Мотиви № 8044

към дело: 20201230200700
Дата: 01/21/2021 г.
Съдия:Андроника Ризова
Съдържание

Производството е с правно основание чл. 375 и сл. от НПК и е образувано въз
основа на постановление от 28.10.2020 г., с което е внесено от Районна
прокуратура – П.досъдебно производство № 314 ЗМ-193/2020 г. по описа на РУ
– П., с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на
обвиняемия И. А. К. от гр. П. ЕГН -*, с налагане на административно
наказание.
В постановлението се сочи, че обвиняемия на 02.06.2020 г., в гр. П. около
11,15 часа, на ул. „Р.“, в района срещу старата болница, е упражнявал
професия "водач на лек таксиметров автомобил" /таксиметров шофьор/, с МПС- лек автомобил марка "Дачия", модел "Сандеро" с рег. № Е ***** КС, жълт на цвят, с
обозначителни знаци на таксиметров автомобил, собственост на фирма „Ж.“ ЕООД гр. П., с ЕИК ***** съгласно чл. 18 и чл. 31 ал. 1 и ал. 2 от Наредба
№ 34 от 06.12.1999 г. обн. ДВ бр. 109/14.12.1999 г., последно изменение ДВ бр.
53/26.06.2018 г., на Министерство на транспорта и съобщенията за таксиметров
превоз на пътници, а именно:
чл. 18 „Водачът на лек таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните
изисквания:
1. да притежава свидетелство за управление на МПС;
2. да не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер и да не е лишен по
съдебен или административен ред от правото да управлява моторно превозно
средство;
3. да е психологически годен по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата;
5. да притежава удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил", валидно за съответната община“.
чл. 31 ал. 1 „При управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен да носи:
1. разрешението за извършване на таксиметров превоз;
2. удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил";
3. контролния талон към знака за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на лекия таксиметров автомобил и картата за допълнителен преглед на лек таксиметров автомобил;
5. пътна книжка, издадена от превозвача;
6. прономерован кочан с фактури, издаден на името на данъчно задълженото лице;
8. удостоверение за психологическа годност“.
чл. 31 ал. 2 „При проверка от Изпълнителната агенция "Автомобилна
администрация" водачът е длъжен да представи документите по ал. 1 и документите по чл. 100, т. 1, 2 и 3 от Закона за движение по пътищата“
без да има за това съответна правоспособност, а именно не е притежавал
удостоверение за „водач на лек таксиметров автомобил“ и удостоверение за
психологическа годност - престъпление по чл. 324, ал. 1, пр. 1 от НК.
С постановлението, Районна прокуратура – П. е направила предложение,
предвиденото за деянието по 324, ал. 1, пр. 1 от НК наказание "Лишаване от
свобода до 1 година" или "глоба от 100 до 300 лева", да бъде заменено с
административно наказание с оглед наличието на предпоставките за приложението му.
С разпореждане на съдията-докладчик постановлението на прокурора при Районна прокуратура – П.е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание по реда на чл. 376 и сл. от НПК.
В съдебно заседание – за РП – Б., Терториално отделение-П., редовно призовани –се явява прокурор Д., който изразява становище по внесеното предложение.
Обвиняемият, редовно призован – се явява лично. Изразява искрено съжаление за
стореното и моли за минимално наказание.
По делото са прочетени и приобщени всички събрани на досъдебното производство доказателства.
Съдът, след като прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност,
установи за безспорно от фактическа страна следното:
На 02.06.2020 г. около 11,00 часа, в гр. П., свидетелката Ц.А.М. от гр. П., излязла от магазин „Л.“ с покупки и решила да се прибере с такси. За целта се приближила до обвиняемия И. А. К., който стоял до лек автомобил марка "Дачия", модел "Сандеро" с рег. № Е **** КС, жълт на цвят, с обозначителни знаци на таксиметров автомобил, паркиран на таксиметровата стоянка пред пицария „Е.“ и го попитала дали може да я превози до дома й.
Обвиняемият се съгласил. Свидетелката М. влязла в таксито и потеглили.
На 02.06.2020 г. около 11,15 часа, в гр. П., полицейските служители –
свидетелите П.В.Н. и С.Д.Х. работели по безопасността на движението и се намирали на ул. „Р.“, срещу старата болница, като спирали автомобилите движещи се по ул. „Р.“. Полицаите видели лек автомобил марка "Дачия", модел "Сандеро" с рег. № Е **** КС, жълт на цвят, с обозначителни знаци на таксиметров автомобил, който бил с включена червена лампа, от която било видно, че се превозват пътници. Полицейските служители спрели за проверка лекия автомобил управляван от обвиняемия и му поискали документите за проверка. Водачът К. предоставил разрешение за извършване на таксиметрова дейност от фирма „Ж. ЕООД, но не могъл да представи удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил и удостоверение за психологическа годност, които били необходими за всеки водач на таксиметров автомобил.
Полицейските служители отвели водача на автомобила и пътничката в него в РУ
П. където случая бил докладван на свидетеля Р.И.Х.от икономическа полиция, който извършил проверка по случая.
В хода на образуваното досъдебно производство, била изискана справка от
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. С. съгласно която
обвиняемият И. А. К. не се бил явил на изпит за „водач на лек таксиметров
автомобил“ в ОО „АА“ гр. Б. и съответно нямал издадено удостоверение
за „водач на лек таксиметров автомобил“. От направената проверка в „Регистъра
на психологическите изследвания на водачите за явяване на психологическо
изследване“ било установено, че към инкриминираната дата – 02.06.2020 г.,
обвиняемият К. не се бил явил на изпит и съответно нямал удостоверение за
психологическа годност, което било необходимо за управление на лек таксиметров автомобил.
От ТД „НАП“ гр. С., офис Б. била изискана справка от която е видно, че към 02.06.2020 г. обвиняемият И. А. К. не работел във фирма „Ж.“ ЕООД гр. П.
Съгласно чл. 18 и чл. 31 от Наредба № 34 за таксиметров превоз на пътници от
06.12.1999 г. /обн. ДВ бр.53/26.06.2018 г. на Министерство на транспорта и
съобщенията за таксиметров превоз на пътници, а именно: „Водачът на лек
таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните изисквания: 1. дa
притежава свидетелство за управление на МПС; 2. да не е осъждан за умишлено
престъпление от общ характер и да не е лишен по съдебен или административен ред от правото да управлява моторно превозно средство; З. да е психологически годен по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата; 4. да е физически здрав и да не е инвалид (доказва се с медицинско
свидетелство); З. да притежава удостоверение "Водач на лек таксиметров
автомобил", издадено след успешно полагане на изпит, валидно за съответната
община; " и чл. 31 и(1) „При управление на таксиметров автомобил водачът е
длъжен да носи: 1. разрешението за извършване на таксиметров превоз; 2.
удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил"; 3. Контролния талон към
знака за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на лекия
таксиметров автомобил и картата за допълнителен преглед на лек таксиметров
автомобил; 5. пътна книжка, издадена от превозвача; 6 прономерован кочан с
фактури, издаден на името на данъчно задълженото лице; 8. Удостоверение за
психологическа годност;
Чл. 31, ал. 2. При проверка от Изпълнителната агенция "Автомобилна
администрация" водачът е длъжен да представи документите по ал. 1 и документите по чл. 100, т. 1, 2 и 3 от Закона за движение по пътищата. "
От получения отговор при направено запитване до областен отдел "Автомобилна
администрация" - Б. е видно, че в информационната система на същият,
на обвиняемия И. А. К. не му е издавано удостоверение за водач, като има данни
лицето да се е явявало на психологическо изследване на 04.06.2020 г. и същият
има издадено „Удостоверение за психологическа годност“ - № 634051, валидно до
04.06.2023 г. , съгласно Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници,
но към датата на инкриминираното деяние – 02.06.2020 г., обвиняемия К. не е
притежавал такова удостоверение.
В хода на съдебното следствие не се ангажираха други доказателства, като
позовавайки се на установената фактическа обстановка, съдът намери, че следва
да се ангажира административно-наказателната отговорност на обвиняемия по реда на чл. 78а от НК за извършеното престъпление по обвинението, по следните
съображения.
Действително се установи, че на 02.06.2020 г., в гр. П., около 11,15 часа, в гр. П., на ул. „Р.“, в района срещу старата болница, обвиняемият е упражнявал професия "водач на лек таксиметров автомобил" /таксиметров шофьор/, с МПС- лек автомобил марка "Дачия", модел "Сандеро" с рег. № Е **** КС, жълт на цвят, с обозначителни знаци на таксиметров автомобил, собственост на фирма
„Ж.“ ЕООД гр. П., с ЕИК **** съгласно чл. 18 и чл. 31 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. обн. ДВ бр. 109/14.12.1999 г., последно изменение ДВ бр. 53/26.06.2018 г., на Министерство на транспорта и съобщенията за таксиметров превоз на пътници, а именно:
чл. 18. „Водачът на лек таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните
изисквания:
1. да притежава свидетелство за управление на МПС;
2. да не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер и да не е лишен по
съдебен или административен ред от правото да управлява моторно превозно
средство;
3. да е психологически годен по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата;
5. да притежава удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил", валидно за съответната община.
чл. 31 ал. 1 При управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен да носи:
1. разрешението за извършване на таксиметров превоз;
2. удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил";
3. контролния талон към знака за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на лекия таксиметров автомобил и картата за допълнителен преглед на лек таксиметров автомобил;
5. пътна книжка, издадена от превозвача;
6. прономерован кочан с фактури, издаден на името на данъчно задълженото лице;
8. удостоверение за психологическа годност.
Чл. 31 ал. 2 При проверка от Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация"
водачът е длъжен да представи документите по ал. 1 и документите по чл. 100, т.
1, 2 и 3 от Закона за движение по пътищата без да има за това съответна правоспособност, а именно не е притежавал удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил и удостоверение за психологическа годност.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателно отговорно лице.
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с транспорта и
безопасността по пътищата.
Без съмнение е осъществен състава на престъплението по чл. 324, ал. 1, пр. 1 НК
– както по отношение на това, че обвиняемият е управлявал процесния таксиметров автомобил, без да притежава удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, така и по отношение на липса на удостоверение за психологическа годност.
Именно изпита за придобиване на удостоверение за "Водач на лек таксиметров
автомобил" е този, при които се преценяват уменията на водача, за да изпълнява
тази професия- правно регламентирана дейност представляваща източник на
повишена опасност, свързана с превозване на пътници и запазване на техния живот и здраве.
За съставомерността на деянията по чл. 324, ал. 1 от НК е нужно субектът да
упражнявал професия "водач на лек таксиметров автомобил" без да има за това
съответната правоспособност. Какво смислово съдържание трябва да се влага в
понятието "съответната правоспособност", употребено в чл. 324, ал. 1 НК е
посочено в ТР № 31/1969 по н. д. № 29/69г на ОСНК, а именно: придобитите знания
и подготовка на дадено лице за правилно упражняване на професия или занаят,
признати по установения от закона ред. Едва след проведен курс на обучение и
успешно полагане на изпит за качества и умения, се придобива дадена
правоспособност. От обективна страна не е нужна системността и трайността на
упражняването на тази професионална дейност, тя не е съставомерно
обстоятелство, а такова е естеството на извършваната дейност. Режимът по
Наредба № 34 не е за издаване на обикновено разрешение, а за лицензиране на
превозвача чрез установяване на определен законов ред на необходими за
правилното упражняване на занаята качества. За придобиването на правоспособност за управление на лек автомобил изисква много по-тесен кръг познания, от тези необходими за придобиване на правоспособност за извършване на таксиметров превоз, затова и законовият ред е коренно различен.
Без значение за съставомерността е дали само на инкриминираната дата
обвиняемият е упражнявал професия "водач на лек таксиметров автомобил" без да има за това съответната правоспособност, дори да е извършил само и единствено превоз само на едно лице.
Извършването на обществен превоз на пътници по определен маршрут и при
съответно заплащане представлява таксиметров превоз по смисъла на чл. 2 от
Наредба No 34/06.12.1999 г. на МТС за таксиметров превоз на пътници. Касае се
до строго регламентирана дейност. Съгласно чл. 24 от Закона за автомобилните
превози, тя се извършва от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи
дейността от името на регистриран превозвач, след издаване на разрешение за
таксиметров превоз на пътници. Обвиняемият не е регистриран превозвач, нито е в договорни отношения с такъв превозвач.
Таксиметровата дейност е професия, а професията е вид трудова дейност, за която се организира професионално образование и професионално обучение. Такава професионална компетентност се изисква и за извършване на таксиметров превоз на пътници - чл. 4, т. 2 от Наредба No 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници. Същата Наредба предвижда провеждане на изпити за професионална компетентност, успешното им полагане и издаване на съответно удостоверение - чл. 6, ал. 2 и ал. З, чл. 18, т. 5 и чл. 19. Шофьорите на таксита са включени в Националната класификация на професиите и длъжностите, и то в клас 8, изискващ специална квалификация, което също е аргумент, че дейността им е професия. Упражняването на тази професия без специалната правоспособност по Наредба № 34 и без разрешително за това не е административно нарушение по чл. 93, ал. 1 ЗАП, а е елемент от обективната страна от състава по чл. 324, ал. 1 НК.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл – обвиняемият е
съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Обвиняемият И. К. е пълнолетно и вменяемо лице. Същият е съзнавал, че без да притежава удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил", издадено след успешно полагане на изпит, валидно за съответната община, е упражнявал професия – шофьор на такси, и удостоверение за психологическа годност, като е управлявал лек автомобил марка "Дачия", модел „Сандеро“, с рег. номер Е ****, жълт на цвят – с обозначителни знаци на таксиметров автомобил. Той е бил наясно, с обстоятелствата, че не притежава съответната правоспособност, а именно не притежавал удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил и удостоверение за психологическа годност, а също, и че няма право да извършва таксиметрова дейност, но въпреки това е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Съдът намира, че са налице основанията на чл. 78а от НК по отношение на
обвиняемия И. А. К. и счита, че същият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност и му бъде наложено административно наказание.
Същият е пълнолетно лице, извършил е умишлено престъпление, за което е
предвидено наказание „лишаване от свобода“ до една година или с „глоба“ от сто
до триста лева. Не е осъждан за престъпление от общ характер /реабилитиран е/ и не е освобождаван от наказателна отговорност. С деянието си не е причинил
имуществени вреди.
При определяне размера на наказанието съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства невисоката степен на обществена опасност на дееца, предвид чистото му съдебно минало, тежкото му материално положение -
безработен, липсата на каквито и да е било доходи, възрастта – години, в които
престацията на труд е с по-нисък интензитет на търсене.
С оглед на това и като прецени, че воденото срещу него досъдебно и съдебно
производство са изиграли своята предупредителна и възпитателна роля, съдът
намира, че размера на наказанието "глоба", предвиден в чл. 78а от НК следва да
бъде определен при минимума, а именно 1000 лева. Съдът счита, че това по вид и
размер наказание е най-подходящо, с оглед личността на дееца и постигане целите на административно-наказателната отговорност.
В производството по делото не са направени разноски, поради което такива не се
и възложиха на обвиняемия.
По тези съображения съдът постанови решението си, изложено в диспозитива.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: