Мотиви № 463

към дело: 20141230201110
Дата: 09/23/2015 г.
Съдия:Андроника Ризова
Съдържание

и за да се произнесе, взе предвид следното:
С обвинителен акт Петричката Р. П. е повдигнала обвинение срещу В. С. Ч. от Г.
П. за това, че на 05.06.2013 г. в Г. П. противозаконно е присвоил чужда движима
вещ, която е владеел и пазил – една втора идеална част от товарен автомобил
марка „Фолксваген ЛТ 35 Д” с рег. № Е 71 37 КА, собственост на бившата му
съпруга В. М. К. от Г. П. на стойност 4 000 лв., когато част от вещта -
останалата една втора идеална част му принадлежи – престъпление по чл.206, ал.
2, пр. 1, във вр. с ал.1 НК.
В съдебно заседание обвинението е изменено досежно стойността на автомобила, след изготвянето и приемането на нова експертиза.
Прокурорът от Р. П. - П. изразява становище, че обвинението е доказано
несъмнено. Пледира подсъдимият Ч. да бъде признат и осъден на наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, което да
бъде отложено с изпитателен срок от 4 /четири/ години.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск. Повереникът на
гражданският ищец – адв. Б. предявява граждански иск за имуществените щети от
престъплението, като след изменение на обвинението също изменя и поддържа
гражданския иск по основание и размер съобразно диспозитива на измененото
обвинение.
В съдебно заседание подс. В. Ч. лично и Ч. защитника си адв. Росен Н. оспорва
така повдигнатото и внесено в съда обвинение като счита, че производството по
делото следва да бъде прекратено или делото да бъде върнато на прокуратурата на осн. чл. 218в НК, тъй като същото се преследва по частен ред. Алтернативно оспорва заключението на оценителната експертиза, като счита, че случаят попада в хипотезата на чл. 218б НК – маловажност.
Районният съд, след като анализира събраните по делото доказателства, приема за установено по несъмнен и категоричен начин от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимият В. Ч. е роден на 11.02.1973 г. в Г. П. живее в Г. П. с българско
гражданство, със средно образование, разведен, безработен, неосъждан.
На 06.06.2007 г. подсъдимият Ч. и свидетелката В. К. сключили граждански брак.
По време на брака, през 2010 г. те закупили в чужбина товарен автомобил - марка
„Фолксваген ЛТ 35 Д” с рег. № Е 71 37 КА.
С решение № 276 от 24.10.2012 г. на РС Г. П. постановено по Г. дело № 1190/2012
г, влязло в сила на 24.10.2012 г., съдът прекратил брака между В. Ч. и В. К. с
развод по взаимно съгласие без издирване на мотивите за прекратяване на брака,
като утвърдил постигнатото двамата споразумение по чл.51 от СК. Семейният им
автомобил бил във владение на подсъдимия Ч. и след прекратяване на брака.
Подсъдимият В. Ч. решил да продаде описаното моторно превозно средство. Същият, макар да съзнавал, че този автомобил е съсобственост между него и бившата му съпруга, като всеки от тях е собственик на по една втора идеална част
/независимо от обстоятелството, че в свидетелството за регистрация на същото
било вписано само неговото име/ не се свързал с В. К. и не я уведомил за
намерението си. Обявил автомобила за продажба и след като намерил купувач за
автомобила – свидетеля В. А. М., договорил с него условията по сключване на
договора. На 05.06.2013 г. двамата се явили при нотариус Ф. Ш. за
изповядване на сделката. Бил изготвен договор за покупко-продажба, както и
всички необходими други документи за изповядване на сделката, между които –
декларация по чл.264 ал.2 от ДОПК, с която Ч. декларирал, че няма задължения и
декларация за гражданство и гражданско състояние по чл.25 ал.8 от ЗННД.
Попълвайки посочената декларация В. Ч. декларирал, че е гражданин на Р
България, че е неженен, макар отлично да съзнавал, че е разведен /тъй като
брака му с В. К. е прекратен със съдебно решение/. За посоченото деклариране на
неистина /че е неженен, вместо разведен/ Ч. е санкциониран по реда на чл.78а от
НК – освободен е от наказателна отговорност за престъпление по чл.313 ал.3 във
връзка с ал.1 от НК и му е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 1000 лева.
На същата дата – 05.06.2013г – бил сключен договора за покупко – продажба на
описания по-горе товарен автомобил между подсъдимия Ч. и купувача В. А. М. за
сумата от 500 лева пред нотариус Ф.Ш. с район на действие РС Г. П. като
бил регистриран с рег. № 3044 от 05.06.2013г. По този начин Ч. се разпоредил с
вещта, макар ясно да съзнавал, че една втора идеална част от автомобила е
собственост на бившата му съпруга и че той няма право да се разпорежда с тази
част, тъй като К. нито знаела за продажбата, нито го била упълномощавала да
извършва сделки.
След прекратяване на брака й с В. С. Ч., свидетелката В. К. заминала за
Испания. По време на престоя й там научила, че Ч. е продал описания по-горе
автомобил, поради което веднага се свързала с него по Скайп и го попитала защо
и как е продал микробуса без нея. Една седмица по-късно свидетелката К.
научила, че той подготвя документи за продажба и на общото им жилище и за да
предотврати това се завърнала в страната ни. Двамата се срещнали, като К. му
поискала половината от сумата по продажбата на товарния автомобил /К. знаела,
че автомобила е продаден за сумата от 8500 лева, макар в договора да била
посочена сумата от 500 лева/, но подсъдимият й отказал да й дава каквато и да
било сума. Поради това В. К. сигнализирала органите на РУ на М. за случилото се
и впоследствие било образувано досъдебно производство.

По делото са изготвени две оценителни експертизи, приети в съдебната фаза на
процеса, като според изготвената на досъдебното производство експертиза,
стойността на автомобила е 8 000 лв., като на същия не е правен оглед предвид
специалността на вещото лице - икономист, а според втората вещото лице с
техническа компетентност е направило оценки след оглед на автомобила и анализ на двете формирани групи от свидетелски показания досежно състоянието на автомобила към момента на продажбата.

Съдът възприема по-ниската стойност посочена от в.л., тъй като действително се
установява, че автомобилът не е (и не е бил) в отлично техническо състояние, по
същият са констатирани множество деформации, корозии, счупени стъкла на ляв и десен стоп и т.н., подробно изброени в констативно-съобразителната част на
експертизата. Т.е. донякъде се опровергават показанията на св. К. и Д. относно
техническото състояние на товарния автомобил. От друга страна в.л. е
категорично, че челното стъкло е оригинално, никога не е сменявано, както и че
липсва удар в гредата на преден мост, което оборва твърденията на св. Н. и на
самия подсъдим. Съдът възприема, че отговаряща на действителната пазарна цена на автомобила съобразно техническото му състояние е сумата от 8 440 лв. Тази сума се приближава в най-голяма степен до сумата от 8 000 лв., дадена като
средна продажна цена от в.л. Н. и в най-голяма степен до реалната сума, която е
получил Ч. от продажбата (съобразно заявеното пред св. Д. от самия него).

От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, приложена като писмено доказателство на досъдебното производство, се установява, че подсъдимият макар и да страда от психично разстройство, свързано с повишена тревожност, потиснатост, емоционална нестабилност, е напълно вменяем, като заболяването фибромиалгия, довела до горепосочените симптоми, по никакъв начин се е отразило на възможността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

По делото е приложено като писмено доказателство и заключението на съдебно-
техническа експертиза, установяващо, че подписът срещу декларатор в подадената пред нотариуса декларация за семейно положение е положен от Ч..

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
наказателното производство доказателства - обясненията на подсъдимия Ч.,
показанията В. М. К., В. А. М., Н. С. А., удостоверение изх. № *0057 от
08.07.2014г, препис – извлечение от акт за сключен граждански брак № 153 от
24.09.2007г на Община-П. справка, оценителни експертизи, както и от останалите
писмени доказателства събрани по делото. Всички събрани доказателства са
еднопосочни и безпротиворечиви по основните пунктове на обвинението, като и
самият подсъдим не оспорва част от фактическите обстоятелства по делото.
Оспорва оценката на автомобила и обстоятелството, че с бившата му съпруга не
били в едно домакинство към момента на продажбата. Сочи причина за извършване на престъплението, а именно, че бившата му съпруга му изтегляла пенсията и му трябвали пари.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подс. В. Ч. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.206, ал.2,
пр. 1 във вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна изпълнителното деяние се е изразило в това, че на
05.06.2013 г в Г. П. подсъдимият В. Ч. противозаконно е присвоил чужда движима
вещ, която е владеел и пазил – една втора идеална част от товарен автомобил
марка „Фолксваген ЛТ 35 Д” с рег. № Е 71 37 КА, собственост на бившата му
съпруга В. М. К. от Г. П. на стойност 4 220 лева, когато част от вещта –
останалата една втора идеална част – му принадлежи. Описаната движима вещ се е намирала във фактическата власт на подсъдимия Ч. след прекратяване на брака със свидетелката В. К. и той не е имал право да се разпорежда с нейната една втора идеална част. Въпреки това противозаконно се е разпоредил с чуждата идеална част от вещта в свой интерес, като е сключил договор за покупко-продажба на товарния автомобил. Деецът едновременно е владеел една втора идеална част, собственост на К., защото автомобилът се е намирал в негово владение, същият го е управлявал и е имал неограничен достъп до него и и същевременно е пазил процесната една втора, защото е съзнавал, че автомобилът е СИО и тази една втора принадлежи на съпругата му (вече бивша).
От субективна страна престъплението е извършено умишлено, с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. В. Ч. е съзнавал, че едната втора идеална част от автомобила е чужда вещ. Знаел е, че в резултат на неговите действия товарният автомобил ще премине в собственост на друго лице и че това разпореждане излиза извън правомощията му, но въпреки това е продал автомобила на друго лице, като договорът е бил изповядан пред нотариус Ф.Ш.

По повод направеното искане за прекратяване на наказателното производство или връщане делото на прокурора, съдът намира и тук да отбележи следното:
Съгласно чл.287, ал.5 от НПК, когато на съдебното следствие прокурорът или
частният обвинител установи, че престъплението се преследва по тъжба на
пострадалия, и наказателното производство е образувано преди изтичане на срока по чл.81, ал.3 от НПК, прокурорът на основание чл.48 от същия кодекс или
частният обвинител може да поиска съдът да се произнесе с присъда и за
престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия. Този текст /чл.287,
ал.5 НПК/ има предвид само изменение на обвинението, а не и прекратяване на
наказателното производство. Последното, както бе посочено, може да се прекрати само при условията на чл.334, ал.1, т.4 от НПК, след отмяна на
първоинстанционната присъда, в случаите на чл.24, ал.1, т.2-8 и 10 и ал.4 от
НПК.

Съдът прие, че не се касае за престъпление, което се преследва по тъжба на
пострадалия по следните съображения:
Безспорно се установи, че след прекратяване на брака между В. Ч. и В. К.,
последните са продължили да обитават едно и също жилище поради причината, че св. К. не е имала възможност да живее на друго място.
От една страна по делото се установи, че бившите съпрузи са били във влошени
отношения. Именно подсъдимият е бил инициатор на развода им, като първоначално е предявил молба пред съда за постановяването на решение, с което да се прекрати брака между двамата по вина на съпругата му. Видно от мотивите на съдебното решение, в молбата си Ч. е изложил подробно защо счита, че бракът между двамата е дълбото и непоправимо разстроен. Впоследствие двамата са постигнали съгласие бракът им да бъде прекратен по взаимно съгласие.
Свидетелските показания и обясненията на подсъдимия са противоречиви за това как точно са били поемани задълженията между двамата и какви са били
отношенията между тях след развода. Пострадалата К. твърди, че след развода
също е давала пари за ток, за вода, споделяли са разходите по сметките. Твърди,
че подсъдимият не е издържал нея и сина й. Сочи, че са живеели като
съквартиранти, като не са споделяли обща маса или легло. Д., синът на К. сочи,
че в общия им дом К. и подсъдимият са се разминавали като непознати. Двамата
спели в отделни стаи. Относно разходите, сочи, че майка му и Чангов знаят как и
какво точно се е плащало. Твърди, че парите, които майка му е носила от Испания
са били за К. и синът й. Св. И. Н. твърди, че след развода постоянно е
имало викане, „пискане”, кавги, положението било напрегнато. От друга страна
свидетелят сочи, че бившите съпрузи са продължавали да споделят обща маса, като подсъдимият Ч. е плащал сметките и е пазарувал хранителни продукти за всички.
Подсъдимият Ч. сочи, че след развода са продължили да живеят заедно с
пострадалата като той се грижел за сметките и за издръжката на сина й, докато
тя била в Испания. Сочи, че пострадалата му е отнела сумата от 12 000 лв.,
които били негови спестени пари, тъй като получавал пенсия от чужбина. Твърди,
че нуждата от средства го е принудила и е продал автомобила за 500 лв.
Същевременно добавя и „въможно е да е била цената по-висока”. Твърди, че общият им живот е продължил до месец август, когато е заминал на почивка и след връщането е намерил апартамента опразнен.
Макар и противоречиви в детайлите (без това противоречие да е особено
съществено), тези свидетелски показания, разгледани в тяхната съвкупност
рисуват една сравнително ясна картина на живота на двамата бивши съпрузи след прекратяване на техния брак. Отношенията им са се влошавали постепенно, като макар и живеещи заедно, между двамата не е имало близост, напротив – имало е постоянни разправии, разговори на висок тон, плащането на сметките не е било съвместно, с общ бюджет. Според съда действително Ч. е заплащал някои от сметките – за вода, ток, тъй като партидите са се водили на негова сметка и
както споменава в показанията си К., той е подал молба за изключване на тока в
жилището, с цел да ги накара да напуснат. Съдът допуска, че и пострадалата е
допринасяла за своята и на сина си издръжка, но тези плащания са били вършени
не със съзнанието за общност, за общ дълг, а всеки се е стремил да погасява
„своя” дял от дължимото.
Показателни за отношенията между двамата бивши съпрузи след развода са и думите на Ч., с които същият е отвърнал на бившата си съпруга на въпроса защо е продал МПС-то и как е станало това, след като не е бил упълномощен от нея, а именно: „с мерак го продадох, я чиба”. Тези думи по същество не се оспорват и от Ч.. Ч. видно от неговите обяснения се е чувствал "завлечен" от бившата си съпруга с голяма сума, т.е. имал е усещането, че има право на тези пари, че е справедливо и че има нужда от тази сума.
Според трайната съдебна практика, за да се приеме, че има общо трайно
съжителство, следва същото да води до толкова близки отношения, съпоставими с близките родствени отношения на съпруг, възходящ, низходящ или роднина по
съребрена линия до втора степен (Р-е на Плевенски окръжен съд по ВНОХД 4/2015 г. от 10.02.2015 г.). В Решение №160/12.05.2014 по дело №400/2014 на ВКС, НК, II н.о., докладчик съдията Бисер Троянов също се приема, че „Нормата на чл.
218в, т. 2 от НК защитава обществените отношения, породени от особено близката връзка между деец и пострадал, възникнали на основата на родство по пряка (неограничено) или по съребрена линия (до втора степен), на осиновяване (пълно или частично) или от съвместното им съжителство в общо домакинство. Затова в случаите на реализиране на някое от изрично предвидените в тази норма престъпления (кражба, обсебване, измама и изнудване), наказателното
производство не възниква по общия ред, а с подаване на тъжба от пострадалия”.
Видно е, че на 24.10.2014 г. бракът между Ч. и К. е прекратен с развод. След
развода К. е останала да живее заедно с Ч., но не защото са продължавали да
бъдат близки, а защото не е имало къде да отиде със сина си Д..
От друга страна следва да се има предвид и че престъплението е довършено с
извършване на разпоредителната сделка покупко-продажба на 05.06.2013 г. На тази дата и известен период преди нея безспорно е установено, че подсъдимият и
пострадалата не са живеели заедно, тъй като същата се е намирала в Испания.
Причината К. да се върне от Испания където е упражнявала правото си на труд е,
че е научила за продажбата на автомобила, както и че подсъдимият се приготвя да продаде и общото им жилище отново по същия начин.
За да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение (за стойност
на обсебената една втора част от 4220 лв.), съдът прие, че той е извършил
престъпното си деяние под формата на пряк умисъл, понеже съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им. На този извод недвусмислено навеждат подробно описания по-горе механизъм и начин на извършване на деяниято, както и цялостната обстановка, при която същото е извършено, насочено към пренебрегване на реда за осъществяване на покупко-продажба на вещи съпружеска имуществена общност и постигане на целения престъпен резултат вследствие на липсата на правно основание за действията му - липса, която няма как да не е била съзнавана от него, след като няма удостоверяване на действителната воля на съсобственика на автомобила.

При определяне на вида и размера на наказанието съдът взе предвид принципите на наказанието и конкретно тези, залегнали в чл.55 от НК, изхождайки от п
редвиденото в закона наказание за съответното престъпление и наличните многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – чистото съдебно минало, частичното признание, влошеното здравословно състояние, нуждата от парични средства, залегнала в основата на мотива за извършване на деянието, и се съобрази с целите на наказанието – генералната и специалните превенции, визирани в чл.36 от НК. За престъплението по чл.206, ал.2, пр. 1, вр. ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода от една до шест години”. Същевременно отчете по отношение на подсъдимия липсата на отегчаващи отговорността му обстоятелства, които да не са елемент от състава на конкретното престъпление. При тези данни съдът определи и наложи на подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл.206, ал.2, пр. 1 във връзка с ал.1 от НК наказание при наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, в размер под предвидения от законодателя минимум, а именно „лишаване от свобода” за срок от осем месеца. Този срок съдът определи при съпоставяне с механизма на присвояването и стойността на присвоената вещ. В случая съдът намери, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, и преди всичко за поправянето на подсъдимия не е необходимо същият ефективно да търпи наложеното му с настоящата присъда наказание „лишаване от свобода” за срок от осем месеца като следва да бъде определен изпитателен срок в размер на три години поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наложеното с настоящата присъда на подсъдимия наказание „лишаване от свобода за срок от осем месеца” за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на присъдата.
Приетият за разглеждане граждански иск намира правно основание в чл.45 и следващите от ЗЗД, като в случая, видно от приетите за установени по делото факти и обстоятелства, са налице всички елементи от състава на непозволеното увреждане, а именно - виновно поведение от страна на подсъдимия, причинени на гражданския ищец имуществени вреди в размер на 4 220 лева, представляващи половината от стойността на автомобила, и причинна връзка между тях. Изложеното означава, че гражданският иск е основателен и доказан по основание и размер (съгласно наказателно-осъдителната част на присъдата), поради което и съдът го уважи до този размер – 4 220 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 05.06.2013 г. до окончателното изплащане на присъдената в полза на ищеца сума. За останалата сума, предвид оправдателния диспозитив в наказателната част, съдът отхвърли гражданския иск.

Съдът присъди в тежест на подсъдимия и направените по делото разноски в размер на сумата от 549 лева, както и да заплати на ПРС сумата от 168,80 лева, представляваща държавна такса за разглеждането на гражданския иск съобразно уважения му размер. На гражданския ищец съдът присъди разноски за един адвокат в размер на 1 000 лева, съгласно приложеното адвокатство пълномощно.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: