Решение № 8383

към дело: 20191230200004
Дата: 10/06/2020 г.
Съдия:Румяна Митева
Съдържание

Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН, във вр. с чл.414, ал.3 КТ.
Образувано е по жалба на „К.“ , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : С., ул. “М.“ №*., представлявано от В. Р.К. срещу Наказателно постановление (НП) № *** от 26.11.2018г. на Директора на Д. „И. по Т. - Б..
В жалбата се изразява становище за неправилност на издаденото наказателно
постановление, тъй като административнонаказващият орган не е събрал
доказателства, обосноваващи извода, че именно „К.“ , с. П. е работодателят на лицето Е. В. В. с ЕГН *, като не е установено кой е определил работното му място, изпълнението на определена дейност, работното му време, кой е извършил организацията на работата, контрола на работата, кой е собственик на
средствата и материалите, кой е определил възнаграждението в сочения размер,
кой е осигурил работната площадка. Правят се и други възражения по отношение на процедурата, относно обстоятелството, че управителят е възразил по отношение на съставения му АУАН, че призовката не е връчена на управителя, а на служител на дружеството. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. При условията на евентуалност се иска наказателното постановление да бъде изменено, като бъде намален размера на наложената имуществена санкция до минимално предвидения в закона размер.
Дружеството - жалбоподател се представлява от адв. П., която поддържа жалбата, сочи доказателства и иска отмяна на наказателното постановление. Представя писмена защита, в която доразвива съображенията изложени в жалбата. Обсъжда събрания доказателствен материал като сочи, че “К.“ се занимава с дърводобив и дървообработване, но добива дърва, които влизат като огромни стъбла и тяхната обработка става с гатер машини и огромни банциг машини, а не с резачки и балтии, съответно трупите се обработват във вид на заготовки за фирми за мебелното производство, профилирани дървени дъски, а отпадъкът като капаци и дърва за огрев се изнасят с превозен билет и се доставят по местоназначението. Сочи, че единственият материал зимен дъб, който е влязъл в двора на фирмата е този над 20м3 и е от 25.10.2018г., който е излязъл на 26.10.2018г., поради което прави извода, че става въпрос за дървата, обработвани от проверяваната група лица, които са били ангажирани от лицето К. Ш.. Ето защо счита, че липсват доказателства установяващи факта, че дружеството-жалбоподател е работодател на лицето Е. В. В..
За ответника по жалбата – Д. „И. по Т. - Б. се явява юрисконсулт П.
Оспорва жалбата. Иска НП да бъде потвърдено. Представя писмени бележки, в които сочи, че правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на работодателя по посочения текст, като прави подробен анализ на събраните по делото доказателства.

По делото са събрани писмени доказателства. Разпитани са свидетелите Т. К., А.
А., Б. И., Д. Д. и Е. В..
Въз основа на събраните доказателства и след тяхната преценка, съдът установи от фактическа страна следното :
На 26.10.2018г., около 13:12ч. била извършена проверка относно спазване
разпоредбите на трудовото законодателство на обект - „дърводелски цех, находящ се в С., О., ул. “М.“ № *., който обект се експлоатирал от дружеството-
жалбоподател - „К.“ .
При тази проверка свидетелите Т. К.,Б. И. и А. А. установили в двора на
оградения обект, в близост до портала на обекта няколко лица от ромски произход - 4-5 лица, които цепели дърва и товарили същите на ТИР. Между тях било и лицето Е. В. В. с ЕГН *. На всички лица били предоставени за попълване
декларации. На свидетеля В. декларацията била попълнена от свидетеля Д. Д., тъй като В. заявил пред проверяващите лица, че е неграмотен. В. диктувал на Д.,
който посочил в декларацията, че В. извършва трудова дейност за жалбоподателя - „К.“ като негов работодател, в изпълнение на определена длъжност „общ работник“, с определено работно време от 09:00ч. до 15:30ч. и с уговорено трудово възнаграждение в размер на 30 лева на ден. В т.4 и т.5 от същата декларация било отразено, че В. не е сключвал трудов договор с „К.“ и не са му предоставени екземпляри от трудов договор и заверено уведомление.
След приключване проверката по работни места дружеството е призовано по реда на чл.45 от АПК за извършване на проверка по документи в Д. "И. на Т., Б. с
Призовка от 26.10.2018г. При проверката по документи в Д. „И. по Т., Б. се е
явил законният представител на дружеството - Владимир Раденков Кръжанов, който не е представил трудов договор, нито са направени възражения в смисъл,че такъв съществува. При извършена служебна справка в регистъра на трудовите договори на ТД на НАП от Информационната система на ИА "ГИТ" е установено, че „К." - с. П. не е изпращал уведомление по чл.62, ал.З от КТ за регистриране на
трудов договор сключен с лицето Е. В. за полагания от него труд на 26.10.2018г.
В този смисъл е установено, че на 26.10.2018г. лицето Е. В. В. полагал труд на
работна площадка, осигурена от „К." - с. П. в определено от търговеца
работно време, съобразно създадена от него организация на работа, под негов
контрол, с негови средства и материали, като риска от извършваната работа е за
търговеца. Поради това е преценено от проверяващите, че са налице условия за
съществуване на трудово правоотношение и е следвало за предоставяната от Е. В. работна сила с него да бъде сключен трудов договор в писмена форма, по силата на който горепосочените страни да уредят правоотношенията между тях като трудови. В тази връзка за предоставяната от В. работна сила в нарушение на
разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ е обявено трудово правоотношение между
„К.“ и Е. В. с Постановление изх. № 18095441/07.11.2018г. Същевременно е дадено предписание от същата дата на „К.“ да предложи на работника Е. В. В. сключване на трудов договор със срок за изпълнение до 09.11.2018г.
С оглед на констатираното нарушение от свидетелката Т. К., в качеството й на
главен инспектор в присъствието на свидетелите Б. И. и А. А., съставила акт за
установяване на административно нарушение № 01-001040 от 07.11.2018г. срещу
дружеството – жалбоподател „К." - с. П. за това, че в качеството му
на работодател по смисъла на .1, т.1 от ДР към Кодекса на Т. не е сключил
писмен трудов договор с Е. В. В., за предоставяната от него работна
сила на 26.10.2018г. в експлоатирания от търговеца обект - Дърводелски цех,
находящ се в с. П, о.П, ул. “М.“ № *., като квалификация на деянието била
посочена разпоредбата на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на Т..
Актът бил подписан лично от управителя на дружеството, без възражения, като
препис от същия му бил връчен срещу разписка на същата дата.
Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното НП № *** от
26.11.2018г., в което е възпроизведена същата фактическа обстановка, като е
прието и от АНО извършване на същото нарушение чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2
КТ, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на „К.“ по реда на чл.414, ал.3 КТ с наложена имуществена санкция в размер на
2 000 /две хиляди/ лева. Наказателното постановление е връчено лично на
управителя на дружеството на 12.12.2018г., а жалба е депозирана в Районен съд -
Петрич на 19.12.2018г.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по
делото актосъставител - Т. К. и свидетелите по установяване на нарушението и
съставянето на акта – Б. И. и А. А., които поддържат изцяло отразените в него
констатации. Показанията на допуснатите от съда в хода на съдебното следствие свидетели Д. Д. и Е. В. също допринасят за изясняване на установената от съда фактическа обстановка.
При постановяване на решението си съдът взе предвид и приложените по
административно-наказателната преписка писмени доказателства и представени
такива в хода на съдебното следствие, подробно описан в протоколите от
проведените съдебни заседания.
Изложената фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени по-горе, както и от показанията на
разпитаните в хода на съдебното производство свидетели. Съдът кредитира
показанията на свидетелите относно обстоятелствата, свързани с извършване на
процесната проверка, констатациите, до които са достигнали контролните органи
при извършването на тази проверка и обстоятелствата, свързани с процедурата по съставяне на АУАН. Показанията на всички свидетели са еднопосочни и
съответстват на останалия събран доказателствен материал, вътрешно
безпротиворечиви и логически последователни, поради което съдът ги възприема при обосноваване на фактическите си изводи по делото.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е
подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, а по същество е
основателна по съображения различни от изложените в същата :
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Директора на "И. по Т., Б., съгласно приложената по делото Заповед на Изпълнителния директор на И. А. „. И. по Т., Г. София.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал, настоящия съдебен състав намира, че в случая при съставяне на АУАН и издаване на процесното НП, административнонаказващият орган неправилно е посочил като нарушена от
дружеството - жалбоподателя законовата разпоредба на чл. 62, ал.1 от КТ.
Посочената от наказващия орган правна норма има декларативен характер и не
съдържа законово задължение, чието неизпълнение да осъществява състав на
административно нарушение. Безспорно адресат на задължението за сключване на трудов договор е работодателя, който следва да обективира възникналото трудово правоотношение в писмена форма съгласно изискванията на чл. 62, ал. 1 КТ. Липсата на сключен писмен договор е противоправно деяние и представлява
нарушение на разпоредбите на КТ, но е несъставомерно по посочената разпоредба вр. с чл. 1, ал. 2 КТ. От така определената норма, не може да се изведе конкретното правило за поведение – действие или бездействие, чието извършване, респ. неизвършване е нарушение по смисъла на чл. 414, ал. 3 КТ. Налице е несъответствието между фактическото описание и правно дължимото поведение, което води до опорочаване на санкционния акт, поради което същия следва да бъде отменен.
Допуснатите нарушения при съставяне на акта и наказателното постановление в
своята съвкупност водят до нарушаване правото на защита на санкционираното лице и влекат процесуалната му незаконосъобразност. Безспорно, неправилната правна квалификация представлява съществено процесуално нарушение на нормативните изисквания, регламентирани в чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като засяга правото на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да разбере, кои точно законови разпоредби е нарушило, а оттам нарушава и правото му на защита. Нарушаването на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН от страна на административнонаказващият орган не може да бъде санирано в по-късен етап от административнонаказателното производство. Констатираното нарушение опорочава производството по налагане на административно наказание и
води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Макар и по изложените по-горе съображения да налагат отмяната на наказателно
постановление, без съдът да се произнася по същество, за пълнота на мотивите
следва да се посочи, че факта на полагането на труд от свидетеля Е. В. на
посочената в АУАН и в НП дата, място и час, на длъжност "общ работник", в
стопанисвания от дружеството - жалбоподател обект е безспорно установен, като
фактически действия на работника по престиране на работна сила, без да е имал
сключен в писмена форма трудов договор, поради което поддържаните възражения за обратното от процесуалния представител на дружеството – жалбоподател са неоснователни.
Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление (НП) № *** от 26.11.2018г на Директора
на Д. „И. по Т.-Б.,с което на „К.“ , ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление : с. П, ул. “М“ № *., представлявано от В.Р.К. за нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 КТ, на основание чл.414, ал.3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване по касационен ред по реда на АПК, пред
Административен съд - Б., в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.


РАЙОНЕН СЪДИЯ :