Решение № 203

към дело: 20141230100530
Дата: 09/03/2015 г.
Съдия:Диана Хаджиева
Съдържание

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Л. В. К., ЕГН * от
град П., У. Г. Т.” № 22, със съдебен адрес – град П., У.Цар Б. I.” № 9, Ч.
адвокат А.Б. против В. Г. Б., ЕГН * от град П., У.Цар Б. I.” № 30, Е. Л. Г., ЕГН * от град П., У.Г.С.Р.” № 7 и Б. К. М., ЕГН *** от град С., ж.к.”О.” № 2, Б., В., .5, А..
И. твърди в исковата молба, че е собственик на процесния недвижим имот, като
твърди основание за придобиване на правото на собственост – наследство и
давностно владение. Твърди, че имотът е останал в наследство от нейния баща
В.С.. Твърди се, че и след смъртта на майката на И. на 03.01.1997 година И. е тази, която е продължила да владее имота, като се сочи, че наследници на починалите родители са и братът и сестрите на И. – Л.С., Ф.Т. и К.К..
Описва се в исковата молба, че И. е владяла част от втори жилищен етаж на
жилищната сграда, като се твърди, че това владение е продължило до 05.06.2014
година.
Сочи се в исковата молба, че на 06.06.2014 година в 7.30 часа И. отишла в дома
си, където установила, че външната врата на имота е сменена с нова врата, и
съответно са били поставени нова брава и патронник. Твърди се, че това е
станало след 20,00 часа на 05.06.2014 година, след като И. си тръгнала и е
отишла в дома на сина си за да пренощува там.
Твърди се в исковата молба, че на първия етаж от жилищната сграда живее
ответницата В. Б., с която И. разговаряла на 06.06.2014 година, като последната
и отказала да й предаде ключ за входната врата, за да може И. да влезе в имота
– в двора и оттам в жилището на втория етаж от сградата.
Твърди се от И., че няколко дни преди това под диктовката на ответницата Е. Г.
– нейния съпруг Д.Г. е бил видян да взима мерки за поставянето на нова врата, като се твърди, че ответницата Е. Г. в нощта срещу 06.06.2014 година е
подменила външната врата за да ограничи достъпа на И. до имота – дворно място и втори жилищен етаж.
Описва се в исковата молба, че И. е правила опити да влезе в процесния имот и
на 10.06.2014 година, когато в присъствието на полицейски служители ответницата В. Б. отново й е отказала да даде ключ за входната врата.
Твърди се от И., че вещите й били изнесени от ответницата Е. Г., и прибрани в
чували били оставени в мазето на къщата на У.Г. Т.” № 22 на сина на И..
Описва се в исковата молба, че И. е прехвърлила на ответницата Е. Г.
собствената си 1/6/една шеста/ идеална част от процесния недвижим имот по
силата на дарствена сделка. Твърди се, че това е станало посредством измама от
страна на ответницата Г.. Описва се, че независимо от извършеното дарение след
1997 година И. е извършила подобрения на втори жилищен етаж, като е изградила
външна желязна стълба, за да има отделен вход от ответницата В. Б., поставила е нова тоалетна чиния на втория жилищен етаж и е обзавела етажа със свои мебели.
Описва се в исковата молба, че ответницата Г. е прехвърлила целия втори жилищен етаж на ответницата Б. М. през 2011 година.
Твърди се, че по Г.дело № 333/2004 година по описа на Районен съд – П. по иск
за ревандикация на имота, съдът е отхвърлил претенцията на ответницата Г. срещу И. в настоящето производство, като се твърди, че с това решение съдът е признал право на собственост върху спорния имот на Л. К..
Сочи се от И., че ответницата Е. Г. действа от името и за сметка на ответницата
Б. М. по всички въпроси свързани с недвижимия имот, в това число и с действията
по отстраняване на И. от имота.
Пак в исковата молба се описва, че на 14.05.2014 година, докато И. била в имота
пристигнал ЧСИ Ш.Д., който по образувано изпълнително дело пристъпил към въвод във владение по изп.дело № 192/2014 година с взискател – „С.” ЕООД и длъжници – В. Б. и Б. М.. Твърди се, че И., като трето лице със самостоятелни права върху имота е обжалвала действията на ЧСИ по въвод във владение, но
жалбата и е била оставена без разглеждане като недопустима с Определение №
458/19.05.2014 година, постановено по Г.дело № 429/2014 година по описа на
Районен съд – П..
В съдебно заседание по реда на чл.143 и чл.145 от ГПК И. е допълнила и
конкретизирала основанията, на които основава претенцията си като е заявила, че относно обема на недвижимия имот, за който твърди, че е владяла и за който
заявява, че е владяла 7/8 /седем осми/ идеални части от целият имот, който имот
представлява една стая с остъклена тераса от към южната страна, от към двора и поради това, допълва и конкретизира кой от ответниците с какви действия е
нарушил владението й по скрит начин, а именно, че ответникът В. Б. не и е
предоставила ключ от външната входна врата от към улицата, от която се стига до имота, затова че ответникът Е. Г. и е нарушила владението, като е осъществила посредством извършителството на други лица, а именно съпругът й, и че ответникът Б. М. й е нарушила владението, като е разпоредила на Е. Г. да
извърши действия по изнасяне на вещи на И. от имота.
При горните твърдения, като се твърди, че владението осъществявано от И. по
отношение на спорния недвижим имот е отнето от нея по скрит начин от
ответниците се иска от съда да постанови решение, с което съгласно заявения
изменен петитум в съдебно заседание от 03.09.2014 година по реда на чл.214 от
ГПК: 1. Да бъдат осъдени ответниците В. Г. Б. с ЕГН: *, с адрес Г. П., ул. "
Цар Б. 3„№ 30 и Е. Л. Г. с ЕГН: * с постоянен адрес Г. П., ул. „ Г. С. Р." № 7
- да върнат на И. Л. В. К. с ЕГН: * ,с постоянен адрес Г. П., ул. „ Г. Т.
„ № 22 владението върху 1 /10.46 / ЕДНА ДЕСЕТА ТОЧКА 46 / идеални части от
поземлен имот с идентификатор: 56126.601.1529 с обща площ на поземленият имот от 296 кв.м. по кадастрална карта на град П. и върху 1 / 2.68 /една втора. 68/
идеални части от сграда, представляващи една стая с остъклена тераса и
санитарен възел откъм южната страна на двора от втори жилищен етаж от недвижим имот с идентификатор 56126.601.1529.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г. П., одобрена със заповед № РД- 18-70 / 14.12.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес на сградата Г. П., ул. „ Цар Б. I.” № 30, разположена в ПИ с
идентификатор 56126.601.1529,със застроена площ от 76 кв.м на два етажа с
предназначение: еднофамилна жилищна сграда при съседи за ПИ- имоти с
идентификатори: 56126.601.1534, 56126.601.3265, 56126.601.245, 56126.601.8108,
56126.601.1530, съгласно скица на имота, отнето по скрит начин от тях след
20,00 часа на 05 срещу 06 -юни 2014 година до 07.30 часа, Ч. подмяна на
външната входна врата като са поставили нова брава с нов патронник и са
отказали достъп до имота, собственост на И. като не са и дали ключ за
подменената от тях външна входна врата, както и 2. Да бъдат осъдени ответниците В. Г. Б. с ЕГН: *, с адрес Г. П., ул. " Цар Б. I.„ № 30 и Б. К. М. с ЕГН:*, с
адрес Г., ж.к."О." № 2,бл,247, В. , .5, ап. 38,- длъжници по изпълнително дело
№ 192 / 2014г. пред ЧСИ с per № 796 , район на действие района на БОС Ш.Д.-
да спрат да нарушават владението на И. Л. В. К. с ЕГН: * ,с постоянен адрес Г.
П., ул. „ Г. Т. „ № 22 върху 10.46 /една десета точка 46/ идеални части
от поземлен имот с идентификатор: 56126.601.1529 с площ на поземленият имот от 296 кв.м. по кадастрална карта и върху 1/2.68 /една втора. 68 / идеални части
от сграда, представляващи една стая с остъклена тераса и санитарен възел откъм южната страна на двора от недвижим имот- втори жилищен етаж с идентификатор 56126.601.1529.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г. П., одобрена със заповед № РД- 18-70 / 14.12.2010 година на ИД на АГКК , с адрес на сградата Г. П., ул. „ Ц. Б. I.„ № 30, разположена в ПИ с идентификатор 56126.601.1529, със застроена площ от 76 кв.м на два етажа с предназначение:
еднофамилна жилищна сграда при съседи за ПИ- имоти с идентификатори
56126.601.1534, 56126.601.3265, 56126.601.245, 56126.601.8108, 56126.601.1530,
съгласно скица на имота .
След като съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и чл.128 от ГПК е разпоредил препис от исковата молба и доказателствата
към нея да се връчат на ответниците.
Ответницата Б. е подала отговор на исковата молба, в който твърди, че И. не е
собственик на спорния недвижим имот, като твърди, че за този имот са се водили
множество граждански съдопроизводства. Твърди, че И. е посещавала спорния втори жилищен етаж рядко, но не е живяла в него, като сочи, че същата живее в град П., на У.Г. Т.” № 22. Твърди, че искането на И. да и предостави ключ за
спорния имот е невъзможно да бъде извършено от нея, тъй като тя не е собственик на втория жилищен етаж и не може да предостави ключ за жилището на втори етаж на И., като описва, че собственик на този втори етаж е ответницата Б. М.. Ответницата Б. иска от съда да отхвърли иска като неоснователен.
Ответницата Е. Г. е подала отговор на исковата молба, в който твърди, че И. не
е собственик на процесния недвижим имот, тъй като се е разпоредила със
собствеността си в полза на този ответник. Ответникът Г. твърди, че не са
налице основания да се твърди от И. К., че е придобила имота на основание
давностно владение, още повече, че за този имот са водени множество съдебни
производства – делба и ревандикация, като се оспорват твърденията на И. съдът
да е признал в полза на К. правото на собственост върху процесния недвижим
имот. Напротов твърди, че със съдебно решение в делбеното поризводство Л. К. е изключена от кръга на съделителите и съответно в нейна полза не е бил поставен дял от процесния имот, още по – малко претендираните идеални части. Оспорва се от ответника Г. И. К. да е владяла имота, като се твърди, че за този имот е било прекъснато електрозахранването. Твърди се, че ответницата Г. е продала собствения си недвижим имот на ответницата М. и на нея е предала владението на спорния имот. В съдебно заседание ответницата Г. твърди, че е разрешила на И. К. да ползва имота, но не като владелец.
За ответницата Б. М. отговор на исковата молба е постъпил от назначения й по
реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител. В този отговор се твърди, че И.
не е владяла процесния имот, като се оспорват заявените факти в исковата молба относно размера на претендирания дял от собствеността. Иска се съдът да отхвърли претенцията на И..
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, както и е прието заключението по допуснатата и назначена съдебно техническа експертиза, като съдът е извършил и оглед на място на процесния недвижим имот.

Въз основа на събраните доказателства и след техния анализ поотделно в
съвкупност съдът е мотивиран да приеме за установено следното от фактическа
страна:

И. К. е прехвърлила собствените си 1/68една шестнадесета/ идеална част от
дворно място, представляващо процесния поземлен имот, ведно с 1/16 /една
шестнадесета/ идеална част от жилищната сграда, построена в имота – така видно от нотариален акт № 195, том втори, дело № 586/1996 година на Нотариус Я., които идеални части е притежавала като собственик към датата на тази сделка на основание наследствено правоприемство от починалия й баща – В.С.,
последното видно от удостоверение за наследници и нотариален акт за покупко
продажба от 1958 година – лист 8 от делото.
Установява се, от приетите като писмено доказателство нотариални актове и
решения на Районен съд – П. по Г.дело № 213/2003 – за делба, Г.дело № 1050/2012
година, че относно спорния недвижим имот съдът е приел, че И. Л. К. не следва
да участва при допускане на дебата на съсобствения имот, и съответно в първа
фаза на производството по делба съдът е постановил тя да се извърши между Е.
Г., Ф.Т., К.К., Г. и В. С.. Съдът е оставил без
разглеждане поради недопустимост заявения от И. К. иск за признаване на
нищожност по смисъла на чл.26 ал.2 от Закона за задълженията и договорите
поради привидност на дарствената сделка, с която тя е дарила на ответницата Г.
наследствените си идеални части от процесния имот, което е видно от
Определение № 22/16.01.2013 година, постановено по Г.дело № 1050/2012 по
описа на Районен съд – П., потвърдено с Определение № 691/22.02.2013 година на
Окръжен съд – Благоевград, влязло в сила с Определение № 274/25.04.2013 година на ВКС на 25.04.2013 година.
По делото не се събраха писмени доказателства, а от събраните такива не се
установява от фактическа страна твърдението на И. К., че е собственик на
процесния имот и същото остана недоказано в хода на процеса, като в този смисъл съдът не приема същата да е собственик и това е така, тъй като след като се е разпоредила с имота дарявайки го на ответницата Г. И. не доказва да го е придобила на друго правно основание. Не може да се приеме за доказано и с оглед на характера на производството, съдът не следва да се произнася по твърдението за придобивна давност, което и не се доказа в хода на процеса, като се има предвид, че спорния имот е част от имота, за който е проведено производство по съдебна делба, в което производство съделителят Колакова не е сторила и доказала възражения относно принадлежността на правото на собственост относно недвижимия имот.
От свидетелските показания, както и от обясненията на страните дадени по реда на чл.176 от ГПК за съда се налагат и формират следните фактически изводи:
Независимо, че ищцата е дарила на своята родственица – ответницата Е. Г. собствените си идеални части, първоначално роднинските им взаимотношения се развивали добре, при което приобретателят на имота – ответницата Г. предоставила на ищцата К. правото да обитава и ползва част от втория жилищен етаж. Така и в обясненията на ищцата К., така и в обясненията на ответника Б., св.В. С. и св.К. – син на ищцата, както и от огледа на място и съдебно техническата експертиза и отговорите на вещото лице се установява, че втория жилищен етаж бил преграден с допълнително изградена стена, като за ищцата К. се обособила жилищна площ от една стая с прилежаща остъклена тераса, на която тераса има изграден санитарен възел и съответно бил изграден вход откъм двора и външно стълбище, което да осигурява достъп на ищцата К. до така обособеното жилищно помещение. Не се спори от страните и се установява, че К. е обитавала така изграденото жилище в период от време, където посрещала гости, но се установява от показанията на св.С. и св.К., че след като за имота – целия втори жилищен етаж, в това число и обособеното жилище, ползвано от К. било прекъснато електрозахранването /за което свидетелства и приетото по делото като писмено доказателства писмо от ЧЕЗ България – лист 350 от делото/ ищцата се прибирала да нощува при сина си в жилището на ул.”Г.Т.” в град П. и по-рядко посещавала това жилище.
Както от огледа на място, така и от показанията на св.С., както и от заключението на вещото лице и огледа на място, съдът приема за установено от фактическа страна, че К. е обзавела жилището с необходимите за обитаването му вещи, както и е изградила тоалетна, като за това изграждане на санитарен възел на терасата на жилищния етаж не се представиха строителни разрешения и книжа, както и не се представиха такива за изградената и премахната външна метална стълба.
Не се установи от доказателствата по делото интензитета с който К. е посещавала процесния имот, като за съда се налага извода, че ползването на обособеното жилище – една стая с тераса с изграден санитеран възел е било осъществявано от К. в периода от 1997 година до 05.06.2014 година, в който период от време ищцата е посещавала имота, но не винаги е оставала да преспива в това жилище.
Установява се, както от показанията на св.С., така и обясненията на ответника Б., както и от огледа на място, че достъпът до втори жилищен етаж и дворното място се осъществява през обща входна врата на жилищната сграда, която е подменена и не е тази, през която К. е минавала и съответно е имала ключ преди - 06.06.2014 година. По отношение на поставената нова входна врата се установи, че ключ притежават както ответницата Б., така и собственика на имота ответницата М. /същата е придобила собствеността на основание покупко – продажба от ответницата Г. и съпругът й, установено по делото от представения нотариален акт/. Но нито от свидетелските показания, нито от обясненията на страните по реда на чл.176 от ГПК не се доказа в хода на съдебното дирене кое е лицето или лицата, които са извършили подмяна на входната врата, съответно са подменили бравата и патронника. Установи се, което не се отрича от ответника Б., че същата е отказала на ищцата К. да и предостави ключ за тази нова входна врата, но това се е случило на 06.06.2014 година, за което свидетелства и св.С.. Така ответницата Б. е отказала да даде ключ на ищцата и в присъствието на посетилите имота полицейски служители, разпитани по делото.
При извършения оглед на място се установи, че достъп до втори жилищен етаж, в частта, която е била обособена и ползвана от ищцата К. няма, тъй като е премахната описваната от страните и свидетелите външна метална стълба. Освен, че се установи по делото липсата на тази стълба отново не се събраха доказателства, за това кой и кога я е премахнал, като в този смисъл не се събраха доказателства за твърденията на ищцата в исковата молба.
От показанията на св.С. се установи с какви мебели е било обзаведено помещението, но при огледа на място освен легло с дюшек и покривало, маса, стол, гардероб не се установиха други движими вещи, както и не се установи кой е изнесъл същите от имота.
Установи се от доказателствата по делото – разпита на св.Й., както и от събраните писмени доказателства, представляващи преписи от документи по изп.дело № 192/2014 година по описа на ЧСИ Ш.Д., че по отношение на целия втори жилищен етаж е било насочено изпълнение чрез въвод във владение. Установява се, че на 14.05.2014 година съдебния изпълнител, заедно със св.Й. – вещо лице в хода на изпълнителното производство са посетили имота, като се установява, че са намерили в този имот ищцата К., която и е заявила, че има качеството на трето лице, заявяващо самостоятелни права върху имота, заради и което не е бил извършен въвод във владение, като до приключване на съдебното дирене не се установи за спорния имот да има извършен въвод във владение от съдебния изпълнител.
По повод и след като разбрала за образуваното изпълнително производство ищцата К. предприела действия по обжалване на действията на съдебния изпълнител, при което с Определение № 458/19.05.2014 година, постановено по гр.дело № 429/2014 година по описа на Районен съд – П., както и по гр.дело № 893/2014 година по описа на Окръжен съд – Благоевград – и двете производства с предмет обжалване на въвод във владение, съдилищата са приели, че Л. К. няма правен интерес, че е трето на изпълнителното производство лице, което заявява самостоятелни права, но редът за тяхната защита е чрез искова претенция по чл.75 или чл.76 от Закона за собствеността, като не се спори между страните, че тези съдебни актове са влезли в законна сила.
От показанията на св.С., св.К., св.Й., както и от обясненията на страните съдът приема за установено, че периода в който ищцата К. е обитавала част от втори жилищен етаж е именно сочения както в показанията на свидетелите, така и в обясненията на страните – Л. К. е живяла в този имот до смъртта на родителите си и докато заживее със съпруга си на друг адрес в град П., а след като е дарила собствените си идеални части на ответницата Г. и след разрешение на същата е започнала да посещава имота регулярно, извършила е ремонт на същия, обособила е отделно жилищно помещение, чрез изграждането на стена с помощта на съпруга на св.С., като е обзавела последното и е започнала да посреща гости в него и това е продължило от 1997 година до 05.06.2014 година. Независимо,че електрозахранването на имота е било прекъснато се установява, че К. е продължила да посещава имота, като е без правно значение, дали в условия без ел.енергия е могла да ползва имота по предназначение, но се установява, че е имало нейни вещи в тази част от етажа, за които не се установява от доказателствата по делото да е изнесла сама, както и не се установява пак от доказателствата по делото да са били изнесени, както твърди ищцата от съпруга на ответницата Г..
Категорично от доказателствата по делото се установява, че К. е подала няколко жалби и сигнали, както до полицейските органи, така и до прокуратурата. Видно обаче от приетите по делото като писмено доказателство преписи се установява, че преписката образувана по жалба пред РУна МВР – П., касае период извън периода на твърдяното владение, поради и което е ирелевантен за настоящето производство и изясняването му от правна и фактическа страна и съответно съдът не следва да обсъжда. Преписката на РП – П. е приключила с Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 08.12.2014 година на прокурор при РП – П., като възприетите от държавното обвинение фактически констатации следва да се посочи, че не задължават съда да ги възприеме, предвид липсата на обвързваща материална доказателствена сила на постановлението за отказ да се образува на наказателно производство за гражданския съд – последното по аргумент от разпоредбата на чл.300 и чл.179 от ГПК, поради което отново съдът няма да анализира за да изгради извод за фактическата обстановка по делото, доколкото и двете преписки – и полицейската, и прокурорската не установят факта на твърдяното от ищцата владение, нито неговия период, нито лицето, което е отнело от ищцата описваното владение на спорния имот и движими лични вещи.
От заключението на вещото лице и огледа на място се установява, че спорния недвижим имот, представлява част от втори жилищен етаж – една стая с вградена остъклена тераса и изграден на същата санитарен възел, откъм двора. Пак от заключението на вещото лице се установява, че процесната част от втори жилищен етаж представлява, както следва: 1/2.68 / една две цяло и 68/ идеални части от сграда, представляващи една стая с остъклена тераса и санитарен възел откъм южната страна на двора от втори жилищен етаж от недвижим имот с идентификатор 56126.601.1529.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрена със заповед № РД- 18-70 / 14.12.2010 г. на ИД на АГКК , с адрес на сградата гр. П., ул. „ Ц.Б. 3„ № 30, разположена в ПИ с идентификатор 56126.601.1529,със застроена площ от 76 кв.м на два етажа с предназначение: еднофамилна жилищна сграда при съседи за ПИ- имоти с идентификатори: 56126.601.1534, 56126.601.3265, 56126.601.245, 56126.601.8108, 56126.601.1530, съгласно скица на имота. Установява се пак от заключението на вещото лице, че тази площ на жилището се съотнася къмто площта на поземления имот и съответно представлява - 1 /10.46 /една десета точка 46/ идеални части от поземлен имот с идентификатор: 56126.601.1529 с обща площ на поземленият имот от 296 кв.м. по кадастрална карта на град П.. Относно ползването на установената по размер от вещото лице по математически път част от поземления имот в хода на съдебното дирене не се събраха доказателства, от които да се установява от фактическа страна, че именно това е размерът, който ищцата е ползвала, докато е ползвала двора за да преминава през него за да има достъп до изградената в него външна стълба за достъп до обособеното жилище на втория етаж от сградата. Това искане на ищцата остана недоказано по размер, като се има предвид, че съдът с оглед липсата на данни за размерите на въпросната външна стълба не разполага с данни дори по реда на чл.162 от ГПК да определи размера на претенцията на ищцата в тази част.
От събраните по делото доказателства както писмени, така и гласни не се установява освен заявената искова претенция, както и тези, които са били оставени без разглеждане от съдилищата – претенцията за нищожност, както и производствата по чл.524 от ГПК, ищцата К. по друг начин да е демонстрирала пред ответниците Б., Г. и М., че освен че ползва имота, че го свои като владелец.

При горните фактически изводи основани на доказателствата по делото, настоящият съдебен състав е мотивиран да стори следните правни изводи:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно и субективно съединяване искови претенции с правно основание чл.76 от Закона за собствеността, имащи характер на посесорна искова защита на ищцата срещу ответниците, като се иска от съда да постанови решение като осъди ответниците Б. и Г. да върнат на ищцата К. владението върху спорните недвижимости – част от жилищен етаж и поземлен имот в обема заявен в съдебно заседание на 03.09.2015 година и да бъдат осъдени ответниците Б. и М. да спрат да нарушават владението на ищцата К. за същите недвижимости.
Заявената претенция срещу ответниците Б. и Г. съдът приема, че е допустима, като заявена срещу надлежна страна и пред надлежния съд и съответно следва да бъде разгледа по същество, доколкото се установява да е заявена и преди изтичане на преклузивния шест месечен период.
По отношение на претенцията срещу ответниците Б. и М. относно искането на ищцата същите да бъдат осъдени да спрат да нарушават владението на ищцата съдът приема, че исковата претенция се явява лишена от правен интерес и в този смисъл е недопустима. Липсата на правен интерес от тази претенция е производен на обстоятелството, че така както е заявен петитума на искането същото касае принципно положение, а не касае конкретна проява на ответниците Б. и М., която да ограничава лични субективни права на ищцата и в този смисъл това искане се приема от съда като преждевременно заявено – преди да е настъпил факт, заради който да се дължи посесорна защита за ищцата. Всеки има право на иск да защити свое субективно право когато то е нарушено, но правото на иск не касае права на гражданите по принцип, подлежащи на защита и съответно, когато тези права не са нарушени или отнети, какъвто е характера на производството по чл.76 от Закона за собствеността не се следва съдът да ги защитава, тъй като тяхната защита е лишена от правен интерес, за който съдът следи служебно във всеки етап от процеса. Така по смисъла на чл.76 от Закона за собствеността – „Владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело”. Така и при граматическото, и при смисловото тълкуване на правната норма е видно, че защита по чл.76 от Закона за собствеността може да иска и да получи лицето, което е лишено от владението или държането на една вещ след нейното отнемане, но такава защита не се дължи преди да е налице нарушено владение.
Ищцата се опита да установи правен интерес като сочи, че ответниците М. и Б., като страни – длъжници по изпълнително производство са предизвикали насочване на изпълнението върху имота, чрез въвод във владение. Но от фактическа страна се установи, че такъв въвод не е извършен от съдебния изпълнител. Освен това, дори да беше извършен въвод във владение за спорния имот от съдебния изпълнител, по смисъла на чл.523 ал.1 от ГПК ищцата, като трето лице, което заявява самостоятелни права върху имота ще следваше да докаже, че установеното от нея владение е по време след завеждане на делото, по което е било издадено изпълнителното основание. Както се твърди в исковата молба, а и от доказателствата по делото се установява, че изпълнителния лист за предаване на владение по ч.гр.дело № 222/2014 година по описа на Районен съд – П. са издадени по време на твърдяното от ищцата владение, а не преди тя да установи свое такова върху имота, обект на въвода.
Претенцията на ищцата К. срещу ответниците Б. и М. да спрат да нарушават владението й е лишена от правен интерес и като се има предвид, че владелецът може да се защити ефективно срещу осъществен от съдебен изпълнител въвод във владение с владелчески иск, само ако е придобил владението на имота-предмет на въвода преди предявяване на иска, по който е постановено решението, което се изпълнява - в този смисъл е разпоредбата на чл.332, ал.3 от ГПК /отм./ и аналогичната разпоредба на чл.435, ал.5 от новия ГПК. Третото лице, което е установило владение върху имота - предмет на въвода във владение след завеждане на делото, по което е постановено решението, въз основа на което е издаден изпълнителния лист, може да се защити срещу извършения въвод във владение само чрез предявяване на иск за собственост, но не чрез предявяване на владелчески иск. Това е така, тъй като съгласно чл.416, ал.2 от ГПК /отм./ и аналогичната разпоредба на чл.523, ал.2 от новия ГПК трето лице, което е установило владение върху имота- предмет на въвода след завеждане на делото, има право да задържи имота, само ако предявява и докаже, че има самостоятелни права върху този имот, които изключват правата на взискателя и длъжника по изпълнението. А тези права могат да бъдат установени само в едно производство по предявен иск за защита на правото на собственост или на ограничено вещно право върху имота - предмет на въвода, а не и в производство по предявен владелчески иск по чл.75 от ЗС, в което предмет на установяване е само факта на владението, но не и евентуалните права, които владелецът има върху имота./В този смисъл и Решение № 1029/07.01.2010 година, постановено по гр.д.№ 2588 по описа за 2008 г. На ВКС, в производство по реда на чл.290 от ГПК/.
При горните правни изводи на съда се следва, че претенцията на ищцата съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците В.Г. Б. с ЕГН: ***, с адрес гр. П., ул. "Ц.Б. III„ № 30 и Б.К.М. с ЕГН:***, с адрес гр.С., ж.к."О." № 2,бл,247, вх.Б , ет.5, ап. 38,- длъжници по изпълнително дело № 192 / 2014г. пред ЧСИ с per № 796 , район на действие района на БОС Ш.Д. - да спрат да нарушават владението на ищцата Л.В.К. с ЕГН: ***, с постоянен адрес гр. П., ул. „ Г.Т.„ № 22 върху 10.46 /една десета точка 46/ идеални части от поземлен имот с идентификатор: 56126.601.1529 с площ на поземленият имот от 296 кв.м. по кадастрална карта и върху 1 / 2.68 /една втора. 68 / идеални части от сграда, представляващи една стая с остъклена тераса и санитерен възел откъм южната страна на двора от недвижим имот- втори жилищен етаж с идентификатор 56126.601.1529.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрена със заповед № РД- 18-70 / 14.12.2010 г. на ИД на АГКК , с адрес на сградата гр. П., ул. „ Ц.Б. III„ № 30, разположена в ПИ с идентификатор 56126.601.1529, със застроена площ от 76 кв.м на два етажа с предназначение: еднофамилна жилищна сграда при съседи за ПИ- имоти с идентификатори 56126.601.1534, 56126.601.3265, 56126.601.245, 56126.601.8108, 56126.601.1530, съгласно скица на имота е недопустим и производството по него следва да бъде прекратено.

По основателността на исковата претенция по чл.76 от Закона за собствеността срещу ответниците – В. Б. и Е. Г..

Иска се съдът да осъди ответниците В.Г. Б. с ЕГН: ***, с адрес гр. П., ул. " Ц.Б. 3„№ 30 иЕ.Л.Г. с ЕГН: *** с постоянен адрес гр. П., ул. „ Г.С.Р." № 7 - да върнат на ищцата Л.В.К. с ЕГН: *** ,с постоянен адрес гр. П., ул. „ Г.Т. „ № 22 владението върху 1 /10.46 / една десета точка 46/ идеални части от поземлен имот с идентификатор: 56126.601.1529 с обща площ на поземленият имот от 296 кв.м. по кадастрална карта на град П. и върху 1 / 2.68 / една втора точка 68/ идеални части от сграда, представляващи една стая с остъклена тераса и санитарен възел откъм южната страна на двора от втори жилищен етаж от недвижим имот с идентификатор 56126.601.1529.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрена със заповед № РД- 18-70 / 14.12.2010 г. на ИД на АГКК , с адрес на сградата гр. П., ул. „ Ц.Б. III„ № 30, разположена в ПИ с идентификатор 56126.601.1529, със застроена площ от 76 кв.м на два етажа с предназначение: еднофамилна жилищна сграда при съседи за ПИ- имоти с идентификатори: 56126.601.1534, 56126.601.3265, 56126.601.245, 56126.601.8108, 56126.601.1530, съгласно скица на имота, отнето по скрит начин от тях след 20,00 часа на 05 срещу 06 -юни 2014г до 07.30 часа, чрез подмяна на външната входна врата като са поставили нова брава с нов патронник и са отказали достъп до имота, собственост на ищцата като не са и дали ключ за подменената от тях външна входна врата.
Като приема, че тази искова претенция е допустима – заявена от лице, което твърди да е владелец, на когото от сочените ответници е отнето владението по скрит начин иска възстановяване на положението преди нарушението – връщане на отнетото владение, съдът приема, че претенцията е неоснователна по следните съображения:

Още с доклада по чл.140 от ГПК, обявен на страните за окончателен по реда на чл.146 от ГПК в съдебно заседание съдът е указал на ищцата, че нейна е доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване: факта на владението на спорния имот към 06.06.2014 година, което да е продължило повече от 6 месеца преди нарушението, факта на нарушаване на владението, както и че не са изтекли повече от 6 месеца от нарушението до заявяване на търсената защита.
Основният въпрос, на който следва да отговори съдът при установената фактическа обстановка е съществува ли владение, което да подлежи на защита в полза на ищцата К.. За да се даде положителен отговор на този въпрос се следва да се изясни разликата между владение, държане и търпими действия.
Така по смисъла на чл.68 и чл.69 от Закона за собствеността владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, а държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя, като се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Според съдебната практика и доктрина, владението като фактическо и правно положение има своите основни признаци – обективен /corpus/ и субективен /animus/. При това обективния признак на владението е характеристиката на владението като фактическо упражняване на власт спрямо конкретна вещ, като обективна възможност /факт/ за непосредствено въздействие върху вещта. Фактическата власт, относно правните форми на защита, следва да е установена трайно - поне в рамките на 6/ шест/ месеца по иска по чл. 75 ЗС и така и по иска по чл.76 от същия закон, по начин , който позволява на владелеца да извършва желаните от него въздействия спрямо вещта. Тези въздействия/действия могат да бъдат различни, но по съдържание и като съвкупност следва да съответстват на съдържанието на вещното право, фактическата власт следва да бъде пълна.
Субективният признак на владението е характеристика на едно субективно/лично/ поведение на владелеца- да държи вещта като своя - animus, animus domini, animus rem sibi habendi. Да се държи вещта като своя е равнозначно да се държи вещта от владелец със съзнанието, че той е собственик – титуляр на вещното право. Според дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 1/2012 година на ОСГК на ВКС да се държи вещта като своя и в този смисъл лицето, в казуса ищцата К., да манифестира пред ответниците своето субективно отношение към имота – че го владее, обитава с намерение да го владее и в този смисъл свои като негов собственик следва да бъде демонстрирано по недвусмислен и безспорен начин. От доказателствата по делото не се установи и доказа ищцата, преди датата на отнемането да е манифестирала пред ответницата Б., че тя ползва процесния имот – част от втори жилищен етаж – стая с остъклена тераса и изграден санитарен възел като свой собствен. Така от доказателствата по делото се установи, че както в производството по делба, така и при подписването на нотариалния акт за доброволна делба ищцата К. не е взела участие като съделител, нито пък пред ответницата Б. е заявила владелческите си намерения.
От събраните доказателства се установи, че между ищцата К. и ответницата по тази претенция Е. Г. е имало съдебни производства – по иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността, както и ищцата е заявила, но е бил оставен без разглеждане иск за прогласяване на нищожност на дарствената сделка. От прочита на съдебните актове в тези производства несъмнено се установява, че твърдението на ищцата, че по ревандикационния иск съдът е отхвърлил със сила на пресъдено нещо иска на Г. срещу К., тъй като последната е собственик е неоснователно. Ревандикационния иск по гр.дело № 333/2004 година по описа на Районен съд – П., заявен от ответницата Г. е бил отхвърлен, тъй като в хода на производството същата се е разпоредила с имота в полза на М., поради и което вече не е била собственик, който основателно да иска да ревандикира процесния имот, а не защото съдът е признал К. за собственик. Видно е от съдебното решение по това дело, че липсва диспозитив на съдебния акт, който да признава К. за собственик, като именно в този смисъл е неоснователно твърдението на ищцата за формирана сила на пресъдено нещо по въпроса чия е собствеността. От нито едно от съдебните решение не се установява ищцата К. да е призната за собственик на спорния недвижим имот. Напротив от нотариалните актове и съдебното решение в производството по делба се установява, че ищцата К. не е собственик на имота, чието владение твърди да е осъществявала.
Като не се установява от доказателствата по делото ищцата да е осъществявала владение по смисъла на чл.68 и чл.69 от Закона за собствеността, а пък твърденията за принадлежност на правото на собственост за ищцата са неоснователни, а същите са и без правно значение за производството по посесорния иск по чл.76 от Закона за собствеността се следва, че същата неоснователно претендира защита на владение, чрез връщането му в състояние, в което се е намирало пред да бъде сменена външната входна врата, ведно с брава и патронника и ключа за достъп до имота и чрез премахването на външната метална стълба.
Според съда това, че ищцата К. е ползвала имота, като със съгласието на Г. е изградила преградна стена за да обособи отделно жилищно помещение на втория етаж, обзавела го е и му извършила ремонт, а за достъпа до него е изградила външна метална стълба не са действия, които характеризират владение по смисъла на закона. Във фактическите действия на К. от доказателствата по делото не се установява същите да са били фактически такива по владение на спорната недвижимост. За съда действията на К., така както са установени от доказателствата по делото представляват търпими действия. Същите обаче са различават от владението и съответно не носят на извършващия ги – в казуса ищцата К. материалното право на защита по смисъла на чл.76 от Закона за собствеността.
По смисъла на чл. 76 от Закона за собствеността владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което му я е отнело. Следователно, за да е основателна претенцията в конкретния случай, трябва да се установи дали ищецът е владелец на имота до момента на завладяването му и дали ответникът е нарушил владението насилствено или скрито, т.е. чрез употреба на сила или заплашване или пък по време и начин, които не са могли да станат достояние до владелеца. Безспорно тук е спазен шестмесечния срок за предявяване на иска, доколкото се твърди, че владението е отнето на 06.06.2014 година, а исковата молба е депозирана в съда на 18.06.2015 година, но въпреки спазения срок претенцията разгледана по същество срещу ответниците Б. и Г. е неоснователна, поради липса на доказано фактическо владение.
Ищцата К., на която съдът указа, че носи доказателствената тежест, не установи със способите на ГПК, че освен да е ползвала имота, живейки в него, посрещайки гости в него, обзавеждайки го и ремонтирайки го да е заявила по един недвусмислен начин с действия пред ответниците, че тези и действия имат характер на трайно и непрекъснато владение. Напротив от доказателствата се установява именно извода, че нейните действия са търпими такива и съответно различни от претенцията за установено от ищцата владение. Владението е такова действие, при което ищцата осъществява фактическата власт върху вещта и държането и като своя и съответно изразява воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица, израз на воля да се държи и запази вещта сякаш по отношение на нея владелецът има вещно право. За да се приеме, че действията на ищцата имат характеристиката на владение следваше да се докаже в процеса, че владението на К. е несъмнено – че няма съмнение, че тя, като владелец, държи вещта като своя, като и за това, че я държи за себе си. Напротив установи се, че К. е съзнавала, че вече не е собственик на имота, че го ползва, съзнавайки, че с имота се извършват разпоредителни сделки, на които не се противопоставя, за което и не се представиха доказателства. От нито едно доказателство не се установи в кой момент и по какъв начин ищцата е променила намерението си да ползва имота в намерение на владее вещта като своя, противопоставяйки това си намерение на действителния собственик на имота. Намерението да се държи вещта за себе си трябва да е изразено по ясен /несъмнен/ начин, начин който не буди съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не допуска чужди действия. Дори да се приеме, че на 14.05.2014 година, пред съдебния изпълнител ищцата е заявила по повод на въвода във владение, че тя е лице със самостоятелни права върху имота като негов владелец пак не е налице трайно владение – такова продължило повече от 6 месеца, тъй като до датата на завеждане на исковата молба – 18.06.2015 година не е изминал такъв период от време.
При горното и от фактическа, и от правна страна се налага извода на съда, че ищцата К. не е осъществявала владение върху имота, на което да се дължи защита чрез уважаване на посесорния иск срещу ответниците Б. и Г., а са налице търпими действия от нейна страна. Въпреки, че тези действия са позволени от закона, при които има въздействие върху имота – извършения от ищцата ремонт по преграждане на имота, изграждане на тоалетна, обзавеждане, по правното си естество тези действия не могат да се квалифицират като владение и съответно извършващият ги – ищцата, няма никакви материални права, тъй като не може да се позове на свое субективно право, което да подлежи на защита. Въпреки, че ползването на имота е продължило доста продължителен период от време, не се установи от доказателствата по делото, в кой момент и по какъв начин ищцата е преобразувала предоставеното й от ответницата Г. ползване във владение.
Освен, че по делото не се установи в полза и в патримониума на ищцата К. да съществува признато от закона владение, за което да се дължи защита по отношение на ответниците Б. и Г. следва да се посочи за пълнота на изложението, че не се установи за ответницата Г. и Б. да са отнели по скрит начин такова от ищцата. Безспорно и практиката, и доктрината приемат, че смяната на врата, на патронник и ключ, във време, в което владелецът е извън имота представляват действия по отнемане на владението по скрит начин. Но ищцата следваше да докаже в условията на чл.154 от ГПК, че именно ответницата Г. е лицето, което е извършило тези действия, както и не се установи действия на ответницата Б.. Факт е, че при огледа и от показанията на св.С. се установи, че входната врата на имота е подменена. Доказа се, както от показанията на св.С., така и от обясненията на ответницата Б. по чл.176 от ГПК, че тя не е предоставила на ищцата ключ за новата входна врата, но не се доказа кой е сменил вратата и съответно е поставил новия патронник и ключ за същата. Свидетелката С. сочи период от време, в който е чула силно тропане в съседния имот, и съответно на другия ден е разбрала от ищцата, че вратата е подменена. Установи се, че съпругът на ответницата Г. е видян да взема размерите за нова врата. Но това са все косвени доказателства, от които не може да се направи единствения възможен извод, че именно Б. и Г. са лицата, които са отнели по скрит начин владение, което при горните мотиви съдът прие, че ищцата не е осъществявала. Отказът на ответницата Б. да предостави ключ на ищцата К. на 06.06.2014 година не е равнозначен на отнемане на владение по скрит начин, а твърденията на ищцата, че ответницата Г. е давала съвети и напътствия по подмяната на входната врата останаха недоказани в хода на съдебното дирене.
Входа на производството, нито от фактическа, нито от правна страна ищцата доказва предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл. 76 от Закона за собствеността - 1. наличие на фактическа власт на ищцата върху апартамента /като тази власт не трябва да е случайна и инцидентна, а трайна и постоянна, без да е необходимо във всеки момент да се извършват конкретни действия, израз на намерението да държи вещта като своя/, 2. отнемане на фактическата власт от ответника и 3. това отнемане да е извръшено по "скрит начин" /по начин и време, които правят трудно възприемането му от ищцата/.
Така за уважаването на иска е достатъчно да се докажат фактът на владението, респ. държането и на нарушението. В тази връзка предмет на доказателствената тежест е фактът, че ищецът има качеството на владелец или държател на вещ към момента на твърдяното отнемане, което може да се установи с всякакви доказателствени средства. Трябва да се докаже че ответникът е отнел вещта или имота чрез насилие или по скрит начин към определен момент.
При предявяване на исковете по чл. 75 и чл. 76 ЗС в предмета на иска и във фактическия състав на нормата, подлежащ на установяване, се включва и конкретният времеви момент, в който е отнето или нарушено владението, тъй като с този момент се свързват както сроковете за предявяване на иска, така и годността на владението да бъде защитавано по съдебен ред.
Като не доказа по иска си срещу Б. и Г. ищцата да е осъществявала владения по смисъла на закона, а се установиха само търпими действия от нейна страна се следва и неоснователност на исковата претенция и нейното отхвърляне в тази част.
С оглед неоснователността на посесорния иск на ищцата срещу ответниците Б. и Г. съдът следва да остави без уважение и искането и за налагане на глоба по смисъла на чл.360 от ГПК.
При горните изводи на съда и с оглед разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК на ищцата не се дължат разноски по воденето на производството, като по аргумент от разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК ищцата дължи заплащане на разноските на ответниците, от чието заплащане не е освободена по смисъла на чл.83 от ГПК. Така ответницата Б. не е претендирала разноски, за което и не се дължи присъждане на такива. Ответницата Г. е претендирала разноски в размер на заплатеното от нея адвокатско възнаграждение, което видно от приложеното в кориците на делото пълномощно – лист 160 от делото е уговорено за плащане до 15.02.2015 година, но до приключване на съдебното дирене не се представиха доказателства да е било заплатено, поради което и поради липса на доказателства за сторени разноски от ответницата Г. за един адвокат не и се дължи присъждане на такива.
По отношение на назначения особен представител на ответницата М. съдът е разпоредил на особения представител да се изплати възнаграждение в размер на 312,16 лева платимо от бюджета на съда, при което при изхода на делото и по аргумент от разпоредбата на чл.78 ал.6 от ГПК не се следва тяхното присъждане.
Мотивиран от горното и на основание чл.76 от Закона за собствеността, съдът
Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен заявения иск с правно основание чл.76 от Закона за собствеността от ищцата Л.В.К., ЕГН *** от град П., ул.” Г.Т.” № 22, със съдебен адрес – град П., ул.”Ц.Б. III” № 9, чрез адвокат А.Б. против В.Г. , ЕГН *** от град П., ул.”Ц.Б. III” № 30 и Е.Л.Г., ЕГН *** от град П., с който се иска да бъдат осъдени да върнат на ищцата Л.В.К. с ЕГН: ***, с постоянен адрес гр. П., ул. „ Г.Т. „ № 22 владението върху 1 /10.46 / една десета точка 46/ идеални части от поземлен имот с идентификатор: 56126.601.1529 с обща площ на поземленият имот от 296 кв.м. по кадастрална карта на град П. и върху 1 / 2.68 / една втора точка 68/ идеални части от сграда, представляващи една стая с остъклена тераса и санитарен възел откъм южната страна на двора от втори жилищен етаж от недвижим имот с идентификатор 56126.601.1529.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрена със заповед № РД- 18-70 / 14.12.2010 г. на ИД на АГКК , с адрес на сградата гр. П., ул. „ Ц.Б. III„ № 30, разположена в ПИ с идентификатор 56126.601.1529, със застроена площ от 76 кв.м на два етажа с предназначение: еднофамилна жилищна сграда при съседи за ПИ- имоти с идентификатори: 56126.601.1534, 56126.601.3265, 56126.601.245, 56126.601.8108, 56126.601.1530, съгласно скица на имота.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ поради недопусимост заявения иск с правно основание чл.76 от Закона за собствеността предявен от ищцата Л.В.К., ЕГН *** от град П., ул.” Г.Т.” № 22, със съдебен адрес – град П., ул.”Ц.Б. III” № 9, чрез адвокат А.Б. против В.Г. Б., ЕГН ***, с адрес гр. П., ул."Ц.Б. III„ № 30 и Б.К.М., ЕГН ***, с адрес гр.С., ж.к."О." № 2,бл,247, вх.Б , ет.5, ап. 38, с който се иска съдът да осъди ответниците В.Г. Б. с ЕГН: ***, с адрес гр. П., ул. " Ц.Б. 3„№ 30 и Б.К.М. с ЕГН:***, с адрес гр.С., ж.к."О." № 2,бл,247, вх.Б , ет.5, ап. 38,- длъжници по изпълнително дело № 192 / 2014г. пред ЧСИ с per № 796 , район на действие района на БОС Ш.Д. - да спрат да нарушават владението на ищцата Л.В.К. с ЕГН: ***, с постоянен адрес гр. П., ул. „ Г.Т. „ № 22 върху 10.46 / една десета точка 46/идеални части от поземлен имот с идентификатор: 56126.601.1529 с площ на поземленият имот от 296 кв.м. по кадастрална карта и върху 1 / 2.68 /една втора. 68/ идеални части от сграда, представляващи една стая с остъклена тераса и санитарен възел откъм южната страна на двора от недвижим имот- втори жилищен етаж с идентификатор 56126.601.1529.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрена със заповед № РД- 18-70 / 14.12.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес на сградата гр. П., ул. „ Ц.Б. III„ № 30, разположена в ПИ с идентификатор 56126.601.1529, със застроена площ от 76 кв.м на два етажа с предназначение: еднофамилна жилищна сграда при съседи за ПИ- имоти с идентификатори 56126.601.1534, 56126.601.3265, 56126.601.245, 56126.601.8108, 56126.601.1530, съгласно скица на имота и прекратява производството по делото в тази част за този иск.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата Л.В.К., ЕГН *** от град П., ул.” Г.Т.” № 22, със съдебен адрес – град П., ул.”Ц.Б. III” № 9, чрез адвокат А.Б. на основание чл.360 от ГПК съдът да наложи глоба на ответниците В.Г. Б., ЕГН *** от град П., ул.”Ц.Б. III” № 30,Е.Л.Г., ЕГН *** от град П., ул.”Г.С.Раковски” № 7 и Б.К.М., ЕГН *** от град С., ж.к.”О.” № 2, бл.247, вх.Б, ет.5, ап.38.


Решението има характер на определение в частта, с която е оставен без разглеждане един от заявените искове и е прекратено производството по делото, като в тази част подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Благоевград с частна жалба по реда на чл.274 и сл. от ГПК – в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето, като в останалата част – Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Благоевград – в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящето по реда на чл.258 и сл. от ГПК.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:


File Attachment Icon
2FFF6AD2215613C4C2257ECF00245B17.rtf