Решение № 123

към дело: 20141230101075
Дата: 05/04/2015 г.
Съдия:Ангелина Бисеркова
Съдържание

Производството по делото е образувано по искова молба на С. П. Л., ЕГН *, от
село Р., община П., ул."О." №., с адрес за съдебна кореспонденция Г.
П., ул."Ц. Б.***” № ***, АС "П.& Х.", чрез пълномощник А. Ж. Х. срещу „Д."
Е., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление село Р., община П.,
представлявано от управителя Г. Г.
Ищцата сочи, че по силата на сключен с ответника трудов договор е
изпълнявала длъжността „ръчничка”, на пълно работно време, безсрочно, при
брутно трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата. Сочи, че преди две години излязла в отпуск по майчинство, който изтекъл на
01.12.2014година.
Сочи, че в разговор с отговорничка на ответника разбрала, че на нейната
длъжност е назначено друго лице. Ищцата подала сигнал до Инспекция по труда, но все още няма отговор. Сочи, че на 01.12.2014година посетила счетоводната фирма, обслужваща ответника, откъдето била изгонена. В разговор по телефона с инспектор при РИОТ-Б. научила, че е уволнена от ответника. На
02.12.2014година получила по пощата Заповед № 136/02.12.2014година, с която е
прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от
01.12.2014година, на основание чл.328, ал.1, т.1 КТ – поради закриване на
предприятието.
Ищцата твърди, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника е незаконосъобразна, тъй като не й е известно предприятието да е
закрито. Сочи, че е променено местоположението на предприятието – от С. в Г.
П.. Твърди, че заповедта е неавтентична – не е подписана от управителя на
дружеството-работодател.
Счита, че работодателят й дължи обезщетение в размер на 680.00лева за 40
дни, представляващи неползван платен годишен отпуск във времето – по двадесет дни за всяка от годините, в които молителката е ползвала отпуск по майчинство.
Твърди, че след прекратяване на трудовото правоотношение е останала без
работа, поради което ответникът й дължи обезщетение за оставане без работа
поради уволнение в размер на 2040лева.
Счита, в случай, че уволнението е законосъобразно, че ответникът й дължи
обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 340.00лева и обезщетение по чл.222, ал.1 КТ поради закриване на предприятието – в размер на 340.00лева.
Иска се от съда да постанови решение, с което на основание чл.344, ал.
1, т.1, 2 и 3 КТ да признае уволнението на ищцата за незаконно и да постанови
неговата отмяна; да възстанови ищцата на предишната работа преди уволнението, както и да осъди ответното дружество "Д." Е. да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа - 01.12.2014година –
31.05.2015година поради уволнението, а именно: 2040 (две хиляди и четиридесет)
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
постановяване на съдебния акт до окончателното й изплащане; да осъди ответното дружество "Д." Е. да й заплати обезщетение по чл.224 КТ за неизползвания платен годишен отпуск в размер на 680 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.12.2014 година. Ищцата претендира сторените деловодни разноски.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът установи законност на
уволнението, ищцата предявява претенции да се осъди ответното дружество „Д."Е. да й заплати обезщетение по чл.222 ал.1 КТ в размер на 340 лева и обезщетение по чл. 220 КТ за неспазено предизвестие в размер на 340 лева, ведно със законната лихва върху всяка една от тези суми, считано от 01.12.2014 година до окончателното им изплащане.
Прави доказателствени искания, както и искане за разглеждане на
претенциите по реда на глава 25 от ГПК „Бързо производство”.
Към исковата молба са приложени заверени копия на: Разпечатка на общия
статус на ответното дружество в Търговския регистър; Трудов договор №111 от
16.09.2010 година; Заповед №136/02.12.2014 година за прекратяване на трудовото
правоотношение и копие от плика с пощенското клеймо, адвокатско пълномощно.
Приложен е препис от исковата молба, ведно с доказателствата към нея за
ответника.
В изпълнение на разпореждане от 19.12.2014година препис от исковата молба
и приложенията към нея са изпратени на ответната страна с указания за отговор в
едномесечен срок. Съдебните книжа са връчени редовно на 06.01.2015година при
условията на чл.50, ал.2 ГПК.
В указания едномесечен срок ответникът не депозира отговор на исковата
молба.
След изтичане на едномесечния срок за отговор съдът е внесъл исковата
молба за разглеждане в открито съдебно заседание като е постановил разглеждане на делото по общия ред. Със същия акт съдът е допуснал като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба такива. На страните е обявен проекто-доклада, указана е тежестта за установяване на релевантните по делото обстоятелства.
В първото по делото открито съдебно заседание ищецът – редовно призован,
се явява лично и с договорен представител. Поддържат предявените претенции,
както и доказателствените искания, заявени с исковата молба. Прави искане за
постановяване на неприсъствено решение. Пледира за уважаване на претенциите
като доказани и основателни. Претендира съдебни разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК.
Ответникът-редовно призован –при условията на чл.50, ал.2 ГПК, не изпраща
процесуален представител, не изразява становище по исковете, не прави
доказателствени искания, не заявява искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
В хода на съдебното дирене е назначена счетоводна експертиза, същата е
приобщена към доказателствата по делото, вещото лице е изслушано в съдебно
заседание.
С протоколно определение от проведеното на 04.05.2015година открито
съдебно заседание съдът е обявил устните състезания за приключени, уважил е
искането на ищцовата страна за постановяване на неприсъствено решение и е
обявил, че ще се произнесе с решение при условията на чл.238 ГПК.
Съдът, след като съобрази исковата молба и представените с нея писмени
доказателства, прави следните фактически и правни изводи:
Налице са процесуалните и материалните предпоставки на чл.239, ал.1, т.1
и т.2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. На ответника са
изпратени и връчени надлежно преписи от исковата молба и всички представени с
нея писмени доказателства. Съобразно правилата на ГПК на ответника е указан
едномесечен срок за депозиране на писмен отговор, който да съдържа становище по допустимостта и основателността на претенциите, предявени срещу него, указани са и последиците от неподаване на отговор и неявяването му в съдебно заседание. Видно от приложените към делото книжа / лист 24 - 36 в кориците на делото / изпратените до ответника преписи от исковата молба и приложенията към нея и препис от разпореждане от 19.12.2014година по чл.131 ГПК, обективиращо горепосочените указания – същите са изпратени на адреса, посочен в исковата молба – С., община П. и върнати в цялост с отбелязване на дл.лице по
призоваванията при С., община П., че от една година фирмата няма адрес в
населеното място-С.. Предвид отбелязването на дл.лице по призоваванията и след справка по партида на дружеството-ответник в Търговския регистър, при която е установено, че вписаните седалище и адрес на управление на ответника са: С., община П. /т.е. адреса, посочен в исковата молба и на който са изпратени
съдебните книжа/, съдът, на основание чл.50, ал.2 ГПК е приел за редовно
връчени книжата до ответника. В указания едномесечен срок ответникът не
депозира отговор на исковата молба; не прави искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие. Същият /ответникът/ е редовно призован за първото открито
съдебно заседание, при условията на чл.50, ал.2 ГПК, въпреки това не изпраща
процесуален представител и не сочи причините за това.
Претенциите са допустими, а по същество- вероятно основателни с оглед на
обстоятелствата, на които са основани и приложените в кориците на делото
доказателства –заверени копия на: трудов договор № 111 от 16.09.2010 година;
заповед №136/02.12.2014 година, разпечатка на общия статус на ответното
дружество в Търговския регистър, заверени копия на страници 10, 11, 12 и 13 от
трудовата книжка на С. Л., служебна бележка изх.№ 139 от 11.03.2015 година по
описа на Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда” П., писмо изх.№
034784/23.03.2015г., по описа на Дирекция „Инспекция по труда” Б., с
приложени към същото заверени копия на документи от административна преписка по сигнал от С. Л. срещу „Д.С.Р” Е. със седалище село Р. Община П., както
следва: жалба от С. Л. от 20.11.2014г., копие от пощенски плик, извлечение от
Търговския регистър на „Д.С.Р” Е., писмо до С. Л. от Дирекция „Инспекция по
труда” Б., ведно с известие за доставяне, справка по чл.62, ал.5 от КТ
с вх.№ *2432/02.12.2014г., по описа на НАП, ведно с известие за доставяне,
заповед № 136/02.12.2014, по описа на „Д.” Е., трудов договор №
111/16.09.2010г., по описа на „Д.” Е., допълнително споразумение №
046/01.01.2011г. към трудов договор № 111/16.09.2010г., заповед №
293/16.11.2013г., по описа на „Д.” Е., молба от С. П. Л. до Управителя на „Д.”
Е., допълнително споразумение № 036/01.01.2012г. към трудов договор №
111/16.09.2010г., удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № 0451/03.12.2012г., по описа на длъжностното лице при Община
П.. счетоводна експертиза. Настоящото неприсъствено решение не
следва да се мотивира по същество, като е достатъчно съдът да укаже, че то се
основава на наличието на предпоставките за това.
Предвид уважаване на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ и чл.224 КТ, съдът не дължи произнасяне по
предявените при условията на евентуалност искове.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените от последния разноски по делото, а именно
сумата от 700.00 /седемстотин/ лева, заплатен адвокатски хонорар.
На основание чл. 242, ал.1 ГПК решението, в частта относно присъденото
обезщетение за оставане без работа подлежи на предварително изпълнение.
С оглед спецификата на спора – трудов и неговия изход, при условията
на чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
съда дължимите държавни такси по уважените искове, а именно по 30.00 /тридесет/ лева по всеки уважен неоценяем иск; държавна такса по иска с правно основание чл.344, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ – 81.60 /осемдесет и един лева и
шестдесет стотинки/ лева, сумата от 50.00 /петдесет/ лева държавна такса по
иска с правно основание чл.224 КТ, както и сторените от бюджета на съда
разноски за вещо лице в размер на 115.00 /сто и петнадесет/ лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ във
връзка с чл.225, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на ищцата С. П. Л., ЕГН *, от село Р., община П., ул."О." №. и ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед №
136/02.12.2014година, издадена от Г. П. Г.-управител на „Д."
Е., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление село Р., община П..
ВЪЗСТАНОВЯВА ищцата С. П. Л., ЕГН *, от село Р., община П., ул."
О." № ** на заеманата преди уволнението длъжност, а именно „ръчничка” в
„Д." Е., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление село Р., община
П.
ОСЪЖДА ответника „Д." Е., ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление село Р., община П., представлявано от управителя Г.
П. Г. да заплати на С. П. Л., ЕГН *, от село Р., община П., ул."
О." № ** сумата от 2 040.00 /две хиляди и четирдесет/ лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от
01.12.2014година до 31.05.2015година, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от предявяване на иска –15.12.2014година до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ответника „Д." Е., ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление село Р., община П., представлявано от управителя Г.
П. Г. да заплати на С. П. Л., ЕГН *, от село Р., община П., ул."
О." № ** сумата от 680.00 /шестотин и осемдесет/ лева, представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск 20 дни за 2013година и 20 дни
за 2014година.
ОСЪЖДА ответника „Д." Е., ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление село Р., община П., представлявано от управителя Г.
П. Г. да заплати на С. П. Л., ЕГН *, от село Р., община П., ул."
О." № ** сторените от последната разноски по делото в размер на 700.00
/седемстотин/ лева.
ОСЪЖДА ответника „Д." Е., ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление село Р., община П., представлявано от управителя Г. П. Г. да заплати по сметка на Районен съд-П. държавни такси както следва: 60.00 /шестдесет/ лева по предявените два неоценяеми иска, държавна такса по иска с правно основание чл.344, т.3 КТ – 81.60 /осемдесет и един лева и шестдесет стотинки/ лева, държавна такса по иска с правно основание чл.224 КТ – 50.00 /петдесет/ лева , както и сумата от 115.00 /сто и петнадесет/ лева възнаграждение на вещо лице.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта относно присъденото обезщетение за работа.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:


File Attachment Icon
7896A7CA37AB9EDBC2257E5800379A6E.rtf