Мотиви № 512

към дело: 20191230200415
Дата:
Съдия:Румяна Митева
Съдържание

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура-П., с
който срещу В. А. К. от С., общ. П. е повдигнато обвинение за това, че на
17.03.2019г. в Г., в района на комплекс „А.“, без надлежно разрешително,
изискващо се съгласно чл.32, ал.1 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, съгласно който производството, преработването, съхранението и търговията в страната, вносът, износът и транзитът, пренасянето и превозването на наркотични вещества се извършва с лицензия за дейности, сгради и помещения, издадена от министъра на здравеопазването или от оправомощен от него заместник-министър при условия и ред, определени с Наредба на Министъра на здравеопазването е държал високо рисково наркотично вещество, а именно : 0.22 грама /нула цяло двадесет и два грама/ нето тегло кокаин, със съдържание на активен компонент /кокаин база/ - 69.39%, на стойност 41.80лв (четиридесет и един лева и осемдесет стотинки) определена съгласно ПМС №23/29.01.1998г.за определяне цени на наркотичните вещества по трафика за нуждите на съдопроизводството, което е поставено под контрол съгласно Списък I на Единната конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961г., ратифициран от Р.България, Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсори /ДВ бр.30/1999г./ и чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични - Приложение № 1, към чл.3, т.1 -Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, като деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК.
В съдебно заседание редовно уведомения представител на ПРП поддържа
обвинението, както относно фактическата обстановка, така и относно правната
квалификация на деянието, отразени в обвинителния акт, като счита, че събраният доказателствен материал безусловно разкрива вината на подсъдимия и пледира за налагане на наказание Глоба около средния размер.
Подсъдимият не се явява и делото е разгледано в негово отсъствие, с участието
на упълномощен от него защитник - А. Х. от АК –Б.. Престъплението за което на
подсъдимия е повдигнато обвинение не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК,
поради което съдът е счел, че за разкриване на обективната истина по делото,
присъствието на подсъдимия в съдебно заседание не е необходимо и е разгледал
делото в негово отсъствие. Защитникът на подсъдимия пледира, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК. Изразява становище, че са
налице смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства и моли за налагане на по-леко наказание.
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал Районният съд намира за установено от фактическа и правна страна следното :
Подсъдимият В. А. К. е със средно образование, не женен, осъждан и живее в С.,
община П.. На 17.03.2019г. в РУ-П. е получен оперативен сигнал, че в района до комплекс „А.“ в Г. подсъдимия В. А. К. държи наркотични вещества. Незабавно на място (на същата дата около 02:00 часа след полунощ), били изпратени полицейски служители на РУ – П. – свидетелите Ц. Б. И. и Б. Д. Г., които извършили
проверка. Забелязали подсъдимия зад детския кът на комплекса. При
приближаването им до него видели, че същият се намира непосредствено до
външно тяло на климатик, като върху климатика имало карта (пластика), върху
която се виждало малко количество бяло прахообразно вещество. Освен подсъдимия, наблизо нямало други лица. Полицейските служители го задържали и му извършили проверка, при която в джоб на панталона открили прозрачно кисенце съдържащо бяло прахообразно вещество. Полицейските служители докладвали на дежурния при РУ - П. за случая и изчакали на място, докато дежурният изпрати оперативно - следствена група. Докато чакали, подсъдимия К., без да го забележат извадил пакетчето и го изхвърлил на земята. Когато на място пристигнала оперативно-следствената група била извършена повторна проверка, но този път джобовете били празни. Полицаите забелязали подсъдимия да се опитва с крак да ритне нещо на земята. Установили, че именно това е било пакетчето, което по-рано било в джоба му. В един момент подсъдимия се приближил до външното тяло на климатика и с уста издухал поставеното върху пластиката прахообразно вещество, което се разпиляло. При извършения на място оглед, пакетчето било открито на земята. На място бил направен полеви наркотест, който установил, че веществото представлява кокаин и е с бруто тегло 0.45 грама. Подсъдимия бил в неадекватно състояние. Пред полицейските служители заявил, че веществото било за лична употреба и го закупил за сумата от 60 лева от непознато лице. С първото действие по разследването е започнало досъдебно производство по случая. Действията по разследване свързани с оглед на местопроизшествие, са извършени в съответствие с изискванията на НПК.
В хода на досъдебното производство била назначена физико-химична експертиза, като държаното от В. К. наркотично вещество е било изпратено в ОД на М. - Г.Б. аз извършване на експертизата. От заключението на изготвената физико-химична експертиза № Н-120 от 17.04.2019г. се установява, че бялото вещество представлява кокаин, със съдържание на активно действащ компонент /кокаин база/ - 69.39 %, с нето тегло преди анализа - 0.22Г. В заключението си вещото лице посочва, че кокаинът има наркотично действие и е поставен под контрол съгласно ЗКНВП Единната конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961г., ратифицирана от Р България. Той се намира в Приложение 1 към чл.3, т.1, Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве”, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветиринарна медицина.
Съгласно ПМС № 23/29.01.1998г.за определяне цени на наркотичните вещества по
трафика за нуждите на съдопроизводството стойността на държаните 0.22 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент - кокаин база - 69.39 % е на стойност 41.80 лева.
От приложената справка за съдимост се установява, че В. А. К. е осъждан, както
следва - с Определение по НОХД № 1044/2017г., влязло в сила на 05.12.2017г., за
извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК
изпълнението на същото е отложено за срок от три години.
От декларация за семейно и материално положение и имотно състояние се
установява, че подсъдимият не е семеен и не получава месечно възнаграждение,
както и не притежава собствени недвижим имот и МПС.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства.
Свидетелските показания на свидетелите – Ц. И. и Б. Г. са логични,
последователни, непротиворечиви помежду си, взаимнодопълващи се и съпоставени съвпадат с протокол за оглед на местопроизшествие от 17.03.2019г., както и от изготвената експертиза. С оглед посоченото съдът кредитира същите. Гласните доказателства, събрани в хода на досъдебното производство са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични, поради което не се налага отделното им обсъждане.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното :
При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, като съобрази целия доказателствен материал, съдът намира за доказано по безспорен и категоричен начин, че В. А. К. е осъществил от обективна и субективна страна процесното инкриминирано деяние по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК.
По несъмнен начин (предвид установените фактически дадености) по делото се
установява наличието от обективна страна на всички елементи от състава на
престъплението по посочените разпоредби. На инкриминираната дата – 17.03.2019г. в Г. П. в района на комплекс „А.“, подсъдимия В. А. К., без надлежно
разрешително, изискващо се съгласно чл.32 ал.1 от ЗКНВП, съгласно който
„производството, преработването, съхраняването и търговията в страната, вносът, износът и транзитът, пренасянето и превозването на наркотични вещества се извършва с лицензия за дейности, сгради и помещения, издадено от министъра на здравеопазването при условия и ред, определен с Наредба на Министерския съвет” е държал високорисково наркотично вещество с нето тегло 0.22 грама /нула цяло двадесет и два грама/ нето тегло кокаин, със съдържание на активен компонент /кокаин база/ - 69.39%, което е поставено под контрол съгласно списък I на Единната конвенция на ООН за наркотичните вещества от 1961г., ратифициран от Р България и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ДВ бр.30/1999г./, Приложение I към чл.3, ал.2 в Списъка на „растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве” поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина, на стойност 41.80 лв. (четиридесет и един лева и осемдесет стотинки) определена съгласно ПМС №23/29.01.1998г.за определяне цени на наркотичните вещества по трафика за нуждите на съдопроизводството, като деянието представлява маловажен случай.
Тези обстоятелства се установяват по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на наказателното производство гласни доказателства. Видно от обективираните действия в протокол за оглед на местопроизшествие, в частта
относно извършеното изземване и гласните доказателствени средство съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели – полицейски служители се налага извода, че именно К. е държал високо рисково наркотично вещество – кокаин. Видът на наркотичното вещество, съдържанието на активно вещество в него и стойността му са установени с физико-химична експертиза по делото, чието заключение съдът кредитира. Престъплението е насочено срещу здравето и негов предмет е високорисково наркотично вещество - кокаин, което съгласно разпоредбата на чл. 32 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е забранено на свободно държане, а действия с него, каквито са производство, съхранение и др. включително и държане са поставени под специален лицензионен режим, а подсъдимият няма такова специално разрешително, издадено от министерство за здравеопазването. Притежаването на кокаин, както и другите действия с него е поставено под лицензионен режим и съгласно разпоредбите на Единна Конвенция по упойващите вещества от 1961г., изменена с Протокола от 1972г., ратифицирана от страната ни 1968г. Причината е обстоятелството, че кокаина е високорисково наркотично вещество и употребата му е свързана със значителен риск за здравето на човека. Деянието е извършено от К. с лични действия, каквито са установените по държане на наркотичното вещество, увито в прозрачно кисенце, което е било в
десния джоб на подсъдимия, но да пристигане на оперативно - следствената група на място същия го е изхвърли на земята до себе си, в присъствието на
свидетелите И. и Г.. Т.е. наркотичното вещество е било в негова фактическа
власт. Установена е стойността на наркотичното вещество, предмет на
престъплението, която е 41.80 лева, както и обстоятелството, че подсъдимият
няма надлежно разрешително за държането на това наркотично вещество.
По смисъла на чл.93, т.9 от НК случаите при липса или незначителност на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. При тази хипотеза в практиката се приема, че стойността на имуществото, предмет на посегателството не е единствен критерии при преценката дали случаят е маловажен или не. Значение има способа и начина, по който е извършено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководил при извършване на престъплението и други подобни, като следва да се прецени в кумулативна даденост, както обстоятелствата относно обществената опасност на деянието, в контекста на неговите времеви и пространствени измерения, реализирания механизъм, характеризиращите инкриминирания предмет особености, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите, ръководещи дееца, социалните отражения и отзвук на престъплението, така и фактическите данни относно личността на автора на престъпното посегателство.
Ниската стойност на инкриминираното наркотично вещество, младата му възраст,
признанията му и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина,
както и не дългият период от време, през което наркотичното вещество се е
намирало у обвиняемия, мотивират съда да приеме, че в казуса е налице именно
хипотезата на маловажен случай, каквото е и изискващото се от закона
обстоятелство, квалифициращо обвинението по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1
от НК.
Съдът намира, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Действително в практиката липсва ясен разграничителен критерий, който да
очертава в кои случаи деянието е малозначително и в кои-маловажно.
Приложимостта на чл.93, т.9 и чл.9, ал.2 от НК следва да изхожда от
конкретиката на всеки отделен казус. В настоящия случай подсъдимият К. е
разполагал с достатъчно житейски и социален опит и познания и е възприел
веществото като наркотично, съзнавал е, че държането на наркотично вещество е забранено от закона, знаел е как въздейства това вещество върху човешкия
организъм и е възнамерявал да го употреби. В разпоредбата на чл. 9, ал.2 НК са
предвидени две хипотези, като настоящият съдебен състав намира, че не е налице нито една от двете. Първата хипотеза на посочената разпоредба е свързана с липсата на обществена опасност на деянието. За да се определи като престъпно едно конкретно поведение, то следва да покаже типичната за този тип прояви степен на засягане на обекта на деянието, което да обоснове използването на санкционни средства и да ги направи обществено приемливи. В настоящия случай не би могло да се приеме, че деянието не е общественоопасно, доколкото същото покрива всички обективни и субективни признаци на състава на престъплението по чл. 354а НК и доколкото Ч. него по един недопустим начин се засягат обществените отношения, свързани със здравето на хората. Обществената опасност е обективно качество на всяко престъпление, което обективно съществува, а в настоящия случай тя се изразява в засягането на обществените отношения, свързани с нормативно регламентираната закрила на здравето на личността. Следва да се има предвид и обществената нетърпимост към деянията, имащи за предмет държане на наркотични вещества, още повече, че напоследък са зачестили престъпленията от този вид, особено сред младите хора, което обуславя и висока обществена опасност. В този смисъл не е налице първата хипотеза, визирана в чл. 9, ал.2 НК. Не може да се приеме, че обществена опасност на деянието е явно незначителна, респ. че налице е втората хипотеза, визирана в чл. 9, ал.2 НК.
Както се посочи по-горе стойността на предмета на престъплението не е
единственият критерий за преценка нивото на обществената опасност на
конкретното деяние. В случая подсъдимият е осъждан, като деянието по настоящото дело е извършено в изпитателния срок на предходното осъждане. Ето защо съдът намира, че деянието на подсъдимия не се характеризира с явно незначителна степен на обществена опасност, а е само с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.

От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл, тъй
като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, защото е знаел, че няма необходимото разрешение да притежава наркотичното вещество
кокаин, предвиждал е общественоопасните му последици, а това е вредата от
употребата на това вещество върху здравето и е искал тяхното настъпване. При
това умисълът на дееца е обхващал всички релевантни обстоятелства, касаещи
извършването на действия по държане по отношение на високорисково наркотично вещество, без надлежно издадено разрешение за това.
За извършеното от подсъдимия К. престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.
1 от НК, законодателят е предвидил налагане на наказание “глоба” в размер до
хиляда лева, без да е предвидил минимален размер на наказанието.
При определяне вида и размера на наказанието за извършеното от подсъдимия
престъпление в конкретния случай, съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства – младата възраст, направените самопризнания, оказано съдействие за разкриване на обективната истина и изразеното съжаление, утежненото семейно и материално положение, както и наркотичната му зависимост към инкриминираната дата, ниската парична стойност на наркотичните вещества. Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете единствено съдебното минало на подсъдимия, с оглед предходно осъждане. Като взе предвид соченото съдът намира, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което съдът му наложи наказание „Глоба“ около минималния размер, а именно 250 лева. Съдът намира, че с така определеното наказание ще бъдат постигнати в достатъчна степен целите на наказанието и то ще въздейства поправително и превъзпитателно на дееца, като го мотивира занапред да се въздържа от извършване на общественоопасни деяния.
На основание чл. 354а, ал. 6 НПК следва да се отнемат в полза на държавата
веществени
доказателства - високо рисково наркотично вещество – кокаин с нето тегло преди изследването 0.22 грама, което е изразходвано при извършване на изследването.
Като приема, че подсъдимият е виновен в извършване на деянието, на основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият да заплати по сметка на ОД на МВР – Б. сумата от 66.33 лева, представляваща сторените по делото разноски в досъдебното производство, както и по сметка на РС – П. сумата от 14.00лева за сторени разноски в съдебното производство.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :