Решение № 8527

към дело: 20181230100612
Дата: 07/28/2020 г.
Съдия:Атанас Кобуров
Съдържание

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Р. Б. З., от С., О., У. № 20 срещу Ф. Г., с адрес Р. М., Г., ул.“В.С. Б.“ № 19.
Сочи се в исковата молба, че ищецът е баща на Б. З.. Твърди се, че
ответникът на 23.05.2013 г., около 23,50 часа по път 3-198 С. посока Г., при
нарушение на правилата за движение установени в ЗДвП, управлявайки тежкотоварен автомобил, движейки се с несъобразена скорост и в опасна зона по осевата линия на пътното платно, влизайки в завой, е причинил по непредпазливост смъртта на Б. З., който е управлявал в посока Г. лек автомобил марка „Опел Вектра“, с рег.№ Е 15 85 ВМ. Излагат се твърдения, че в резултат на поведението на ответника и настъпилата смърт, ищецът изпитва силни билки и страдания, тъй като е загубил син, а в продължение на години след инцидента, вследствие на стреса са отключени и редица заболявания.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да осъди Ф. Г. да
заплати на Р. З. сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща част от
общата сума от 100 000 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания.
Особеният представител на ответната страна е депозирал отговор в срока по чл.131 ГПК, в който оспорва исковата претенция. При условията на евентуалност е релевирано възражение за съпричиняване на резултата. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на исковете, респ. за намаляване размера на обезщетенията, съобразно чл. 52 ЗЗД.
В отговора е поискано и конституиране на трето лице помагач - Н. Б. на Б. А.
З., ЕИК: ***, доколкото македонското застрахователно дружество при което е застрахован товарния автомобил влекач „Скания“, с рег.№ ST 4361 R и с ремарке
с рег.№ ST 1881 R, собственост на фирма „К.“ Г., за които е налице валиден
сертификат „Зелена Карта“ МК/11/6022946 от 17.10.2012 г. до 17.10.2013 г. и
съответно за полуремаркето МК/11/6022945 от 17.10.2012 г. – 17.10.2013 г.,
управлявани от ответника, няма кореспондент в България.
С определението на съда по реда на чл.140 ГПК е конституирано трето лице-
помагач на страната на ответника, а именно Н. Б. на Б. А. З., ЕИК: ***.
Същата страна е депозирала писмено становище, с което оспорва исковите
претенции, като неоснователни.
В съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и пледира за уважаването й.
Особеният представител на ответника застъпва становище за отхвърляне на исковете, както и поддържа направеното възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД.
Пълномощникът на Н. Б. на Б. А. З. намира исковите претенции за неоснователни.
По делото са събрани писмени доказателства. Разпитани са свидетели. Приобщено към доказателствения материал е заключението на вещото лице инж.В. Н. по изпълнената съдебно авто-техническа експертиза.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
С оглед доказване на активната процесуална легитимация на ищеца по делото е
представено удостоверение за наследници на Б.Р.З., видно от което Р. З. е баща на починалото лице /л. 63 по делото/. В тази връзка е представен и препис-извлечение от акт за смърт на Б.Р.З. /съдържащо се на л.62/ и удостоверение за раждане на Б.Р. З. /л.61/.
Съдът служебно е изискал и приобщил към доказателствата по делото образуваното във връзка с настъпилото ПТП наблюдателно производство № 2093/2013 г., по описа на Благоевградска окръжна прокуратура, образувано във връзка с дознание № 325/2013 г. по описа на РУП-Петрич.
Цитираното ДП е образувано на 24.05.2013 г. срещу неизвестен извършител за
извършено престъпление по чл.343, ал.1, б“в“ във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
С Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 15.12.2015 г.,
прокурор от Окръжна прокуратура Г. прекратява образуваното наказателно
производство по ДП № 325/2013 г. по описа на РУП-Петрич, образувано и водено
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1, б“в“ във вр. с чл.
342, ал.1, пр.3 от НК поради липса на осъществен състав на престъпление от общ
характер.
В мотивите за прекратяване на образуваното ДП, окръжният прокурор излага
доводи, че причините за възникналото пътно-транспортно произшествие съгласно събраните по делото доказателства и изготвената автотехническа експертиза е управлението на автомобила „Опел Вектра“ с ДК № Е 1585 АМ с несъобразена скорост в мястото на произшествието, а именно при навлизане в ляв завой, в резултат на която моторното превозно средство е навлязло в лентата за насрещно движение, където се осъществил сблъсъка между двата автомобила. Обраслостта на банкета с висока трева, ограничаваща допълнително видимостта, както и наличието на улична лампа в участъка на завоя са намалили допълнително възможността на Б.З. да възприеме на по-ранен етап фаровете на насрещно движещия се товарен автомобил. Водачите на двата автомобила са имали възможност да се забележат взаимно за първи път когато са били на разстояние 25 метра един от друг. При установената скорост на движение на двете МПС, а именно за лекия автомобил – 62 км/ч и 52 км/ч за товарния за водачите им не е имало техническа възможност да предотвратят ПТП. Съгласно заключението на вещото лице, дори и влекач „Скания“,
с рег.№ ST4361R да е бил управляван с разрешената скорост от 50 км/ч
произшествието е било непредотвратимо, от което според наблюдаващия прокурор от обективна и субективна страна няма осъществен състав на престъпление по чл. 343, ал.1, б“в“ във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Посочено е още, че деянието, в резултат на което е станало автопроизшествието е случайно по смисъла на чл.15 от НК за водача на товарния автомобил Ф.
Г., тъй като опасността по пътя, а именно навлизането на лекия автомобил
„Опел Вектра“ с ДК № Е 1585 АМ в насрещната лента за движение на товарния
автомобил влекач „Скания“, с рег.№ ST4361R е било изненада за водача Ф. Г. и
той не е бил длъжен и не е могъл да предвиди такова поведение и настъпването на тези последици. Допуснатото от него нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП не е в
пряка причинно-следствена връзка с тежкия вредоносен резултат, тъй като дори и да е управлявал автомобила със скорост от 50 км/ч, водачът Ф. Г. не е имал
техническа възможност да предотврати произшествието.

В съдебно заседание проведено на 28.02.2020 г. по делото в качеството на
свидетели са разпитани лицата Н.Н.З. и И.С.И..
Свидетелката З., майка на ищеца, посочва, че Р. и синът му живели заедно
и се разбирали добре, но откакто починал внука й Б., синът й станал неадекватен. Лежал на гроба на сина си, искал да се обеси, било все едно, че не може да живее. Посочва, че майката ги изоставила, когато детето било на 10 години и основно Р. се грижил за сина си през тези 12 години. Твърди, че откакто си отишъл синът му, Р. станал друг човек, направо откачил от мъка, синът й не бил същия човек, той откачил, сринал се психически. Сочи, че Р. имал и дъщеря, но не контактувал с нея.
Свидетелят И., приятел на ищеца, посочва, че с Р. се познават от 20 години,
като на седмица-две пият кафе, заедно пътували и по работа, а преди четири-пет
години ходили и във Франция. Твърди, че ищецът бил грижовен баща, в добри
отношения бил със сина си, но след случилото се, той се затворил, не му се
пътувало навън, станал умислен. Сочи, че ищецът има и дъщеря, която е в
чужбина. Посочва още, че Р. като поведение се затворил, не му се общувало, не
му се пътувало, като Р. пътувал в чужбина за последно през 2017 г.

В съдебно заседание проведено на 23.06.2020 г. като свидетели са разпитани
лицата К. Г. Л. и Н. И. Б..
Свидетелят Л., мл.автоконтрольор при РУП-Петрич, посочва, че при отиване на
мястото на ПТП-то заварил тежкотоварен автомобил /влекач - гондола/, който се
бил обърнал, както и лек автомобил „Опел Вектра“, който се забил в предната
част на влекача. Сочи, че влекачът бил с македонска регистрация, а опелът бил с
благоевградска регистрация. На място имало пристигнал и екип на спешния център и свидетелят разбрах, че транспортирали водача от лекия автомобил. Свидетелят посочва, че на мястото не видял шофьора на лекия автомобил, а водачът на товарния автомобил - македонски гражданин, му посочил като причина за станалото ПТП, че когато се е движил в посока от Г. за С., при излизане на десен завой точно преди входа на бензиностанцията забелязал, че лек автомобил навлиза в лентата му за движение, при което направил опит да избегне удара и рязко завил, за да излезе от пътя, което станало и причина да се обърне. Свидетелят посочва, че видял, че ударът бил челен и в лявата лента, а гондолата /товарния автомобил/ се била обърнала и товара, който бил негасена вар бил изсипан целия на входа на бензиностанцията до самите вливни, до цистерните. Излага твърдения, че водачът на товарния автомобил му обяснил, че забелязал, че срещу него идвал лек автомобил, в неговата лента, при което направил маневра на дясно, инстинктивно с цел да предпази и своя живот, но въпреки това се стигнало до челен сблъсък. Свидетелят сочи, че от обясненията на македонския водач и разположението на автомобилите, на него като автоконтрольор му се сторило логично това, което водачът на товарния автомобил му обяснил като причина за ПТП-то. Лекият автомобил бил забит в предната част на влекача и той бил плътно в дясно в посока Петрич-Първомай, а лекият автомобил се забил челно в него. Това което на място установили е, че ПТП-то е настъпило в лентата на движение на товарния автомобил, че лекият автомобил е навлязъл в насрещната лента за движение и се е ударил във влекача.
Свидетелката Б. посочва, че е пътувала в лекия автомобил при настъпване на ПТП-то. Сочи, че с Б. З. били в С., след което той я прибирал за Петрич с
неговия автомобил марка "ОПЕЛ", като в колата били той и тя, и на излизане от
С., на бензиностанцията, на завоя се ударили в един TIR. Посочва, че тя седяла
на предната седалка до шофьора, че не са изпреварвали друга кола, като не си
спомня скоростта да е била висока. Сочи, че на завоя видяла тира и извикала
на Б., че идва тир и се ударили. Твърди, че изпаднала безсъзнание и друго
не си спомня. Посочва, че не усетила лекият автомобил да е излязъл от платното
си и да е бил в насрещното платно, както и че водачът не бил разсеян, тъй като
разговаряли нормално, и Б. /водачът на лекия автомобил/ не си е разсейвал
вниманието, слушали музика, но не била силна музиката. Посочва, че вниманието
на шофьорът не било отклонено от нищо. Сочи, че пред тях нямало друг автомобил, но зад тях имало автомобил с хора от селото, които след това й помогнали да излезе от автомобила. Посочва, че друг удар освен удара с влекача не е усетила.

В хода на процеса е допуснато извършването на съдебно авто-техническа
експертиза. Същата е изпълнена от вещото лице В. Н., който е отговорил на
поставените въпроси, давайки отговори по основните релевантни за спора
обстоятелства свързани с процесното ПТП, като са определени скоростите за
движение на автомобилите и на товарната композиция, разстоянията до ударите и отстоянието при за техническа възможност на виждане на водачите на л.а.ОПЕЛ и влекач СКАНИЯ. Всички данни са използване за да бъде изготвен подробен анализ за изясняване на възникването и протичане на механизма на ПТП. На въпроса, къде по дължина и широчина на пътя е станал сблъсъка на моторните превозни средства, вещото лице е посочило, че ударът между влекач СКАНИЯ /управляван от ответника/ и л.а. ОПЕЛ /управляван от починалия праводател на ищеца/ е станал на 0,85 метра ( 0,80 м - 0,90 метра ) по дължина на платното за движение преди линията по перпендикуляр към основен ориентир № 1, гледано в посоката от град Петрич към село Първомай ; На 5,90 метра ( 5,85 м - 5,90 метра ) по ширина на платното за движение, вляво от основен ориентир № 1 гледано в посоката към село Първомай . Същият е настъпил на около 1,85 - 1,90 метра, вдясно от непрекъснатата бяла средна разделителна линия от маркировката тип М5, гледано в посоката към село Първомай. Последвал е и удар между л.а. ОПЕЛ и друг л. а. МЕРЦЕДЕС.
Експертът е изчислил и скоростите, с които са се движили МПС преди настъпване
на ПТП, както следва: начална скорост на л.а.ОПЕЛ, без данни да е била
задействана спирачната уредба, е била кръгло Vо ~ 93,5 км./ч., скоростта в
момента на удара му във влекач СКАНИЯ ( първи по ред ) е била кръгло Vу-0-1 ~
93,5 км./ч., а скоростта му в момента удара в л.а.МЕРЦЕДЕС ( втори по ред ) е
била кръгло Vу-о-2 ~ 29,4 км./ч.; начална скорост влекач СКАНИЯ в състав с
ПОЛУРЕМАРКЕ преди да бъде задействана спирачната уредба за спиране със служебно спирачно закъснение е била около Vг ~ 74,0 км./ч., а скоростта в момента на удара му в л.а.ОПЕЛ е била около Vу-с ~ 52,0 км./ч.
Изяснена е в САТЕ и причината за възникналото ПТП от техническа гледна точка, а именно това, че водачът на л.а. ОПЕЛ - Б. З., е предприел изпреварване на л.
а.МЕРЦЕДЕС, при наличие на пряка метеорологична видимост към товарната
композиция и поява в полезрението на водача на светещите габарити на влекач
СКАНИЯ; при липса на действия предприети от водача за намаляване на скоростта, с която е управлявал и връщането на л.а.ОПЕЛ в лентата му на движение към Г..

На следващо място, според инж.В.Н., водачът на влекач СКАНИЯ /отв.Ф. Г./ е
закъснял в действията си за намаляване на скоростта от 1,48 секунди за
изминаване на разликата от разстоянието за виждане ( Рзнак-с ) от 70,0 метра
към знак „В26" и разстоянието ( Рдв-с-1) от 39,48 метра към момента на реално
предприетите действия за спиране, закъснително предприети действие за
намаляване на скоростта чрез спиране на товарната композиция със служебно
закъснение от 3,06 м/с2, при наличие на техническа възможност за намаляване на
скоростта със спирачно закъснение от 4,40 м/с2 или с максималната му стойност
от 4,80 м/с2 към линията на знак „В26".
Установено е и наличието на техническите възможности за предотвратяване на ПТП от страна на водачите.
Експертът счита, че от техническа гледна точка настъпване на ПТП е вследствие
предприетото изпреварване от водача Б. З. със скорост от около 93,5 км/ч в
участък на пътя с ограничение на скоростта до 50,0 км/ч, наличие на
хоризонтална маркировка тип М1 ( бяла непрекъсната средна разделителна линия между двете ленти ) и вертикална маркировка със знаци и забрана с пътен знак „В24" за изпреварване от посоката на село Първомай, който е поставен в района на около 200 метра преди кръстовището за село Коларово и пътна сигнализация за наличие на пешеходни пътеки.
В създадената ситуация реакцията на водача на лек автомобил "ОПЕЛ ВЕКТРА " с рег.№ Е 1585 АМ и реакцията на водача на влекач „ СКАНИЯ" с рег.№ ST 4361 R и
закачено към него ремарке съобразно пътната обстановка, е била такава, че и
двамата водачи са действали закъснително при ефективно предприетите действия както следва:
Водачът Б.З. непосредствено преди ПТП управлявайки л.а.ОПЕЛ е изпреварвал л.а.МЕРЦЕДЕС, като на разстояние около 62,10 метра преди мястото на удара е
предприел само ефективни действия за отклоняване на автомобила в посока надясно към лентата за град Петрич. При изпълнението на тази маневра, л.а.ОПЕЛ се е намирал в насрещната лента ( лентата за движение на влекач СКАНИЯ ), а видимостта към влекача е предоставяла техническата възможност на водача З. да преустанови изпреварването л.а.МЕРЦЕДЕС Ч. спиране, да отклони надясно л.а.ОПЕЛ и да върне автомобила в лентата зад л.а.МЕРЦЕДЕС.
Ответникът Г. е предприел намаляване на скоростта на товарната композиция със служебно спиране, към момента когато влекач СКАНИЯ се е намирал на разстояние около 74,40 метра преди мястото на удара, при наличие на техническа възможност за спиране с максимално спирачно закъснение. Отклоняването на товарната композиция в посока надясно е настъпило вследствие от задействаната кормилната уредба на влекач СКАНИЯ към входа за терена пред бензиностанцията и е настъпило по време след удара на влекач СКАНИЯ с л.а.ОПЕЛ.
Според експерта, за водача Ф. Г. е съществувала техническа възможност да спази ограничението на скоростта която е управлявал. При намаляване на скоростта товарната композиция с влекач СКАНИЯ на линията на знак „В26" е щяла да достигне максимум скорост от около 48,2 км/ч. Съобразно критичната обстановка на изпреварване от две МПС и пряка видимостта пред влекача, за водачът Г. е съществувала техническата възможност да продължи да управлява товарната композиция със спиране.
При такъв режим на управление чрез спиране на товарната композиция, водача Г. е щял да предостави техническа възможност на водача З. да завърши безопасно
маневрата за изпреварване на л.а.МЕРЦЕДЕС и нямаше да се реализира удара между л.а.ОПЕЛ и влекач СКАНИЯ !

При описаната фактическа обстановка за съда се налагат следните правни изводи.
Предявеният иск е с правно основание чл.45 ЗЗД вр.чл.52 ЗЗД.
Правният правопорядък е въздигнал закрилата на живота на гражданите, на тяхното здраве и лична собственост в правно задължение за всички. Всеки е длъжен да поправи вредата, която виновно е причинил. Следователно всеки е задължен да НЕ нанася вреда други му.
Предпоставките, за да е налице деликтна отговорност са на първо място да има
деяние и то да е противоправно. Необходимо е още да има вреда и причинна връзка между противоправното деяние и настъпването на вредата. Накрая е необходимо да има вина – увреждащото деяние да може да се вмени във вина на дееца. Без вина няма отговорност (чл. 45, ал.1 ЗЗД).
Според автоексперта Н., водачът на влекач „ СКАНИЯ" с рег.№ ST 4361 R и
закачено към него ремарке /отв.Ф. Г./ е управлявал МПС преди настъпване на
процесното ПТП, преди да бъде задействана спирачната уредба за спиране със
служебно спирачно закъснение, с около 74,0 км./ч., като скоростта в момента на
удара му в лекия автомобил ОПЕЛ /управляван от починалия Б. З./ е била около 52,0 км./ч.
Нещо повече. Ако би спазвал ограниченията на
скоростта, ответникът Георгиев е разполагал с техническа възможност да избегне удара предприемайки действия за безопасно екстремно спиране, по който и начин е можел да позволи завършване на маневрата изпреварване от страна на Б.З..
На следващо място, своевременно /с писмения отговор/ особеният представител на ответника е направил алтернативно възражение за съпричиняване от страна на проводателя на ищеца. Практиката на ВКС е такава /вж. ТР № 1/2014г. на ОСТК/, че тежестта за доказване на това обстоятелство е носима от позоваващия се на съпричиняването в процеса – деликвент.
В тази връзка и за да е налице вина на увредения / в случая неговия праводател/ и негов принос към вредоносния резултат, е необходимо поведението му да нарушава предписани правила и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, т.е. тя да е тяхно следствие.
По-конкретно, съпричиняване на вреди от пострадалия е налице тогава, когато за настъпването на вредата са допринесли най-малко две лица – деликвентът и увреденият. Следва да е налице обща каузалност, две причини за настъпването на вредата – едната от деликвента, а другата – от увредения. Причинността на поведението на пострадалия няма самостоятелно съществуване, а е обусловено от наличието на причинна връзка между деянието на деликвента и вредата.
Разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД визира именно случаите, когато вредоносният резултат е в причинна връзка, както с виновните действия на този, който се държи отговорен за причинените вреди, така и с действията на самия увреден.
В случая, според посоченото от експерта инж.В.Н. по САТЕ, която съдът кредитира, скоростта на движение на автомобила управляван от Б.З. /праводател на ищеца/ е била, без данни да е била задействана спирачната уредба, кръгло Vо ~ 93,5 км./ч., в момента на удара му във влекач СКАНИЯ /управляван от ответника/.
Същата е значително над допустимата от 50 км./ч. Превишената скорост, ведно с предприетата маневра изпреварване в нарушение на ЗДП /в завой и при непрекъсната линия/ е основната причина довела до настъпване на процесното ПТП.
При прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД, редукцията на обезщетението се прилага към размера, за който искът би бил основателен, ако не би се наложило намаляването му, поради допринасянето от пострадалия за настъпването на вредата, а не към претендирания такъв.
Претендираният размер има правното значение на горна граница с оглед забраната за присъждане plus petitum.
Дължимият размер е този, до който е намален действителният след прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, но не повече от претендирания.
Деянието на деликвента и поведението на починалия Б.З., с което последният е допринесъл за настъпването на вредата, образуват две отделни, успоредно съществуващи линии, всяка от които задължително трябва да завършва с общата вреда. Не е необходимо тези поведения да се намират в причинна връзка помежду си, макар че е възможно деянието на единия да е обусловено от деянието на другия. Във всеки случай обаче поведението на пострадалия, трябва да се прояви преди или едновременно с непозволеното увреждане, извършено от деликвента, а не след него.
Пострадалият съпричинява вредата тогава, когато е създал реална възможност за настъпването й или е превърнал създадената от деликвента реална опастност в действителност. Съпричиняването е налице, когато пострадалият е създал определен риск и този риск се е реализирал посредством извършения от друго лице деликт. То може да е противоправно, само ако нарушава определна правна норма, напр. неспазване на нормите на Закон за движението по пътищата (ЗДвП).
Приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. В този смисъл са както принципните постановки, застъпени в т.7 на ППВС 17/1963 г., така и трайната и задължителна съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. ВКС, II т.о.; Решение № 206/12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., ВКС, II т.о.и др.
Съобразявайки константната съдебна практика, според съда такъв принос, при условията на пълно и главно доказване, по делото несъмнено се установява.
Управлението на лек автомобил марка „Опел“ от страна на починалия праводател на ищеца със скорост значителна над позволената и неправилно предприемане на забранена в този участък маневра /изпреварване/, не само е способствало за настъпване на произшествието при конкретната пътна обстановка, а нещо повече - е основната причина за настъпването му. Ето защо, възражението на особения представител на ответника /направено своевременно с писмения отговор/ се явява основателно.
В заключение, решаващият състав приема, че съществува причинна връзка между поведението на ответника Ф.Г. и причинените вреди на ищеца.
Т.е., налице е деликтно поведение на ответника в производството, в резултат от което поведение са причинени страдания на ищеца Р.З., които подлежат на обезщетяване по смисъла на новелата на чл.52 ЗЗД, след редукцията вследствие съпричиняването по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Относно претендирания размер на деликтната претенция:
По смисъла на ТР №1/21.06.2018 г. по ТД №1/2016 г. по описа на ОСНГТК на ВКС, кръгът от лица, които имат право да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на близък включва лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд.
По така заявените с иска неимуществени вреди, освен останалите предпоставки, предвидени в чл. 45 ЗЗД, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване описаните неимуществени вреди, изразяващи се в неблагоприятно засягане на неимуществената му сфера.
Неимуществените вреди представляват отрицателни физически усещания /болки/ или психически изживявания /страдания/. Отрицателните психически-душевни изживявания /страдания/ обаче могат да бъдат предизвикани и от най-различни факти, като моралното страдание от загубата на дете, е от тези, които в най-голяма степен и интензитет засягат неимуществената сфера на всеки човек /в случая ищеца/, още повече, че се събраха доказателства /вж. показанията на майката на ищеца и св.И./, че отношенията между Б. и Р. З. са били близки, привързаността им е била силна, като баща и син.
Неимуществената вреда, като негативно въздействие върху благото на ищеца намира израз в крайно отрицателно изменение в неговата духовна сфера.
Съобразно ТР №1/2016 г. по т.д. №1/2016 г. на ОСНГТК и Директива 2012/29/ЕU на ЕП и Съвета, роднините по права линия подлежат на обезщетяване за преживените от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на жертвата.
Съобразно описаната по-горе фактическа обстановка, относно това, че основна вина за ПТП има починалият пострадал Б.З. /праводател на ищеца/, който е извършил няколко нарушения на ЗДвП, определящо предизвикали процесното ПТП, съдът намира, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на последния в размер на 90%.
На основание изложеното, съдът намира, че за обезщетяване на вредите от непозволеното увреждане за ищеца /ненавремената и внезапна смърт на 21 годишния му син/ справедливия размер е 100 000 лв., като след приспадане на приетия процент на съпричиняване, се явява основателен за сумата от 10 000 лв. Съдът намира този размер за обоснован с оглед претърпените от ищеца страдания и тяхната продължителност и интензитет, и отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната.При това и доколкото са налице предпоставките от фактическият състав на деликтната отговорност и посочената вреда е във връзка с поведението на ответника, то и частичния иск по чл.45 ЗЗД се явява основателен за посочената сума от 5 000 лв.

При горните изводи и доколкото отговорността на ответника е деликтна, то посочените суми-обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди, по правилото на чл.84, ал.3 ЗЗД се дължат ведно със законна лихва от датата на увреждането.

Съгласно чл.114 ЗЗД вземането за обезщетение на вредите от непозволено увреждане, в т.ч. от престъпление, става изискуемо и давността почва да тече от откриването на дееца. Съгласно чл.116, б.“б“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяването на иск за вземането и съгласно чл.115, б.“ж“ не тече докато трае съдебният процес относно вземането. Поради това и не е основателно възражението на ответната страна за погасяване по давност на претенцията за лихви.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца съдебни разноски, както следва: 200 лв. – държавна такса, 600 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение, както и 580 лв. – възнаграждение на назначения особен представител на ответника.

Сумата, заплатена от бюджета на съда, за възнаграждение на вещо лице инж.В.Н. е в размер на 823.95 лв. Съобразно изхода на делото съдът намира, че ответникът Ф.Г. следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Петрич тази сума.
Водим от горното и на основание чл.45 ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД и чл.51, ал.2 ЗЗД, както и вр. чл.86 ЗЗД, Петричкият районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Ф.Г., с адрес Р.М., гр.Р., ул.“В.“ № 19, както и постоянен адрес: с.Б., обл.Б., да заплати на Р.Б.З., от с.П., общ.П., ул.В. № 20, ЕГН: ***, сумата от 5 000 /пет хиляди/ лв. (частичен иск от общо сумата от 100 000 лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания в резултат от причинена смърт на сина на ищеца Б.Р.З., вследствие на пътно-транспортно произшествие с участие на ответника Ф.Г., който е управлявал влекач „ СКАНИЯ" с рег.№ ST 4361 R и закачено към него ремарке, ведно със законна лихва считано от 23.05.2013 г. /датата на непозволено увреждане/ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Ф.Г., с адрес Р.М., гр.Р., ул.“В.“ № 19, както и постоянен адрес: с.Б., обл.Б. ДА ЗАПЛАТИ на Р.Б.З., от с.П., общ.П., ул.В. № 20, ЕГН: ***, сумата от 1 380 /хиляда триста и осемдесет/ лева, представляваща сбор от сторените от ищцовата страна разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ф.Г., с адрес Р.М., гр.Р., ул.“В.“ № 19, както и постоянен адрес: с.Б., обл.Б. да заплати по сметка на Районен съд – гр.Петрич сумата от 823.95 /осемстотин двадесет и три лева и деветдесет и пет стотинки/ лева - разноски във връзка с назначената съдебно авто-техническа експертиза и заплатени от бюджета на съда, както и сумата в размер на 5,00 /пет/ лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Е.Г. от АК-Благоевград сумата 580 лв. /петстотин и осемдесет лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на Ф.Г..
Производството по делото е с участието на трето лице-помагач на страната на ответника - Национално Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи, ЕИК: 130764706.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС-Благоевград.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: