Мотиви № 424

към дело: 20191230200161
Дата:
Съдия:Андроника Ризова
Съдържание

Й. С. Д., роден на ***г. в гр.П., с постоянен и настоящ адрес Г.,
ул.“Х. С.“ № 5, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със
средно образование, управител на „Лиз транс“ ЕООД Г., ЕГН – *, е предаден на
съд за извършено престъпление по чл. 316 вр. чл. 308 ал.2 вр. чл.308 ал. 1,
пр. 1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението,така както е формулирано в обвинителния акт.
В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник правят искане
производството да протече по реда на глава 27 – съкратено съдебно следствие.
Подсъдимият признава вината си, като потвърждава всички обстоятелства, изложени
в обвинителния акт. Заявява, че не желае да се провежда съдебно следствие, като
се разпитват свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата да се
ползват неговите самопризнания и събраните в досъдебното производство
доказателства.
Съдът като прецени направените самопризнания от подсъдимия, изявленията му, че
не желае да се разпитват свидетели, при постановяване на присъдата да се
ползват събраните в ДП доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Подсъдимият Й. С. Д. е на 30 години, има средно образование, управител е на
еднолично дружество с ограничена отговорност е и е криминално проявен. Не е
осъждан – реабилитиран е на основание чл.86 от НК за престъпление по чл.234 ал.
2 т.2 и т.3 във връзка с ал.1 пр.2 от НК и във връзка с чл.20 ал.2 от НК, за
което му е било наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл.66
от НК.
На 07.06.2017г на ГКПП – Златарево, община Петрич е установено, че в лек
автомобил марка „Фиат“ модел „Скудо“ с рег. № СА *** МР, собственост на
„И. строителство“ ЕООД гр. С., управляван от И.Н.
З. от гр. П. се държат акцизни стоки без бандерол на Министерство на
финансите на Република България, а именно тютюневи изделия - цигари марка
„Трокадеро слимс“ 1499 броя кутии по 20 къса всяка с цена 7,50 лева за кутия,
на стойност 11 242, 50 лева и цигари марка „Ева слимс“ 2000 броя кутии по 20
къса всяка, с цена 4,70 лева за кутия, на стойност 9400 лева, всичко на обща
стойност 20 642, 50 лева. По този повод на същата дата е започнало досъдебно
производство № 4/ 2017г по описа на Митница Югозападна, разследването по което
е било проведено от разследващ митнически инспектор В. В..
По делото са събрани доказателства и като обвиняемо лице първоначално е
привлечен към наказателна отговорност И.Н. З.за престъпление по
чл.234 ал.1 пр.2 от НК, а впоследствие и Т. Н. М. за престъпление
по чл.234 ал.1 пр.2 във връзка с чл.20 ал.3 и ал.4 от НК и Й. С. Д. за
престъпление по чл.234 ал.1 пр.2 във връзка с чл.20 ал.4 от НК.
Т. Н.М. и Й. С. Д. не се признали за виновни по повдигнатите
обвинения и не дали обяснения по досъдебното производство.
На 02.10.2017г по ДП № 4/ 2017г по описа на Митница Югозападна като свидетел е
разпитан управителя на собственика на автомобила – „И.строителство“ ЕООД гр. С. – Д. Т. С., който заявил, че през
2014 година дружеството продало лекия автомобил марка „Фиат“ модел „Скудо“ с
рег. № СА **** МР и представил договор за покупко-продажба на моторно превозно
средство от 21.02.2014г. Видно от този договор с рег. № 5386 от 21.02.2014г
автомобилът бил закупен от Й. С. Д..
Предвид обстоятелството, че подсъдимият Й. Д. не се признавал за виновен по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.234 ал.1 пр.2 от НК във връзка
с чл.20 ал.4 от НК и за да не бъде свързван с лекия автомобил, в който на
07.06.2017г на ГКПП – З. били държани голямо количество акцизни стоки
без български акцизен бандерол, решил да представи като доказателство по
воденото ДП договор, с който собствеността върху описания по-горе лек автомобил
да бъде прехвърлена на друго лице. Подсъдимият Д. бил наясно с начина, по който
се прехвърля собствеността на лек автомобил. Той знаел, че за целта трябва да
бъде изготвен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство, който
следва да бъде подписан от продавача /собственика на автомобила/ и купувача
пред нотариус и че върху този договор следва да бъде поставена нотариална
заверка от нотариуса. За изпълнение на набелязаната цел, бил изготвен договор
за покупко-продажба на моторно превозно средство от 21.02.2017г /т.е. месеци
преди инкриминираната дата 07.06.2017/, с който Й. С. Д. продава на И.С. Ц. от гр. Р. лек автомобил марка „Фиат“ модел „Скудо“ с рег. № СА **** МР. Върху изготвения договор била поставена нотариална заверка № 243
от 21.02.2017г, на която бил придаден вид, че е положена от нотариус М.В. с район на действие РС гр. С., с рег. № 209 на Нотариалната камара.
На 08.11.2017г Й. С. Д. се явил в Митническо бюро – К., община П.
заедно със защитника му пред разследващия митнически инспектор за извършване на
процесуално-следствени действия с негово участие. Й. Д. представил на В.
В. саморъчно заверено от него копие на договора за покупко-продажба на
моторно превозно средство от 21.02.2017г с поставената върху него нотариална
заверка № 243 от 21.02.2017г, на която бил придаден вид, че е положена от
нотариус М. В. с район на действие РС гр. С., с рег. № 209 на
Нотариалната камара, макар ясно да съзнавал, че тази заверка не е положена от
посочения нотариус, тъй като двамата с купувача не са полагали подпис пред
нотариус М. В..
Разследващият митнически инспектор изискал информация от Нотариалната камара на Р България относно нотариус М. С. В.и установил, че считано от
16.07.2012г нотариус В. е променил района си на действие от район на
действие РС гр. С. на район на действие РС гр. С. и е заличен от
регистъра на нотариалната камара на основание чл.35 ал.1 т.1 от ЗННД, считано
от 22.08.2012 година.
Поради констатираното, с постановление на РП гр. П. от 02.04.2018г ДП № 4/
2017г по описа на Митница Югозападна било разделено, като били отделени в
отделно дело материалите, касаещи извършеното от Й. Д. документно престъпление.
В хода на досъдебното производство била назначена съдебно-почеркова експертиза,
от заключението по която /протокол № 70 от 10.07.2018 г/ е видно, че:
- ръкописният текст „Вярно с оригинала, 08.11.2017г“ в договор за покупко-
продажба на моторно превозно средство от 21.02.2017г е изписан от Й. С. Д.;
- ръкописният текст, изписан под „Продавач“ в договор за покупко-продажба на
моторно превозно средство от 21.02.2017г вероятно е изписан от Й. С. Д.;
- ръкописният текст, изписан под „Купувач“ в договор за покупко-продажба на
моторно превозно средство от 21.02.2017г вероятно е изписан от И.С.Ц.;
- за подписа, положен срещу „Продавач” в договора за покупко-продажба на МПС от
21.02.2017г вещото лице не може да прецени дали е идентичен със сравнителните
образци от подписа на Й. С. Д.;
- подписът, положен срещу „Купувач” в договора за покупко-продажба на МПС от
21.02.2017г е идентичен със сравнителните образци от подписи на И.С.Ц..
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанието на подсъдимия и
събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени
на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.
Съдът кредитира и прочетеното по реда на НПК заключение на вещото лице,
изготвило съдебно-техническа експертиза, тъй като няма основания да се съмнява
в компетентността и безпристрастността му.
От анализа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност се установява, че с деянието си подсъдимият Й. С. Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл.316
пр.1 от НК във връзка с чл.308 ал.2 във връзка с ал.1 пр.1 от НК.
Касае се до съзнателно ползване пред разследващ митнически инспектор Петрич от
неистински официален документ – нотариална заверка рег. № 243 от 21.022017г, на
която е придаден вид, че е положена от нотариус М. В. с район на
действие РС гр. С. с рег. № 209 на нотариалната камара, когато от него за
самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
От обективна страна изпълнителното деяние се е изразило в това, че на
08.11.2017г в митническо бюро – К., община П., пред В. Н.В. – служител на Митница Югозападна гр. Б., в качеството му на обвиняемо лице по ДП № 4/ 2017г по описа на Митница Югозападна гр. Б.съзнателно се е ползвал от неистински официален документ - нотариална заверка рег. № 243 от 21.02.2017г, на която е придаден вид, че е положена от нотариус М. В. с рег. № 209 на нотариалната камара с район на действие РС гр. С., положена върху договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 21.02.2017г относно лек автомобил марка „Фиат“ модел „Скудо“ с рег. № СА *** МР със страни „Продавач“ Й. С. Д. и „Купувач“ И. С. Ц. от гр.
Р., когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, с целени, желани и
настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият Й. Д. е пълнолетно и вменяемо
лице, съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Причина за извършване на престъплението е нежеланието на подсъдимия да спазва
законоустановения в страната ред за прехвърляне на собственост върху моторни
превозни средства.
При определяне на наказанието на Д. и базирайки се на двата основни принципа
– законност и индивидуализация на наказанието,съдът съобрази следното:
Обществената опасност на деянието е от средна степен – липсват причинени
вредни последици, но такива не се изискват и от самия състав на престъплението.
Същевременно деянието е извършено в хода на провеждане на разследване по друго
наказателно производство, което завишава обществената му опасност.
Обществената опасност на извършителя е от ниска степен. Неосъждан
/реабилитиран/. Баща е на едно дете, упражнява трудова дейност.
С оглед гореизложеното съдът намира, че е налице превес на смекчаващите вината
обстоятелства, без обаче същите да са многобройни.
Съгласно разпоредбите на чл.373 ал.2 от НПК съдът следва да постанови присъдата
си при условията на чл.58 а, ал. 1 вр. с чл.54 от НК – да определи наказание
„Лишаване от свобода“, което да намали с една трета.
При така изложените съображения,съдът намира,че на основание чл.316 вр. с чл.
308, ал.2 вр. с чл.308 ал.1, пр. 1 вр. с чл.58А ал.1 вр. с чл.54 от НК, на
подсъдимия следва да бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
9 месеца, което да бъде намалено с една трета и да му се наложи наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца.
При решаване на въпроса дали да бъде изтърпяно наказанието „Лишаване от
свобода” за срок от шест месеца съдът, преценявайки процесуалното поведение на
Й. Д. в хода на процеса – съдейства за разкриване на обективната истина по
делото, чистото съдебно минало, полагането на грижи за семейството му счита, че
за целите на наказанието и по-конкретно за поправянето на осъдения не е
необходимо той да изтърпи ефективно наложеното наказание. Налице са и условията
за това – наложеното наказание лишаване от свобода е за срок от 6 (шест)
месеца, към датата на извършване на деянието (както и към настоящия момент)
подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер на наказание
„Лишаване от свобода”. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 НК съдът отложи за
срок от 3 (три) години, от влизане на присъдата в сила, изтърпяването на
наказанието.
Подсъдимият Й. С. Д., следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата
сумата от 76.65 лева разноски за изготвеното от вещото лице заключение по
назначената в досъдебното производство съдебно-техническа експертиза.
Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: