Мотиви № 356

към дело: 20191230200107
Дата:
Съдия:Румяна Митева
Съдържание

Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от Р. П. –
град П., с който е повдигнато обвинение срещу Г. М. Н., от Г.П., У. № ***, ЕГН *
затова че на 09.08.2018г в Г. П., в пункта на КАТ – ПП на РУ Г. П. пред
инспектор А.Л.Г. – служител на РУ на МВР Г. П. по повод зачисляване в региона, промяна на собственост на лек автомобил марка „Ч.“ модел „Л.“ с рег. № ***, собственост на С.И.М. от Г. С. съзнателно се е ползвал от неистински частен документ – договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 07.08.2018г, сключен между С.И.М. от Г. С. и Г. М. Н. от Г. П., за да докаже, че е
прехвърлена собствеността на лек автомобил марка „Ч.“ модел „Л.“ с рег.
№ ***, на който е придаден вид, че е подписан в качеството на продавач от
С.И.М., когато от него за самото съставяне не може да се
търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, пр.1 от НК
във вр. с чл.309, ал.1, пр.1 от НК;И затова, че на 09.08.2018г в Г. П., в пункта на КАТ – ПП на РУ Г. П. пред инспектор А.Л.Г. – служител на РУ на МВР Г. П., по повод
зачисляване в региона, промяна на собственост на лек автомобил марка „Ч.“
модел „Л.“ с рег. № ***, собственост на С.И.М. от Г. С. съзнателно се е ползвал от неистински официален документ - нотариална заверка рег. № 6203 от 07.08.2018г, на която е придаден вид, че е положена от нотариус К.С. с район на действие РС Г. С., с рег. № *** на Нотариалната камара, положена върху договор за покупко-продажба на моторно превозно средство лек автомобил марка „Ч.“ модел „Л.“ с рег. № ***, сключен между С.И.М. от Г. С., в качеството му на
продавач и Г. М. Н. от Г. П., в качеството му на купувач, когато от него за
самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, пр.1 НК във вр. с чл.308, ал.2 във вр. с ал.1 от НК
Производството пред Районния съд е протекло по диференцираната процедура по гл.27 от НПК, насрочено от разпоредително заседание по искане на подсъдимия и неговия защитник, и на основание чл.370, ал.1 от НПК е проведено предварително изслушване на страните. Съдът е разяснил на подсъдимия въпросите по чл.371 от НПК и го е уведомил, че доказателствата от досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл.371 т.2 НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. С протоколно определение съдът е одобрил изразеното съгласие на подсъдимия разглеждането на делото да протече по реда на съкратеното съдебно следствие и е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направените самопризнания по фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съкратеното съдебно следствие, участващият в съдебно заседание
прокурор поддържа повдигнатото и предявено на Н. обвинение. Изразява становище, че събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват по категоричен начин съставите на престъпленията по чл.316, пр.1 във връзка с чл.308, ал.2, във вр. с ал.1, пр.1 НК, по чл.316, пр.1 във връзка с чл.309, ал.1,
пр.1 НК. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по по двете обвинения,
като предлага на съда да наложи на Н. наказание „лишаване от свобода”за
преселението по чл.316, пр.2, във вр. чл.308, ал.2, във вр. с ал.1 НК в размер
на 10 месеца, а за деянието по чл.316, пр.1 от НК, във вр. с чл.309, ал.1, пр.
1 от НК лишаване от свобода за срок от 3 месеца, изпълнението на което бъде
отложено за изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимият Н. се представлява в съдебното производството от надлежно
упълномощен защитник, който предвид вида на производството, предлага на съда за престъплението по чл.316, пр.1 във връзка с чл.308, ал.2, във вр. с ал.1, пр.1 НК да признае подсъдимия за невиновен, поради липсата на умисъл за извършване на това деяние, а за престъплението по чл.316, пр.1 от НК, във вр. с чл.309, ал.1, пр.1 от НК да го признае за виновен и го освободи от наказателна
отговорност, с оглед факта, че не е осъждан и обстоятелството, че са налице
предпоставките на чл.78 а от НК, му наложи административно наказание Глоба в
определен от съда размер.
Районният съд, като съобрази събраните доказателства, доводите и изявленията на страните и разпоредбата на чл.374 от НПК, намира за установени от фактическа страна изложените обстоятелства в обвинителния акт. Този извод се формира на база събраните на досъдебното производство доказателства, както и направените самопризнания от подсъдимия. Ето защо, съдът приема за установено от фактическа страна следното :
Подсъдимият Г. М. Н. е на ***5 години, живее в Г. П., има висше образование.
Служител е в бензиностанция „Л.“ с. Р., община П.. Не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК.
Свидетелят Ж.С.В. живее в с. П. и притежава автоработилница, находяща се на ул. „О." № *** в с. П., в която извършва предимно автотенекеджийски и бояджийски услуги. Преди около две години свидетелят Й.Н.Ц. от с.П. оставил за поправка в
автосервиза на В. лек автомобил марка „Ч.“ модел „Л.“ с рег. № ***, собственост на
С.И.М.от Г. С.. След извършване на ремонта Ц. оставил автомобила при свидетеля Ж.В. с молба да го продаде за сумата от 1300 лева, ако някой го хареса, като за целта му предоставил СРМПС част I и част II за автомобила. Обяснил също на свидетеля В., че той е управлявал автомобила с пълномощно, и че ако някой прояви интерес да закупи автомобила трябва да се свърже с неговия собственик от Г. С., който се намирал в чужбина. Около два – три месеца по-късно Н. посетил
автосервиза на свидетеля В., за да провери ремонта на автомобила на майка
му. Тогава видял описания по-горе лек автомобил и го харесал. Поинтересувал се
от същия, а свидетеля Ж.В. му казал каква е цената и му обяснил, че за
да прехвърли собствеността на свое име трябва да намери собственика на
автомобила в Г.С.. Подсъдимият се съгласил с условията на свидетеля В.,
заплатил му сумата от 1200 лева и получил владението на автомобила, ведно с два броя СРМПС - част I и част II. Подсъдимият Г. Н. управлявал и ползвал
автомобила в ежедневието си до лятото на 2018г., когато решил да се свърже със
собственика на автомобила съгласно СРМПС и да прехвърлят собствеността на
автомобила. Тъй като не разполагал с никаква друга информация за С.
И.М., той потърсил контакт с него в социалните мрежи. Свързал се с
лице, което се представило като С.И.М. – собственик на описания лек автомобил и му обяснил, че живее в чужбина и че не може да се прибере в страната ни, за да прехвърлят собствеността върху автомобила.
Предложил му да го изпрати в Г.С. при лице, което ще му помогне с изготвяне
на документите за прехвърляне на собствеността върху автомобила. Подсъдимият Г. Н. бил наясно с начина, по който се прехвърля собствеността на лек автомобил.
Той знаел, че за целта трябва да бъде изготвен договор за покупко - продажба на
моторно превозно средство, който следва да бъде подписан от продавача
/собственика на автомобила/ и купувача пред нотариус и че върху този договор
следва да бъде поставена нотариална заверка от нотариуса. Съзнавайки, че
собственика на автомобила не може да присъства при подписването на договора,
поради обстоятелството, че живее в чужбина, подсъдимия приел предложението на М. за съставяне на необходимите документи за прехвърляне на
собствеността. В изпълнение на договореното, на 07.08.2018г. подсъдимия Н.
заминал за Г.С. и потърсил кантората на нотариус С.. Пред кантората на
нотариус С., находяща се на бул.„В.“ се запознал с неустановено лице,
което след като разбрал каква е целта му, предложил да му помогне с изготвянето на необходимите документи. Подсъдимият Н. предоставил на това лице личната си карта. След известно време неустановеното лице предоставило на Г. Н. изготвен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 07.08.2018г., в който вече бил положен подпис срещу „Продавач“ от името на С.М.
и на гърба на договора - нотариална заверка рег. № *** от 07.08.2018г, на
която била придаден вид, че е положена от нотариус К. С.. Тогава Г.
Н. положил подпис срещу „Продавач“, взел договора и си тръгнал. Два дни по-
късно, на 09.08.2018г. подсъдимия Н. се явил в пункта на КАТ – Пътна полиция в
Г.П., за да регистрира автомобила, като бил подготвил необходимите документи,
между които и договора за покупко-продажба на МПС от 07.08.2018г., на който бил
придаден вид, че е подписан в качеството на продавач от С.И.
М. и с положената върху договора нотариална заверка, на която бил
придаден вид, че е положена от нотариус К.С.. По време на
обработката на документите, свидетелят А.Л.Г. – служител
на РУ на МВР Г. П., се усъмнил в истинността на представения му от Г. Н.
договор за покупко-продажба на МПС от 07.08.2018г., поради което се свързал по
телефона с кантората на нотариус К.С.. При проведения разговор и
след извършена справка в регистрите на нотариалната кантора се установило, че
такъв договор не е изповядван и не е вписван в регистрите на тази нотариална
кантора. Свидетелят Георгиев спрял процедурата по обработка на документите за регистрацията лекия автомобил и докладвал за случая на Началника на РУ на МВР Г. П.. По случая започнала проверка, а по-късно било образувано досъдебно
производство.
От заключението на вещото лице Й.Б. по изготвената в хода на
разследването съдебно-почеркова експертиза - Протокол № 98/05.12.2018 г. се
установява, че подписа, положен срещу „Купувач“ в договора за покупко -
продажба на МПС от 07.08.2018г. е положен от Г. М. Н., подписа положен срещу
„Продавач“ в договора за покупко продажба на МПС от 07.08.2018 г. не е положен
от Г. М. Н., ръкописния текст „Г. М. Н.“ в договора за покупко-продажба на МПС
от 07.08.2018г. е изписан от Г. М. Н., ръкописния текст „С.И.М.“ в договора за покупко-продажба на МПС от 07.08.2018 г. не е изписан
от лицата Г. М. Н. и С.И.М., подписа положен срещу „Продавач“ в договора за покупко-продажба на МПС от 07.08.2018г. не е положен от С.И.М.. Съдът кредитира заключението на вещото лице като намира същото за обективно, безпристрастно и професионално изготвено, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.
Видно от писмо от 23.08.2018 г. от Нотариус К.С. /л.20 от ДП/ в
общия регистър са описани удостоверени документи под рег.№ 15 479 до 15 605,
като на същата дата няма удостоверен договор за продажба на МПС. Съобразно
същото писмо под общ рег.№ 6203 на 26.04.2018 г. е удостоверен подпис на
преводач.
Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от направеното от
подсъдимия самопризнание, което се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК във вр. чл.373, ал.1 НПК. Изложената в обвинителния акт фактическа обстановка се подкрепя от
показанията на свидетелите А.Л.Г., Б.А.С., Ж.С.В., Й.Н.Ц., С.И.М.. Показанията на тези свидетели се подкрепят и кореспондират изцяло и с направеното от подсъдимия самопризнание, депозирано пред съда в хода на съдебното производство, както и с приобщените по делото писмени доказателства.
По безспорен начин се установи от показанията на свидетеля А.Г.,
че на процесната дата - 09.08.2018г. в град П., в пункта на КАП – ПП при РУ -
П. пред свидетеля Георгиев, в качеството му на инспектор пътен контрол пир КАТ
– ПП, се е явил подсъдимия Г. Н. за регистрация на лек автомобил марка „Ч.-Л.“, с рег.№ ***. При обработка на документите свидетеля Г. се усъмнил в истиността на представения му договор за покупко-продажба, поради което се свързал с кантората на нотариус К.С. и при проведения разговор с нотариуса установил, че такъв договор в кантората му за посоченото МПС не е сключван между лицата С. И.М., в качеството му на продавач и Г. М. Н., в качеството му на купувач. Ето защо свидетелят Г.спрял процедурата по обработка на документите и уведомил началника на РУ – П. за констатираното. Видно е също от показанията на свидетеля С.И.М., че същия е притежавал лек автомобил марка „Ч.-Л.“ с рег.№ ***, като в периода 2008 – 2010 година същия е продал въпросния автомобил
на лице от Г.П., на което не знае името, с предварителен договор между тях,
като не са ходили при нотариус, човека му дал парите на ръка, взел колата и от
тогава не са се чували, като автомобила останал непрехвърлен пред нотариус.
Свидетелят М. в разпита си сочи, че не познава подсъдимия Г. М. Н. от Г.
П. и че никога не го е виждал, както и че на този човек не е продавал въпросния
автомобил. От показанията на свидетелката С. /снела писмени обяснения от
подсъдимия и изготвил докладна записка по случая/ и от показанията на свидетеля Ж.В., се установява по безспорен начин, че подсъдимия е придобил лекия автомобил от свидетеля Ж.В., който има автоработилница в края на село
П., като му заплатил 1200 лева и получил от В.в големия и малкия талон
на автомобила, като същевременно свидетеля В. му обяснил, че собственика на автомобила е в С. и няма връзка с този човек, поради което автомобила не
може да бъде прехвърлен.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира, че
подсъдимия Н. от обективна и субективна страна е осъществи състава на две
отделни престъпления при условията на реална съвкупност, а именно
престъпленията по чл.316, пр.1 НК, във вр. с чл.309, ал.1, пр.1 НК и по чл.316,
пр.1 НК, във вр. с чл.308, ал.2 във вр. с ал.1, пр.1 от НК.
Документните престъпления защитават обществените отношения, свързани с
издаването и ползването на документи, преди всичко издадени от български
държавни органи и длъжностни лица. По изключение е предвидена наказателна
отговорност за престъпно създаване и ползване на частен документ – чл. 309, чл.
315, чл.317 и чл.319 от НК.
Обект на посегателство са документите, представляващи конкретни писмени
изявления на определи лица с правно значение. В настоящия случай предмет на
посегателство са два документа – единия е частен документ съставен от части
лица - договор за покупко-продажба на моторно превозно средство лек автомобил
марка „Ч.“ модел „Л.“ с рег. № ***, сключен между С.И.М. от Г. С. в качеството му на продавач и Г. М. Н. от Г. П., в качеството му на купувач, а другия е официален документ - нотариална заверка рег. № *** от 07.08.2018г., на която е придаден вид, че е положена от нотариус К.С. с район на действие РС Г. С., с рег. № *** на Нотариалната камара, положена върху същия договор. Договорът за покупко-продажба на МПС е частен документ, доколкото е издаден между две отделни лица – С.И.М. и подсъдимия Г. М. Н. за доказване, че е прехвърлена собствеността на процесния автомобил и в този смисъл несъмнено не представлява официален
документ по см. на чл. 93, т. 5 НК. Същият обаче е неистински по смисъла на чл.
93, т.6 от НК, тъй като му е придаден вид, че съставлява писмено изявление
С.И.М., (който в действителност не го издал), а не на лицето, което де факто го е съставило. Той е съставен от неизвестно лице и представлява материализиране на конкретно писмено изявление на лице, различно от това, обозначено като негов автор, доколкото е безспорно, че договор за покупоко-продажба на МПС между подсъдимия Н. и свидетеля С.И.М. на 07.08.2018г. не е бил сключван. Другият документ е нотариалната заверка на този частен документ – договора за покупко-продажба на МПС от 07.08.2018г., която се извършва от съответното длъжностно лице (в случай нотариуса), който удостоверява достоверността на дата или съдържанието на документа, или подписите на лицата и е съставил документа, в кръга на неговата служба. Ето защо е налице комплекс от документи на една и съща материална основа – частен документ съставен от частни лица и официален документ – нотариалната заверка съставена от съответното длъжностно лице в кръга на службата му. В случай обаче нотариална заверка, която е положена върху
процесния договор е неистинска, тъй като й е придаден вид, че е положена от
нотариус К.С. с район на действие РС Г. С., с рег. № *** на Нотариалната камара.
С чл.316 НК е прогласено, че престъпното съзнателно ползване на документи -
официални или частни, които са неистински, с преправено съдържание, или с
невярно такова, винаги представлява престъпление. Ползването на такива
документи е престъпно и тогава, когато за съставянето им не може да се търси
наказателна отговорност от използвалия ги. Така текстът на цитираната норма
затвърждава преди всичко идеята, че поначало криминализирането на съставянето на неистински документи, преправянето съдържанието на съставени документи, както и съставянето на документи с невярно съдържание, цели предотвратяване използването на такива документи. Тази идея следва от съдържанието на всички текстове, отнасящи се за документните престъпления като дори целта за ползване е достатъчна, когато деянието има за предмет официален документ, а е особено подчертана именно в чл.316 НК с предвидената отговорност за ползване на документ от гореизброените и тогава, когато ползващият
документа не може да носи наказателна отговорност за съставянето му.
Субективното отношение на подсъдимия към престъпния резултат и то по време на извършването и на двете престъпления сочи на виновност с пряк умисъл. Частния документ е бил съставен със съзнанието да бъде употребен. А той действително е бил употребен от дееца с представянето му пред длъжностното лице в РУ - П. за регистрация на лекия автомобил на негово име и да докаже съществуването на права и задължения в качеството му на собственик, за какъвто е искал да се представи. Съзнавал е че се ползва от неистински документ, че отразеното в документа не отговаря на действителните факти и обстоятелства, тъй като собственика на автомобила към инкриминираната дата и място е бил в чужбина и не е присъствал пред нотариуса при сключването на самия договор. Следователно е знаел, че същия не е подписан от посоченото в договора лице като продавач. Освен това е знаел, че покупко - продажба на автомобили се извършва в нотариална кантора, където подписите се полагат от лицата пред нотариуса. Образователния му ценз /завършено висше образование/ предполага тези познания.
В случая няма категорични доказателства по делото, че подсъдимия е съставил двата документа, но несъмнено същите ги е използвал пред служител на РУ - П. за регистрация на лекия автомобил на негово име и да докаже съществуването на права и задължения, в качеството му на собственик, за какъвто е искал да се представи и затова като ползувател ще носи наказателна отговорност, въпреки че „от него за самото съставяне“ не може да се търси такава. Връзката на чл.316 НК с чл. 309 НК и чл. 308 от НК е предпоставена от характеризирането на документа като частен, а нотариална заверка поставена върху него го характеризира в тази част като официален. И двете престъпления са довършени, доколкото престъпният им резултат се изразява в узнаването за документите от лицето (лицата), на които се представят – служител на РУ - П..
От деянието по чл.316, във връзка с чл.308 НК и чл. 309 НК са засегнати обществените отношения, свързани с реда за ползване на различни документи. Причина за извършване на престъпленията по чл.316 НК, във връзка с чл.308 НК и чл.309 НК е нежеланието на подсъдимия да спазва установения ред за издаване на документи и за тяхното ползване.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Н. и по двете обвинения, съдът съобрази обстоятелството, че делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие в производството пред първа инстанция, поради което съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК във връзка с чл.372 ал.4 от НПК съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл.58а от НК. В този смисъл безспорно към датата на извършване на деянието по чл.316, пр.1 НК вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 пр.1 НК законодателя предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 8/осем/ години, по чл.316 пр.1 НК вр. чл.309 ал.1 пр.1 НК - „Лишаване от свобода до 2/две/ години”, т.е. наказанието за двете престъпления, за които е обвинен подсъдимия няма предвиден долен минимум. В случаите по чл.373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието „Лишаване от свобода”, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. В същото време, съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК - В случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл.55, съдът прилага само чл.55, ако е по-благоприятен за дееца.
С оглед гореизложеното, настоящия съдебен състав прие, че спрямо подсъдимия са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства – чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни, младата му възраст, направеното от същия самопризнание пред съда, което съгласно ТР № 1/06.04.2009г. на ВКС се счита като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение на подсъдимия Н. и е спомогнало за своевременното разкриване на обективната истина по делото, искреното съжаление и критично отношение към извършеното. Съдът не отчете отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Прилагайки разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК за всяко едно от деянията, съдът замени предвиденото в разпоредбата на чл.316, във вр. с в чл.309, ал.1 пр.1 НК и чл. 316, пр.1 от НК във вр. чл.308, ал.2 във вр. с ал.1, пр.1 НК наказание „Лишаване от свобода” с наказание “Пробация”, изразяваща се в следните пробационни мерки, съответно:
- за престъплението по чл.316 пр.1 НК във връзка с чл.309 ал.1 пр.1 НК - На основание чл.42а, ал.2, т.1, във вр с ал.1 от НК във вр. с чл.42б, ал.1 НК - Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6/шест/ месеца изразяваща се в явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2/два/ пъти седмично; На основание чл.42а, ал.2, т.2, във вр. с ал.1 от НК - Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6/шест/ месеца.
- за престъплението по чл.316 пр.1 НК във връзка с чл.308 ал.2 във връзка с ал.1 пр.1 от НК - На основание чл.42а, ал.2, т.1, във вр с ал.1 от НК във вр. с чл.42б, ал.1 НК - Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 /шест/ месеца, изразяваща се в явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2/два/ пъти седмично; На основание чл.42а, ал.2, т.2, във вр. с ал.1 от НК - Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца .
Налице са предпоставките на чл.23,ал.1 НК за определяне на общо най-тежко наказание на подсъдимия между двете престъпления, поради което съдът му наложи наказание "ПРОБАЦИЯ" със следните пробационни мерки: На основание чл.42а, ал.2, т.1, във вр с ал.1 от НК във вр. с чл.42б, ал.1 НК - Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 /шест/ месеца, изразяваща се в явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2 /два/ пъти седмично; На основание чл.42а, ал.2, т.2, във вр. с ал.1 от НК - Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца. Съгласно разпоредбата на чл.42а, ал.4 НК това са задължителните пробационни мерки, които винаги се налагат при определяне на такова наказание.
Наложеното общо наказание според съда ще изиграе в достатъчна степен възпитателно и предупредително въздействие върху подсъдимия, т.е ще допринесе за в бъдеще същия да се въздържа от подобен род прояви.
При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимия следва да заплати по сметка на Районен съд – П. и направените по делото разноски в размер на 110.64/сто и десет лева и шестдесет и четири стотинки/ лева.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :