Мотиви № 8058

към дело: 20211230200004
Дата:
Съдия:Андроника Ризова
Съдържание

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО.
Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от РП-П.,
с който е повдигнато обвинение срещу лицето Д. Н. Е. от Р. Г., за това, че
на 07.12.2020 год., около 22,30 часа, на ГКПП К./П. /съгласно чл. 4 ал. 1 от Споразумението за съвместен контрол при преминаване на границата между
Р. Б.и Р. Г.от 2008 г./, е превел през границата на страната с Р Г., отделно лице което не е български граждани, а именно М.А. / M. A./, роден на **.**.**** г. в Аф., без разрешение на надлежните органи на властта, като за извършване на
престъплението е използвано МПС – товарен автомобил - влекач марка „В., модел „** 4 х 2 Т“, с рег. № Е **** МК и полуремарке марка „Р.К.СБ ***-2“ с рег. № Е **** ЕА, собственост на „П.Т. ООД гр. П. ул. „К.Н.П.“, бл. *-престъпление по чл. 280, ал.2, т.3 и т.4 пр.1, във вр. с ал.1 от НК.
В съдебна фаза, по молба на подсъдимия и защитника бе проведено предварително изслушване на страните, при което подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Със свое определение съдът обяви, че ще ползва самопризнанието на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 НПК.
Участващият в делото прокурор поддържа повдигнатото обвинение, като изразява становище, че деянието на подсъдимия е доказано от обективна и субективна страна, както и че е съставомерно по текстовете, по които е повдигнато обвинението. Предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание “Лишаване от свобода” в размер на 3 години със съответен изпитателен срок, което на основание чл.58 а НК да бъде намалено с една трета, както и да му бъде наложено и наказание Глоба в размер на 10 000 лева. На основание чл.280, ал. 4 НК предлага да бъде отнето в полза на държавата МПС, послужило за извършване на престъплението.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със служебен защитник.
Признава се за виновен по повдигнатото му обвинение, дава подробни обяснения по повдигнатото спрямо него обвинение, изразява съжаление и разкаяние за
извършеното, обещава, че няма да се повтаря.
Защитникът, с оглед самопризнанието на подсъдимия, не оспорва фактическата
обстановка. Пледира за налагане на наказание при условията на чл.66 от НК при
наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Моли съда,
изхождайки от социалното и икономическо положение на подсъдимия, както и
предвид наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства – самопризнание, разкаяние, чисто съдебно минало, добри характеристични данни, да не му налага предвидената в чл.280 НК глоба, тъй като, макар и в минималния си размер, същата би се оказала непосилна за подсъдимия.
По делото бяха събрани писмени доказателства, подробно описани в протокола от сз..
ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, включително и направеното от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 НПК самопризнание, прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият Д. Н. Е. /D. N. E./ е род. на **.**.**** г. в гр. С., Р. Г. Живее в същия град и работи във фирма „П. Т.“ ООД гр. П., като шофьор на тежкотоварен автомобил. Като такъв, подсъдимият многократно преминавал Б.Г.държавна граница и знаел
добре реда за преминаването й.
През месец декември 2020 г., подсъдимият Д. Н. Е. управлявал товарен автомобил - влекач марка „В.“, модел „** 4 х 2 Т“, с рег. № Е **** МК и полуремарке марка „Р.К. СБ ***-2“ с рег. № Е **** ЕА, собственост на „П. Т.“ ООД гр. П. и извършвал превози от Р. Г.за Р. Б.
През месец октомври 2020 г., свидетелят М. А. /M.A./, роден на **.**.****г. в Аф., влязъл незаконно в Р. Г. от Р. Т. На гръцка територия се придвижил до гр. А., където работел в селското стопанство. През месец декември 2020г., свидетелят М.А.решил да отиде в К.В., като влезе в Р. Б.по незаконен начин и продължи за Р. Р. За целта се свързал с каналджия който обещал да го преведе в Р. Р. срещу сумата от 2 500 евро.
На 06.12.2020 г., каналджията завел афганистанския гражданин при подсъдимия Д. Н. Е., който изпълнявал курс за Р. Б. Подсъдимият се съгласил да преведе незаконно свидетеля М. А. в Р. Б. срещу заплащането на сумата от 200 евро. Първоначално афганистанският гражданин пътувал в кабината на автомобила, но като наближили гр. С., подсъдимият го преместил във фабрично изграден сандък под шасито на ремаркето. Вечерта подсъдимият се прибрал в дома си, а афганистанския гражданин бил настанен в жилище с други негови сънародници.
На 07.12.2020 г. около 19,00 часа, свидетелят М. А. с такси стигнал до паркинга, където го чакал подсъдимия. След като пристигнал афганистанеца, подсъдимият отново го настанил в сандъка и потеглили за Р.Б.
Около 22,30 часа подсъдимиятс управлявания от него автомобил пристигнал на ГКПП К./П. Дежурните служители проверили документите на подсъдимияи го
пропуснали да влезе в страната. В района на старото ГКПП автомобилът бил спрян от свидетеля И.Д.С. – служител на ГПУ П. Полицейският служител поискал автомобилът да бъде проверен с помощта на ренгенов апарат. При проверката било установено, че във фабрично изградения сандък под пода на шасито имало човек. Веднага била извършена физическа проверка при която установили скрит в сандъка афганистанския гражданин М. А. За случая били изготвени необходимите обстоятелствени протоколи. Афганистинския гражданин и подсъдимият Д. Н. Е. били отведени в ГПУ П.
Първоначално двамата отричали да се познават, но по – късно афганистанският
гражданин подробно разказал как се свързал с подсъдимия и къде бил скрит от
него за да не бъде открит от полицейските служители.
В хода на разследването на образуваното наказателно производство,
афганистанският гражданин разпознал подсъдимия Д. Н. Е. като лицето,
което го скрило в сандъка на управлявания от него автомобил и в който бил
открит от полицейските служители.
ПРАВНИ ИЗВОДИ.
Горната фактическа обстановка, изложена по същество и в обвинителния акт, се
установява по безспорен начин от самопризнанията на подсъдимия, показанията
на свидетелите и всички писмени доказателства по делото.
От изложената фактическа обстановка и анализа на събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност се установява, че
деянието на подсъдимия от обективна и субективна страна осъществява състава на престъплението по чл.280, ал.2, т.3 и т.4 пр.1 във вр. ал.1 от НК – касае се до
превеждане с МПС през границата на страната от Р.Г. без разрешение на
надлежните органи на властта на отделно лице, което не е български гражданин.
Безспорно е установено изпълнителното деяние – на 07.12.2020 год., около 22,30
часа, на ГКПП К./П. /съгласно чл. 4 ал. 1 от Споразумението за съвместен контрол при преминаване на границата между Р. Б. и Р. Г. от 2008 г./, подсъдимият е превел през границата на страната с Р Г., отделно лице което не е български граждани, а именно М. А. / M.A./, роден на **.**.**** г. в Аф., без разрешение на надлежните
органи на властта, като за извършване на престъплението е използвано МПС –
товарен автомобил - влекач марка „В.“, модел „** 4 х 2 Т“, с рег. № Е **** МК и полуремарке марка „Р. К.СБ ***-2“ с рег. № Е **** ЕА, собственост на „П.Т.“ ООД гр. П., ул. „К.Н.П.“, бл.*.
От субективна страна е налице предвидения в разпоредбата на чл.280, ал.1 НК
пряк умисъл – подсъдимият – пълнолетно и вменяемо лице, ясно е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, съзнавал е освен това и
общественоопасните последици на престъплението си, но въпреки това е искал и
целял тяхното настъпване. Същият е бил с ясното съзнание, че без негова помощ
свидетелят не могат да преминат границата. Подсъдимият е съзнавал също така, че няма разрешение за превеждане на въпросното лице през границата на страната.
Като шофьор в българска фирма, той често пътува и многократно е преминавал
държавните граници, поради което е бил добре запознат с необходимите документи и реда за преминаване на държавната граница. Знаел е, че преминаването на държавна граница се извършва с разрешение, но въпреки това е поел риска. Ето защо, съдът приема, че деянието му е извършено при пряк умисъл. Обект на посегателство са обществените отношения, свързани с реда на
управлението и дейността на държавните органи и в частност – обществените
отношения относно реда за преминаване на държавната граница.
Причина за извършване на престъплението е нежеланието на подсъдимия да спазва установения в страната правов ред.
Мотив за извършване на престъплението е желанието на подсъдимия да се
облагодетелства по бърз, макар и незаконен начин.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът съобрази всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, тежестта на извършеното деяние, обществената опасност на деянието, както и обществената опасност на дееца.
Съдът съобрази също така императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК във
връзка с чл.372, ал.4 от НПК, съгласно която, при определяне на наказанието
съдът следва да приложи разпоредбата на чл.58а от НК, като след като определи размера на наказанието "Лишаване от свобода" го намали с една трета. А в текста на чл.58а, ал.4 от НК законодателят е предвидил, че при наличието на
предпоставки по смисъла на чл.55 от НК съдът следва да наложи наказание на
признатия за виновен подсъдим само по правилата на чл.55 от НК. Според
настоящия съдебен състав в казуса са налице многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете степента на обществената опасност на дееца /невисока/. Касае се за мъж на средна възраст, работещ, неосъждан до момента, с необременено съдебно минало, с добри характеристични данни. Установи се, че подсъдимият е с влошено здравословно състояние. Същият заявил своето съжаление и разкаяние за постъпката си, както и мотивите да я извърши – желанието да се облагодетелства по лесен, макар и неправомерен начин, чрез заобикаляне на установения ред на управление, тъй като много време преди да започне работа във фирмата“П. Т.“ ООД е бил безработен. Същият е направил признание веднага след привличането му като обвиняем и подробно е разказал за обстоятелствата по случая, с което е спомогнал за разкриване на обективната истина. Съдът намира, че непризнаването му за виновен до този момент не следва да се отчита като отегчаващо вината обстоятелство, защото е основно право на защита.
С оглед всичко изложено по горе, съдът прие, че по отношение на Д. Е.
наказанието следва да се определи по правилата на чл.58а ал.4 от НК, поради
което му наложи наказания на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК, а
именно наказание „Лишаване от свобода” за срок от 8 /осем/ месеца и наказание
„Глоба“ в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева.
Същевременно съдът намери, че така определеното наказание „Лишаване от свобода” не следва да бъде изтърпяно ефективно. Подсъдимият е осъзнал грешката си, искрено се разкайва за стореното, признава вината си, поради което съдът намира, че поправянето му може да бъде постигнато и без да се прилага закона в цялата му строгост. Налице са и другите предпоставки за приложение на чл. 66, ал. 1 НК, поради което съдът отложи изтърпяването на наложеното наказание за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила.
По отношение на глобата съдът я намали на една втора от минималния размер,
отчитайки финансовото и имуществено състояние на подсъдимия от една страна, при което и най-ниския размер на глобата, предвиден в чл. 280 НК ще се яви
прекомерен за конкретния подсъдим. От друга страна се касае за тежко умишлено
престъпление, свързано с реализирането на доходи, при което съдът прие, че не
следва да прилага разпоредбата на чл. 55, ал. 3 като не налага глоба.
Съдът постанови на основание чл.59 ал.1 от НК да бъде зачетено при изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ времето, през което подсъдимият Е. е бил задържан със Заповед за задържане по ЗМВР за срок от 24 часа, с Постановление на прокурор при РП-П. за задържане за 72 часа и с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че в казуса не са налице предпоставките и условията за приложението на разпоредбата на чл. 280, ал.4 от НК по отношение МПС. Налице са категорични данни, че използваното МПС от подсъдимия не му принадлежи т. е. не принадлежи на дееца. Същото е собственост на транспортната фирма, в която подсъдимият работи като шофьор.
Другата предвидена алтернатива "да му е предоставено МПС –то доброволно също не следва да се приеме. Това е така, защото по делото не се представиха каквито и да било доказателства, че МПС е предоставено доброволно на подсъдимия, именно за да извърши това престъпление. Ясно е, че във формулираната в закона втора алтернатива на ал. 4 на чл. 280 от НК, законодателят е имал предвид доброволно предоставяне на МПС именно за тази цел – превеждане на лица през границата на страната и т.н. Ако тази хипотеза е налице, така както твърди обвинението, то тогава собственикът на МПС би се оказал в качеството си на съучастник – помагач, който улеснява извършване на престъплението предоставяйки и снабдявайки извършителя със средства /МПС/. Съдът намира обаче, че тази хипотеза не е налице. Това е така, защото никое доказателство по делото не установява, че собственикът е знаел за намисленото деяние от подсъдимия, и дори да му е предадено МПС доброволно, то е само за изпълнение на трудовите задължение на подсъдимия Е. по извършване вътрешни и международни превози на стоки. Няма спор, че товарната композиция е била поверена на подсъдимия по силата на изпълняваната от него длъжност като "шофьор" в предприятието на собственика. С внесения обвинителен акт не са изложени каквито и да е фактически твърдения, обосноваващи обратното.
Дори и да се приеме, че законодателят под „доброволно“ предоставяне е имал
предвид каквото и да е предоставяне, което не е свързано с противозаконно
отнемане, то отново нормата не би следвало да се приложи, поради противоречие с европейското право.
Безспорно лишаването от право на собственост на лице, което е предоставило МПС доброволно на обвиняемия, съгласно чл. 280, ал. 4 НК представлява намеса в правото му на собственост по смисъла на чл. 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 1 от Протокол № 1 К. ЕКПЧ. Принцип, утвърден в
практиката на ЕСПЧ е, че могат да се налагат ограничения върху упражняването на това право, при условие че тези ограничения действително отговарят на цели от общ интерес и че не представляват по отношение на следваната цел
непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на гарантираното по този начин право.
На следващо място българската разпоредба противоречи на чл. 47 от ХОПЕС. За да може да се защити срещу намесата в правната си сфера всяко лице следва да може да се обърне К. съд т.е. да разполага с право на достъп до съд. Правото на
достъп до съд е иманентна част от правото на справедлив съдебен процес съгласно чл. 47 от Хартата. Европейският съд по правата на човека намира, че един от аспектите на правото на справедлив съдебен процес правото на достъп до съд, а именно: правото на всеки един да заведе и да участва в съдебно дело пред съдилищата. В случая собственикът на МПС, чието отнемане се иска не участва в процеса и няма възможност да обжалва акта на съда, който евентуално би накърнил собственическите му права.
Съдът счита, че именно наложеното наказание по вид и размер, се явява в
максимална степен справедливо и че именно такова наказание ще подейства
предупредително – възпиращо и превъзпитателно както на подсъдимия, така и на
останалите членове на обществото и ще съдейства за неговото поправяне.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :