Решение № 8009

към дело: 20201230200583
Дата: 12/17/2021 г.
Съдия:Мая Банчева
Съдържание

Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на [община] Д. П. Б. – Кмет на [община], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул.“Ц.Б.“ № ***, против Наказателно постановление № ПО-02-51/26.08-2020 г. на Директора на Б. дирекция „З. район“–гр.Б., с което, за нарушение по чл.44, ал.1 от Закона за водите, на основание чл. 200, ал. 1, т. 2, пр.1 от Закона за водите, на [община] е наложена "имуществена санкция" в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.
Сочи се в жалбата, че атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Предвид изложеното се иска отмяна на атакувания акт.

В проведеното съдебно заседание, за жалбоподателя не се явява представител.

За административно-наказващия орган се явява юрисконсулт М., която моли НП да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

По делото са ангажирани писмени доказателства. Разпитани са свидетели.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, прие за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 14.01.2020 г., свидетелите М. Ч. и Н. Е. С.– инспектори в Дирекция "Контрол" при БД З. извършили проверка в присъствието и на А. П. А. като представител на [община], на водохващане, изградено на река С. с географски координати N 41 24' 04,0" и Е 023 06' 45,3", в землището на [населено място], [община] връзка с установяване на начина и мястото на водовземане за пълнене с вода на водоем „П.", изграден в землището на [населено място], общ. П.. На място свидетелите са установили, че на левия бряг на река С. на място с географски координати съответно: N 41 24' 04,0" и Е 023 06' 45,3" има изградено речно водохващане, посредством което се извършва водовземане с цел пълнене с вода на водоем „П.". От водохващането до водоем „П." има изграден открит канал - земен тип, в края на който е положена бетонова тръба. В момента на проверката на мястото с географски координати N 41 24' 09,6" и Е 023 07' 19,0", е установено, че през бетоновата тръба преминават водни количества, с които се извършва пълнене на водоем „П.".
За резултатите от проверката на място е бил съставен Констативен протокол № КД-01- 26/14.01.2020 г.
На 23.03.2020 г. в БД „З.“ – Б., свидетелят М. Г. Ч. съставил АУАН № КД-04-27, в който, след като изложил установените обстоятелства, ползването на водовземното съоръжение - водохващане, изградено на левия бряг на река С., на място с географски координати N 41 24' 04,0" и Е 023 06' 45,3", в землището на [населено място], общ. П. на 14.01.2020 г., за извършване на водовземане с цел пълнене с вода на водоем „П." чрез открит канал - земен тип, в края на който е положена бетонова тръба, от [община], без необходимото за това основание, а именно издадено по реда на Закона за водите разрешително за водовземане осъществява състав на административно нарушение по чл. 44, ал. 1 от Закона за водите и подлежи на санкция по реда на чл. 200, ал. 1, т. 2, пр.1 от Закона за водите.
АУАН бил съставен в отсъствие на представител на [община], впоследствие е връчен чрез изпратено нарочно писмо И..№ КД-04-15/2/ от 29.04.2020 г. до Кмета на [община].
На 26.08.2020 г. Директорът на БД З. издал обжалваното НП, в което възпроизвел идентична на изложената в АУАН фактическа обстановка и за нарушение на чл. 44, ал.1 от ЗВ и на основание чл.200, ал.1, т.2, пр.1 от Закона за водите наложил на [община] санкция в размер на 2000 лева.
НП е връчено на 02.09.2020 г., жалбата е постъпила по пощата на 03.09.2020 г. и е заведена с вх. № ПО-05-46/10.09.2020 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежно легитимирано лице и в предвидения в закона срок.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото в производството е да се установи по безспорен начин налице ли е деяние, същото представлява ли административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и ако да – извършено ли е от посоченото в акта лице – предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.

Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и всички изисквания на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление.
Едни от основните изисквания за законосъобразност на НП са установени с нормата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Съгласно посочения текст, наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. С идентично съдържание са и разпоредбите на т.3 и т.4 на чл. 42 от ЗАНН, в които са изброени задължителните реквизити, които следва да съдържа всеки акт за установяване на административно нарушение.
В настоящия казус, в съставения АУАН № КД-04-27/23.03.2020 г. и в издаденото въз основа на него НП № ПО-02-51/26.08.2020 г. изобщо липсва дата или поне период на извършеното нарушение. В АУАН има посочена дата на съставяне на акта – 23.03.2020 г. и дата на извършената проверка – 14.01.2020 г., като изобщо не е формулирано твърдение на актосъставителя относно датата на нарушението, нито относно датата на констатирането му. Това изискване категорично не е спазено от актосъставителя. Нещо повече – това съдържание на АУАН е възпроизведено изцяло и в обжалваното наказателно постановление, където отново е посочена единствено датата на извършване на проверката –14.01.2020 г. без да има посочена дата на извършване на нарушението. Както актосъставителят, така и АНО са посочили единствено кога е извършена проверката, но не са посочили конкретната дата, на която [община] е извършило административното нарушение, за което е санкционирано.
Непосочването на датата на извършване на нарушението в АУАН и НП води до неяснота относно точния момент на извършване на нарушението. Допуснатото нарушение се явява съществено и води като краен резултат до незаконосъобразност на процесното НП. Това е така, т.к. датата на извършване на нарушението е основен елемент от обективната страна на нарушението. Изискването за посочването на същата е императивно, а липсата или неточното й посочване в НП представлява съществено нарушение на административно наказателната процедура, достатъчно да обоснове отмяната на санкционния акт. Датата на извършване на нарушението не следва да се извлича от фактическата обстановка и чрез тълкуване волята на наказващия орган. Тя следва да бъде ясно и точно посочена от актосъставителя. Поради правната значимост на момента, до който, като краен срок може да бъде образувано производството за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя, датата на осъществяване на нарушението, респективно датата на установяването му, следва да се причислят към съществените реквизити на АУАН и НП.
От друга страна, липсата на дата, респ. период, през който се твърди да е извършено нарушението, засягат правото на защита на жалбоподателя, т.к. същият е поставен в невъзможност да разбере за какво точно нарушение е санкциониран, за кой период от време следва да организира защитата си. Този пропуск, препятстват също така възможността за адекватна преценка на множество срокове, касаещи административно наказателното производство.
Именно поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в хода на производството по установяване на административно нарушение и налагане на санкция е допуснато неотстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което води до отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, П. районен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ПО-02-51/26.08.2020 г. на Директора на Б. дирекция „З. район – [населено място], с което, за нарушение на чл.44, ал.1 от Закона за водите, на основание чл.200, ал.1, т.2, пр.1 от Закона за водите, на [община], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул.“Ц.Б.“ № ***, представлявана от Д. П. Б. е наложена "имуществена санкция" в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Б.


РАЙОНЕН СЪДИЯ: