Решение № 351

към дело: 20191230102147
Дата: 03/06/2020 г.
Съдия:Андрей Николов
Съдържание

и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 128, т. 2 КТ, по
чл. 86, ал. 1, изр. 2 ЗЗД във вр. с чл. 128, т. 2 КТ, по чл. 215, ал. 1 КТ и по
чл. 224, ал. 1 КТ.
Ищецът К. С., с адрес в с. Б.П., общ. Б., ул. „Ч.“ № 13, ЕГН *, твърди, че с ответника (като работодател) са се намирали в трудово правоотношение, въз основа на трудов договор с № * от 09.11.2017 г. Изтъква, че по силата на цитирания договор е заемал и надлежно е изпълнявал длъжността „шофьор – товарен автомобил“. Поддържа, че въз основа на документ, подписан между страните на 23.01.2018 г. и наименуван „служебна бележка“, е бил увеличен размерът на трудовото mu възнаграждение. Сочи, че със заповед № * от 28.11.2018 г. трудовоправната връзка е била прекратена. Заявява, че след прекратяването на
трудовия договор работодателят му дължи: 5 975,06 лв. – нетно трудово
възнаграждение, за периода 01.10.2018 г. – 16.11.2018 г., от което 3 941 лв. –
за м. октомври 2018 г., и 2 034,06 лв. – за времето от 01 до 16 ноември 2018
г.; 604,14 лв. – мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение, с
общ период на забавата 01.12.2018 г. – 29.11.2019 г.; 2 481,85 лв. –
командировъчни разходи за работа извън пределите на страната, за 47 дни,
отработени в периода 01.10.2018 г. – 16.11.2018 г., и 2 542,58 лв. –
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за 20 работни дни, отнасящи
се за целия период на трудовото правоотношение – от 09.11.2017 г. до 28.11.2018
г. Иска от съда постановяване на неприсъствено решение, с което визираните суми да му бъдат присъдени, ведно със законната лихва върху трите главни вземания, считано от датата на подаване на исковата молба до погасяването. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът „А.-А.“ Е., със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.
„Ц.Б. I.“ № 11А, ЕИК ***, не е изразил становище по ищцовите претенции.

Съдът приема за установено следното:
Искането на ищеца за неприсъствено решение се явява основателно, по следните
съображения:
Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК. От
тълкуването на тези разпоредби може да се заключи, че издаването на такова
решение по искане на ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени предпоставки, свеждащи се до това: 1/ да не е налице законова забрана, с оглед вида на делото; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба и да не се е явил в първото открито съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и 4/ предявеният иск да е вероятно основателен, на фона на обстоятелствата, твърдени в исковата молба, и на представените доказателства.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на данните, изведени при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:
На първо място, конкретният казус, който има трудовоправен характер, не е
изключен (по силата на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института на неприсъственото решение. Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на такъв вид решение, ако са налице и останалите предпоставки в тази насока.
На второ място, на ответника е бил връчен препис от исковата молба и от
приложенията ѝ, като същият е бил и редовно призован за проведеното по делото
открито заседание. Въпреки това, не е представил отговор на исковата молба, не
е взел участие в откритото заседание, не е изразил становище и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
На трето място, с разпореждането по чл. 131 ГПК ответникът е бил предупреден,
че при неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в съдебно
заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, по искане на ищеца може да бъде издадено неприсъствено решение.
На последно място, фактическите обстоятелства, отразени в исковата молба, и
ангажираните от ищеца писмени доказателства, съобразени с предпоставките за
уважаване на предявените искове, изведени в определението по чл. 140 ГПК, дават основание да се приеме, че те са вероятно основателни по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК.
В обобщение на горното, се налага финалният извод, че в случая са изпълнени
законовите изисквания за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Относно съдебните разноски:
Предвид този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има
право на разноски. Той претендира разходи за адвокатски хонорар от 500 лв., но
не е ангажирал надлежни доказателства за тяхното реално извършване (съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС). Не е представен договор за правна защита и съдействие, а само адвокатско пълномощно, което не съдържа информация за възнаграждението на представлявалия го адвокат. Липсват и данни за заплащането на хонорара. Ето защо и такива съдебни разноски не могат да му бъдат присъдени.

Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 239 ГПК,
Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „А.-А.“ Е., със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Ц.
Б. I.“ № 11А, ЕИК ***, да заплати на К. С., с адрес в с. Б.П., общ. Б., ул. „Ч.“ № 13, ЕГН *, следните суми:
- 5 975,06 лв. (пет хиляди деветстотин седемдесет и пет лева и шест
стотинки), представляваща нетно трудово възнаграждение, дължимо от ответника „А.
-А.“ Е. на ищеца К. С., за периода 01.10.2018 г. – 16.11.2018 г., въз основа на
съществувалия между тях трудов договор с № 10 от 09.11.2017 г., по силата на
който последният е заемал при първото длъжността „шофьор – товарен автомобил“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.11.2019 г. до погасяването;
- 604,14 лв. (шестстотин и четири лева и четиринадесет стотинки),
представляваща мораторна лихва върху посоченото неизплатеното нетно трудово възнаграждение, начислена за периода 01.12.2018 г. – 29.11.2019 г.;
- 2 481,85 лв. (две хиляди четиристотин осемдесет и един лева и осемдесет и
пет стотинки), представляваща командировъчни разходи, дължими на ищеца за
работа извън пределите на страната, за 47 дни, отработени в периода 01.10.2018
г. – 16.11.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
29.11.2019 г. до погасяването, и
- 2 542,58 лв. (две хиляди петстотин четиридесет и два лева и петдесет и осем
стотинки), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от ищеца, за 20 работни дни, отнасящи се за целия период на трудовото
правоотношение – от 09.11.2017 г. до 28.11.2018 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 29.11.2019 г. до погасяването.

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца К. С. за присъждане на съдебни разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., касаещи настоящото
дело.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1-месечен срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна от въззивния съд (Окръжен съд – гр. Б.), ако са налице
основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК.

ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните.


РАЙОНЕН СЪДИЯ: