Мотиви № 638

към дело: 20151230200766
Дата:
Съдия:Румяна Митева
Съдържание


Производството по делото е образувано по внесен от РП- П. обвинителен акт, с който против Н.А.А. /N.A.A./, [дата на раждане] в И., иракчанин, иракски гражданин, неженен, с основно образование, неосъждан, безработен, е повдигнато обвинение по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 02.06.2015 г. в района на [населено място], [община], в района на 21-ви граничен репер е влязъл през границата на страната с Р Гърция без разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимият обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл. 54 от НК при превес на смекчаващи вината обстоятелства, около предвидения в закона минимален размер, а именно шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години, както и наказание глоба около предвидения в закона среден размер.
Производството по делото е протекло в отсъствието на подсъдимият и с участието на служебен защитник. Съдът е разгледал производството в отсъствието на подсъдимия, като е приел че са налице условията за това по аргумент от разпоредбата на чл.269, ал.3, т.1 и т.4, б.”а” от НПК, а именно подсъдимият не е намерен на посочения от него адрес и е променил същия, без да уведоми съответния орган, а също така се намира извън пределите на Р България и местоживеенето му там не е известно. Подсъдимият А. е привлечен към наказателна отговорност за престъпление, което не е тежко умишлено по смисъла на чл.93, т.7 от НК. В този смисъл производството е преминало в отсъствие на подсъдимия, с участието на защитник, по аргумент от разпоредбата на чл.94, ал.1, т.8 от НПК. Участващият в хода на съдебното производство служебен защитник на подсъдимия не оспорва, че последният е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление, наказуемо по чл. 279, ал.1 от НК, като пледира при определяне на вида и размера на наказанието съдът да се съобрази с направените от подсъдимия в хода на ДП пълни самопризнания, способствали за разкриване на обективната истина по делото, необремененото му съдебно минало. Предлага на подсъдимият да бъде наложено наказание лишаване от свобода в предвидения от закона минимален размер от три месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години, като не бъде наложено наказание Глоба.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
В хода на ДП подсъдимият не е представили документ за самоличност, а е заявил самоличност Н.А.А. /N.A.A./, [дата на раждане] в И., иракчанин, иракски гражданин, неженен, с основно образование, неосъждан, безработен, адрес [населено място].
Подсъдимият е роден в [населено място], Р И. и до м. май 2015г. живеел в И. република. През м.май 2015г. същият напуснал страната си, като преминал на турска територия с група свои сънародници. Тъй като намерението му било да продължи към страните от Европейския съюз, а не да остане в Р.Турция, решил да премине на територията на съседната страна – Р.Гърция.
Иракският гражданин, нямал необходимите документи, които да му позволят да премине границата на определените за това места и с разрешение на надлежните органи. Това обстоятелство го подтикнало да се свърже с лица, които превеждат чужденци като него през границата. Свързал се с неустановено лице и заедно с други свои сънародници, по-късно същия месец преминал границата между Р.Турция и Р.Гърция, през гориста местност, без разрешение на надлежните органи на властта. На гръцка територия останал няколко дни. Подсъдимият А. не направил необходимото да се регистрира на гръцка територия, съобразно условията в страната, както и да си намери работа, а решил да продължи за Р.България. Подсъдимият знаел какъв е редът за преминаване през границата /няколко дни по-рано преминал от турска на гръцка територия/, но не разполагал с необходимите документи за да премине на определението за това места и по надлежния ред с разрешение на компетентните органи, поради което отново се свързал с неустановени лица, които да му съдействат да премине през границата без разрешение на надлежните органи на властта.
В изпълнение на набелязаната цел да премине границата между Р.Гърция и Р.България, без разрешение на надлежните органи на властта, заедно с други свои сънародници, се качил на неустановено място на гръцка територия в минибус /неустановена марка и модел/ и след около два часа пристигнал на място където ги чакали две лица, с които продължили пеша. С помощта на двете лица преминал през границата на страната с Р.Гърция в района на 21 [населено място]. На българска територия бил качен на черен автомобил марка „Фолксваген”.
Преминаването на границата било установено от българските гранични власти, които предприели действия по спиране на автомобила и задържане на лицата. За преминаването на държавната граница бил съставен констативен протокол Р..№ *** .След задържането подсъдимият бил въведен в А. и изготвена справка У. №*** на ГПУ П..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства - обясненията на подсъдимият, дадени в хода на ДП, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл. 279, ал.2, предл. 2, вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетелите А. Л. и А. Т., дадени в хода на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, от писмените доказателства - обстоятелствен протокол Р.. № ****.; справка У. № ***, А. на ГПУ - П. и свидетелство за съдимост с Р.. № ***, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Между обясненията на подсъдимият и показанията на свидетелите Л. и Т.. съдът не констатира противоречия. Показанията на свидетелите са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетелите факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетелите са и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, в които се съдържа самопризнание за извършеното престъпно деяние и формата на вина. Доколкото не се установи обратното, съдебният състав прецени обясненията на подсъдимия за достоверни и ги цени при формиране на фактическите и правните си изводи.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият Н.А.А. /N. A. A./, [дата на раждане] в И., иракчанин, иракски гражданин, неженен, с основно образование, неосъждан, безработен е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл. 279, ал.1 от НК, тъй като на 02.06.2015 г. в района на [населено място], [община], в района на 21-ви граничен репер е влязъл през границата на страната с Р Гърция без разрешение на надлежните органи на властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият Н.А.А./N. A. A./ е осъществил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропусквателен контрол. Безспорно е установено изпълнителното деяние – на 02.06.2015 г. в района на [населено място], [община], в района на 21-ви граничен репер е влязъл през границата на страната с Р Гърция без разрешение на надлежните органи на властта – органите за граничен контрол. Подсъдимият е знаел, че за законното преминаване на границата е необходим задграничен паспорт и виза, удостоверяващи правото му за влизане в страната ни, изискуеми както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от която идва - Република Гърция. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места - ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетелите Л. и Т. и самопризнанията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл. 279, ал.1 от НК - "без разрешение на надлежните органи на властта", в хипотезата на "влизане" в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница. Довършено "влизане" и "излизане" през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата. Така очертани обективните белези на престъпния състав, сочат на довършеност на деянието.
От субективна страна И. деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че за влизането му в Р България са необходими съответните документи, както и за липсата на изискуемите се такива за влизане в Р България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Освен това е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел - да достигне до Република България.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият за виновен в извършването на престъпление по чл. 279, ал.1 от НК.
Съдът не намери основанията, предвидени в разпоредбата на чл. 279, ал.5 от НК за ненаказване на подсъдимият. По смисъла на чл. 27, ал.2 от Конституцията на Р България право на убежище се предоставя на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Правото на убежище, визирано в разпоредбата на чл. 279, ал.5 от НК не следва според настоящия съдебен състав да се разглежда в тесния смисъл на понятието, което е интерпретирано в Конституцията, а в аспекта на приложимото по силата на препращащата Н. на ал.3 от Конституцията, национално законодателство /ЗУБ/, оносимо към бежанците и убежището, и международноправните актове като на международно ниво статутът на бежанеца е регламентиран в Конвенцията за статута на бежанците от 28.07.1951 г., допълнена с Нюйоркският протокол от 1967 г., която е ратифицирана с ДВ бр.36/05.05.1992 г., обн.ДВ бр.88/ 15.10.1993 г., в сила за Р България от 10.08.1993 г. Посочените два международноправни акта /Конвенция и Протокол/ са одобрени в рамките на О. и към момента 110 държави са страни по Конвенцията, Протокола или и по двамата документа. В цитираната Конвенция, в чл. 31, параграф 1, е залегнало относимото отпадане на наказуемостта за извършено според националното ни законодателство престъпление по чл. 279, ал.1 от НК. Съгласно посочената разпоредба от Конвенцията, договарящите държави се задължават да не налагат наказания заради незаконно влизане и пребиваване на тяхна територия на бежанци, които пристигайки направо от територията, където са били застрашени животът и свободата им, са влезли или пребивават на тяхна територия без разрешение при условие, че те се представят незабавно на властите и приведат уважителни причини за незаконното им влизане и пребиваване на територията на страната. В приложимото национално законодателство - в чл. 3 от Закона за бежанците от 1999 г. /О.. с ДВ. бр.54 от 31.05.2002 г./ законодателят е разгледал в по-широк смисъл понятието "убежище", включвайки в него като закрила и статута на бежанец, хуманитарната закрила и правото на убежище по чл. 98, т.10 във връзка с чл. 27, ал.2 и 3 от Конституцията на Република България. Действащият към момента Закон за убежището на бежанците, в сила от 01.12.2002 година, определя условията и реда за предоставяне на особена закрила на чужденци на територията на Република България, както и техните права и задължения, като по смисъла на чл. 1, ал.2 от с .закон, особената закрила, която Република България предоставя на чужденци по този закон, включва убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила. Статут на бежанец в Република България, съгласно чл. 8 от ЗУБ, се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.
Процедурата за предоставяне на закрила започва по молба на заинтересованото лице, която може да бъде в устна, писмена или друга форма.
В настоящия случай по делото е установено, че подсъдимият не е подал молба за закрила пред компетентния държавен орган - Д. при МС.
От друга страна, при преценката за приложимостта на материалноправната Н. на чл. 279, ал.5 от НК, съществено е както установяването на подадена от дееца молба за закрила, така и причините, мотивирали чуждия гражданин да осъществи деянието по чл. 279, ал.1 от НК. Безспорно е, че страната, в която е живял и от която подсъдимият твърди, че идва - И. се води гражданска война и е налице усложнена обстановка в държавата, от която идва подсъдимият. Това обаче, не е абсолютно и задължително основание за приложението на чл. 279, ал.5 от НК. По делото не налице доказателства, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в собствената му родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Тези обстоятелствата подлежат на доказване, а такива доказателства по делото липсват. Липсват твърдения в тази насока в разпита на подсъдимият в хода на ДП, в качеството му на обвиняемо лице, а поведението на подсъдимият след влизането му в Република България изключва приложението на привилегированият състав на чл. 279, ал.5 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, обоснована от динамиката на този вид престъпления понастоящем в страната, както и обществената опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същият не е осъждан към момента на извършване на деянието, имал е добросъвестно процесуално поведение в хода на ДП, правейки самопризнания по предявеното му обвинение, с което и е съдействал за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му. Посочените смекчаващи обстоятелства не биха могли обаче да бъдат определени като многобройни, нито като изключителни, за да се определи наказание при условията на чл. 55 от НК. При тези фактически констатации, и при превес на смекчаващите вината обстоятелства - необременено съдебно минало, критично отношение към деянието, направени от подсъдимият самопризнания в хода на ДП, съдът му наложи кумулативно предвидените наказания по чл. 279, ал.1 от НК при условията на чл. 54 от НК около предвиденият в закона минимум, а именно четири месеца лишаване от свобода, както и наказание глоба в размер на 100.00 лв.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл. 66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимият. Последният, към момента на извършване на деянието не е бил осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счита, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл. 66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :