Решение № 8021

към дело: 20201230200370
Дата: 12/07/2021 г.
Съдия:Божана Манасиева
Съдържание

Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН,във вр. с чл.414,ал.3 КТ и е
образувано по жалба на на „А.П.–В.", ЕИК ***, със седалище
и А. на управление Г., ул.“И.“ № *, представляван от А.С.П.
срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 01-001628/06.07.2020 на Директора на Д. И. па Т. - Б..


В жалбата се изразява становище за неправилност на издаденото наказателно
постановление,поради неприложението на чл.28 ЗАНН,тъй като не са обсъдени
всички обстоятелства,които обективират маловажността на случая.В тази връзка се посочва,че е дадено предписание за сключване на трудов договор ,което е
следвало да бъде изпълнено в срок до 08.05.2020 г.Същевременно с Постановление изх.№ 20031047/30.04.2020 г. е обявено съществуването на трудовото правоотношение между и М. А. К., считано от 24.04.2020 г.Жалбоподателят е представил на проверяващите договор за изработка,сключен с М. К. на 14.04.2020г,тъй като последната е била ангажирана за периода от 15.04.2020 г. до 30.04.2020 г. за извършване на целеви труд за определено време-през този период в магазина се зареждали пролетни цветя и материал за разсад,поради което възниквала нуждата цветята да бъдат допълнително обработени и почистени,която дейност е осъществявана от М. К..Сочи се,че при съставянето на АУАН е представено писмено възражение,тъй като в периода на обявеното извънредно положение собственикът на е бил в отпуск за гледане на деца,поради която причина е назначил на граждански договор лицето М. К..Счита се,че неправилно е съставен АУАН,тъй като последният е съставен след като вече е бил сключен трудов договор между и лицето М. К..

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Едноличният търговец–жалбоподател се представлява от адв.К., която оспорва
издаденото НП по съображенията, изложени в жалбата, които доразвива в хода на съдебните прения.Акцентира на основанията за приемането на случая като
маловажен, тъй като лицето, което е установено по време на проверката е в
пенсионна възраст и е извършвало почистване на цветя, не е имало регламентирано работно време и е отивало в обекта само когато има нужда да се почистят цветята. Между страните е имало сключен договор за изработка, за да могат да регламентират в общи линии финансовата престация на извършения труд.Ето защо иска НП да бъде отменено като бъдат заплатени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

За ответника по жалбата–ДИТ-Б. се явява юрисконсулт П. Оспорва жалбата. Иска НП да бъде потвърдено. Представя писмени бележки, в които сочи, че
правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на работодателя по посочения текст,като прави подробен анализ на събраните по делото доказателства. Прави искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства.Разпитани са свидетелите М. Л. С.,
М.К.Ц. и М.А.К..

Въз основа на събраните доказателства и след тяхната преценка,съдът установи от фактическа страна следното :
На 24.04.2020г., около 13.40часа служители на Д. "И. по Т." – Б. – свидетелите
М. С. и М. Ц., извършили проверка по спазване разпоредбите на трудовото
законодателство на търговски обект – магазин за цветя, находящ се в Г., ул.
“П.Д.“ № *, експлоатиран от “А. П.“ Г.. При тази проверка в магазина е установено лицето М. А. К.,която почиствала цветята.За целите на проверката на лицето М. К. била предоставена декларация,която саморъчно попълнила,че извършва трудова дейност „почистване на цветя“ с работно време от
11.00 до 15.00 часа и с уговорено трудово възнаграждение в размер на 2.00 лева
на час,както и че работи в обекта от 5-6 дни, но няма сключен трудов договор.

След приключване проверката по работни места търговецът е призован по реда на чл.45 от АПК за извършване на проверка по документи в Д"ИТ" - Г. с Призовка от 24.04.2020г.При проверката по документи в Д"ИТ" - Г. на 30.04.2020г се е явил
законният представител на едноличния търговец-А.П.Представена е част от
изисканата с призовката вътрешно фирмена документация на търговеца. Относно
правоотношението с М. А. К. не е представен писмен трудов договор за
извършената от нея работа, нито са направени възражения, в смисъл, че такъв
съществува. Представен е договор за изработка от 14.04.2020 г. сключен между К.
и едноличния търговец. При извършена служебна справка в регистъра на трудовите договори на ТД на НАП от Информационната система на ИА“ГИТ“ е установено, че „А.П.“ Г. не е изпращал уведомление по чл.62, ал.3 от КТ за регистриране на трудов договор, сключен с К. за полаганият от нея труд на 24.04.2020 г. В този смисъл е установено от проверяващите,че на 24.04.2020 г. лицето М.А.К. е полагало труд на работна площадка, осигурена от “А. П.“ Г. в определено от търговеца работно време, съобразно създадена от него организация на работа, под негов контрол, с негови средства и материали, като риска от извършваната работа е за търговеца.Поради това е преценено ,че са налице условия за съществуване на трудово правоотношение и е следвало за предоставяната от М.А.К. работна сила,да бъде сключен трудов договор с нея в писмена форма, по силата на който горепосочените страни да уредят правоотношенията между тях като трудови.Ето защо,за предоставяната от К. работна сила е обявено трудово правоотношение между “А.-П.В-“ Г. и М. А. К. с Постановление изх.№ 20031047/30.04.2020 г.Същевременно е дадено предписание от същата дата на “А.-П.В.“ Г. да предложи на работника М. А. К. сключване на трудов договор със срок за изпълнение–до 08.05.2020г. С оглед на установената фактология,инспекторите при ДИТ-Б. достигнали до извод за извършено административно нарушение,тъй като “А.-П.В.“ Г. в качеството си на работодател по смисъла на .1, т.1 от ДР към Кодекса на Т. не е сключил писмен трудов договор с М. А. К. , за предоставяната от нея работна сила на 24.04.2020г. в експлоатирания от търговеца обект – магазин за цветя, находящ се в Г.,ул.“П.Д.“ № *, представляващо нарушение на чл.62,ал.1,във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на Т..
Предвид на посоченото М.Л.С., в качеството й на старши инспектор, в
присъствието на свидетеля М.К.Ц. съставила акт за установяване на
административно нарушение №01-001628/15.05.2020г. за нарушение на чл.62,ал.1, във вр. с чл.1,ал.2 КТ,връчен лично на управителя на едноличния търговец.

Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното НП №01-001628 от
06.07.2020г,в което е възпроизведена същата фактическа обстановка,като е прието от АНО извършване на същото нарушение,а именно на чл.62,ал.1,във вр. с чл.1,ал.2 КТ, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на “А.-П.В.“ Г. по реда на чл.414, ал.3 КТ с наложена имуществена санкция
в размер на 1 500/хиляда и петстотин/ лева. Наказателното постановление е
връчено на 13.07.2020г.,а жалба е депозирана в РС-П. на 20.07.2020г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели М. Л. С., М. К. Ц. и М. А. К., както и от приобщените писмени доказателства.


При така установеното, съдът приема от правна страна следното :
Жалбата е подадена от надлежно лице (спрямо което е издадено Наказателното
постановление).Жалбата е подадена и в законоустановения 7-дневен срок.Ето защо същата е допустима.


Относно основателността на жалбата.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер.Предмет на това производство са обществените отношения, свързани с нарушаване на установен административно-правен режим,за което се предвижда налагане на административно наказание по предвидения от закона ред.Съгласно чл.416,ал.3 КТ,установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления става по реда, предвиден в ЗАНН.

В конкретния казус съдът счита,че се доказа по безспорен начин извършеното от
жалбоподателя нарушение по следните съображения:

АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са съставени на жалбоподателя - „А.П.–В.“,за това, че в качеството си на
работодател по смисъла на .1, т.1 от ДР към Кодекса на Т. не е сключил писмен
трудов договор с М. К., за предоставяната от нея работна сила на 24.04.2020г. в
експлоатирания от търговеца обект- магазин за цветя, находящ се в Г.,ул.
“П.Д.“ № *. Наказващият орган е приел,че жалбоподателят е нарушил
чл.62,ал.1,във вр. с чл.1,ал.2 от Кодекса на Т.,установяващ,че отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови отношения и те
следва да бъдат отразени в трудов договор,който може да бъде само писмен. Т.е
от обективна страна нарушението е извършено,след като бъде констатирано,че
определено лице извършва трудова дейност при определен работодател и бъде
установено,че за посоченото лице няма сключен трудов договор,подписан от двете страни.Нарушението е формално и е довършено с предоставянето на работна сила от страна на работника към работодателя, който не е изпълнил задължението си да сключи трудов договор в писмена форма с конкретния работник.
Съдът е на мнение,че в настоящия казус по безспорен начин се установи,че М. К.
е полагала труд за търговеца-работодател.В момента на извършване на проверката е установено,че последната се намира в търговския обект-магазин за цветя,зад щанда като е почиствала цветята,който факт не се оспорва в производството.В декларацията,предоставена от поверяващите на свид.К., последната собственоръчно е записала,че работи в „А.П.–В." от 5-6 дни с работно време от 11.00ч до 15.00ч като „почиства цветя“,за което получава по 2 лева на час.
Проверката е извършена на 24.04.2020г в 13.40ч,като в хода на извършената
проверка по документи е представен сключен между страните граждански договор за изработка от 14.04.2020г ,съгласно който възложителят възлага ,а изпълнителят приема да извърши почистване и подреждане на магазина и извършване на продажба на сезонни цветя с продължителност на договора от 40 часа,определени по дни и часове от възложителя.Уговорено е заплащане на възнаграждение в размер на 80 лева на изпълнителя.

Съдът не възприе тезата, изложена от процесуалния представител на едноличния търговец,че отношенията между страните са регламентирани като граждански,тъй като извършваната от свид.М. К. работа няма еднократен и самостоятелен характер, а е извършвана периодично и е част от от организацията,създадена в търговския обект. Работният процес е контролиран от работодателя, тъй като А.П. в качеството си на собственик и управител е търсила помощта на свид.М. К. за определена трудова дейност-почистване и подреждане на цветята в магазина.Без значение е дали собственика на е търсил свид.М. К. по телефона ,или последната сама е минавала през магазина.Важният момент е, че именно А. Попова е преценявала дали М. К. следва да извършва определена дейност,а именно почистване на цветя и подреждане на магазина и за колко време да бъде извършвана тази дейност.Ето защо може да бъде направен единствения обоснован извод,че свид.М. К. е престирала работна сила и съгласно чл.1,ал.2 от КТ възникналото правоотношение може да бъде определено единствено като трудово.
С оглед на така изложеното,съдът прие за безспорно доказано нарушението на чл.62,ал.1,във вр. с чл.1,ал.2 от КТ.Съгласно чл. 61, ал. 1 от КТ Трудовият
договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпването на работа. Съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ Трудовият договор се
сключва в писмена форма, а съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Безспорно е установено при проверката на 24.04.2020г.,че не е сключен трудов
договор с лицето М. К., с което са нарушени горепосочените разпоредби, за което
на ,в качеството му на работодател е наложена "имуществена санкция " в размер
на 1 500 лв.

При това положение едноличният търговец-жалбоподател правилно е санкциониран за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, в качеството на
работодател, каквото безспорно има, съгласно 1, т. 1 от КТ. Правилно
нарушението е съотнесено и към санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от КТ.
Законосъобразно административнонаказващият орган е наложил имуществена санкция, съобразно вида на нарушителя- юридическо лице като изхождайки от конкретиката на казуса ,последната е определена в законоустановения минимум.
Що се отнася до преценката за приложение на чл.28 от ЗАНН, каквото възражение се прави както с жалбата,така се поддържа и в хода на производството,съдът е на мнение,че не са налице предпоставките за неговото приложение. Съгласно чл.
415в, ал. 2 от КТ, не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1
и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. Съгласно тази изрична забрана, приложимостта на
маловажния случай е изключена спрямо процесното нарушение. След като процесното нарушение е такова на чл. 62, ал. 1 от КТ за него чл. 28 от ЗАНН е неприложим.
Ето защо не може да се приеме, че нарушението, за което е ангажирана
отговорността на нарушителя е с изключително ниска степен на обществена
опасност.
Относно формалната страна на акта за административно нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно постановление съдът не констатира нарушения на закона относно реда за тяхното съставяне и издаване.

С оглед на очерталия се изход от делото и обстоятелството,че АНО е защитаван
от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото е депозирано
искане за присъждане на възнаграждение,последното следва да бъде уважено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 100/сто/ лева.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН ,във вр. с чл.414,ал.3 от КТ,
съдът


Р Е Ш И :



ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 01-001628/06.07.2020 на Директора на Д.И. на Т. – Б., с което на „А.П.–В.“, ЕИК ***, със седалище и А. на управление Г., ул.“И.“ № *, представляван от А.С.П.,за нарушение на чл.62,ал.1,във вр. с чл.1,ал.2 КТ, на основание чл.414,ал.3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500/хиляда и петстотин/ лева.


ОСЪЖДА „А.П.–В.“, ЕИК ***, със седалище и А. на управление Г., ул.“И.“ № *, представляван от А.С.П. ДА ЗАПЛАТИ на ИА“Главна И. по Т.“,Д. „И. по Т.“-гл.Б. сумата от 100/сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване по касационен ред по реда на АПК, пред
Административен съд-Б. ,в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :