Мотиви № 8262

към дело: 20201230200145
Дата:
Съдия:Мая Банчева
Съдържание

МОТИВИ към присъда № 8262/20.08.2020г. по НОХД № 145/2020г. на РС - П.
Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от Р.
прокуратура – град П., с който е повдигнато обвинение срещу М. М. С. от С., О.
П. за това, че на 18.02.2020г. около 02,00 часа на главен път Е 79 в района на
с. Ч. община П., в съучастие като съизвършител с И. Г. У. (извършител), като непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си, е отнел чужда движима вещ – мобилен телефон марка „Н.“ модел „3 White“ на стойност 150 лева от владението на собственика А. Д. Х. от с. С., община С. с намерение противозаконно да го присвои, като е употребил за това сила, изразяваща се в нанасяне на удари на Х. и издърпване на телефона от ръката му- престъпление по чл.198, ал.1 от НК във връзка с чл.20, ал.2 от НК и във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
и
срещу И. Г. У. от Г. за това, че на 18.02.2020г. около 02,00 часа на главен
път Е 79 в района на с. Ч., община П., в съучастие като съизвършител с
М. М. С. (извършител), като непълнолетен, но разбирайки свойството и значението
на извършеното и можейки да ръководи постъпките си, е отнел чужда движима вещ – мобилен телефон марка „Н.“ модел „3 White“ на стойност 150 лева от
владението на собственика А. Д. Х. от с. С., община С. с намерение
противозаконно да го присвои, като е употребил за това сила, изразяваща се в
нанасяне на удари на Х.- престъпление по чл.198 ал.1 от НК във връзка с чл.20
ал.2 от НК и във връзка с чл.63 ал.1 т.3 от НК.

Производството пред Районния съд протече по диференцираната процедура по Глава 27 от НПК по молба на подсъдимите и техните защитници, като на основание чл. 370, ал.1 от НПК бе проведено предварително изслушване на страните. Съдът разясни на двамата подсъдими въпросите по чл. 371 от НПК и със свое определение одобри тяхното съгласие по чл.371, т.1 НПК, както и обяви, че ще ползва самопризнанието им по реда на чл.371, т.2 НПК
Участвуващият в делото прокурор поддържа повдигнатото обвинение, като изразява становище, че деянието на подсъдимите е доказано от обективна и субективна страна, че е съставомерно по текстовете, по които е повдигнато обвинението. Предлага на съда като най-адекватно и справедливо наказание да наложи на всеки един от подсъдимите наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, намалено с 1 / 3 и определи наказание ЛОС в размер на 8 месеца за всеки един, с приложение института на условното осъждане за срок от 3 години.
Подсъдимият С. редовно призован, се явява Л. в съдебно заседание и с надлежно упълномощен адвокат. Признава се за виновен по повдигнатото обвинение. Съжалява за извършеното и се разкайва. В последната си дума отново изразява съжаление за постъпката си и моли съда за снизхождение.
Защитникът на подсъдимия С. пледира за налагане на наказание „Пробация„
предвид наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства - чисто
съдебно минало, признанието още в хода на ДП, с което е спомогнал за разкриване на обективната истина, изключително младата възраст, съжалението и разкаянието.
Подсъдимият У. редовно призован, се явява Л. в съдебно заседание и с редовно
упълномощен защитник. Също се признава за виновен по повдигнатото обвинение, съжалява за извършеното и се разкайва. В последната си дума отново изразява съжаление за постъпката си и моли съда за снизхождение.
Защитникът на подсъдимият У. също пледира съдът да замени предвиденото в закона наказание „Лишаване от свобода“ с наказание „Пробация“ предвид наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, за каквито изтъква младата му възраст, чисто съдебно минало, признанието и съжалението.
По делото бяха събрани писмени доказателства: протокол за оглед на
местопроизшествие от 18.02.2020г, фотоалбум, протокол за освидетелстване с
писмено съгласие на лицето от 18.02.2020г, фотоалбум, медицински документи от л.21-до л.29 от ДП, протокол за оглед на местопроизшествие от 18.02.2020г.,
фотоалбум, протокол за разпознаване на лица и предмети от 19.02.2020г,
фотоалбум, Определение № 94/19.02.2020г. по ЧНД №96/2020г. по описа на РС-П.,
протокол за претърсване и изземване от 18.02.2020г., Определение №
95/19.02.2020г. по ЧНД № 97/2020г. по описа на РС-П., протокол за оглед на
местопроизшествие от 18.02.2020г.,с печат „одобрявам“ на районен съдия от
19.02.2020г., фотоалбум, протокол за освидетелстване с писмено съгласие на
лицето от 20.02.2020г., фотоалбум, протокол за доброволно предаване от
18.02.2020г., съдебно оценителна експертиза, изготвена от вещото лице С.
Н., видеотехническа експертиза, обективирана в протокол № 17 от
06.03.2020г., изготвена от вещото лице Й. Б., Определение № 75/21.02.2020 г. по ЧНД № 102/21.02.2020г. по описа на ПРС, Протокол от 27.02.2020г. по ВЧНД № 67/2020г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, приемо –предавателен протокол от 12.03.2020г., приемо –предавателен протокол от 12.03.2020г., приемо -предавателен протокол от 13.03.2020г., 2 броя декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, 2 броя свидетелство за
съдимост, 2 бр.автобиографии, писмо на прокурор К. от 30.03.2020г. с
приложен заверен препис на определение № 107 от 23.03.2020г. постановено по ЧНД № 137/2020г. по описа на РС-П., писмо на прокурор К. изх.№
216/2020г. съответно от 06.04.2020г., от 14.04.2020г., 24.04.2020г., от
30.04.2020г. 19.05.2020г., от 04.06.2020г., от 22.06.2020г., от 02.07.2020г. с
приложени докладни записки от П. К., И..
По реда на чл. 372, ал. 3 НПК /ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г./, бяха прочетени и
приобщени към делото показанията на свидетелите А. Д. Х., М. В. М.,
И.С. А., Г. П. М., П. Н. К., Т. С. Г. и Д. Д. У..
По реда на чл. 372, ал. 4 НПК /ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г./, С. свое
определение, съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимите, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за безспорно установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимият М. М. С. е български гражданин на 17 години, роден на ***г.,
живее в с. К., община П. заедно с М. си и двамата си братя, ученик е
самостоятелна форма на обучение в ПГИТ „П д-р .А. З." Г. П..
Криминално проявен е, не е осъждан за престъпления от общ характер. Срещу него е било водено и приключено ДП № 314 ЗМ 364/ 2019г по описа на РУ на МВР Г. П., за престъпление по чл.216, ал.1 от НК. С постановление на РП Г. П. от
04.12.2019г. наказателното производство по делото е прекратено и материалите са изпратени на МКБППМН Г. П. за налагане на мерки по ЗБППМН на М. С..
Подсъдимият И. Г. У. също е български гражданин на 17 години, роден е на
***г., живее в Г. С. с М. си и по-малката си сестра. Ученик е в СУ
“К. и Д.“ Г. С.. Не е криминално проявен и не е осъждан.
Подсъдимият М. С. и свидетелят М. М. са познати и приятели. На
17.02.2020г. двамата се срещнали в градинката на с. К., поговорили и решили да
се разходят до Г. С., да пият кафе. С. се обадил по телефона и на подсъдимия И.
У. от Г. и се разбрали да се срещнат след като пристигнат в града. Съгласно
уговорката, М. С. и М. М. тръгнали за Г. С., където У. ги чакал на
уреченото място – светофара, намиращ се в близост до магазин „К.“.
Тримата се разходили , отишли в казино в града, хапнали, след което подсъдимият М. С. предложил да „оберат“ такси. И. У. се съгласил, но свидетеля М. се уплашил и отказал да участва. Около 01,00 часа на 18.02.2020г. подсъдимите С. и У. си тръгнали, а свидетеля М. останал, наел такси и около 01,30 часа се прибрал в дома си с. К..
Свидетелят А. Д. Х. е на * г. от с.С., О.С.. Същият работи като таксиметров
шофьор в „М. ш.“ Г. С. и управлява лек автомобил марка „Д. л.“ с
рег. №***, като обслужва територията на Г. С. и община С.. Около 01,00
часа на 18.02.2020г. се намирал на местостоянка „М.“, находяща се на бУ.
„С.“ в Г. С.. След 01,30 часа на 18.02.2020г. към него се приближили двама
младежи, които не познавал – подсъдимите М. С. и И. У.. С. го попитал дали е
свободен, за да ги превози до с. К., за да пият там кафе. На свидетеля Х. му
направило впечатление, че лицето не се поинтересувало от стойността на курса,
но въпреки това качил двамата младежи в таксиметровия автомобил, като М. С.
седнал на предната седалка до шофьора, а У. – отзад. Потеглили по главен път Е
79 в посока с. К.. По време на пътуването двамата подсъдими се занимавали всеки С. своя телефон и не разговаряли помежду си. След като пристигнали в района на С., свид.Х. спрял за секунди до бензиностанция „Л.,“ в аварийната лента на магистралата и поискал двамата подсъдими да заплатят сметката. Те отговорили, че нямат пари и поискали да ги закара до с. Д. С., за да вземат пари
от техен приятел и да заплатят сметката за курса. Свид.Х. продължил в посока
ГКПП – К., но не след дълго спрял в близост до казино „Ф.“ и отново поискал
от подсъдимите да заплатят стойността на курса. Същите отново повторили, че
нямат пари. След този отговор на подсъдимите, около 02,00 часа на 18.02.2020г
свид.Х. потеглил обратно за Г. С. по главен път Е 79, като се движил С. скорост
около 90-100 км/ час. В района на с. Ч., на около 500 метра след хотел
„Р., подсъдимият М. С. изведнъж се обърнал към свидетеля Х. и му нанесъл
удар с ръка в лицето, в областта на дясната скула. Свидетелят задействал
спирачната система и спрял автомобила. Подсъдимият С. продължил да му нанася удари в областта на главата – по дясната буза и зад дясното ухо. Включил се и подсъдимият У. който също започнал да нанася удари по главата на таксиметровия шофьор. Същевременно свидетелят Х. се опитал да се обади на свой колега по мобилния си телефон, марка „Н.“ С. сим карта на „Теленор“ с номер ***, но подсъдимият М. С. го издърпал от ръката му. Останал без телефон,
свидетеля Х. успял да вземе контактния ключ от автомобила, отворил вратата и
излязъл отвън. Двамата подсъдими го последвали и продължили да му нанасят удари с ръце и крака по главата и тялото, опитвайки се да намерят пари в него, като Х. ги чувал да казват: „Вземи му парите“. В един момент М. С. влязъл в
таксиметровия автомобил, отворил жабката и започнал там да търси пари. Извадил намиращите се вътре вещи – документи, таблет и други неща и ги изхвърлил на пътното платно. През цялото време Х. се опитвал да се защитава, отвръщайки на ударите. В определен момент свидетелят успял да избяга и да спре два преминаващи от там автомобили. В това време двамата подсъдими прескочили мантинелата на пътя и тръгнали към река С.. Изхвърлили телефона в реката, преплували я и отишли в с. Т., в къщата на бабата на подсъдимия У.. Там
У. се преоблякъл, а М. С. изсушил дрехите си. У. сложил мокрите дрехи в една
чанта, която скрил под мотоциклет, паркиран пред къщата. По- късно подсъдимият М. С. се прибрал в с. К. и се преоблякъл.
Свидетелят Х. позвънил на телефон 112 и разказал за случилото се. Върнал се в
Г. С. и веднага отишъл във ФСМП, за да му бъде оказана медицинска помощ.
Докато му били извършвани прегледи и манипулации, дошли служители на РУ на МВР Г. С., а след това – и служители на РУ на МВР Г. П..
По случая е образувано досъдебно производство и в резултат на извършените
оперативно издирвателни мероприятия били разкрити авторите на престъплението.
Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценителна
експертиза, стойността на откраднатия телефон е 150 /сто и петдесет/ лева.
По делото е назначена и видеотехническа експертиза на предадения видеозапис,
заключението на вещото лице по която е приложено по делото.

На 12.03.2020г. свидетелят Т. С. Г., М. на подсъдимия М. С. и свидетелят Д. Д.
У., М. на подсъдимия И. У. предали на разследващия полицай сумата от по 75
лева. На 13.03.2020г сумата от 150 лева е предадена на пострадалия А. Х..

Горната фактическа обстановка, която по същество е изложена и в обвинителния
акт, се потвърждава от показанията на свидетелите, заключението на вещите лица и писмените доказателства по делото.
При така изложената фактическа обстановка и анализа на събраните по делото
доказателства, съдът прие, че деянието на подсъдимите осъществява от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.198, ал.1 от НК, във вр. с чл.63, ал.1,т.3 от НК във връзка с чл.20, ал.2 от НК.
Касае се до извършено в съучастие отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго, без негово съгласие и с намерение противозаконно да се присвоят, като за това е била употребена сила, изразяваща се в нанасяне на удари в областта на главата и тялото на пострадалия, като подсъдимите са били
непълнолетни, но са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си.
Безспорно е установено изпълнителното деяние на това престъпление – на
18.02.2020г. около 02,00 часа на главен път Е 79 в района на с. Ч.,
община П., двамата подсъдими в съучастие, като съизвършители, са отнели чужда движима вещ - 1бр. мобилен телефон марка „Н.“ С. сим карта на „Теленор“ с
номер ***, на стойност 150.00/сто и петдесет/лева, от владението на А.
Д. Х. от с.С., община С., с намерение противозаконно да го присвоят, като
употребили за това сила, изразяваща се в нанасяне на удари в областта на
главата и тялото на пострадалия, като подсъдимите са били непълнолетни, но са
разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят
постъпките си.
Налице е изпълнително деяние на престъпния състав по чл.198, ал.1 НК,
изразяващо се в действия по упражняване на физическа принуда по отношение на
владелеца на движимата вещ, предмет на престъплението и отнемане на тази вещ.
Налице е първия акт на изпълнителното деяние – подсъдимите са употребили
физическа принуда за отнемане на вещта, а именно – нанасяне на удари в
областта на главата и тялото на пострадалия. Налице е и другият акт на
изпълнителното деяние на грабежа – отнемане на вещта, Ч. използване на
физическа принуда спрямо пострадалия А. Х.. Подсъдимите са установили своя
фактическа власт върху същата, т.е. в резултат на упражнената принуда вещта е
отнета от досегашният им владелец. Налице е и отсъствие на С. на владелеца на
вещите за отнемането им.

От субективна страна престъплението е извършено от двамата подсъдими умишлено.
Същите, макар и непълнолетни, са съзнавали общественоопасния характер на
своето деяние, предвиждали са общественоопасните последици на своето
престъпление и са искали и целяли тяхното настъпване. И двамата като
непълнолетни, но вменяеми лица са разбирали свойството и значението на
извършеното и са могли да ръководят постъпките си.

Освен прекия умисъл за отнемане на предмета, подсъдимите са действали и с
намерение противозаконно да присвоят вещта, тъй като след деянието веднага са напуснали мястото на произшествието, като целта им е била да се отдалечат
максимално, да запазят установената фактическа власт върху вещта, предмет на
престъплението, а по- късно да се разпоредят с нея в свой интерес.

Причина за извършване на престъплението са слабите морално волеви задръжки на подсъдимите, проявеното лекомислие и желанието им да се облагодетелстват по лек, бърз и престъпен начин. Мотив за престъплението е желанието да се
снабдят по бърз и престъпен начин с вещи, с които да се разпоредят по-късно.

Обект на посегателство са обществените отношения, свързани С. собствеността на гражданите, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на
собственост или правото на владение или държане върху движими вещи.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимите М. М. С. и И. Г. У. съдът взе предвид разпоредбите на НК, а също и
целите на наказателната репресия, визирани в чл.36 от НК. Съдът съобрази всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и обстоятелството, че делото бе разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие, при което, съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК, съдът определя наказанието при условията на чл. 58а НК.
Действително, разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК позволява при съкратено съдебно следствие приложението на чл.55 НК в случаите, в които са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и тази разпоредба е по-благоприятна за дееца. В настоящия казус обаче съдът счита, че липсват многобройни смекчаващи вината на подсъдимите обстоятелства. Като смекчаващи такива съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимите, младата възраст и на двамата, направеното от подсъдимите самопризнание и изразеното съжаление за извършеното.
Същевременно са налице отегчаващи вината обстоятелства – упоритостта на
подсъдимите в извършване на описаното по - горе престъпление, подбудите за
извършване, значителната агресия, упражнена спрямо пострадалото лице, опита на лицата да прикрият част от следите на престъплението, за подсъдимия М. С. –
предходни противоправни прояви, прекратено досъдебно производство.
Ето защо, като отчете високата степен на обществена опасност на деянието, като
взе предвид подбудите за извършване на престъплението, и като прецени всички
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, посочени по горе, съдът прие, че в
казуса не са налице многобройни смекчаващи вината на подсъдимите обстоятелства и определи техните наказания при условията на чл.58а, ал.1 НК, във вр. с чл.54 НК. С оглед горното, съдът осъди М. М. С. и И. Г. У. на наказание "Лишаване от свобода" за срок от по 9/девет/ месеца, което наказание с оглед разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК НАМАЛИ с 1/3 и при условията на чл. 198, ал.1 от НК във връзка с чл.20, ал.2 от НК и във връзка с чл.63 ал.1 т.3 от НК наложи на
всеки един от подсъдимите наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 6 /шест/ месеца.

При решаване въпроса дали да бъде изтърпяно наказанието „Лишаване от свобода” за срок от 6/шест/ месеца съдът,