Мотиви № 442

към дело: 20191230200262
Дата: 06/20/2019 г.
Съдия:Мая Банчева
Съдържание

Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от Р.
прокуратура – град П., с който е повдигнато обвинение срещу Т. В. К., от Г.
Б.и Л. Е. Г. от Г. С., за това, че през месец ноември 2018г. на територията на Г.П., в съучастие и двамата като помагачи и в съучастие с неустановено по делото лице /извършител/, с цел да набавят за себе си и за съучастниците си имотна облага и при условията на продължавано престъпление, са извършили две деяния, които осъществяват поотделно еднакви състави на едно и също престъпление, през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с които са причинили имотна вреда на две отделни лица на обща стойност 7 080 лева / седем
хиляди и осемдесет лева/, а именно:
- на 28.11.2018г. през деня, в Г.П., в съучастие с неустановено по делото
лице, което като извършител е възбудило заблуждение у Ж. С. Щ. – на 83 години
от Г. П., позвънявайки от румънски телефонен номер на стационарен телефон №
*** и представяйки се за длъжностно лице – за Д.М.от МВР,
че за разкриването на телефонни измамници е необходимо да съдейства, като
остави всички пари, които има в къщи, пред входната врата на дома си, като
двамата подсъдими в съучастие, като помагачи, с цел да набавят за себе си и за
съучастниците си имотна облага, са взели оставената на оградата пред входната
врата на дом № * на У. „О.” в Г. П. парична сума от 2 080 лева и след няколко
дни я занесли до Г. Русе, с което е причинена имотна вреда на Щ. размер на 2
080 лева;
- на 29.11.2018г. през деня, в Г.П., в съучастие с неустановено по делото
лице, което като извършител е възбудило заблуждение у В. К. П. – на 80 години
от Г. П., позвънявайки от румънски телефонен номер на стационарен телефон №
*** и на мобилен № *** и представяйки се за длъжностно лице –
за Д. Д.от Криминална полиция, че за разкриването на телефонни измамници е необходимо да съдейства, като остави всички пари, които има в дома
си, пред входната врата на дома си, като двамата подсъдими в съучастие - и
двамата като помагачи, с цел да набавят за себе си и за съучастниците си имотна
облага, са взели оставената пред входната врата на дом № * на У. „М. С.” в Г.
П. парична сума от 5 000 лева и след няколко дни я занесли до Г. Русе, с което
е причинена имотна вреда на П. в размер на 5 000 лева- престъпление по чл. 209,
ал. 1 НК във вр. с чл. 20, ал.4 и във вр. с чл.26, ал. 1 НК

По делото бяха приети за съвместно разглеждане с наказателният процес
гражданските искове от пострадалите лица В. К. П. за сумата от 5000.00 лева и
Ж. С. Щ., за сумата от 2080.00 лева като обезвреда за причинените имуществени
вреди.

Производството пред Районния съд протече по диференцираната процедура по Глава 27 от НПК по молба на подсъдимите и техния защитник, като на основание чл.370, ал.1 от НПК бе проведено предварително изслушване на страните. Съдът разясни на подсъдимите въпросите по чл. 371 от НПК и със свое определение одобри съгласието им по чл.371, т.1 НПК, както и обяви, че ще ползва самопризнанието на двамата по реда на чл.371, т.2 НПК.

В хода на съкратеното съдебно следствие, представителят на Р. прокуратура - П.
поддържа повдигнатите и предявени на К. и Г. обвинения. Изразява становище, че събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват по категоричен начин деянията на подсъдимите от обективна и субективна страна. Пледира същите да бъдат признати за виновни, като при определяне на наказанието, съдът, отчитайки като смекчаващи вината обстоятелства единствено младата възраст и самопризнанията, да наложи и на двамата подсъдими К. и Г. наказание „Лишаване от свобода” за срок от 24 месеца, което след редукцията по чл.58а, ал.1 НК бъде намалено с една трета на 16 месеца и изтърпяването на същото да бъде отложено за срок от 3 години на основание чл.66, ал.1 от НК. Пледира също така, че по отношение и на двамата подсъдими са налице основанията на чл.25 във вр. с чл.23 НК за определяне на общо наказание в размер на най- тежкото с осъждането им по НОХД № 2070/2018г. на Районен съд Пазарджик, отново с приложение института на условното осъждане.
По отношение на предявените граждански искове изразява становище, че същите
като доказани по основание и размер, следва да бъдат уважени изцяло.

Подсъдимите Т. К. и Л. Г. се явяват лично в съдебното заседание и се
представляват в съдебното производството от надлежно упълномощен защитник.
Признават се за виновни по повдигнатите обвинения, като признават изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желаят да се събират доказателства за тях, съжаляват за постъпката си, обещават, че няма да се повтори, молят съда за снизхождение.
Защитникът, предвид вида на производството, предлага на съда, след като признае подсъдимите за виновни, да им наложи наказание, което да им даде шанс и възможност да се поправят.

По делото бяха събрани писмени доказателства: автобиография на Т. К. и
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, автобиография на Л. Г. и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, справка за съдимост на Л. Г., справка за съдимост на Т. К., автобиография на Т. К., декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, автобиография на Л. Г. и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, приемо предавателен протокол от 16.01.2019г.,, приемо предавателен протокол от 11.12.2018г., справки за съдимост за подсъдимите, приемо предавателен протокол от 27.03.2019г.,, протоколи за доброволно предаване, протоколи за оглед на веществени доказателства, фотоалбум, справки от мобилни оператори, справки от АИС“Пътна карта“ .

По реда на чл. 372, ал. 3 НПК /ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г./, бяха прочетени и
приобщени към делото показанията на свидетелите В. К. П., Ж. С. Щ. и Б.
Д. Г..

По реда на чл. 372, ал. 4 НПК /ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г./, със съдебно
определение, съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимитЕ, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът, като съобрази направеното признание от подсъдимите и след като установи, че то се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

Т. В. К. е български гражданин, на 30 години с основно образование, осъждан.
Л. Е. Г. е българска гражданка, на 29 години,с основно образование, осъждана.
Двамата живеят във фактическо съжителство помежду си.
През 2018г. Двамата били безработни, поради което публикували обява в сайта
„Позвънете“ за извършване на обща работа на частни начала. По същото време
подсъдимата Г. ползвала СИМ-карта на мобилния оператор „А1“ с потребителски
мобилен номер***, която била инсталирана в преносимо устройство-
таблет. Подсъдимият К. ползвал мобилен телефон марка „Самсунг“ с потребителски телефонен номер ***, регистрирани в мобилния оператор „А1“ на името на майка му С. С. К..
Двамата ползвали и лек автомобил марка и модел „Ситроен Берлинго“ с рег.№ СА
36-23 СА.
По неустановено време през 2018г., около един месец преди месец ноември 2018г.
с К. се свързал непознат мъж, като обаждането произхождало от мобилна карта на румънски мобилен оператор. Предложил на К. двамата с Г. да обикалят различни места и адреси в страната, откъдето да взимат документи и пари, които след това трябвало да му се носят до Г. Русе. Подсъдимите били мотивирани от
неустановеното по време на разследването лице да си набавят по този начин
парични средства- по 250 лева за всяко пътуване и покриване на пътните
разноски. При възникването на тази престъпна задружност били разпределени и
ролите на съучастниците- неустановеното лице се свързвало по телефон със
случайни лица, живущи на различни места в цялата страна и ги въвеждало в
заблуждение относно различни ситуации, а подсъдимите Г. и К. следвало да
посещават адресите и да вземат парите. Договорено било и че двамата подсъдими ще получават по 250 лева общо за всяка пратка, както и пари за пътните разноски, а пратките, които вземали следвало да оставят в района на магазин „Джъмбо“ в Г. Русе.
Съгласно така описаната схема двамата подсъдими участвали в извършването на няколко измами в различни градове на територията на страната ни. Всеки път,
неустановеното лице се свързвало по телефона от различни румънски номера
предимно с подсъдимия К., на когото давал подробни указания къде да отидат и
какво да правят.
На 28.11.2018г. рано сутринта неустановеният съучастник позвънил от румънски
мобилен номер на телефона на К. и му казал двамата с подсъдимата Г. да тръгват за Г. П.. Казал им като стигнат в града, да се разхождат по центъра и да чакат последващи инструкции. Съгласно това указание, К. и Г. потеглили за Г. П. с
лекия си автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег.№ СА 36-23 СА.
Около 11.20 часа на 28.11.2018г. неустановененият съучастник позвънил от
румънски мобилен номер *696 на телефон №***. Телефонният номер
(стационарен) към този период се ползвал от св. Ж. С. Щ. от Г. П.. По това
време свидетелката живеела сама в Г. П., У.„О.“ № *. Ж. Щ. е пенсионер, на
около 83години, която обичайно по това време на деня била сама в къщи и в
посочения час отговорила на позвъняването. Чула мъжки глас, който се представил за длъжностно лице от полицията- а именно за Д. М.от МВР, който й
съобщил, че е много вероятно да й се обадят телефонни измамници и я попитал на кой адрес живее, за да изпрати патрулки и полицаи, които да ги заловят.
Възрастната жена съобщила адреса си и „мнимият полицай“ й казал, че ако й се
обадят измамници, да го потърси на тел. № 087115. След малко св. Щ. получила
ново обаждане по телефона, при което непозната жена й казала „Майко, трябват ми пари за операция, ще ти дам доктор Попов, да говориш с него“. Свидетелката Щ. изслушала разказа отсреща, след което затворила телефона. Тъй като същата няма дъщеря, решила, че й се обаждат телефонни измамници и позвънила на телефона, който й дал „полицаят Манолов“. Тогава непознатият започнал да увещава възрастната жена, че е необходимо нейното съдействие за залавянето на телефонните измамници, като от нея се изисквало да събере всички пари, които има в дома си и да ги сложи в хладилника. Въведена в заблуждение по този начин и с идеята, че ще помогне на полицията за разкриването на телефонни измамници, св. Щ. събрала сумата от 2 080 лева в различни купюри, които държала в дома си и ги поставила в найлонов плик. Сложила плика с парите в хладилника. След около 10-ина минути започнала паралелна атака по телефона от „доктор Попов“, който заплашвал свидетелката, че ще й извади очите и червата, ако не предаде парите, и от „полицая Манолов“. Тогава „полицаят Манолов“ й казал по телефона, че ще успеят да арестуват телефонните измамници, като от нея се изисквало да остави плика с парите пред входната врата на дома си. Свидетелката Щ. изпълнила указанията, като малко след това излязла до входната врата на дома си и закачила плика с парите на оградата. Прибрала се в дома си и се скрила в стая без прозорци, като реално нямала възможност да наблюдава мястото, където оставила парите.
По това време в района обикаляли с автомобила си подсъдимите К. и Г., които
получавали указания от неустановения до настоящия момент съучастник от друг
румънски мобилен номер. Около 12.00часа подсъдимият К. получил обаждане от
съучастника им, който им казал да отидат на У.„О.“ №7 в Г. П., откъдето да
вземат найлонова чантичка. Двамата с подсъдимата Г. се придвижили до У.„О.“, до дом №7. Още преди да слязат от автомобила, забелязали найлонова чантичка,
закачена на оградата, от външната страна, в близост до входната врата.
Подсъдимият К. слязъл от автомобила, отишъл до оградата и взел плика. Качил се в колата си, отворили плика и установили, че вътре има пари. Двамата подсъдими не са броили парите и потеглили за Г. Банкя.
Същият ден, около 14.05часа свидетелката Щ. установила, че е станала жертва на
телефонни измамници и подала сигнал в РУ-Г. П..
К. и Г. се прибрали в Г. Банкя и още същата вечер, на 28.11.2018г.
неустановеният съучастник се обадил по телефона на подсъдимия К. и му казал, че на другия ден сутринта трябва да пътуват за Благоевград.
Съгласно това указание, на 29.11.2018г. двамата подсъдими тръгнали отново с
лекия си автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег.№ СА 36-23 СА за Благоевград.
Обикаляли в града няколко часа, след което неустановеното лице се обадило по
телефона на К. и им казало да тръгват отново за Г. П.. Двамата подсъдими
потеглили и около 13.30-14.00часа същият ден пристигнали отново в Г. П.. Спрели
автомобила си на едно място и останали вътре до получаването на следващи
инструкции.
Междувременно, около 15.00 часа на 29.11.2018г. неустановеният съучастник
позвънил от румънски мобилен номер *758 на телефон № ***. Телефонният номер (стационарен) към този период се ползвал от св. В. К. П. от Г. П.. По това време свидетелката живеела сама в Г. П., У.М. С. №*. В. П. е вдовица,
пенсионер, на около 80години, която обичайно по това време на деня била сама в
къщи и в посочения час отговорила на позвъняването. Чула мъжки глас, който се
представил за длъжностно лице от полицията- а именно за Димитър Димитров от
Криминална полиция, който й съобщил, че в нейния район има телефонни измамници, като телефонът й е посочен в полицията като на евентуална жертва. Мнимият полицай я помолил за съдействие за залавянето на измамниците и попитал свидетелката дали има мобилен телефон, на който да държат връзка, за да може да остане свободна линията на стационарния й телефон. Възрастната жена съобщила и номера на мобилния си телефон- № ***на мобилния оператор „А1“.
Неустановеният извършител позвънил на мобилния телефон на св. П., която му
съобщила и адреса си. Докато била във връзка с непознатия на мобилната си
линия, на св. П. позвънил отново домашния телефон, от който неустановено лице
започнало да я заплашва и да я псува, ако не даде парите си. Междувременно по
мобилния телефон „полицаят Димитров“ успокоявал свидетелката и започнал да
увещава възрастната жена, че е необходимо нейното съдействие за залавянето на телефонните измамници , като от нея се изисквало да събере всички пари, които има в дома си и да ги скрие в хладилника. Въведена в заблуждение по този начин и с идеята, че ще помогне на полицията за разкриването на телефонни измамници, св. П. събрала сумата от 5000 лева в различни купюри, които държала в дома си и ги поставила в зелен найлонов плик. Сложила плика с парите в хладилника. След малко „полицаят Димитров“ й казал по телефона, че за да заловят телефонните измамници, от нея се изисква да закачи плика с парите на входната врата на дома си. Свидетелката П. изпълнила указанията, като малко след това излязла до входната врата на дома си и закачила плика с парите на желязната входна врата на имота си. Прибрала се в дома си и се скрила в стая на тъмно, като реално нямала възможност да наблюдава мястото, където оставила парите.

През това време, подсъдимите К. и Г., които вече се намирали в Г. П., получили
указание по телефона от съучастника си (отново от румънски номер) да отидат до
У. М. С. № *, от където трябвало да вземат друга найлонова торбичка,
закачена на оградата. Двамата подсъдими се придвижили с автомобила си до У.М. С., до дом № *. Още преди да слязат от автомобила, забелязали найлонова
чантичка, закачена на оградата, в близост до входната желязна врата. Този път
подсъдимата Г. слязла от автомобила, отишла до оградата и взела найлоновата
чантичка. Качила се в колата, отворили плика и установили, че вътре има пари и
писма. Двамата обвиняеми не са броили парите и потеглили за Г. Банкя.
По-късно същият ден свидетелката П. се усъмнила, че е станала жертва на измама и подала сигнал в РУ-П..
Междувременно, двамата подсъдими се прибрали с автомобила си в Г. Банкя. На
следващата сутрин потеглили за Г. Русе съгласно предварително дадените
инструкции от неустановения им съучастник. Като пристигнали, отишли в края на
града, в близост до магазин „Джъмбо“, като непрекъснато били направлявани по
телефона от съучастника си. Намерили голям камък, под който имало сумата от 600 лева, които взели за себе си и оставили двата найлонови плика с парите, които на 28 и 29 ноември 2018г. взели от двете измамени жени от Г. П..
Няколко дни по-късно, на 08.12.2018г. двамата подсъдими били задържани,
действайки по описания начин на територията на Г. Пазарджик. След приключването на делото им в РС-Пазарджик, иззетите от тях вещи- мобилни телефони, Сим-карти и таблет са получени в РП-П., подложени на анализ и приобщени към доказателствата по настоящето дело.
Така описаната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по делото писмени доказателства, както и въз основа на събраните по делото
гласните доказателства – показанията на свидетелите разпитани в хода на
съдебното следствие, както и показанията на свидетели Ж. Щ., В. П. и Б.
Г., прочетени на основание чл. 373, ал.2, вр. чл. 372, ал.4, вр. с чл.283 от
НПК при проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от
НПК и приобщени към доказателствения материал. В тази връзка съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите като логични, последователни и
непротиворечиви помежду си и с останалите събрани и приети по делото писмени
доказателства. От показанията на посочените свидетели безспорно се установява фактическата обстановка, описана в обвинителния акт.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:

От изложената фактическа обстановка и анализа на събраните по делото доказателства преценени по отделно и в тяхната съвкупност е видно, че с деянията си подсъдимите Т. В. К.и Л. Е. Г. са осъществили от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.209, ал.1 от НК, във връзка с чл.20, ал.4 и във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Касае се до телефонна измама, извършена от подсъдимите К. и Г. в съучастие с неустановено по делото лице, при условията на продължавано престъпление, които, с цел да набавят за себе си имотна облага, въвели и подържали заблуждение у двете пострадали лица, с което са им причинили имотна вреда в общ размер 7 080 лева.
От обективна страна, за да е налице измама следва да е налице изпълнителното деяние "възбуждане" и/или "поддържане на заблуждение", т.е. да се въздейства върху съзнанието на измаменото лице, като в резултат на това у него да се създаде невярна представа за определени факти и обстоятелства. Предмет на престъплението следва да са чужди движими или недвижими вещи или други имуществени права, а освен това предмет на измамата е и личността на измамения, у когото е било възбудено и/или поддържано заблуждение, в резултат на което той е бил подведен да извърши акт на имуществено разпореждане, причинявайки по този начин нему или на трето лице имотна вреда. Именно имотната вреда е престъпния резултат при този вид престъпление. От субективна страна следва да е налице пряк умисъл с характеристиките на същия по чл.11, ал.2, пр.1 от НК, т.е. деецът да съзнава общественоопасния характер на извършеното от него деяние, да предвижда настъпването на общественоопасните последици и да иска тяхното настъпване. Характерно за измамата от субективна страна е наличието на втори признак необходим за съставомерността на деяние - користна цел у дееца - да набави за себе си или за другиго имотна облага.
Следва да се отбележи също така, че при измамата има два предмета на посегателство – физическото лице, върху което се въздействува и в чиято фактическа власт се намира определено имущество и самото имущество, което ще бъде обект на имуществено разпореждане. Характерно също така е, че изпълнителното деяние на измамата може да бъде осъществено единствено чрез действие и се изразява в противоправно мотивиране на определено физическо лице да извърши разпореждане с имущество, намиращо се в неговата фактическа власт. Измамата е и резултатно престъпление, тъй като в резултат на извършването му се стига до причиняване на имотна вреда на друго лице. При това, за да бъде довършено деянието е достатъчно лицето, което е било заблудено, да извърши акта на разпореждане с имуществото, без обезателно да се е стигнало и до обогатяване на измамника или другото лице.
В настоящия случай, от обективна страна, изпълнителното деяние се изразява в това, че подсъдимите К. и Г. и неустановеното по делото лице при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, са извършили две отделни деяния, всяко от които осъществява поотделно различни състава на престъплението измама, извършени са при една и съща обстановка, през непродължителен период от време - в рамките на 2 дни и при еднородност на вината, в съучастие като помагачи по смисъла на чл.20 ал.4 от НК, с характерното за съучастието поведение на няколко лица, едното от които неустановено по време на разследването, при осъществяване на телефонни измами.
И в двата случая, неустановеният съучастник е възбуждал заблуждение у пострадалите лица, като с думи при водените телефонни разговори е успявал да формира неверни представи у тях относно обективната действителност.
Подсъдимите К. и Г. са участвали активно в тази схема за телефонни измами, като със своите действия, в определен етап - в заключителния, двамата окончателно са довършвали престъплението, като действайки като помагачи на съучастника си са вземали оставените от пострадалите пари и с това довършвали окончателно деянието. В резултат на активните измамливи действия на съучастниците, пострадалите лица са извършили акт на фактическо имуществено разпореждане, вследствие на което са им били причинени и имотни вреди в един немалък размер. Вредите са пряко следствие от това имуществено разпореждане, а самото разпореждане е следствие от умишлено създадените от неустановения съучастник неверни представи, като деянията са довършвани окончателно след вземането на парите, с което са осъществили състав на престъпление по чл.209, ал.1от НК, във вр.с чл.20, ал.4 във вр.с чл.26, ал.1 от НК.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимите умишлено, с пряк умисъл и користна цел. Подсъдимите К. и Г. са пълнолетни, вменяеми лица. Същите са съзнавали общественоопасния характер на своите деяния, разбирали са общественоопасните последици от тях и са искали тяхното настъпване. Подсъдимите са съзнавали, че с действията си целят преди всичко да набавят за себе си имотна облага по лек, макар и престъпен начин. Разбирали са, че с действията си на 28.11.2018г. и на 29.11.2018г. на територията на гр. Петрич, съзнателно са спомогнали в съучастие с неустановено по делото лице, което като извършител е възбудило заблуждение у Ж. С. Щ. – на 83 години от гр. Петрич, че за разкриването на телефонни измамници е необходимо да съдейства, като остави всички пари, които има в къщи, пред входната врата на дома си, като подсъдимият К. в съучастие с Л. Е. Г.- и двамата като помагачи, с цел да набави за себе си и за съучастниците си имотна облага, е взел оставената на оградата пред входната врата на дом № * на ул. „О.” в гр. П. парична сума от 2 080 лева и след няколко дни я занесъл до гр. Русе, с което е причинена имотна вреда на Щ. в размер на 2 080 лева, както и на 29.11.2018г. на територията на гр. П. в съучастие с неустановено по делото лице, което като извършител е възбудило заблуждение у В. К. П. – на 80 години от гр. П., че за разкриването на телефонни измамници е необходимо да съдейства, като остави всички пари, които има в дома си, пред входната врата на дома си, като подсъдимият К.в съучастие с Л.Е. Г.- и двамата като помагачи, с цел да набави за себе си и за съучастниците си имотна облага, е взел оставената пред входната врата на дом № * на ул. „М. с.” в гр. П. парична сума от 5 000 лева и след няколко дни я занесъл до гр. Русе, с което е причинена имотна вреда на П. в размер на 5 000 лева.

Подсъдимите К. и Г. в случая не са просто изпълнители на чужда воля, а са знаели точно какви действия трябва да извършат, за да бъдат измамите успешни. Същите са съзнавали всички елементи от състава на престъплението измама – това, че има общ умисъл, както и че активните действия от тяхна страна и от страна на съучастника са насочени към постигане на точно определена престъпна цел.
Налице е характерната за този вид престъпления користна цел – действайки по описания начин, подсъдимите са целяли да набавят за себе си и съучастника си имотни облаги.
Направените по – горе изводи относно обективната и субективна съставомерност на деянията се подкрепят от всички събрани по делото доказателства.
Причини за извършване на деянието е ниска правна култура на подсъдимите и незачитане на установения в страната правов ред, а мотив за извършване на деянието е желанието и стремеж за лично облагодетелстване, макар и по престъпен начин.
При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на общата и особената част на НК, а също и целите на наказателната репресия, визирани в чл. 36 НК. Съдът съобрази също така всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и обстоятелството, че делото протече по реда на диференцираната процедура, установено в глава 27 на НПК. С оглед на императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.372, ал.4 от НПК при определяне на наказанието в настоящия казус, съдът следва да приложи разпоредбата на чл.58а от НК, като след като определи размера на наказанието "Лишаване от свобода" го намали с една трета. В действителност, съгласно текста на чл.58а, ал.4 от НК законодателят е предвидил, че при наличието на предпоставки по смисъла на чл.55 от НК съдът следва да наложи наказание на признатия за виновен подсъдим само по правилата на чл.55 от НК. Според настоящия съдебен състав обаче в казуса не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината на подсъдимите обстоятелства, които да доведат до приложение на чл.55 от НК. Ето защо наказанието на двамата подсъдими К. и Г. следва да бъде определено при условията на чл. 58а НК, след преценка на всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Според съда, като смекчаващи вината и на двамата подсъдими обстоятелства в казуса следва да бъдат отчетени самопризнанията, младата им вазраст, тежкото им материално положение /безработни, безимотни, без постоянни трудови доходи/ както и изразеното съжаление и разкаяние за случилото се.
Същевременно, като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете проявената престъпна упоритост и липсата на задръжки у подсъдимите, възрастта на пострадалите лица /касае се за възрастни, самотни жени, вдовици и пенсионери с влошено здравословно състояние/, както и сравнително голямата имуществена вреда – повече от 13 минимални работни заплати за страната към инкриминирания период. Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете също така предходното осъждане на подсъдимите – по НОХД № 2070/2018 г. по описа на Районен съд Пазарджик, влязло в сила на 12.12.2018г., по което подсъдимите са осъдени за подобно по вид деяние.
С оглед изложеното и с оглед личността на дееца Т.. В. К., съдът намери, че по отношение на него следва да се определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 24 месеца, което по правилата на чл.58а, ал.1 от НК и след като се намали с една трета му се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1/една / година и 4 / четири / месеца.
С оглед личността на подсъдимата Л. Е. Г., съдът намери, че по отношение на нея следва да се определи наказание „Лишаване от свобода”, за срок от 18 месеца, което по правилата на чл.58а, ал.1 от НК и след като се намали с една трета й се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1/една / година.
Съдът счита, че именно това наказание, в така определения размер, съответствува в максимална степен на обществената опасност на конкретното деяние и на самия деец, както и че именно такова наказание ще въздействува поправително и възпитателно на подсъдимите и възпиращо към останалите членове на обществото.
Същевременно съдът намери, че така определеното наказание не следва да бъде изтърпяно ефективно. И двамата подсъдими са млади хора, които са осъзнали грешката си и искрено се разкайват за стореното, поради което съдът намира, че поправянето им може да бъде постигнато и без да се прилага закона в цялата му строгост. Налице са и другите предпоставки за приложение на чл. 66, ал. 1 НК – определеното наказание „Лишаване от свобода” е под 3 години, подсъдимите към инкриминирания период са неосъждани. Ето защо, съдът отложи изтърпяването на наложеното наказание за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила.

И за двамата подсъдими са налице условията за приложение на чл.25, ал.1 НК във връзка с чл.23, ал.1 НК .

От събраните по делото доказателства се установи, че към настоящия момент подсъдимите К. и Г. са осъдени със Споразумение № 294/12.12.2018г. по НОХД № 2070/2018 г. по описа на Районен съд-гр.Пазарджик, влязло в сила на 12.12.2018г. поради което на основание чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 от НК наложи общо наказание за тези деяния в размер на най-тежкото, а именно: за подсъдимия Т. К. – общо най – тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 8 /осем/ месеца, а за подсъдимата Л. Г. – общо най – тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, като на основание ние чл. 66, ал.1 НК съдът отложи изпълнението на това наказание и за двамата, за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.


ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ
Приети за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес са гражданските искове от пострадалите от деянието на подсъдимите лица – иск от В. К. П. за сумата от 5 000 лева и иск от Ж. С. Щ. за сумата от 2 080 лева, представляващи обезщетение за претърпени от престъплението имуществени вреди.
Касае се за искове за непозволено увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД, т.е. искове за поправяне на противоправно и виновно причинените вреди другиму. Безспорно се установи от доказателствата по делото, че подсъдимите К. и Г., с цел да набавят за себе си имотна облага като помагачи, в съучастие с неустановено по делото лице, което като извършител, са възбудили заблуждение у В. К. П. и Ж. Щ. от гр.П., че за разкриването на телефонни измамници е необходимо последните да съдействат, като оставят всички налични пари, които имат в дома си, пред входната врата на домовете им, като с това са им причинили имотна вреда общо в размер на 7080.00 лева. Между извършените деяния и причинените на пострадалите имуществени вреди е налице причинна връзка. Установи се, че претърпените имуществени вреди от пострадалите са пряка и непосредствена последица от деянията на подсъдимите. Вследствие на възбуденото и поддържано у пострадалите заблуждение, същите са предоставили парична сума, като В. П. е предоставила на подсъдимите сума в размер на 5 000 лева, Ж. Щ. е предоставила сума в размер на 2080 лева, с което им е причинена имотна вреда.
Ето защо, съдът осъди подсъдимите Т. К. и Л. Г. да заплатят на гражданските ищци В. К. П. сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева и Ж. С. Щ. сумата от 2 080 /две хиляди и осемдесет/ лева, представляващи имуществени вреди, причинени от деянието на подсъдимите, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на извършване на деянията до окончателното изплащане на сумите.
Съдът осъди също така подсъдимите Т. К. и Л. Г. да заплатят на пострадалата В. П. и сумата от 400 лева деловодни разноски,
Съдът осъди подсъдимия Т. В. да заплати по сметка на Районен съд Петрич сумата от 142.00 лева /сто четиридесет и два лева/, представляваща Д.Т. върху уважения размер на гражданските искове и сумата от 5.00 /пет/ лева за издаване на изпълнителен лист, както и осъди подсъдимата Л. Г. да заплати по сметка на Районен съд Петрич сумата от 142.00 лева /сто четиридесет и два лева/, представляваща Д.Т. върху уважения размер на гражданските искове, както и сумата от 5.00 /пет/ лева за издаване на изпълнителен лист.

По отношение на веществените доказателства, съдът постанови същите да бъдат върнати на собствениците, от които са иззети, като Един брой таблет марка „Алкател“ с ИМЕЙ: 353656071515870 с кожен калъф и СИМ карта към „А1“ с № 08935901990846632975; Един брой мобилен телефон марка „Самсунг“ с ИМЕЙ: 359242039058297, със счупено стъкло на дисплея, без сим карта и Един брой мобилен телефон марка „Сони Експерия“ с ИМЕЙ:358137063228660, без сим карта бъде върнат на собственика Л. Г., а Един брой мобилен телефон марка „Самсунг“ с ИМЕЙ: 356003060266396, ведно със СИМ карта към „А1“ № 8935901990858018030, с потр.№ 0886691048 бъде върнат на собственика Т. К..


По изложените съображения съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ: