Решение № 441

към дело: 20151230200292
Дата: 05/20/2015 г.
Съдия:Андроника Ризова
Съдържание

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № К-0028509 от 16.02.2015 год. на Гл. Директор на Главна дирекция „Контрол на пазара" при К., с което на [фирма] ЕИК[ЕИК], е наложена имуществена санкция в размер на 600,00 лева за нарушение по чл.127 ал.2 от З. на основание чл.222 от З..
Жалбоподателят, в депозираната от него жалба и в с.з. чрез адв.К. изразява становище за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено изцяло.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което е изпратена административно-наказателната преписка дава становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, и след като съобрази исканията на страните, намира и приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от правоимащо лице и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
При извършена проверка в изпълнение на план-програма на К., на 22.10.2014 год. в заведение за хранене и развлечение, находящо се в [населено място], пл. „М.” № *, стопанисвано от жалбоподателя, св. Н. Р. и М. Д. изискали книга - регистър за предявените рекламации, каквато не им била представена. От което същите възприели, че в обекта липсва дневник – регистър на предявените рекламации и такъв не се поддържа от търговеца. Обектът работел по време на извършване на проверката, на място имало касов апарат на [фирма], който бил в изправност. За констатираното нарушение бил съставен на място констативен протокол, в който били отразени констатациите на проверяващите.
Съставен е АУАН, за което бил поканен управителят да се яви, като е констатирано адм.нарушение по чл.127 ал.2 от З.. Явило се упълномощено лице, което подписало акта като посочило, че допълнително ще бъдат представени възражения. В законоустановения 3-дневен срок били представени писмени такива.Въз основа на акта, приемайки мълчаливо възраженията за неоснователни, е издадено обжалваното НП.
Описаните факти, относими към нарушението, както в съставения протокол от 22/10/14 г. така и в АУАН поставящ началото на производството и в НП са достатъчно индивидуализирани. Спазени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Съдът намира, че доказателствата по делото – показанията на свид. Н. Р. и М. Д., поддържащи констатациите по акта, и приложените писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, водят към извода, че описаното нарушение по чл.127 ал.2 от З. е осъществено от санкционираното лице към датата на проверката – 22/10/2014 г., а именно това са АУАН, констативен протокол, пълномощно, покана, упълномощителни заповеди, обратна разписка. Не са ангажирани доказателства в противната насока. При това положение съдът счита, че съставът на посоченото по-горе административно нарушение е осъществен от санкционираното лице и респективно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Съдът намира, че нарушението относно липсата на регистър на предявените рекламации на търговеца е извършено за първи път и санкцията е определена при спазване изискванията на чл.27 от ЗАНН в близък до минималния размер, като е съобразено като отегчаващо обстоятелство констатирането и на друго нарушение, отразено в съставения констативен протокол.
Съгласно разпоредбата на чл.122 от З., потребителят има право на рекламация за всяко несъответствие на стоката с договореното, като съгласно чл.127, ал.2 и ал.3 от с.з, подадената рекламация задължително се вписва в нарочен регистър на предявените рекламации, който следва да бъде воден от всеки търговец.
Предвид обстоятелството, че нарушението е формално, то при наличието на определената предпоставка - липса на регистър за предявени рекламации по време на извършване на проверката от контролните органи, то вече е осъществено. Ирелевантно за съставомерността на деянието е последващо представяне на регистъра с оглед констатация, че такъв по принцип съществува, но поради едни или други причини не е представен. Същото би могло да обоснове евентуално приложение на чл. 28 ЗАНН, но в настоящото производство до приключване на съдебното следствие пред въззивната инстанция не бе представено доказателство, че все пак такъв регистър е бил наличен, макар и при седалището на търговеца. Такова обстоятелство не се и твърди от жалбоподателя.
Действително в разпоредбата на чл.127, ал.2 от З. е посочено, че лицата следва да поддържат такъв регистър, като не посочено изрично къде следва да се съхранява той, но местонахождението на регистъра се извежда безспорно от вменените на лицата задължения във връзка с предявена рекламация, предвидени в другите алинеи на чл.127 от З. – да приемат рекламации през цялото работно време в търговския обект, при предявяване на рекламация задължително да я опишат в регистъра. Съхраняването на регистъра за рекламации в търговския обект и обективната възможност за достъп до него се извежда и от основната цел на З. – да се осигури защита на правата на потребителите, за които, при евентуално закупуване на стока, неотговаряща на стандарта, или при предоставяне на определена услуга, трябва да е обезпечена възможност да направят рекламация. Именно с оглед на посочената цел е предвидено и задължението към момента на предявяването, рекламацията да бъде описана в нарочния за това регистър, като отсъствието на такъв или липсата на достъп до него по една или друга причина, безспорно възпрепятства потребителя да упражни правата си, респ. търговецът да приеме същата и да я отрази документално. В този смисъл, приемането и отразяването на евентуална рекламация може да бъде осъществено само ако потребителя има постоянен и непосредствен достъп до регистъра на предявените рекламации. Ето защо законът изисква с чл.127, ал.2 от З. Р. да се намира в стопанисвания обект, за да изпълни целта, за която е предназначен. В този смисъл са Р-е по КНАХ 1861/2012 г. по описа на АС – Б., Р-е по КНАХ 123/2013 г. по описа на АС – С. и др.
Съгласно чл.83 ал.1 от ЗАНН в предвидените от съответния закон случаи на ЮЛ и ЕТ може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност. В случая е налице отклонение от принципа, уреден в чл. 24 ЗАНН, като е уредена една успоредна отговорност за ЮЛ и ЕТ, която е обективна и безвиновна и за да бъде ангажирана, е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата, каквото е липсата и неводенето на регистър за рекламациите. В чл. 222 З. е предвидено, че за неизпълнение на разпоредбите на чл. 123, ал. 2 и чл. 127 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв. Отговорността на ЕТ е безвиновна (обективна), поради което и възражението на защитата за непосочване формата на вина, респективно недоказването й е неоснователно.
Водим от горното и на осн. чл. 63 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :


ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-0028509 от 16.02.2015 год. на Гл. Директор на Главна дирекция „Контрол на пазара" при К., с което на [фирма] ЕИК[ЕИК], е наложена имуществена санкция в размер на 600,00 лева за нарушение по чл.127 ал.2 от З. на основание чл.222 от З..
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Б. по Глава Х. от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:


File Attachment Icon
A56D44B89E5F0723C2257E5E003A4BE3.rtf