Решение № 8001

към дело: 20201230200225
Дата: 10/20/2021 г.
Съдия:Андроника Ризова
Съдържание

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО.
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. А. М. от гр. С., ул. Л. К. № *, с ЕГН *,
против Наказателно постановление № 5396а-37 от 14.04.2020 г., издадено от
Директора на РДГП - Смолян, с което на жалбоподателя е наложено наказание
„ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда/ лева по реда на чл.264, А. 1 от ЗМВР.
В жалбата се оспорват изцяло констатациите в АУАН и НП, както се иска отмяна
на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с редовно упълномощен
защитник, подържа жалбата, настоява, че срещу него е оказано безпричинно
физическо насилие, а той самият нито е пречил на полицейската проверка, нито е
отказвал да изпълнява полицейски разпореждания, моли за отмяна на атакуваното НП.
Административно-наказаващият орган не изпраща представител в с.з., не изразява становище по жалбата.
По делото бяха събрани писмени доказателства, подробно описани в протоколите от проведените с.з. Събрани бяха и гласни доказателства – в качеството на
свидетели бяха разпитани полицейските служители В. Т. и И. А., служителите на
РЗОК Б. и ЦУ на Н. – С. – Н. С. и А. Г., съпругата на жалбоподателя – Н.М., изслушани бяха и обясненията на жалбоподателя.
ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ
Не се спори по делото, че на 04.04.2020г. полицай в ГПУ – П. – свид. В. Т.,
съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 37 срещу
жалбоподателя Н. А. М., за това, че последният "на 04.04.2020г. около 13.44 ч.
в района на ГКПП-Кулата заключи управлявания от него товарен автомобил и отказа да му бъде извършена съвместна проверка. Блокира движението на МПС и умишлено попречи на работата на полицейските органи. Отказа да изпълни полицейски разпореждания". Самото нарушение е квалифицирано като такова по чл.264, А. 1 от ЗМВР.
Лицето Н. А. М., посочен като нарушител, разписал акта с възражения "не съм
съгласен с горното, с изложените обвинения, лице от служителите от наряда ме
удари".
Въз основа на така съставения АУАН, административно-наказващият орган е издал атакуваното НП, като напълно е възприел описаната по-горе фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението и на основание чл. 264, А. 1 от ЗМВР е наложил на лицето наказание „Глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Разпитаните пред съда полицейските служители – свид. Т. и А. потвърждават
изцяло описаната в акта фактическа обстановка. Свидетелят Т. посочва:
„Въпросният господин, който ни е събрал тук най-демонстративно и противопоказно заключи товарния си автомобил на едно от входящите трасета. По този начин възпрепятства работата на целия ни екип. Същият този господин ръсеше обиди и най-различни нецензурни думи по целия екип при положение, че тогава всички знаем нашата държава се намираше в извънредно положение… Въпросният господин, освен че пречеше на нашата работа, не позволяваше да му бъде извършена техническа проверка на товара. Той съзнателно пречеше и на органите на РЗИ.Хвърляше документи по трасето, заплашваше."
Свидетелят И. А. също потвърждава: „Въпросното лице дойде на кантара на
входящото трасе на ГКПП-Кулата и най-демонстративно отказваше да му бъде
извършена проверка на камиона и да представи документ за самоличност. Отказваше да се карантинира от органите на РЗИ, а държавата беше в извънредно положение. Всички лица минават 14 дневна карантина. Видимо изглеждаше изнервен от незнам какво, от създалата се опашка може би… Най- демонстративно заключи камиона пред кантара, поискахме му документ за самоличност, който отказа да предостави. Започна да хвърля декларацията на земята, която беше от РЗИ, за да се карантинира, след което лицето отказа да влезе в помещение, за да му бъде извършена проверка. Постоянно обиждаше всички колеги, където бяха на трасето с нецензурни думи.“
Идентична фактическа обстановка излага и свидетелят Н. С.: „Имаше доста
камиони, които преминаваха, имаше опашка, която се чакаше поради създалата се
обстановка на епидемия, и доста хора бяха изнервени. Въпросният жалбоподател
спря на платното, заключи си камиона, отказваше да даде всякакви документи, да
могат да му се направят проверки, да се постави под карантина и се наложи да се
извикат граничните полицаи те да се намесят по регулиране на ситуацията.“.
В потвърждение на горното са и показанията на свидетеля А. Г.: „Въпросното лице беше спряло камиона преди кантара, слезе най демонстративно от камиона, заключи го и не изпълняваше полицейско разпореждане. Като колегите от Гранична полиция указаха камиона да бъде преместен да не се възпрепятства движението на съответния пункт, но това не беше изпълнено.“
От показанията на изслушаните полицейски служители подробно и непротиворечиво се установява как жалбоподателят пристигайки на входящо трасе с управлявания от него товарен автомобил е предизвикал огромно задръстване на пункта, блокирайки трасето с автомобила си. Същият не го е преместил, слязъл е и е заключил автомобила като по този начин не са могли да преминават другите автомобили.
Освен това е пречил на служителите на Гранична полиция, РЗОК и Н., които са участвали в извършването на проверки на пункта като извън гореописаните действия е хвърлял бланки от документи, късал е такива, обиждал е и е заплашвал проверяващите служители на различни държавни институции, намиращи се на място.

Показанията на граничните полицаи съдът намира за обективни, независимо от
твърденията на жалбоподателя и защото същите заявяват, че жалбоподателят не за първи път минава граничния пункт, често поведението му е било в разрез с
приетия ред и добрите нрави, но много пъти са му правени компромиси и не се е
стигало до ангажиране на административно-наказателна отговорност. Освен това е житейски нелогично, ако същият е изпълнявал съответните нареждания, съдействал е за проверката, безпричинно да му бъдат създавани неудобства, да бъде бит, задържан и т.н. Все пак инцидентът се е случил на публично място, пред множество хора и независимо, че не се съхраняват записите от камерите /поради срока за съхранението им – 1 месец/, едно неправомерно поведение от страна на униформени служители, не би останало без обществен отзвук.
От страна на жалбоподателя не се представиха годни доказателства, които да
оборват или да поставят под съмнение изложената по-горе фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи. Същият настоява, че спрямо него е упражнено насилие, за което представя медицинско свидетелство, но съдът не дава вяра на тези обяснения като приема същите единствено за защитна позиция, неподкрепена от останалия доказателствен материА. На първо място в свидетелството изрично пише, че е издадено по данни от жалбоподателя, който е заявил, че е бил ударен от негов колега. Съдът намира за житейски нелогично обяснението от жалбоподателя, че ако бил заявил, че е ударен от полицай, то лекарят не би му издал искания документ. На следващо място извън настоящата жалба, не се представиха доказателства, че М. е сигнализирал компетентните органи, както и какъв е резултата от извършената проверка. Не на последно място обясненията на М. се опровергават не само от показанията на граничните полицаи, но и от показанията на другите присъстващи служители, а именно на РЗОК и Н..
Поради изложеното, съдът не кредитира неговите обяснения.
По същите съображения съдът не кредитира показанията на съпругата на
жалбоподателя. Същата преразказва това, което е разбрала от жалбоподателя, без да е била очевидец на инцидента. Освен това тя е заинтересована от изхода на делото поради близките си отношения с М..
ПРАВНИ ИЗВОДИ
Имайки предвид направените фактически констатации, становищата на страните и приложимия закон, първоинстанционният съд прави следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата
Жалбата, с която е сезиран съдът, е процесуално допустима. Същата е депозирана от лице, което има интерес от провеждането на настоящото производство, срещу акт, подлежащ на оспорване пред РС – П.. Спазен е и законоустановеният 7 дневен срок, считано от датата на връчване на препис от НП.
Относно основателността на жалбата
Нормата на чл. 264, А. 1 от ЗМВР предвижда санкция за този, който
противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, а именно
наказва се с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява
престъпление. Съгласно законовата регламентация, нарушението се изразява в
противозаконно пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си.
В настоящия случай, жалбоподателят е санкциониран за това, че е заключил
автомобила си и е отказал да му бъде извършена съвместна проверка като е
блокирал и движението на МПС в района на ГКПП Кулата и по този начин съзнателно е пречил на полицейските органи да изпълняват задълженията си по служба. Преченето в конкретния случай, намерило израз и в неизпълнение на полицейското разпореждане да премести камиона си е довело именно до нарушаване на създадената организация за преминаване на автомобили през граничния пункт. В казуса, за жалбоподателя е станало ясно, че нареждането да му бъде извършена проверка на кантара, да изчака издаването на предписание но РЗИ за поставяне под карантина, да съдейства за извършване на проверката е дадено от компетентен орган. Вменената на лицето и описана в НП деятелност правилно е посочена като съзнателно и противозаконно пречене на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба. Лицето не само, че не е изпълнило полицейско разпореждане /да премести автомобила си/, а с поведението си е възпрепятствал полицейските органи да изпълняват функциите си. В тази връзка, както бе отбелязано по - горе, съдът напълно кредитира показанията на полицейските служители и служителите на РЗОК и Н., доколкото същите са последователни, непротиворечи, кореспондират помежду си и потвърждават изцяло изложената по-горе фактическа обстановка, а именно, че жалбоподателят е бил изнервен от създалата се колона от автомобили на ГКПП – Кулата, създал е безредици на пункта, и е следвало да бъде отведен в помещение за настаняване на лица, за да не пречи на работата на служителите.
Ето защо, съдът намира, че се доказа в процеса, по безспорен и несъмнен начин,
че жалбоподателят, чрез действията си, съзнателно е пречил на органа на МВР да изпълни функциите си и с действията си е осъществил от обективната и субективна страна посоченото в акта и в наказателното постановление нарушение.
В подкрепа на горните изводи би могла да се посочи и практика на касационната
инстанция - напр. Решение № 406/27.02.2019 г. по кнахд 709/2018 г. по описа на
Административен съд - Б..
Административно-наказателната разпоредба на чл. 264, А.1 от ЗМВР предвижда
административно наказание "глоба" в размер от 500 до 1000 лева за лице, което
противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, ако извършеното не съставлява престъпление
Административно-наказващият орган е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно посочената санкционна норма, като е наложил наказание в размер – 1000 лева. Първостепенната инстанция намира, че наказанието е
определено правилно и законосъобразно. Действително, касае се за първо по рода си нарушение, което е санкционирано в максимален размер. Следва да се има предвид обаче мястото на извършване на нарушението – района на ГКПП – място с особен режим на действие, в натоварен момент, когато е имало оформена дълга колона от товарни автомобили, чакащи да преминат през пункта. Следва да се отчете и времето на извършване на нарушението – при обявено в страната извънредно положение когато опазването на живота и здравето на гражданите е от първостепенно значение. Всичко това е изисквало създаване на много добра организация на работа, поради което всяко противоправно действие сериозно е затруднявало работата на органите на властта. От друга страна е и поведението на жалбоподателя, отношението към служителите на реда, оплакването за полицейски тормоз и т.н. и т.н. , който единствен от всички преминаващи е създал пречки, отказвайки да се съобрази с издадените заповеди и полицейски разпореждания на процесната дата. Относно имущественото му състояние, макар и да не са събрани данни за размера на доходите му, безспорно към онзи момент е бил трудово ангажиран, като е изпълнявал длъжността международен водач на товарно МПС.
Ето защо, съдът намира, че правилно административно – наказващият орган е
определил наказанието в максимален размер като намира, че именно наказание в
този размер би отговорил на целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото съдът следва да възложи в тежест на жалбоподателя
сторените разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, А. 1 ЗАНН, Петричкият районен
съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 5396а-37 от 14.04.2020 г., издадено от Директора на РДГП - Смолян, с което на Н. А. М. от гр. С., ул. Л. К. № *,
с ЕГН * е наложено наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда/ лева по реда на
чл.264, А. 1 от ЗМВР.
ОСЪЖДА Н. А. М. от гр. С., ул. Л. К. № *, с ЕГН * да заплати по сметка на РС П. сумата от 18 /осемнадесет/ лева, представляваща разноски за свидетели.


Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Б., в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на Административно-наказателния кодекс.


РАЙОНЕН СЪДИЯ: