Решение № 198

към дело: 20171230101439
Дата: 07/03/2019 г.
Съдия:Андрей Николов
Съдържание

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът К. Н. Н., с А. в Г. П., ж.к. „Ц.С.“, бл. 4, вх. А, . 2, ап.
4, ЕГН *, твърди, че от 1992 г. до 2014 г. с ответницата са се намирали в
граждански брак, който е бил прекратен с развод. Поддържа, че към брачната им
връзка е бил приложим режимът на съпружеската имуществена общност (СИО). Сочи, че ответницата е била собственик на поземлен имот с № 058011 по картата на възстановената собственост на с. П., общ. П.. Изтъква, че по време на
брака двамата, с общи средства и труд, са построили върху поземления имот
масивна сграда – стопанска постройка, която са придобили при условията на СИО.
Заявява, че след прекратяването на брачното правоотношение и съответно след
прекратяване на съществувалата до този момент помежду им имуществена общност, той е станал титуляр на 1/2 идеална част от сградата. Иска от съда
постановяване на решение, с което това му право да бъде признато за установено
спрямо ответната страна. Претендира съдебни разноски.
Ответницата В. И. В., с А. в с. П., общ. П., ул. „Х.“ № 24, ЕГН *, оспорва ищцовата претенция, моли за нейното отхвърляне и за присъждане на сторените съдебно-деловодни разходи. В подкрепа на позицията си релевира съображения, че: ищецът не е ангажирал достатъчно надлежни доказателства, че
спорната сграда е била построена по време на брака им, както и въобще, че се
касае за обект, който е годен за искова съдебна защита; той не е допринесъл по
никакъв начин за изграждането на постройката; тя е построила сградата изцяло с
лични средства, поради което същата е нейна индивидуална собственост; в
условията на евентуалност приносът ѝ в тази насока е значително по-голям от
този на ищеца; понастоящем бившият ѝ съпруг не може да претендира права върху процесната сграда и поради обстоятелството, че в бракоразводното им решение е било отразено, че двамата нямат неуредени имуществени отношения.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, извърши анализ на
доказателствата, относими към решаването на спора, и съобрази закона, приложим към него, приема за установено следното:
1.) Преценката за основателността, респ. неоснователността на предявения иск
налага най-напред да бъдат отчетени основните положения, касаещи в принципен
порядък спорните въпроси между страните, с оглед поддържаните от тях
процесуални тези.
1.1.) По аргумент от 4 от ПЗР на действащия СК (обн. в бр. 47/09 г. на ДВ и
в сила от 01 октомври на същата година), за браковете, заварени от него, се
прилага законовият режим на имуществена общност, ако съпрузите не са уредили
имуществените си отношения с брачен договор или не са избрали режима на
разделност (вж. Решение № 415 от 22.10.2012 г. по Г. д. № 231/2012 г., I г. о.
на ВКС).
1.2.) Уважаването на ищцовата претенция е детерминирано от кумулативната
даденост на няколко предпоставки, а именно: 1/ страните да са били в брачно
правоотношение, което да е било прекратено; 2/ собствеността върху процесната
сграда да е била придобита по време на брака им и 3/ придобиването да е в
резултат на техен съвместен принос (който може да се изрази във влагане на
средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството).
1.3.) С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в
исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна трябва да
установи наличието на предпоставките, формиращи фактическия състав на иска, с изключение на съвместния принос, който се презюмира оборимо (чл. 154, ал. 2,
изр. 1 ГПК във вр. с чл. 21, ал. 3 СК). В тежест на ответницата е да обори тази
презумпция, както и да докаже възраженията си, че спорната постройка е била
изградена изцяло или частично с нейни лични средства (т. е., че е налице пълна
или частична трансформация на лично имущество /чл. 23 СК/).
1.4.) Сградата, построена през време на брака върху земя, която е
индивидуална собственост на единия съпруг, представлява СИО и принадлежи общо и на двамата съпрузи (вж. т. 4 от Постановление № 5 от 31.10.1972 г., Пленум на ВС, което разрешение запазва актуалността си и при действието на сегашния СК /вж. Решение № 137 от 12.08.2011 г. по Г. д. № 1516/2009 г., I г. о. на ВКС/).
1.5.) От юридическа гледна точка една сграда възниква като обект на правото
на собственост от момента, в който бъде построена на етап „груб строеж“ (вж.
Решение № 54 от 24.03.2010 г. по Г. д. № 5016/2008 г., I г. о. на ВКС). Затова
и постройката, изградената в имот, който е лично притежание на единия от
съпрузите, се включва в обхвата на СИО, само ако по време на брака е била
довършена до такова ниво (вж. и Решение № 865 от 20.10.1993 г. по Г. д. №
408/1993 г., I г. о. на ВС).
1.6.) Констатирането на значителен превес на приноса на единия съпруг пред
този на другия, в придобиването на дадена вещ, не изключва съвместността, тъй
като законът не изисква равен принос. Ето защо и оборването на законовото
предположение по чл. 21, ал. 3 СК се свежда до установяване, че съпругът не е
участвал в придобиването на вещта по никакъв начин – нито с пари и труд, нито с
грижи за домакинството и децата (вж. Ц. Ц., М. М., А. С. и В. Т., „Коментар на новия Семеен кодекс“, София, 2009 г., ИК „Труд и право“, стр. 72). Самото опровергаване на обсъжданата презумпция предполага провеждането на обратно доказване, което винаги трябва да бъде пълно (вж. О. Стамболиев, „Доказването в гражданския процес“, София, 2010 г., изд. „Сиела“, стр. 37).
1.7.) Признаването на цялостна или на частична трансформация на лични
средства по отношение на придобит по време на брака недвижим имот е
предпоставено от изясняване на: 1/ придобивната стойност на имота; 2/ размера
на вложените лични средства и 3/ тяхното влагане към момента на придобиване на имуществото (вж. Решение № 249 от 27.12.2011 г. по Г. д. № 1037/2010 г., II г.
о. на ВКС).
1.8.) Когато родителите на единия съпруг безвъзмездно му предоставят някакви
права (включително парични средства), се предполага дарствено намерение само по отношение на този съпруг, а придобитото от него срещу правата, които са му
предоставени, представлява пълна или частична трансформация на лично имущество (вж. Решение № 279 от 15.07.2010 г. по Г. д. № 529/2009 г., I г. о. на ВКС и
Решение № 727 от 23.11.2010 г. по Г. д. № 978/2010 г., IV г. о. на ВКС).
1.9.) Наличието на преобразуване на лично имущество (в това число и на
такова, получено по дарение) е въпрос на конкретна фактическа преценка, като за
изясняване на произхода на средствата и за влагането им при придобиването на
съответното имущество са допустими всички доказателствени средства, включително и свидетелски показания (вж. Решение № 581 от 02.08.2010 г. по Г. д. № 1329/2009 г., I г. о. на ВКС и Решение № 125 от 31.03.2011 г. по Г. д. №
945/2010 г., IV г. о. на ВКС).
1.10.) При частичното преобразуване на лично имущество индивидуалните права
от новопридобития имот са еквивалентни на размера на вложените лични средства, съотнесени към общата стойност на имота, като към тях се прибавя и частта от прекратената СИО (вж. Решение № 415 от 22.10.2012 г. по Г. д. № 231/2012 г., I г. о. на ВКС).
2.) От анализа на доказателствения материал, формиран в рамките на настоящото дело, се установява следната фактология, която е значима за неговото решаване:
2.1.) В периода 25.10.1992 г. – 25.09.2014 г. ищецът и ответницата са били
съпрузи, като към брака им е бил приложим имущественобрачният режим на СИО.
2.1.1.) Визираните обстоятелства са били отделени с доклада по делото като
безспорни и ненуждаещи се от доказване (чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК).
2.1.2.) Същевременно те се потвърждава и от приобщеното към
доказателствената съвкупност копие на Решение № 221 от 04.09.2014 г. по Г. д. №
522/2014 г. на Районен съд – Г. П., с което брачната връзка е била
прекратена с развод по чл. 49, ал. 1 СК.
2.1.3.) Вярно е, че в диспозитива на цитирания С. акт е отразено, че „След
прекратяване на брака съпрузите не си дължат издръжка помежду си, като и нямат неуредени помежду си имуществени отношения.“. Последното обаче не рефлектира нито върху допустимостта, нито спрямо основателността на сегашната претенция на ищеца. Коментираната констатация на брачния съд не е част от задължителното съдържание на бракоразводното решение по чл. 49, ал. 1 СК, нито касае утвърждаване на споразумение по чл. 49, ал. 4 СК. Следователно тя не поражда последиците по чл. 299 ГПК, нито пък тези на споразумението между съпрузите при развод. Обратното виждане на ответната страна не намира легална опора.
2.2.) Въз основа на договор за доброволна делба от 20.06.2005 г., към 2007 г.
ответницата е била едноличен собственик на поземлен имот с № 058011 по картата на възстановената собственост на с. П., общ. П., местност „Б.“, с
площ от 2,022 дка, при граници (съседи) – имот с № 000082, имот с № 058012,
имот с № 058018 и имот с № 058010.
2.2.1.) Този факт също е безспорен между страните.
2.2.2.) Той се доказва и от съвкупната преценка на приетите като писмени
доказателства:
- копие на нотариален акт от 11.03.2015 г., с който ответницата (в
качеството си на собственик /дарител/) впоследствие е дарила поземления имот на своята майка;
- строителни книжа (архитектурен проект, одобрен на 19.02.2007 г.,
разрешение за строеж № 3/26.02.2007 г. и протокол за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво от 05.03.2007 г.), издадени на
името на ответницата (като собственик на поземления имот) относно изграждането на стопанската постройка, до която се отнася сегашният спор;
- скица на имота с № 000428/03.08.2006 г.
2.3.) От заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа и
оценителна експертиза, изпълнена от вещото лице И. Ф. П.-Г., както и от разпита
ѝ, се изяснява, че:
2.3.1.) Процесната постройка е изградена в западната част на горепосочения
поземлен имот. Тя представлява масивна едноетажна сграда, с размери 5м./7м. и
със застроената площ на етажа от 35 кв. м. Разполага и с подпокривно
пространство, чиято площ също е 35 кв. м., което не отговаря на техническите
изисквания за тавански етаж. От източната страна на сградата, по цялата източна
фасада, е направена дървена веранда, с размери 3м./7м. и съответно със
застроена площ от 21 кв. м.
2.3.2.) Самата сграда е била завършена на ниво „груб стоеж“ (по смисъла на
ЗУТ) през 2007 г.
2.3.3.) Местоположението на сградата в рамките на поземления имот е
обозначено на нарочна схема, представляваща Приложение № 2 към писменото
експертно заключение. Изготвянето на схемата е извършено от вещото лице при
осъществено ръчно замерване на постройката спрямо границите на поземления имот, каквито са осъществени на място.
2.3.4.) Паричната стойност на масивната сграда към нейното построяване на
етап „груб строеж“ е 9 238,24 лв.
2.4.) Експертното заключение трябва да бъде изцяло кредитирано. То е
задълбочено и е подробно мотивирано. Дава точен отговор на поставените задачи.
Базира се на оглед на място, както и на внимателна и прецизна интерпретация на
доказателствените източници, относими към предмета му. Същевременно никоя от страните не го е оспорила.
2.5.) От ангажираните от ответницата гласни доказателствени средства
(свидетелите Г. А. и П. В.) става ясно, че: за построяването на
сградата свидетелката П. В., която е майка на ответницата, е предоставила 7 500
лв.; с тях са били заплащани строителни материали и монтажно-строителни работи по изграждането на постройката; влагането на тези средства от страна на
свидетелката В. е било извършено, защото тогава тя е осъществявала в поземления имот земеделски дейности, във връзка с което е била необходима и самата постройка; целта ѝ е била впоследствие сградата да остане на ответницата, която е била собственик и на самия поземлен имот.
2.6.) Свидетелите К. К. и И.М., осигурени от ищеца, съобщават сведения, че по инициатива на последния неколкократно са участвали в дейности, свързани със спорната постройка (бъркане на бетон, пренасяне на плочки, правене на пътека, разтоварване на материали). От разпита на свидетеля К. се установява още, че ищецът и ответницата са живеели заедно от сключването на брака помежду им (през 1992 г.) до около 3-4 месеца преди разтрогването му (през 2014 г.), през което време и двамата са полагали грижи за семейството си.
2.7.) Няма основание показанията и на четиримата свидетели да не бъдат
кредитирани в анализираните им части, доколкото са последователни и логични и
се базират на лични впечатления.
3.) Очертаните фактически положения, преценени на плоскостта на изведените по-горе принципни правни постановки по проблемите, стоящи за решаване в конкретния казус, създават база за следните обобщаващи констатации:
3.1.) Завършването на процесната постройка на етап „груб строеж“ през време,
докато между страните е съществувал граждански брак, към който е бил приложим режимът на СИО, е основание да се приеме, че за придобиването ѝ изцяло важи презумпцията за съвместен принос (чл. 21, ал. 3 СК).
3.2.) Доколкото сградата е станала годен обект на вещното право именно на
ниво „груб строеж“, за преценката на възраженията на ответницата, касаещи
трансформация на лично имущество, меродавна е нейната стойност именно към този етап. Ето защо и в обсъждания аспект не са релевантни други последващи
дейности, включително изграждането на верандата към сградата.
3.3.) След като влагането на сумата от 7 500 лв., извършено от свидетелката
П. В. във връзка с построяването на сградата, е било осъществено с дарствено
намерение спрямо ответницата, е налице частично преобразуване на лично
имущество (чл. 23, ал. 2 СК).
3.4.) За останалата част от стойността на постройката (1 738,24 лв.,
представляваща разликата между 7 500 лв. и пълната ѝ стойност /9 238,24 лв./)
законовото предположение за съвместен принос не е опровергано. Затова и частта от масивната сграда, отговаряща на тази стойност, трябва да се счита за СИО.
3.5.) С прекратяването на брака между страните е била прекратена и
имуществената общност между тях (чл. 27, ал. 1 СК). Дяловете от нея за всеки от
съпрузите са били равни (чл. 28 СК), доколкото по делото няма нито доводи, нито
данни на някой от тях да е бил определен по-голям дял по надлежния С. ред (чл.
29, ал. 1 и ал. 3 СК).
3.6.) При това положение размерът на правата на ищеца от спорната сграда
възлиза на 869,12/9238,24 идеални части и за разликата над него до
претендираната 1/2 идеална част разглежданият иск подлежи на отхвърляне.

Относно съдебните разноски:
Предвид изхода от спора (частична основателност на ищцовата претенция) и двете насрещни страни имат право да получат съдебно-деловодните разходи, които реално са сторили, съобразно уважената, респ. отхвърлената част от иска (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК).
В тази връзка на ищеца се дължат разноски от 373,18 лв., а на ответницата – от
1 152,10 лв.

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – Г. П., Гражданско
отделение, Трети състав

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на В. И. В., с А. в с. П., общ. П., ул. „Х.“ № 24, ЕГН *, че К. Н. Н., с А. в Г. П., ж.к. „Ц.С.“, бл. 4, вх. А, . 2, ап. 4, ЕГН *, е собственик на 869,12/9238,24 идеални части от масивна едноетажна сграда, с размери 5м./7м., със застроена площ от 35 кв. м., изградена през 2007 г. в западната част на поземлен имот с № 058011 по картата на възстановената собственост на с. П., общ. П., местност „Б.“, при граници
(съседи) на поземления имот – имот с № 000082, имот с № 058012, имот с № 058018
и имот с № 058010, на основание прекратена съпружеска имуществена общност,
съществувала между ищеца и ответницата, като ОТХВЪРЛЯ разглеждания иск за
разликата над уважената част от 869,12/9238,24 идеални части до претендираната 1/2 идеална част от посочената сграда.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. И. В., с А. в с. П., общ. П., ул. „Х.“ № 24, ЕГН *, да заплати на К. Н. Н., с А. в Г. П., ж.к. „Ц.С.“, бл. 4, вх. А, . 2, ап. 4, ЕГН *, сумата от 373,18 лв. (триста седемдесет и три лева и осемнадесет стотинки), представляваща съдебни разноски, дължими за производството по Г. д. № 1439/17 г. на Районен съд – Г. П., съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, К. Н. Н., с А. в Г. П., ж.к. „Ц.
Самуил“, бл. 4, вх. А, . 2, ап. 4, ЕГН *, да заплати на В. И. В., с А. в с.
П., общ. П., ул. „Х.“ № 24, ЕГН *, сумата от 1 152,10 лв. (хиляда сто петдесет и два лева и десет стотинки), представляваща съдебни разноски, дължими за производството по Г. д. № 1439/17 г. на Районен съд – Г. П., съобразно отхвърлената част от иска.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването на препис на страните по делото, пред Окръжен съд – Г. Б., като въззивната жалба се подава чрез Районен съд – Г. П..


РАЙОНЕН СЪДИЯ: