Мотиви № 625

към дело: 20151230200920
Дата: 09/07/2015 г.
Съдия:Андрей Николов
Съдържание

МОТИВИ към Решение № 625 от 07.09.2015 г. на Районен съд – Г. П., Наказателно
отделение, постановено по н.а.х.д. № 920/2015 г.

І. Обстоятелства по производството:
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на писмо на
Началника на РУ на МВР – Г. П., с което за разглеждане в Районен съд – Г. П. е
бил внесен акт от 03.09.2015 г. за констатирана проява на дребно хулиганство.
Посоченият акт е съставен от полицейски инспектор С. С. С. – служител при
същото РУ на МВР, срещу лицата В. К. Ж., Р. В. Ж., К. В. Ж., А. Р. Д., М. Ж. Д.
и М. М. Д. за извършена от същите на 03.09.2015 г. около 15:30 ч. в двора на РУ
на МВР – Г. П. проява на дребно хулиганство по чл. 1, ал. 2 УБДХ.
В съдебно заседание вносителят на акта – Началникът на РУ на МВР – Г. П., не
се явява и не изпраща представител.
Р. П. – Г. П. също не взема участие в разглеждане на делото, Ч. изпращане на
свой представител.
Шестимата нарушители се явяват лично и с надлежно упълномощени защитници,
които оспорват верността на констатациите в акта, поради което искат
доверителите им да бъдат оправдани. В условията на алтернативност, ако
последните бъдат признати за виновни, излагат съображения за налагане на
административни наказания „глоба“ в минимален размер.
Самите нарушители се присъединяват изцяло към позицията на своите защитници.

ІІ. Фактически изводи:
След анализа на събраните доказателства и съобразявайки становищата на
страните по фактите, съдът намира за установено по делото от фактическа страна следното:
Нарушителят В. К. Ж. е на 41 г. Живее в Г. П., женен е, не е осъждан и е
безработен.
Нарушителката Р. В. Ж. е на 40 г. Живее в Г. П., омъжена е, не е осъждана и е
трудово ангажирана.
Нарушителят К. В. Ж. е на 24 г. Живее в Г. П., не е женен, не е осъждан и е
безработен.
Нарушителят А. Р. Д. е на 30 г. Живее е Г. П., женен е, не е осъждан и е
безработен.
Нарушителят М. Ж. Д. е на 40 г. Живее в Г. П., женен е, не е осъждан и е
безработен.
Нарушителката М. М. Д. е на 20 г. Живее в Г. П., омъжена е, майка е на 2
малолетни деца, не е осъждана и е безработна.
На 03.09.2015 г. в сградата на РУ на МВР – Г. П. се явил А. Д., придружаван от
М. Д., М. Д. и от свидетелката З. С.. Първият искал да подаде сигнал
във връзка с това, че Р. и В. Ж. счупили задното ляво стъкло на притежаван
от него микробус.
Посочените лица били посрещнати от свидетеля А. Ц. – полицейски служител,
който по това време бил дежурен на Пост „1“ в сградата на полицейското
управление. Свидетелят Ц., разбирайки, че се касае за инцидент, станал в кв. 37
на Г. П., насочил А. Д. към свидетеля С. Х. – служител на РУ – Г. П.,
който бил отговорник за този квартал.
Жалбата на Ал. Д. била приета и във връзка с нея било образувано ДП № 512/2015
г. по описа на РУ на МВР – Г. П., за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК.
Свидетелят Св. Х. решил да отиде в кв. 37 на Г. П., за да потърси Р. и В.
Ж., с цел изясняване на случая. В тази връзка свидетелят поискал от
оперативния дежурен служител на РУ на МВР – Г. П. съдействие, който разпоредил
Х. да бъде придружен от автопатрула, отговарящ за охраната на обществения
ред. В състава на последния били включени свидетелите П. Н. и К. Ц..
Тримата свидетели отишли в кв. 37 установили Р. и В. Ж. и им предложили
да дойдат в полицейското управление, за да им бъдат снети обяснения. Р. и В.
Ж. се съгласили и тръгнали заедно с полицейските служители към управлението, като придвижването се осъществило с полицейския автомобил.
Нарушителят К. Ж., който е син на нарушителите Р. и В. Ж., разбирайки, че
родителите му ще бъдат заведени в полицията, решил също да се придвижи към
управлението. На там се отправил и свидетелят С. Н., брат на Р. Ж..
При пристигането на Р. и В. Ж. в сградата на РУ на МВР – Г. П., там вече
бил синът им К. Ж., а в двора на управлението се намирали останалите нарушители– А. Д., М. Д. и М. Д.. Тъй като свидетелят К. Ц. преценил, че е възможно да възникне скандал между двете групи лица, застанал в двора на полицията по начин, че едните лица да преминават от едната му страна, а другите от другата, с цел да няма физически контакт помежду им.
В момента, в който обаче Р. Ж. и М. Д. се видели, веднага започнали да се
обиждат, наричайки се с нецензурни думи – „курво“ и „проститутко“, затичали се
една към друга, пресегнали се през свидетеля Кр. Ц. и успели да се хванат за
косите. Като наред с това започнали да си нанасят удари една на друга. Тогава в
скандала се намесили В. Ж., К. Ж., М. Д. и А. Д.. Всички започнали да се
блъскат един друг, да се дърпат и да се псуват. Целият инцидент продължил около 10 секунди, като благодарение на бързата реакция на свидетелите полицейски служители – П. Н., Кр. Ц., А. Ц. и Св. Х., нарушителките Р. Ж. и М. Д.
били разтървани, а останалите нарушители (К. Ж., В. Ж., М. Д. и Ал. Д.) били
изтласкани на разстояние един от друг и задържани настрани, което попречило и
между тях да възникне физически сблъсък.
Всички участници в така възникналия инцидент – Р. Ж., М. Д., В. Ж., К. Ж., М.
Д. и А. Д., били задържани от органите на полицията за срок от 24 часа със
заповеди, издадени на основание чл. 72, ал. 1, т. 7 ЗМВР. Като срещу посочените
лица от свидетеля С. С. бил съставен акт за констатиране на проява на дребно
хулиганство.

ІІІ. По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява при цялостната оценка на събраните по делото доказателства, а именно показанията на разпитаните свидетели, обясненията на част от нарушителите и писмените доказателства.
От последователните, логични и непротиворечиви показания на свидетелите П. Н., К. Ц., А. Ц. и С. Х., които са очевидци на случая, се изясняват всички
обстоятелства от предмета на доказване на настоящото дело.
От разпитите на тези свидетели се установяват фактите, касаещи присъствието и на шестимата нарушители в двора на РУ на МВР – Г. П. на 03.09.2015 г. около
15:30 ч. и причините, поради които те са се намирали там. Анализът на
коментираните гласни доказателствени средства дава и сигурна опора за
категорични фактически изводи относно физическия и словесен сблъсък между Р. Ж.и М. Д., както и за участието на останалите четирима нарушители в процесния
инцидент, изразило се в блъскане един на друг, дърпане и псуване.
Данни, отнасящи се до възникналия скандал се съдържат и в показанията на
свидетелите З. С. (живееща във фактическо съжителство с М. Д.) и С.Н. (брат на Р. Ж.), които обаче представят причините за конфликта в насока, благоприятна за съответната страна, с която се намират в близки отношения. В същия аспект следва да бъдат преценени и обясненията на нарушителите В. Ж., Р. Ж., М. Д. и М. Д.. Важно е обаче да се отбележи, че заявеното в гласните доказателствени
средства, посочени в предходния абзац, не е в състояние да разколебае
фактическите положения, констатирани по един несъмнен и категоричен начин от
показанията на свидетелите Н., Ц., Ц. и Христов.

ІV. Правни изводи:
Съдът, вземайки предвид приетата за установена фактическа обстановка,
отчитайки становищата на страните и съобразявайки приложимия закон, намира за установено от правна страна следното:
Нарушителите В. К. Ж., Р. В. Ж., К. В. Ж., А. Р. Д., М. Ж. Д. и М. М. Д. са
осъществили от обективна и субективна страна административното нарушение по чл. 1, ал. 2 УБДХ. За да бъде аргументиран този извод, е необходимо да бъдат
анализирани всички признаци на посочения състав на нарушение, а установените по делото факти – субсумирани под изяснените правни белези.
1. Непосредственият обект на административното нарушение обхваща обществените отношения, които осигуряват спазването на обществения ред и спокойствие, които отношения в случая са засегнати по отрицателен начин от извършеното от нарушителите.
2. Обективна страна:
Изпълнителното деяние на нарушението се е изразило в осъществяване на
03.09.2015 г. около 15:30 ч. на непристойни прояви, касаещи употреба на ругатни
и псувни, както и в скарване и участие в сбиване.
Деянието е реализирано на публично място – в двора на РУ на МВР – Г. П. и в
резултат от извършването му е бил накърнен общественият ред и спокойствие.
Като, с оглед конкретната степен на обществената опасност на нарушителите и на нарушението, последното не покрива обективните признаци на престъпния състав по чл. 325 НК.
3. Субективна страна:
В субективно отношение нарушителите са действал при условията на прекия
умисъл. От поведението им може да се заключи, че макар то да е било
продиктувано от лична неприязън и конфликти, те са съзнавали, че участвайки в
скарване и сбиване и отправяйки на висок глас обиди един към друг на публично
място, неизбежно ще засегнат по отрицателен начин общественото спокойствие.
4. Субект на административното нарушение може да бъде всяко физическо лице,
което е навършило 16-годишна възраст и е вменяемо, на които изисквания
нарушителите в настоящия казус отговарят.

V. Относно индивидуализацията на административно-наказателната отговорност:
Административните наказания следва да се определят от съда при съобразяването
на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на
плоскостта на участието на всеки един от нарушителите в констатираната проява
на дребно хулиганство.
Като смекчаващи обстоятелства трябва да бъдат отчетени сравнително младата възраст на нарушителите, изразеното от тях съжаление за случилото се, заявеното желание за напред да продължат да живеят без повече конфликти между тях и изрядното им процесуално поведение.
Отегчаващо отговорността обстоятелство се явява това, че хулиганската проява е осъществена в двора на полицейското управление, което показва и липса на
респект към институция, една от основните функции на която е именно опазването на обществения ред.
Същевременно трябва да се отчете и фактът, че нарушителите Р. Ж. и М. Д. са
станали причина за възникване на скандала, както и че именно те са взели най-
активно участие в него, включително и разменяйки помежду си физически удари и
цинични словесни обиди. Ето защо съдът намира, че следва да санкционира същите с административно наказание „глоба“, чийто размер трябва да бъде определен на 400 лв. и по този начин фиксиран към максимума, предвиден в чл. 1, ал. 1, т. 2 УБДХ.
На останалите нарушители – В. Ж., К. Ж., М. Д. и А. Д., в контекста на
установените фактически положения по делото, съдът счита за справедливо също наказанието „глоба“, но в размер, близък до минималния, а именно на по 200 лв. за всеки от тях.

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – Г. П., Наказателно
отделение, постанови решението по н.а.х.д. № 920/2015 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(А. Николов)