Решение № 199

към дело: 20151230100507
Дата: 09/04/2015 г.
Съдия:Андрей Николов
Съдържание

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл. 128, т. 2 КТ.
Ищцата Н. Е. П. от гр. Сандански, ЕГН *, твърди, че се е намирала в трудово
правоотношение с ответника „К. Е.” . Поддържа, че е заемала длъжността
„крупие”, с място на работа „К. Е.” – с. К., общ. П., въз основа на
трудов договор от 04.06.2012 г., прекратен по взаимно съгласие, считано от
17.09.2014 г. Сочи, че през месеците февруари и март на 2014 г. е изпълнявала
трудовата си функция, за което е следвало да й бъде заплатено уговореното
трудово възнаграждение, възлизащо в общ размер на 700 лв. (по 350 лв. за всеки
един от двата месеца). Заявява, че ответната страна не е изпълнила това си
задължение, поради което иска посочената сума да й бъде присъдена, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
погасяване. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцата се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител, който прави искане за постановяване на неприсъствено решение,
излагайки съображения, че са изпълнени изискванията на закона в тази насока.
Ответникът „К. Е.” , със седалище и А. на управление гр. София, ж. к.
„Н. II”, бл. 204, вх. А, . 1, ап. 2, ЕИК 130333450, не взема становище по спора
в рамките на настоящото производство.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е основателно и
трябва да бъде уважено. Съображенията за така направения извод могат да бъдат
обобщени по следния начин:
Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК. От
анализа на тези разпоредби може да се заключи, че постановяването на такова
решение по искане на ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени предпоставки, свеждащи се до това: 1/да не е налице законова забрана за постановяване на неприсъствено решение, с оглед конкретния казус; 2/ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба и да не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие; 3/на ответната страна да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и 4/предявеният иск да е вероятно основателен, предвид заявените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на обстоятелствата,
изведени при анализа на материалите по делото, дават основание за следните
изводи:
Първо, конкретният казус касае трудов спор по смисъла на чл. 357, ал. 1 КТ,
разглеждан по реда на Глава двадесет и пета от ГПК („Бързо производство“ – чл.
310 и сл. от същия кодекс), който не е изключен (по силата на специална
нормативна разпоредба) от обхвата на института на неприсъственото решение. Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на такъв вид решение в
разглеждания случай, ако са налице и останалите предпоставки за това.
Второ, на ответника „К. Е.” е бил връчен препис от исковата молба и от
приложенията й и същият е бил призован за първото по делото открито съдебно
заседание. Като въпреки това, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е представен
отговор на исковата молба, а в първото по делото заседание не се е явил законен
или процесуален представител на ответната страна и не било направено искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Трето, с разпореждането по чл. 131 ГПК ответникът е бил предупреден, че при
неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в съдебно
заседание по искане на ищеца може да бъде постановено неприсъствено решение.
Четвърто, предявеният иск е с правна квалификация по чл. 128, т. 2 КТ и
неговото уважаване е детерминирано от едновременната даденост на следните
условия: 1/да е налице трудово правоотношение между ищцата (в качеството й на
работник) и ответника (в качеството му на работодател) за процесния период от
време и относно посочената в исковата молба длъжност; 2/реално полагане на труд
от страна на работника; 3/претендираното трудово възнаграждение да е уговорено
в заявения размер и 4/работодателят да не е изпълнил задължението си за
заплащане на същото.
Отразените в исковата молба фактически твърдения и представените от ищцата
писмени доказателства (трудов договор № 257/04.06.2012 г. и заповед №
248/16.09.2014 г. за неговото прекратяване, считано от 17.09.2014 г.),
съобразени с оглед предпоставките за уважаване на ищцовата претенция, дават
основание да се приеме, че същата се явява вероятно основателна по смисъла на
чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК.
В контекста на горното, се налага обобщаващият извод, че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Относно разноските:
Предвид този изход от делото, на ищцата следва да бъдат присъдени поисканите
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., във връзка
с което е представен договор за правна защита и съдействие с адвокат, в който е
отбелязано, че сумата е платена.
Доколкото, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищцата е освободена от такси и
разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължимата държавна такса за
настоящото производство, възлизаща на 50 лв., трябва да бъде възложена в тежест
на ответната страна.

Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 239 ГПК, Районен
съд – гр. Петрич

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „К. Е.” , със седалище и А. на управление гр. София, ж. к. „Н. II”, бл.
204, вх. А, . 1, ап. 2, ЕИК 130333450, да заплати на Н. Е. П. от гр. Сандански,
ЕГН *, на основание чл. 128, т. 2 КТ, сумата от 700 лв., представляваща общ
размер на трудовото възнаграждение на ищцата за месеците февруари и март на
2014 г., дължимо във връзка с изпълняваната от нея при ответника длъжност
„крупие”, с място на работа „К. Е.” – с. К., общ. П, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 30.06.2015 г., до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА „К. Е.” , със седалище и А. на управление гр. София, ж. к. „Н. II”, бл.
204, вх. А, . 1, ап. 2, ЕИК 130333450, да заплати на Н. Е. П. от гр. Сандански,
ЕГН *, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 500 лв., представлява
направените от ищцата разноски за възнаграждение на един адвокат в
производството по гр. д. № 507/15 г. на РС – гр. Петрич.
ОСЪЖДА „К. Е.” , със седалище и А. на управление гр. София, ж. к. „Н. II”, бл.
204, вх. А, . 1, ап. 2, ЕИК 130333450, да заплати по сметка на Районен съд –
гр. Петрич, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 50 лв., представлява
размер на дължимата държавна такса в производството по гр. д. № 507/15 г. върху
уважения иск по чл. 128, т. 2 КТ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1-месечен
срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да поиска
неговата отмяна от въззивния съд, ако са налице основанията по чл. 240, ал. 1
ГПК.
ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото.


РАЙОНЕН
СЪДИЯ:


File Attachment Icon
CFC586409A8DE7CFC2257EC400492E6B.rtf