Решение № 202

към дело: 20181230101007
Дата: 07/12/2019 г.
Съдия:Андрей Николов
Съдържание

и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Ищецът С. К. А., с адрес в Г. П., кв. „Т.“, бл. 18, . 6, А. 17, ЕГН *,
твърди, че е собственик на гараж с идентификатор 56126.602.2867.1.6 по КККР на
Г. П., находящ се на У. „Д.А.“ № 4. Поддържа, че тротоарът, на който
се намира посоченият гараж, е изграден по начин, при който нивото на първия е
значително по-високо от равнището на втория, в резултат на което е невъзможно
последният да се ползва по предназначение. Заявява, че по тази причина
ответникът, чиято собственост е процесният тротоар, му дължи следните суми: 5
760 лв. – обезщетение за лишаване от възможността гаражът да бъде ползван, през периода 17.08.2013 г. – 17.08.2018 г.; 1 892 лв. – законна лихва за забава
върху това обезщетение, начислена за периода 17.08.2013 г. – 17.08.2018 г., и 9
348 лв. – обезщетение за щети по автомобила му (марка „Мазда 626“, с рег. № ***), изразяващи се в увреждане на лаковото покритие и в започнали процеси
на поява на ръжда по купето, причинени от влиянието на атмосферните условия, в
периода 2013 г. – 2018 г., след като гаражът не е могъл да бъде ползван, за да
бъде превозното средство паркирано в него. Иска ответната страна да бъде
осъдена да му заплати визираните вземания. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът Община П., със седалище и адрес на управление в Г. П., У.
„Ц. Б. I.“ № 24, намира претенциите на ищеца за неоснователни. Моли за тяхното
отхвърляне и за присъждане на разходите, които е сторил по воденето на делото.
Излага доводи, насочени към обосноваване на процесуалната позиция, че липсват
противоправни действия от страна на лице, за което отговаря и от чието
поведение да са настъпили твърдените вреди. Смята, че ищцовите вземания са
погасени и по давност.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, извърши анализ на
доказателствата, относими към решаването на спора, и съобрази закона, приложим
към него, приема за установено следното:
1.) Ищецът е предявил срещу ответника обективно кумулативно съединени
осъдителни искове за заплащането на:
1.1.) 5 760 лв. – обезщетение за лишаването на ищеца от възможността да
ползва, през периода 17.08.2013 г. – 17.08.2018 г., притежаван от него недвижим
имот – гараж с идентификатор 56126.602.2867.1.6 по КККР на Г. П., находящ
се на У. „Д.А.“ № 4 в същото населено място, след като тротоарът, на който
се намира гаражът и чийто собственик е ответникът, е бил изграден неправилно;
1.2.) 1 892 лв. – законна лихва за забава върху главницата от 5 760 лв.,
дължима за периода 17.08.2013 г. – 17.08.2018 г., и
1.3.) 9 348 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи щети по
автомобила на ищеца – марка „Мазда 626“, с рег. № ***, свързани с
увреждане на лаковото покритие и със започнали процеси на поява на ръжда по
купето, причинени от влиянието на атмосферните условия, в периода 2013 г. –
2018 г., след като гаражът не е могъл да бъде ползван, за да бъде превозното
средство паркирано в него.
2.) Исковите претенции, отнасящи се до обезщетенията за лишаване от
възможността гаражът да бъде ползван по предназначение и за произтеклите от
това щети по автомобила на ищеца, намират правното си основание в разпоредбата на чл. 49 ЗЗД. В тази връзка е нужно да се съобрази, че:
2.1.) Улиците в рамките на населеното място, които не са част от
републиканската пътна мрежа, представляват публична общинска собственост (чл. 2, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОбС във вр. с 7, т. 4 ПЗР на
ЗМСМА). Тротоарите пък са част от самите улици ( 6, т. 6 във вр. с т. 1, изр.
2 ДР на ЗДвП).
2.2.) Общината е длъжна да управлява предоставената ѝ собственост (в т. ч.
улиците, включващи и тротоарите към тях) в интерес на населението и с грижата
на добър стопанин (чл. 140 КРБ и чл. 11, ал. 1 ЗОбС). Дължимата грижа в
обсъждания аспект обхваща изграждане, ремонтиране, поддържане и полагане на
всички необходими други грижи, така че останалите правни субекти да не стават
обект на непозволено увреждане (чл. 31 ЗП).
2.3.) В противен случай, Общината отговоря за поправянето на настъпилите
вреди, на основание чл. 49 ЗЗД, защото се касае до противоправно поведение на
длъжностните ѝ лица, натоварени със стопанисването на общинската собственост.
2.4.) Обхватът на обезщетението включва всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането – претърпените загуби и пропуснатите
ползи (чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). На обезщетяване подлежат обаче само онези
пропуснати ползи, при които съществува сигурност за увеличаване на имуществото на увредения, която поначало не се предполага, а подлежи на доказване, освен при установена по нормативен ред презумпция за настъпването ѝ (вж. Решение № 297 от 09.02.2016 г. по Г. д. № 1202/2015 г., I. г. о. на ВКС).
2.5.) Гражданската отговорност за вреди по чл. 49 ЗЗД възниква при
едновременното наличие на следните предпоставки: 1/ възлагане на трето лице да извърши определена работа; 2/ реализиране от прекия изпълнител на работата на деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД (деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина) и 3/ причиняване на самите вреди при или по повод осъществяването на възложената работа (съобр. Постановление № 9 от 28.12.1966 г., Пленум на ВС).
3.) Юридическата квалификация на иска, свързан с лихвата за забава върху
първото претендирано обезщетение, е по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
3.1.) Мораторна лихва се дължи, когато: 1/ съществува изискуемо главно
вземане и 2/ в неговото погасяване е била допусната забава.
3.2.) Следователно между вземането за главницата и това за лихвата за забава
е налице връзка на зависимост (акцесорност), която е от положителен тип.
3.3.) При задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, длъжникът се
намира в положение на забава и без покана (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
4.) С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна трябва да установи
съществуването на изискванията за уважаване на исковите ѝ претенции, с
изключение на вината на изпълнителя на работата, която се презюмира оборимо
(чл. 154, ал. 2, изр. 1 ГПК във вр. с чл. 45, ал. 2 ЗЗД). Оборването на тази
презумпция е в тежест на ответника.
5.) Няма спор между страните, че ищецът е собственик на процесните гараж с
идентификатор 56126.602.2867.1.6 по КККР на Г. П. и лек автомобил марка
„Мазда 626“, с рег. № ***. Тези обстоятелства се доказват и от
приобщените към доказателствения материал нотариален акт от 15.03.1999 г.,
схема на самостоятелен обект в сграда от 07.08.2018 г. и договор за покупко-
продажба на МПС, с нотариална заверка на подписите от 19.04.2011 г.
6.) Не се спори и по факта, че улицата и тротоарът, на които се намира гаражът
на ищеца, са публична общинска собственост на ответника.
7.) Централният спорен въпрос, от който е детерминиран и изходът от делото, е
свързан с това дали при изграждането на тротоара са били допуснати отклонения
от строителните правила и норми, довели до невъзможността ищецът да ползва
гаража си по предназначение. На така поставеното питане се дължи отрицателен
отговор.
7.1.) От анализа на заключенията на изслушаните първоначална съдебно-
техническа експертиза, изготвена от строителен инженер, и нова такава,
извършена от инженер-геодезист, както и от разпита на вещите лица, се изяснява,
че:
- Процесният гараж се намира в Г. П., У. „Д.А.“ № 4, като е ситуиран в южната лицева част на триетажна масивна жилищна сграда и има директен излаз към посочената улица.
- Положението на уличния тротоар спрямо гаража е такова, че нивото на първия
е по-високо от това на втория с около 0,40 – 0,50 м. в южния му край и с около
0,10 м. в северния.
- Тази разлика в равнищата прави невъзможен нормалния достъп на моторни
превозни средства до гаража.
- Гаражът на ищеца е изпълнен през 1990 г., въз основа на строителна
документация, важаща за цялата сграда – одобрен архитектурен проект от
20.10.1989 г. и протокол за дадена строителна линия и ниво от 02.02.1990 г.
- Архитектурният проект е бил изработен за жилищна сграда при хоризонтален
терен, без да бъдат съобразени действителният голям наклон на улицата, както и
наклоните, зададени в тази връзка в действалия тогава Нивелационен и нивелетен план за благоустрояване на улиците в Г. П. от 1960 г. Не е било извършено и предварително геодезическо заснемане на съществуващия терен.
- В тази насока е било необходимо да се направи промяна на проекта във
вертикално отношение, изразяваща се в различна височина на гаражния етаж или в стъпаловидно разполагане на сградата.
- Такива корекции не са били сторени и сградата е била построена по терена,
както е съществувал на място.
- Същевременно при изпълнението на жилищната сграда относно процесния гараж е било допуснато и значително отклонение от самия архитектурен проект, като кота „под“ е била направена с около 0,40 м. по-ниско от параметрите ѝ по
проекта.
- Улицата, намираща се пред гаража, е била изградена през 1981 г. – 1982 г.,
при което нейното ниво, както и равнището на поставения тогава бордюр, са били
изпълнени според нивелетния план и надлъжния профил към него.
- Тротоарът пред гаража е бил изграден по-късно от построяването на
жилищната сграда (т. е. след 1990 г.), но и неговото равнище е било съобразено
както с бордюрите, поставени при строежа на улицата, така и с напречните
профили към надлъжния профил на нивелетния план.
- При положение, че към 1990 г. тротоарът все още не е бил построен,
достъпът до гаража е бил възможен, предвид че гаражната врата е на около 3,50
м. от бордюра.
- След изграждането на тротоара вече се е стигнало до сегашното положение,
при което обичайният достъп на автомобили до гаражната клетка не може да бъде реализиран.
- Няма технически данни за строително-ремонтни дейности по улицата и по
тротоара, осъществени в района на гаража на ищеца, с които нивото на същите да
е било променяно след 1990 г.
- Ако процесният гараж можеше да се ползва по предназначение, средната му
наемна пазарна цена, за времето от 17.08.2013 г. до 17.08.2018 г., щеше да бъде
около 40 лв. на месец.
7.2.) Коментираните експертни заключения трябва да бъдат изцяло кредитирани
относно горните обстоятелства. Те са задълбочени и са подробно мотивирани.
Дават точен отговор на поставените задачи. Базират се на оглед и на съответни
технически замервания, извършени на място, както и на внимателна интерпретация
на относимите към предмета им доказателствени източници.
7.3.) Данните, изяснени посредством техническите експертизи, се потвърждават
и от събраните гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите
Е. У. и С. А.
7.3.1.) От разпита на първата свидетелка става ясно, че: тя работи като
младши експерт „транспортна инфраструктура“ при Общинска администрация – Г.
П.; в това си качество, през месец ноември на 2017 г., е взела участие в
проверка, осъществена по повод сигнал на ищеца, касаещ невъзможния достъп до гаража му; на място е било констатирано именно наличното разминаване в нивата на гаража и на тротоара, дължащо се на големия надлъжен наклон на улицата и на хоризонталното изпълнение на жилищната сграда.
7.3.2.) Втората свидетелка съобщава, че: през 1992 г. е ползвала процесния
гараж, паркирайки там личния си автомобил; тогава нивото на улицата спрямо
гаража е било такова, че не е имало пречки за използването му; след 1992 г. не
е ползвала гаражната клетка; много по-късно (повече от 7 години) е видяла, че
положението пред гаража е променено и паркирането на превозни средства в него
не е възможно. Заявеното от свидетелката А. е в пълна подкрепа на
констатациите, направени от вещото лице по новата съдебно-техническа
експертиза, че тротоарът пред процесния гараж е бил изграден след последния
(след 1990 г.) и до неговото построяване гаражът е могъл да се ползва по
предназначението му. Това обаче по никакъв начин не променя фактическия извод, че улицата, бордюрът и самият тротоар, намиращи се пред ищцовия гараж, са били изпълнени по начин, който от техническа гледна точка кореспондира с нивелетния план, докато всъщност архитектурният проект за сградата не е бил адекватен на особеностите на терена.
8.) Чрез назначената съдебна автотехническа експертиза и изслушването на
автоексперта в открито заседание се установява, че: по автомобила на ищцовата
страна, касаещ третия от разглежданите искове, се наблюдават увреждания по
лаковото покритие, както и процеси на корозия; те се дължат на действието на
външни атмосферни условия, но не може да се определи дали са получени само в
рамките на исковия период (2013 г. – 2018 г.) или и по-рано; цената на ремонта
(включваща труд и материали) за отстраняване на тези повреди възлиза на около 2 000 лв.; остатъчната стойност на самото превозно средство обаче е по-ниска и се равнява на 1 260 лв.
9.) В обобщение се налага финалната констатация, че ищцовите претенции са
неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне.
9.1.) Не е доказано, че лице, за което ответникът отговаря, е допуснало
нарушения на строителните изисквания при изграждането и поддържането на
тротоара, на който се намира гаражът на ищеца.
9.2.) Иначе казано, в случая липсва задължителен елемент от сложния
юридически факт, пораждащ отговорността по чл. 49 ЗЗД.
9.3.) Напротив, по експертен път несъмнено е установено, че:
9.3.1.) Несъответствието между положението на процесния гараж спрямо
тротоара се дължи на обстоятелствата, свързани с:
- изработването на архитектурния проект за сградата като за равнинен терен,
без да бъде съобразен наличният голям уличен наклон;
- директното прилагане на проекта на място, без да бъдат извършени нужните
корекции във вертикален план;
- изпълнението на гаража в значително отклонение от самия проект, при което
подът му е бил разположен на около 40 см. по-ниско от нивото на бордюра.
9.3.2.) Същевременно отсъстват недопустими строителни отклонения при
изграждането на улицата, на бордюра и на тротоара, в чийто район попада гаражът.
9.4.) С оглед изяснената акцесорност между първото претендирано обезщетение и търсената мораторна лихва върху него, отхвърлянето на главния иск води до
постановяването на същия процесуален резултат и спрямо този за лихвата.
9.5.) Допълнителна причина за неоснователност на претенцията, отнасяща се до
обезщетяването на вреди по автомобила на ищеца, е и фактът, че автотехническата експертиза не дава категорично заключение, че твърдените повреди са възникнали само през процесния период. Същевременно, ищцовата страна не е ангажирала други надлежни доказателства по този фактически проблем.
9.6.) Предвид обстоятелството, че ищцовите претенции са недоказани от гледна
точка на тяхното основание, обсъждането на възражението на ответника за
погасителна давност се явява безпредметно.

Относно съдебните разноски:
При този изход от спора (цялостна неоснователност на предявените искове),
ищецът, на основание 78, ал. 3 ГПК, дължи на ответника съдебно-деловодни
разноски в размер на 670 лв. Те включват 200 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и 470 лв. –
възнаграждение за вещо лице.

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – Г. П., Гражданско
отделение, Трети състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ исковете на С. К. А., с адрес в Г. П., кв. „Т.“, бл. 18, . 6, А. 17, ЕГН *, предявени срещу Община П., със седалище и адрес на управление в Г. П., У. „Ц. Б. I.“ № 24, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми:
- 5 760 лв. – обезщетение за лишаването на ищеца от възможността да ползва,
през периода 17.08.2013 г. – 17.08.2018 г., притежаван от него недвижим имот –
гараж с идентификатор 56126.602.2867.1.6 по КККР на Г. П., находящ се на У.
„Д.А.“ № 4 в същото населено място, след като тротоарът, на който се
намира гаражът и чийто собственик е ответникът, е бил изграден неправилно;
- 1 892 лв. – законна лихва за забава върху главницата от 5 760 лв., дължима
за периода 17.08.2013 г. – 17.08.2018 г., и
- 9 348 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи щети по
автомобила на ищеца – марка „Мазда 626“, с рег. № ***, свързани с
увреждане на лаковото покритие и със започнали процеси на поява на ръжда по
купето, причинени от влиянието на атмосферните условия, в периода 2013 г. –
2018 г., след като гаражът не е могъл да бъде ползван, за да бъде превозното
средство паркирано в него.

ОСЪЖДА С. К. А., с адрес в Г. П., кв. „Т.“, бл. 18, . 6, А. 17, ЕГН *, да заплати на Община П., със седалище и адрес на управление в Г. П., У. „Ц. Б. I.“ № 24, сумата от 670 лв. (шестстотин и седемдесет лева), представляваща съдебни разноски, дължими за производството по Г. д. № 1007/18 г. на Районен съд – Г. П..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Г. Б. в 2-седмичен срок,
считано от връчването на препис на страните по делото, като въззивната жалба се подава чрез Районен съд – Г. П..


РАЙОНЕН СЪДИЯ: