Решение № 8011

към дело: 20201230200334
Дата: 12/10/2021 г.
Съдия:Мая Банчева
Съдържание

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, образувано по жалба на "Я. Т." Е., с EИK ***, със седалище и адрес на управление Г.П., У.
„Р." № ***, представлявано от управителя си С. Б. Я. против Наказателно постановление (НП) № 21-0000646/04.11.2019 г. на Директора на ОО
"АА" - Б., с което на дружеството-жалбоподател, за административно нарушение по чл.10, 2 изр.1 от Регламент 561/2006 г. във връзка с чл.78, ал.1 т.1 от Закона
за автомобилните превози (ЗАвП), на основание чл.104, ал.1 от Закона за
автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева.

В РС - П. делото е образувано, след като с Решение № 991/06.07.2020 година,
постановено по КНАХ дело № 185/2020 година по описа на Административен съд Б., касационната инстанция е обезсилила Решение № 1139/06.02.2020 година,
постановено по НАХД № 2293/2019 година по описа на Районен съд Б. и изпратила
делото за ново разглеждане от РС-П..

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания
административен акт, като неправилен и незаконосъобразен. Сочи се, че в случая
липсва административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, както и се излагат доводи за допуснати процесуални нарушения по чл.42 т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.7 от ЗАНН. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адвокат К.,
която поддържа жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и
изразява становище по същество, като моли съдът да отмени обжалваното
наказателно постановление.
Административно-наказващият орган не ангажира процесуален представител по
делото, но в писмено становище застъпва тезата, че жалбата е неоснователна, а
издаденото НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
За РП – П., призовани в качеството й на заинтересована страна,
представител не се явява и не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, установи следното:

Безспорно се установи по делото, че на 09.10.2019 г. около 14.30 часа в Г., в
сградата на Областен отдел „А. А.", Б. служителите на ОО „АА", Б. –
свидетелите К. М. и Й. Г., извършили тематична проверка на превозвача „Я. Т."
Е., притежаващ Лиценз № 19695 за международен автомобилен превоз на товари. За извършване на проверката от дружеството-жалбоподател са изискани конкретно посочени документи, вкл. всички транспортни документи на автомобил с per. № *** за периода от 12.04.2019 г. до 12.07.2019 г., както и документите на
водача, управлявал превозното средство през този период /писмо-известие №
12-00-00-829/6/24.09.2019г./ В хода но проверката, проверяващите анализирали
информация свалена от дигитален тахограф, монтиран в автомобил Ивеко АС
440С45ТП от категория N3 с per. № ***, собственост на дружеството-
жалбоподател и управлявано от водача В.Д., при което констатирали, че
за 28.05.2019 г. дневния период на почивка от поне 11 часа е намален с 4 часа и
49 минути, ползвани са само 6 часа и 11 минути; а за 29.05.2019 г. дневният
период на почивка от поне 9 часа е намален с 3 часа и 50 минути, като са
ползвани само 5 часа и 10 минути.
При гореустановеното проверяващите приели, че „Я. Т." Е., като превозвач, не е
организирал работата на водача В. Д. на 28.05.2019 г. и 29.05.2019 г. по
такъв начин, че да спазва изискванията на раздел II на Регламент № 561/2006 г.
на ЕО.
За констатираното нарушение на 09.10.2019 г. актосъставителят Й. Г. съставил на
дружеството-жалбоподател в присъствието на свидетеля М. и упълномощено от
дружеството лице К. Р., Акт за установяване на административно нарушение
№ 266405 от 09.10.2019 г., в който отразеното деяние е квалифицирано, като
нарушение по чл.10, 2 изр.1 от Регламент 561/2006 г. във връзка с чл.78 ал.1
т. 1 от ЗАвП.
АУАН е предявен и връчен срещу подпис на упълномощеното от дружеството-
жалбоподател лице, което отразило, че няма възражения. Писмени възражения по
акта не постъпили и в законоустановения тридневен срок за това.
Въз основа на така съставения акт, на 04.11.2019 г. Началникът на 00 „АА", Б.
издал и обжалваното НП № 21-0000646, с което за описаното административно
нарушение по чл.10, 2, изр.1 от Регламент 561/2006 г. във връзка с чл.78, ал.
1, т.1 от ЗАвП, на основание чл.104, ал.1 от ЗАвП, наложил на дружеството-
жалбоподател имуществена санкция в размер на 1000.00 лева.
НП е връчено лично и срещу подпис на управителя на дружеството-жалбоподател
Симеон Янкулов на 11.12.2019 г., в законоустановения срок, на 19.12.2019 г. е
постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.
При разпита на двамата свидетели по акта Г. и М. същите установяват, че
констатирали описаното в акта нарушение на жалбоподателя на база извършена
проверка за дейността на дружеството-жалбоподател и извършваните превози на
товари в процесният период, при която са установили описаните в акта и
наказателното постановление нарушения. Сочат също, че нарушенията се установени по предоставените писмени документи от дружеството-жалбоподател.
По делото са приложени разпечатка от дейности на водач В.Д. за м.май
2019 г. с отразяване на времето на работа и почивка за 28.05.2019 г. и
29.05.2019 г.

Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за
обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
Нарушението, за което е санкционирано дружеството жалбподател е по чл. 10, пар. 2, изр. 1 от Регламент 561/06. Съгласно посочения текст, транспортното
предприятие организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв
начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и
Глава II от настоящия регламент. Транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и Глава II от настоящия регламент."
В случая, от писмените доказателства по делото безспорно се установява, че
наказаното дружество има качеството на транспортно предприятие, по отношение на което разпоредбата на чл. 10 пар. 2 е предвидила задължение да организира работата на водачите, по такъв начин, че те да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от Регламент № 561/06.
Следва да се отбележи обаче, че нарушението на правилата по глава II от
Регламент № 561/2006 може да се дължи както на виновно поведение на превозвача, така и на виновно поведение на самия водач. И това е така, т.к. е възможно въпреки създадената добра организация на работа от страна работодателя, именно водачът да не изпълни задължението си по чл. 8 пар. 2 от Регламент № 561/2006 и да не ползва съответната почивка. Ето защо, за да се търси отговорност за неизпълнение на задължение от страна на превозвача, в хода на административно наказателната преписка първо следва да се изискат доказателства по какъв начин конкретния превозвач е регламентирал тази организация Ч. вътрешните си актове, съответно кои актове или свои разпоредби не е изпълнил и едва след това да формира извод за извършено от негова страна административно нарушение на чл. 10 пар. 2 изр. 1пр. 2 от Регламент 561/06 във вр. с чл. 78, ал. 1т. 1 от ЗАвП.
Следователно, за да се приеме в казуса, че "Я. Т.“ Е. е осъществило
състава на вмененото му нарушение не е достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредбите за почивка от страна на водач на предприятието /в случая доказателствата към АНП сочат само на такова нарушение/, а следва да се установи с допустимите от закона доказателствени средства, че това нарушение е резултат именно от действия или бездействия на превозвача, т. е. че това нарушение е в резултат именно и единствено на създадена от работодателя организация на работа или липсата на такава, а не на виновно поведение на самия водач например, който не е спазил утвърдения график на работа с превозното средство.
В случая, видно от материалите по АНП този въпрос изобщо не е бил изследван.
В преписката не се съдържат каквито и да било доказателства относно това дали
дружество е изпълнило задължението си да изготви предварителен график за
управление на ППС от съответния водач, за почивките по време на работа и за
периодите, когато водача следва да е на разположение и т. н. още по-малко пък е
установено, че такъв график е налице и предвидените в него почивки не
осигуряват спазването на правилата за работното време и почивките на водачите.
В АУАН и НП липсват каквито и да било констатации в тази връзка, респ. изводи
какво конкретно е следвало да извърши транспортното предприятие, за да осигури спазване на разпоредбите на глава II от Регламент № 561/2006 от страна на водачите. В НП е посочено единствено, че дружеството-жалбоподател в качеството на превозвач "не е организирало работата на водача по такъв начин, че той да е в състояние да спазва изискванията на глава ІІ от Регламент 561/2006 г., без да се сочи в какво точно се изразява конкретното действие респ. бездействие, т. е. какви действия са осъществени, препятстващи спазването на посочените правила, респективно – какви действия е следвало да реализират, за да бъдат водачите в състояние да осъществяват дейността си в изпълнение на посочените правила.
Липсва яснота от кои действия или бездействия на превозвача се прави извода, че последният не е организирал работата на водача, като този въпрос изобщо не е бил изследван от административно наказващия орган. В тази насока липсват
каквито и да било фактически твърдения, както и доказателства за противоправно поведение от страна на превозвача, което в случая е абсолютно необходимо предвид възможността нарушението да се дължи на изключителното виновно поведение на водача.
Правораздаването, особено в частта му касаеща налагане на административно –
наказателни санкции не може да почива на предположения и неясни описания, а
следва да се ръководи единствено от доказани по безспорен начин конкретни и
точни факти и обстоятелства. За да се наложи предвидената чл. 104, ал. 1 Закона за автомобилните превози имуществена санкция в слумая, не е достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредбите за почивките от страна на един водач на предприятието, а следва да се докаже по несъмнен начин, че това неизпълнение е в резултат на действие или бездействие именно на превозвача, че то е резултат от създадената от превозвача организация на работа или от липсата на такава. В казуса данни относно тези съставомерни признаци на нарушението изцябо липсват, поради което същото не може да се приеме за доказано от обективна страна.

С оглед изхода от спора и настъпилата законодателна промяна - добавената нова ал. 3 на чл. 63 от ЗАНН /ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г./, според която в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. В тази връзка, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая е направено искане за заплащане на разноски в размер 800лв, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв за производството по НАХД № 2293/2019г. на РС - Б. и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв по настоящето дело. Искането е направено своевременно, представени са и съответните документи - 2 договора за правна защита и съдействие, с отразено в тях заплащане на адвокатско възнаграждение. От друга страна размерът на заплатеното адвокатското възнаграждение не е прекомерен, тъй като е съобразен с разпоредбите на Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо искането се явява основателно и следва да бъде уважено, като Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", следва да бъде осъдена да заплати сторените разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 800.00 лева.

С оглед горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 21-0000646/04.11.2019 г. на Началника на ОО "АА" - Б., с което на "Я. Т." Е., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в Г.П., У. „Р." № ***, представлявано
от управителя си С.Б.Я. за административно нарушение по чл.10, 2, изр.1 от Регламент 561/2006 г. във връзка с чл.78, ал.1, т.1 от Закона за
автомобилните превози, на основание чл.104, ал.1 от Закона за автомобилните
превози е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева.

ОСЪЖДА ОО "АА" - Б., бУ."Д. С." № ***., да заплати на "Я. Т." Е., с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в Г.П., У. „Р." № ***,
представлявано от управителя си С.Б.Я., сумата от 800.00 /осемстотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Б., в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: