Решение № 8376

към дело: 20201230200160
Дата: 09/29/2020 г.
Съдия:Андроника Ризова
Съдържание

Жалбоподателят П. В. К. с ЕГН * и адрес: гр. П., У. „М." № *, чрез адв. К. И. Б. от РАК, е обжалвал наказателно постановление №1/27.02.2020 г., постановено от Иван Атанасов Кунев - директор на О. - Б. К. А. „П. И.", МРРБ с
молба същото да бъде отменено като неправилно, необсновано и незаконосъобразно – същото е постановено при съществени нарушения на процесуални правила - АУАН е съставен извън тримесечния срок, отразеното в него не отговаря на действителността – обектът е в процес на строителство – не е издаден Акт 16 и не се извършва експлоатация.
Представителят на ответника оспорва жалбата като твърди, че същата е
неоснователна – жалбоподателят не е разполагал с разрешение за експлоатация на търговски обект, издадено на основание чл. 26 от ЗП.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 16.10.2019 г. служители при О.-Б. са извършили контролна проверка, при която
констатирали търговски крайпътен обект (ТКО) автосервиз и кафе в обхвата на
пътя III 198 при км 71+065 ляво, които приели, че са собственост на
жалбоподателя П. К.. Същият присъствал по време на проверката и съответно бил вписан в съставения констативен протокол № 8 от 16.10.2019 г. За изграждането на обекта се установило, че липсва издадено разрешение за специално ползване на пътищата. За извършената проверка бил съставен констативен протокол № 8 от 16.10.2019 г. С Констативния протокол № 8/16.10.2019 г., служителите от О. - Б. са констатирали нерегламентирано извършване на търговска дейност и са предоставили на П. К. срок от 1 месец, за да предприеме действия по издаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация. В представения срок П. К. не е предприел предписаните действия като е последвала кореспонденция между него и О. - Б.. К. преписката е приложена скица № 15-360124 от 08.10.2014 г. – л.11 от делото, като не се спори, че скицата е относно имота, в която се намира обекта – видно е, че територията е урбанизирана, а мястото е предназначено за ремонт и поддържане на транспортни средства. На 15.06.2015 г. на П. В. К. е издадено от О. Б. разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на търговски крайпътни обекти и пътни връзки К. тях. На 24.06.2015 г. е издадено разрешение за строеж „Автосервиз и офиси /авторемонтна работилница, снек-бар, навес/, изгребна яма и противопожарен резервоар“. За съществуването на обекта данни има и в представения по делото нотариален акт за прехвърляне безвъзмездно право на строеж, от който е видно, че П. В. К. и съпругата му на 25.04.2016 г. са
прехвърлили на „ПЕПИ-72“ ЕООД правото на строеж на обект „Автосервиз и офиси /авторемонтна раотилница, снек-бар, навес/“. Т.е. обектът е собственост на
„ПЕПИ-72“ ЕООД, което е различно от физическото лице П. К..
На 04.02.2020 година М. М. – главен експерт при ответника, е съставил АУАН № 1
на П. В. К., за това, че 16.10.2019 часа е констатирано на път III-198 км.
71+065 ляво, посока Гоце Делчев – Петрич – граница Македония, че посоченото
физическо лице извършва експлоатация на търговски крайпътен обект – търговски обект „Автосервиз, офиси и кафе“, без разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя. Посочено е, че е нарушен чл. 26, ал.2, т.2, б. ”б” от ЗП.

АУАН е подписан от нарушителя без възражения. В срока по ЗАНН жалбоподателят е подал писмено възражение, в което е изложил съображения, че достъпът до имота се осъществява по общински селскостопански път, както и че обектът не се експлоатира, като въпреки отразеното неправилно е санкциониран по чл.26, ал.2, т. 2, б.”б” от ЗП – който забранява експлоатацията на търговски крайпътни обекти без разрешение. Въз основа на акта, на 27.02.2020 година е издадено наказателно постановление № 1, в което нарушението е описано по идентичен начин и е посочено, че с деянието е нарушен чл. 26, ал.2, т.2, б.”б” от ЗП, като на основание чл. 53, ал.1 от ЗАНН на физическото лице е наложена глоба в размер на 1000 лева.
От показанията на актосъставителя М. и свид. по акта Д. и Т. е видно, че е
извършена проверка за разрешение за експлоатация и за П. връзка на обект -
крайпътен обект и не е представено разрешение за експлоатация, издадено от
администрацията, управляваща пътя, като се касае за крайпътен обект кафе и
автомивка, достъпът до които е бил от път, част от републиканската П. мрежа и е
функционирал К. момента на проверката. Влизали и излизали коли, имало пиещи
кафе. Жалбоподателят е бил на мястото на проверката.
От представената от О. - Б. и приета по делото като доказателство карта от А.
по геодезия, картография и кадастър се установява, че търговският обект е на
разстояние от 29, 4 м, т. е. попада обслужващата зона на пътя, която е 50 м.
Безспорно разположението на обектите е в обслужващата зона на път III-198 на
км. 71+065 в ляво.
Със Заповед № РД-11-1148 / 17.09.2019 г. на председателя на Управителния съвет
на АПИ е определено наказателните постановления да се издават от ИВАН КУНЕВ – Директор на О. – гр. Б.. Със заповед №РД-11-1140 от 17.09.2019 година
Председателя на УС на А. „П. И.”е определил служителите, които следва да
съставят АУАН – в т.3 е посочен М. М..
Жалбата е подадена в срок от лице с правен интерес от обжалване на НП. Видно от представената разписка НП е връчено на 02.03.2020 г., съответно жалбата е
подадена чрез куриер на 09.03.2020 г., видно от товарителницата, т.е. в
законоустановения 7-дневен срок.
Съдът счита, че ж а л б а т а е ОСНОВАТЕЛНА, поради което наказателно
постановление № 1 от 27.02.2020 година на Директора на О. Б., с което на
основание чл. 53, ал.1 от Закона за пътищата, за нарушение на чл.26, ал.2, т.
2,б.”б” от Закона за пътищата, е наложена глоба в размер на 1000 лева, на П.
В. К., следва да бъде ОТМЕНЕНО, тъй като е издадено при съществени нарушения на процесуални правила и е неправилно:
Съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН не се образува административно наказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението. Доколкото според настоящия състав
атакуваното НП не касае нарушение, попадащо в изключенията, за които са
предвидени по-дълги срокове, разглеждайки разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, съгласно която не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, по-дългият едногодишен срок се прилага само в случаите, когато извършителят е неизвестен, а когато извършителят е известен, органите, осъществяващи функции по установяване на административни нарушения, следва да отчитат само по-краткия тримесечен срок. Следователно винаги, когато нарушителят е известен, срокът за образуване на административно наказателно производство е тримесечен, а едногодишният за образуване на административно наказателното производство по чл.34, ал.1 от ЗАНН, се прилага в случаите, когато при откриване на нарушението нарушителят не е известен. Нарушението по експлоатиране на ТКО и ПВ К. него е било известно на органите, осъществяващи функции по установяване на административни нарушения К. 16.10.2019 г., което е видно най-малко от констативния протокол и впоследствие представената покана с изх. № 94-00-824 от 20.11.2019 г. на Директора на О.-Б. К. АПИ – л. 21 от делото. От съдържанието на поканата, което се отнася за липсата на разрешение за специално ползване на пътя Ч. експлоатацията на обекта, предмет на настоящото НП, става ясно, че нарушението, касаещо експлоатация без разрешение за специално ползване на пътя, вече е било довършено. Следвало е в едномесечен срок от поканата жалбоподателят да се яви в сградата на О. Б. за съставяне на акт. Поканата е получена на 22.11.2019 г. и въпреки това актът не е съставен до 22.12.2019 г., а едва на 04.02.2020 г. Още нещо, съдът приема, че нарушителят е бил известен още на 16.10.2019 г., когато е съставен констативния протокол, т.е. крайният срок за съставяне на АУАН е бил 16.01.2020 г. Още една индиция за момента на узнаване на нарушителя и нарушението е и писмо изх. – 94-00-803/15.11.2019 г., в което се сочи, в отговор на предходно възражение, че при проверката е установено, че пътната връзка К. имота се осъществява от III-198 „Гоце Делчев – Петрич - Златарево“.
В настоящия казус е следвало АУАН да бъде съставен в предвидения в ЗАНН
ТРИМЕСЕЧЕН СРОК, считано от откриване на нарушителя, тоест - от 16.10.2019 г. - датата, на която е извършена проверката, в хода на която са установени факти,
водещи до извода за извършено нарушение и на която е издаден Констативния
протокол.
АУАН, с който е поставено началото на административно-наказателното
производство, е бил издаден на 04.02.2020 г., тоест - след изтичаме на
тримесечния срок от откриване на нарушителя.
По същество, съдът намира, че АНО не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че именно жалбоподателят експлоатира процесния крайпътен обект.
Според показанията на свидетелите жалбоподателят К. е лицето, на чието име е
издадено разрешението за изграждане. По делото в хода на доказване от АНО не
бяха представени доказателства на първо място , че жалбоподателят К. е
собственик на обекта. Всъщност от представения нотариален акт е видно, че
правото на строеж върху процесния обект е прехвърлено на ЮЛ – „ПЕПИ-72“ ЕООД и именно то най-вероятно експлоатира крайпътния обект. Въпреки това е недопустимо на базата на предположения да бъде ангажирана административно-наказателна отговорност. Не са представени от АНО каквито и да е доказателства кой експлоатира обекта. След като е имало посетители, то снабдяване на преписката най-малкото с касов бон би довело до изясняване на обстоятелството кой всъщност експлоатира обекта. Независимо от това, че П. К. е управител и едноличен собственик на капитала, ЕООД представлява отделен и самостоятелен обект и в случай, че авторството бе правилно определено, то дружеството щеше да понесе имуществена санкция, а не глоба.
С оглед изхода от спора и настъпилата законодателна промяна - добавената нова
ал. 3 на чл. 63 от ЗАНН /ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г./, според която в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. В тази връзка, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Жалбоподателят е доказал заплащане на 300 лева за адвокатски хонорар, за което прилага договор за правна защита и съдействие, в който е посочено плащането в брой на сумата от 300 лева. На жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева-сума, представляваща минимално предвидения размер за процесуално представителство, определен на основание правилата, регламентирани в чл.18, ал.4 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №1/27.02.2020 г., постановено от Иван Атанасов Кунев - директор на О. - Б. К. А. „П. И.", МРРБ, с което на П. В. К. с ЕГН * и адрес: гр. П., ул. „М." №*, за нарушение на чл.26, ал.2, т.2, б.”б” от
Закона за пътищата, на основание чл.53, ал.1, вр. с чл.26, ал.2, т.2, б. „б“ от
Закона за пътищата е наложена глоба в размер на 1 000 лева.
ОСЪЖДА А. „П. И.", МРРБ да заплати на П. В. К. с ЕГН * сумата от 300 /триста/
лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Б. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.


РАЙОНЕН СЪДИЯ: