Решение № 8028

към дело: 20191230101911
Дата: 01/13/2021 г.
Съдия:Андрей Николов
Съдържание

и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Ищецът О. П., със седалище и адрес на управление в Г. П., У. „Ц. Б. I.“ № 24,
с код по БУЛСТАТ ***, твърди, че с влязла в сила заповед, издадена от общинския кмет, е било наредено на ответницата да премахне незаконен строеж, изграден от нея. Поддържа, че тя не е изпълнила доброволно този административен
акт, въпреки отправената ѝ покана, което е наложило предприемането на действия по неговото принудително реализиране. Изтъква, че за изпълнител на дейностите по премахването на строежа, по съответния ред, е било избрано търговско дружество, с което е сключил нарочен договор. Заявява, че изпълнителят е премахнал незаконната постройка, за което му е заплатил сумата от 6 519,24 лв. Смята, че ответната страна трябва да му възстанови този разход, а тъй като не го е сторила дължи и лихва за забава от 166,60 лв., за периода 07.12.2018 г. – 08.03.2019 г. Сочи, че за визираните вземания, в негова полза, е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу която ответницата (като длъжник в заповедната процедура) е подала възражение. Иска съществуването на така оспорените задължения да бъде признато за установено. Претендира и съдебни разноски.
Ответницата А. С. Д., с адрес в Г. П., У. „Е.т.“ № 13, ЕГН *, намира ищцовите претенции за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне. Застъпва
позиция, че не са изпълнени законовите предпоставки за възникването на
търсените вземания, както и че размерът на главното от тях е завишен.

Съдът приема следното:
1. Предварителни въпроси:
1.1.) Предмет на разглеждане са установителни искови претенции по:
- чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 225а, ал. 5, предл. 1 ЗУТ – за
сумата от 6 519,24 лв., която представлява главница и е формирана от стойността
на разходи, извършени от ищеца, по принудителното изпълнение на влязлата в сила Заповед № I-С-123/03.07.2018 г., издадена от кмета на О. П., за премахване на
незаконен строеж, извършен от ответницата и съставляващ „Едноетажна масивна сграда (карабина) и плътна ограда“ в УПИ VII-725, в кв. 24, по плана на Г. П., идентичен с имот с идентификатор 56126.601.725 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на града, одобрени по реда на ЗКИР, ведно със законната лихва, считано от 08.03.2019 г. до погасяването, и
- чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за сумата от
166,60 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена за
периода 07.12.2018 г. – 08.03.2019 г.
1.2.) Тези вземания са включени в обхвата на Заповедта за незабавно изпълнение
по чл. 417 ГПК с № 467/11.03.2019 г., издадена по ч. Г. д. № 311/19 г. на
Районен съд – Г. П. (приложено към настоящото дело).
1.3.) Ответницата, имаща качеството на длъжник по заповедта, е възразила срещу нея, при условията на чл. 414 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от същия кодекс, ищецът е предявил искове за съществуването на спорните
вземания.
1.4.) Следователно обсегът на сегашното дело касае основателността, респ.
неоснователността на обективно кумулативно съединените два облигационни иска (за главница и за мораторна лихва). Ето защо и процесуалната дейност на съда по решаването на спора във връзка с тях трябва да бъде ориентирана към анализиране на предпоставките, формиращи фактическите състави на претендираните парични вземания, и съобразяването им на фона на установените факти.

2. По иска за главницата:
2.1.) В принципен план уважаването на разглежданата главна искова претенция е
детерминирано от кумулативната даденост на няколко условия, а именно: 1/ влязла в сила заповед, с която се разпорежда на ответницата да премахне процесния незаконен строеж; 2/ строежът да не е премахнат доброволно; 3/ вследствие на това заповедта да е реализирана принудително; 4/ във връзка с последното ищецът да е направил конкретни разходи и 5/ те да не са му възстановени от ответната страна. Съгласно правилата за разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищецът е длъжен да установи първото, третото и четвъртото от визираните изисквания, а ответницата – останалите две.
2.2.) Фактическата обстановка, установена от събрания доказателствен материал, която е значима за произнасянето по иска за главницата, е следната:
2.2.1.) С цитираната по-горе заповед от 03.07.2018 г. на кмета на О. П.
(приета като писмено доказателство), постановена по реда на чл. 225а, ал. 1
ЗУТ, е било наредено на ответницата А. Д. да премахне процесния незаконен
строеж, за който е прието, че е бил изграден от нея. Видно е от представените
от ищеца писмо с изх. № 94-00-1709-002/16.07.2018 г. и обратна разписка
(известие за доставяне) към него, че на 18.07.2018 г. А. Д. лично е получила
препис от административния акт.
2.2.2.) Не е спорно, че последната не е предприела процесуални действия по
съдебното оспорване на коментираната заповед в законоустановения 14-дневен
срок, считано от връчването. При това положение трябва да се приеме, че тя е
влязла в законна сила на 02.08.2018 г., в резултат на което подлежи на
съответното изпълнение.
2.2.3.) Съобразно нарочна писмена покана с изх. № 94-00-4150/22.08.2018 г.,
получена срещу разписка на същата дата от ответната страна, е бил предоставен,
на основание чл. 227 АПК, 14-дневен срок за доброволното премахване на
незаконната постройка.
2.2.4.) Няма спор, че в рамките на този срок строежът не е бил премахнат.
2.2.5.) Заради липсата на доброволно изпълнение и съгласно правилата на чл.
225а, ал. 3 ЗУТ във вр. с чл. 4 – чл. 14 от действалата тогава Наредба за
принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или
части от тях от О. П. (понастоящем отменена), органите на Общинска
администрация – Г. П. са предприели действия по принудителното реализиране на
заповедта за премахване на незаконния обект, като:
- С протокол № I-С-123/03.09.2018 г. е било констатирано, че той все още е
наличен;
- Изготвена е била количествено-стойностна сметка от 03.09.2018 г. на
разходите по премахването на строежа, които са били фиксирани в размер на
исковата сума от 6 519,24 лв.
- Сключен е бил Договор за строително-монтажни работи от 07.11.2018 г., по
силата на който ищецът (действащ като възложител) е възложил на третото лице
„Е.“ ООД (в качеството му на изпълнител), при визираната цена, да извърши
разрушаването на постройката.
- Премахването е било насрочено за 13.11.2018 г. от 09:00 ч., за което
ответницата е била уведомена с писмо изх. № 94-00-4150-001/07.11.2018 г.,
връчено ѝ три дни по-рано с обратна разписка (известие за доставяне).
- Не се спори по делото, че на определената дата реално са били предприети и
самите фактически действия, с които незаконният строеж е бил премахнат. По този повод от служители на Общинска администрация – Г. П. са били съставени два протокола, свидетелстващи за състоянието на строежа преди започване на
принудителното премахване и след неговото завършване, в резултат на което
обектът е бил приведен на ниво „терен“, а строителната площадка е била
изчистена и заравнена. И двата протокола са били подписани и от ответницата,
без тя да е заявила възражения срещу констатираните обстоятелства.
- С платежно нареждане от 07.12.2018 г. ищецът изцяло е заплатил на
изпълнителя на строително-монтажните дейности стойността, уговорена помежду им.
2.2.6.) От заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, както и
от разпита на изготвилото я вещо лице, се изяснява, че средната пазарна цена на
разходите за премахването на незаконния строеж, във връзка с който се води
делото, към момента на разрушаването му (13.11.2018 г.), се равняват на 1 400
лв. Експертното заключение е задълбочено и подробно мотивирано. Дава точен
отговор на поставената задача. Базира се на оглед на място и на внимателен
анализ на доказателствените източници и на пазарните условия, относими към
предмета му. В този смисъл то подлежи на цялостно кредитиране и възраженията на ищцовата страна, развити в обратната насока, не могат да бъдат споделени.
2.3.) Казаното дотук е опора за извода, че елементите, включени във
фактическия състав, пораждащ вземането, за което е предявен главният иск, са
налице. Аргументацията на ответницата за противното не може да бъде възприета, тъй като се опровергава от горните данни, включително, че заповедта за премахването на строежа и поканата за доброволното изпълнение не са ѝ били
надлежно връчено. Исковата претенцията обаче е основателна само до размера на разходите, установени чрез техническата експертиза, а в останалата част трябва да бъде отхвърлена.

3. По иска за мораторната лихва:
3.1.) Такава лихва се дължи, когато: 1/ съществува изискуемо главно вземане и
2/ в неговото погасяване е допусната забава.
3.2.) В конкретния казус, вземането за главницата произтича от особена
(специална) хипотеза на неоснователно обогатяване и няма определен ден за
неговото изпълнение. Така длъжникът изпада в забава, едва след като бъде
поканен от кредитора, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД (съобр. мотивите към
Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. по тълк. дело № 5 от 2017 г., ОСГТК
на ВКС, а също и Решение № 115 от 18.01.1980 г. по Г. д. № 1877/1979 г., I г.
о. на ВС).
3.3.) Ищецът не е доказал отправянето на покана до ответницата, относно
плащането на главното задължение, която да е предизвикала забавата ѝ през
времевия отрязък, за който се търси закъснителната лихва. Затова и такава не се
дължи, което налага исковата претенция, свързана с нея, да бъде изцяло
отхвърлена.

4. По съдебните разноски:
4.1.) Изходът от спора (частична основателност на предявените искове) дава
право на съдебни разноски и на двете насрещни страни, на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 3 ГПК.
4.2.) Произнасяне по тях трябва да се извърши диференцирано – отделно за
заповедното производство и отделно за настоящото исково дело (вж. т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК
на ВКС). Без значение е обстоятелството, че заповедната процедура е била по
реда на чл. 417 ГПК и е приключила с издаване на заповед за незабавно
изпълнение. Нейната изпълнителната сила, в частта за разноските, отпада с
оспорване на вземането чрез възражение по чл. 414 ГПК и образуването на исково
производство по чл. 415 във вр. с чл. 422 от същия кодекс (съобр. мотивите към
цитираната точка от посоченото тълкувателно решение).
4.3.) Съдебно-деловодните разходи, полагащи се на ищеца, съразмерно на
уважената част от претенциите, възлизат на:
- 27,30 лв. – за заповедната процедура, и
- 148,13 лв. – за исковото производство.
4.4.) Ответницата не е направила искане за присъждане на разноски, нито е
ангажирала доказателства за реалното извършване на такива.

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – Г. П., Гражданско
отделение, Трети състав

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че А. С. Д., с адрес в Г.
П., У. „Е.т.“ № 13, ЕГН *, дължи на О. П., със седалище и адрес на управление в Г. П., У. „Ц. Б. I.“ № 24, с код по БУЛСТАТ ***, следното вземане, включено в предметния обхват на Заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 467/11.03.2019 г., издадена по ч. Г. д. № 311/19 г. на Районен съд – Г. П., а именно: 1 400 лв. (хиляда и четиристотин лева), представляващи стойността на разходи, извършени от ищеца, по принудителното изпълнение на влязлата в сила Заповед № I-С-123/03.07.2018 г. на кмета на О. П., за премахване на незаконен строеж, изграден от ответницата и съставляващ „Едноетажна масивна сграда (карабина) и плътна ограда“ в УПИ VII-725, в кв. 24, по плана на Г. П., идентичен с имот с идентификатор 56126.601.725 по кадастралната карта и кадастралните регистри на града, одобрени по реда на ЗКИР, ведно със законната лихва, считано от 08.03.2019 г. до погасяването, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 6 519,24 лв.

ОТХВЪРЛЯ иска на О. П., със седалище и адрес на управление в Г. П., У. „Ц. Б.
I.“ № 24, с код по БУЛСТАТ ***, предявен срещу А. С. Д., с адрес в Г. П., У. „Е.т.“ № 13, ЕГН *, с който се претендира да бъде признато за установено, по реда на чл. 422 ГПК, че ответницата дължи на ищеца сумата от 166,60 лв., представляваща мораторна лихва върху горепосочената претендирана главница, начислена за периода 07.12.2018 г. – 08.03.2019 г., което вземане също е било включено в заповедта за незабавно изпълнение по ч. Г. д. № 311/19 г. на Районен съд – Г. П..

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. С. Д., с адрес в Г. П., У. „Е.-т.“ № 13, ЕГН *, да заплати на О. П., със седалище и адрес на управление в Г. П., У. „Ц. Б. I.“ № 24, с код по БУЛСТАТ ***, съдебни разноски, съобразно уважената част от исковете, както следва:
- 27,30 лв. (двадесет и седем лева и тридесет стотинки) – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство (ч. Г. д. № 311/19 г. на
Районен съд – Г. П.), и
- 148,13 лв. (сто четиридесет и осем лева и тринадесет стотинки) – общ размер
на разноските, дължими за исковото производство (Г. д. № 1911/19 г. на Районен
съд – Г. П.).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните по делото пред Окръжен съд – Г.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, като
въззивната жалба се подава чрез Районен съд – Г. П..

РАЙОНЕН СЪДИЯ: