Определение № 8279

към дело: 20201230101004
Дата: 02/05/2021 г.
Съдия:Андрей Николов
Съдържание

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Ищецът П. Т. Б., с А. в гр. П., ул. „Т.“ № 30, . 1, ЕГН *, е предявил
срещу ответниците И. С. Б., ЕГН * и К. В. Б., ЕГН * – двамата с А. в гр.
П., ул. „Т.“ № 30, . 2, отрицателни установителни искове, касаещи
правото на собственост по отношение на четири недвижими имота, представляващи поземлен имот с идентификатор 56126.602.1060, жилище с идентификатор 56126.602.1060.2.3, ведно с припадащи се към него идеални части от общите части на сградата, гараж с идентификатор 56126.602.1060.2.5 и гараж с идентификатор 56126.602.1060.2.6. Правният си интерес от така заявените искови претенции ищецът обосновава с твърдения, че: притежава по 11/72 идеални части от поземления имот и от всеки от двата гаража, както и 1/8 идеална част от
жилището, заедно с прилежащата към нея 1/24 идеална част от общите части на
сградата; първият ответник, който е в граждански брак с втората ответница, се е
снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка за жилището, за втория
гараж и за 1/3 идеална част от поземления имот, без реално да е изпълнен
фактическият състав на придобивната давност; впоследствие, в съдебно
производство по чл. 32, ал. 2 ЗС (което се развива като гр. д. № 709/20 г. на
Районен съд – гр. П. и е висящо понастоящем), двамата ответници сочат, че
са собственици на жилището, на гаражите и на 2/3 идеални части от поземления
имот; обемът на действителните им вещни права е по-малък; по този начин се
засяга неговото право на собственост спрямо процесните имоти.
Ответниците считат, че исковете са недопустими за разликата, надхвърляща
правата върху имотите, на които се позовава ищецът.

Съдът приема следното:
Съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. №
8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато: 1/
ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; 2/ позовава се на
фактическо състояние или 3/ има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника.
Съгласно принципните положения, очертани в Определение № 201 от 10.10.2017 г.
по ч. гр. д. № 3686/2017 г., I г. о. на ВКС (постановено по чл. 274, ал. 3 във
вр. с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК):
- при съсобствеността всеки от съсобствениците е длъжен да зачита правата на
другия;
- при незаконосъобразното развитие на вътрешните правоотношения между
съсобствениците гражданският исков процес е призван да даде съответната съдебна защита;
- правен спор между тях е налице, ако съсобственик е предприел конкретно
действие, Ч. което накърнява правата на друг съсобственик върху общата вещ до
степен на тяхното отричане;
- тогава чл. 124, ал. 1 ГПК признава на засегнатия съсобственик правото на
иск за идеалните, части, които твърди, че притежава в общата вещ, явяващи се
неговото субективно материално право, засегнато от спора;
- в тази ситуация надлежно възниква правото на установителен иск, който може
да е положителен – за притежаваните от ищеца идеални части от общата вещ, или
отрицателен – за отричане на правата на другия съсобственик върху чуждите (на
ищеца) идеални части;
- при всички положения предявеният иск трябва обективно (реално) да обслужва
правния интерес от търсената защита.
Ето защо и ищецът по един отрицателен установителен иск за собственост на
недвижим имот, който претендира да е титуляр само на конкретна идеална част от него и не се позовава на фактическо състояние или на възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника, разполага с легитимен интерес от иска само до размера на идеалната му част (вж. в този смисъл Решение № 35 от
05.03.2019 г. по гр. д. № 1845/2018 г., I г. о. на ВКС). Затова и в този случай
съсобственикът няма правен интерес от отрицателния установителен иск за другите идеални части от имота (вж. също Определение № 397 от 10.07.2018 г. по ч. т. д. № 1349/2018 г., II т. о. на ВКС).
Логическата конструкция, върху която се базира обсъжданото разрешение, е ясна,
но за нейното осмисляне допринасят и постановките, възприети в Определение № 24 от 19.01.2011 г. по ч. гр. д. № 508/2010 г., I г. о. на ВКС (също издадено при
условията на чл. 274, ал. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), според които:
- когато съсобственик иска да отрече правото на друг съсобственик върху друга
идеална част от имота (а не върху притежаваната от него), предмет на
отрицателния установителен иск ще бъдат други (чужди) вещни права, съществуващи независимо от тези на ищеца;
- от обстоятелството, че се отрича притежанието на правото на собственост
върху тази чужда идеална част няма да се отрече, че имотът изобщо е съсобствен, поради което съдебното решение няма да рефлектира върху правата на ищеца и от гледна точка на съсобствеността – начин на управление на имота, право на изкупуване и т.н.
Както беше изтъкнато, настоящият ищец не релевира цялостни собственически
права върху спорните имоти (а спрямо идеални части от тях), не заявява някакво
конкретно фактическо състояние и не се уповава на конкретна потенциална
възможност за придобиване на права. Следователно липсва надлежно аргументиране на неговия правен интерес относно частите от предявените искове, представляващи разликата над твърдените от него права.
Изводът, направен в предходния абзац, не се променя от допълнителното
изложение на ищеца (сторено в уточнителната му молба от 11.01.2021 г.), че
отричането на собственическите права на ответниците в размерите, надхвърлящи неговите, е релевантно за разпределянето на ползването върху имотите, като за него не е без значение с кого е сътитуляр в съсобствеността. В тази насока е нужно да се отчетат четири неща.
Първо, краткият преглед на съдебната практика по въпроса за правния интерес от отрицателния установителен иск за собственост върху идеална част, направен по-горе, показва, че подобна аргументация не може да служи за допустимостта на
иска.
Второ, съдът, ангажиран с висящото производство по чл. 32, ал. 2 ЗС, е длъжен
да прецени както кръга от съсобствениците, така и размера на правата на всеки
от тях по отношение на процесните имоти, без да се произнася по възражения, Ч.
които се упражняват потестативни права (вж. т. 2 от Тълкувателно решение №
13/2012 от 10.04.2013 г. по тълк. д. № 13/2012 г. на ОСГК на ВКС).
Трето, вярно е, че висящият вещен спор, засягащ правата на съсобствениците в
общата вещ, ще е от значение за процедурата по разпределяне на нейното
ползване, което обуславя и преюдициалност помежду им (вж. мотивите към
цитираната точка от последното споменато тълкувателно решение). Но тук не би
могло да има съмнение, че вещният иск първо трябва да е допустим, а от правно-
логическа гледна точка е очевидно, че допустимостта му няма как сама по себе си
да бъде обусловена или не от висящността на дело по чл. 32, ал. 2 ЗС.
Четвърто, дори в сегашното производство да се отрекат процесните идеални части от недвижимите имоти в патримониума на ответниците, няма да бъде установено кой е техният притежател. Така, съдът по разпределението на ползването на имотите отново ще следва да осъществи преценка кой е собственикът им, за целите на това производство.
В обобщение на казаното се налага финалната констатация, че разглежданите
искове не са допустими в частта им над вещните права, поддържани от ищцовата
страна.

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ отрицателните установителни искове, предявени от ищеца П. Т. Б., с А. в гр. П., ул. „Т.“ № 30, . 1, ЕГН *, срещу ответниците
И. С. Б., ЕГН * и К. В. Б., ЕГН * – двамата с А. в гр. П., ул. „Т.“ № 30, . 2, В ЧАСТТА ИМ, с която се претендира да бъде признато за установено, че ответниците не са собственици на идеални части от процесните имоти, над правата, заявени от ищеца върху същите, а именно:
- над 11/72 идеални части – за поземления имот с идентификатор
56126.602.1060, за гаража с идентификатор 56126.602.1060.2.5 и за гаража с
идентификатор 56126.602.1060.2.6, и
- над 1/8 идеална част – за жилището с идентификатор 56126.602.1060.2.3,
ведно с припадаща се към нея 1/24 идеална част от общите части на сградата.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1004/20 г. на Районен съд – гр. П. в
посочената част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните по делото, пред Окръжен съд – гр. Благоевград, в 1-седмичен срок, считано от връчването на препис, като частната жалба се подава Ч. Районен съд – гр. П..

ДЕЛОТО да се докладва на съдията-докладчик незабавно след влизане в сила на настоящия съдебен акт, за предприемане на съответните по-нататъшни процесуални действия по допустимата част от предявените искове.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: