, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено.
За РП - П., в качеството й на заинтересована страна, представител не се явява.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено следното от фактическа страна:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали съдът установява, че вечерта на 03.06.2018г., лек автомобил марка „BMW“, модел „Х5“, с Р.. ***, собственост на С. Б. Г. бил паркиран на ул. „О.П.“, пред дома на свидетелката И. И. Г., която ползвала автомобила. Същата вечер 03/04.06.2018г. паркирания автомобил бил ударен от друго превозно средство, като водача му напуснал местопроизшествието. Свидетелката В.Ш. по същото време пътувала с лек автомобил, с приятели, когато чули силен шум от гръм на гума и видели лек автомобил с В. регистрация марка „Ауди“, който вървял надолу по улицата. Като минали покрай паркирания лек автомобил марка „BMW“, модел „Х5“ видели, че същия е ударен има щети в задната част, на левия калник. Същата не видяла удара, но видяла до ударение автомобил паднала решетка от „Ауди-то“, което видяла да върви надолу по [улица]. свидетелката И. Г. подала жалба в РУ – П. във връзка със случилото се за издирване на извършителя. От органите на полицията била извършена проверка по случай, в която било установено, че превозното средство, което е ударило паркирания автомобил е марка Ауди А 6“ с Р.. [рег.номер на МПС] , собственост на Д. И. С. от [населено място], управляван от жалбоподателя Н. Е. У. от [населено място]. Въз основа на извършената проверка от свидетеля С. М. от съставен на жалбоподателя АУАН № 18-314-1604/01.10.2018г., в който е посочена свидетелката В. Шумпалова като свидетел-очевидец за това, че на 03.06.2018г. около 23:30 часа в [населено място] по ул. „О.П.“ управлява лек автомобил „Ауди А6“ с Р.. [рег.номер на МПС] и губи управлението при преминаване покрай паркирани автомобили, като удря лек автомобил „БМВ Х5 с Р.. [рег.номер на МПС] и му нанася материални щети. Водача не остава на място до пристигането на място и неуведомява контролните органи. Не носи КТ към СУМПС, с което е нарушил чл. 20, ал.1 о чл. 123, ал.1, т.2 от ЗДвП. Също така свидетеля М. съставил и протокол за ПТП. Жалбоподателят подписал съставения акт, като посочил възражения в същия, че „не е извършвал описаното в акта ПТП и не знае за какво става въпрос“ и получил срещу разписка препис от него. След извършената проверка по жалбата на свидетелката И. Г., материалите по преписката са били изпратени на РП – П. за произнасяне по компетентност. С постановление за отказа да се образува наказателно производство от 19.11.2018г. на РП – П., прокурора с оглед установените данни по случая е приел, че извършеното деяние не съставлява престъпление, а административно нарушение по ЗДвП, поради което материалите са изпратени на Началника на РУ – П. за вземане на отношение по компетентност.
На 08.10.2018г. след като разгледал съставения от М. акт за установяване на административно нарушение и постановлението на РП – П., Началника на РУ – П. издал обжалваното наказателно постановление № 18-0314-001604, с което наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП и глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месеца на основание чл. чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Препис от наказателното постановление бил връчен на лично на жалбоподателя Н. У. на 13.12.2018г. На 19.12.2018г. жалбоподателя депозирал жалбата си против наказателното постановление в РУ на МВР – П..
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите С. И. М., В. В. Ш., И. И. Г., на приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите за проведените съдебни заседания.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи :
Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Относно законосъобразността на обжалвания административен акт:
Обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения. Налице е правилна квалификация на нарушенията и наложените санкции са определени в границите, предвидени за съответното вид нарушение. Компетентността на административно наказващият орган се установява от т. 2.8 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи на Р. България. Актосъставителят е съставил акта за установяване на административно нарушение в кръга на компетенциите си съгласно въпросната заповед.
Относно обосноваността на обжалваното наказателното постановление.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължение водачът на пътното превозно средство непрекъснато да контролира същото по време на управлението му.
От показанията на разпитаните свидетели и събрани доказателства по делото се установи различна фактическа обстановка от тази описана в акта и обжалваното наказателно постановление. В този смисъл съдът намира, че жалбоподателят не е виновен за нарушението на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Това е така, тъй като свидетелят М., служител на РУ - П., потвърждава, че по данни на свидетелката В. Ш. е съставен на жалбоподателя АУАН и протокол за ПТП. Същевременно свидетелката Ш. посочва, че същата не е видяла самия удар, а е чула силен шум, след което е видяла тръгващ надолу по улицата лек автомобил марка „Ауди“ с великотърносвска регистрация, като не е видяла кой управлява автомобила и дали има и други лица в него. Като е минала покрай паркирания лек автомобил БМВ Х5, за който знае че се управлява от свидетелката И. Г. е видяла нанесените щети. Свидетелката Г. посочва, че веднага след удара е излязла, но шофьора бил избягал, след което на следващия ден е подала жалба в полицията, за да бъде установен. Съдът кредитира с доверие показанията на тези свидетели, като депозирани от лица, незаинтересовани от изхода на делото. Същите са логични, последователни и конкретни, но от същите не може да се установи авторството на извършеното нарушение. Поради изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено в частта му относно наложеното административно наказание на осн. чл. 185 от ЗДвП.
Съдът намира, че и второто нарушение не е доказано по безспорен начин. Посочено е, че водачът не остава на място до пристигане на място и неуведомява контролните органи. Както беше посочено по - горе от доказателствата по делото не се установява, че именно жалбоподателя е управлявал на инкриминираната дата и място посоченото в обжалваното постановление МПС, както и не беше доказано по безспорен начин, че именно с това МПС е извършено нарушението.
По изложените съображения съдът намира, че посочените административни нарушение са недоказани и не следва да бъде ангажирана административно наказателна отговорност на жалбоподателя, поради което наказателното постановление, следва да бъде отменено изцяло.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0314-001604/08.10.2018г. на Началник РУП към ОДМВР - Б., РУ - П., с което на Н. Е. У. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул. „А.Б.“ № * е наложено административно наказание на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП глоба в размер на 50 (петдесет) лева и лишаване от право на управление на моторно превозно средство за срок от един месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като неправилно.

Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд – Б., с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението на страните по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :