Решение № 8005

към дело: 20201230200647
Дата: 12/22/2021 г.
Съдия:Мая Банчева
Съдържание

І. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Е. Е. М., с ЕГН *, от Г. У. К. № 19, против
Наказателно постановление № 73/2020 от 18.08.2020 г. на заместник-Директор на
Т. Д. Ю. – С., с което, за извършено нарушение по чл. 26, ал.2, т.1, б."а" от
Закон за пътищата и на основание чл. 53, ал.1, т.2 от същия закон е наложена
глоба в размер на 1000 /хиляда / лева.
В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и че е налице маловажност на случая.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, не се
представлява. Постъпили са писмени бележки, с които поддържа жалбата, настоява за отмяна на атакуваното НП по изложените в същата съображения и в допълнение посочва, че е налице несъставомерност на описаното в акта и НП, налице е явно несъответствие между фактическия състав на нарушението и правната квалификация, което води до незаконосъобразност на атакуваното НП.
За Т. Д. Ю., в качеството на правоприемник на Митница Ю. се явява юрисконсулт,
който оспорва жалбата. Сочи, че извършеното от жалбоподателя административно нарушение е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Моли за потвърждаване на атакуваното НП.
За РП – Петрич, призовани в качеството й на заинтересована страна,
представител не се явява и не изразява становище по жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, подробно описани в
протоколите от проведените с.з


ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ

Безспорно се установи по делото, че на 10.03.2020 г.. в 06:43 часа на ГКПП
К. - трасе „Изход 2", в посока Република Б. - Република Г., е спряно за извършване на проверка от дежурния митнически служител - Й. С. Д., съчленен пътно превозно средство (ППС), състоящо се от влекач с 3 бр. оси, с
peг. № ***, марка „Скания Р 440 А 6X2 4", собственост на „А. Т." ООД, ЕИК ***. съгласно Свидетелство за регистрация - част II с № 008952797 и свързано с него полуремарке с 3 броя оси, с рег.№ ***, марка „Шмитц Каргобул Готха СГФ СЗ", също собственост на „А. Т." ООД, ЕИК ***, съгласно Свидетелство за регистрация - част II с № 009855454, извършващо движение по републиканската пътна мрежа от Г. в посока към Р Г..
Гореописаното ППС е управлявано от лицето Е. Е. М., ЕГН *, с А.: Г. общ.
С., обл.Б., У. К. № ***, на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона" в „А. Т." ООД. Същото превозва в контейнер с дължина 40ft с № MSKU4675667, стоки - употребявани влекачи, видно от представените пред митническите органи документи - международна товарителница (CMR) без номер от 09.03.2020 г., износна митническа декларация MRN № 20BG005807AA953315 от 09.03.2020 г., фактура (Invoice) № 153/09.03.2020 г., опаковъчен лист (Packing List) № 153/09.03.2020 г. Представено е и заверено копие № * на лиценз за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, валиден от 07.04.2015 г. до 06.04.2025 г.В процеса на проверката, с помощта на везна с автоматично действие № 8487, е направено измерване на теглото на описаното по - горе съчленено ППС, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/. Установена е обща маса на ППС – 46.170 тона, която превишава допуснимата максимална маса за
съчленено ППС съгл. Чл. 6, ал.1, т.3, б „г“ от Наредбата , както и натоварване
по оси както следва: основно ППС /влекач/: първа ос – 6.450 тона; втора ос -
4.4700 тона и трета ос-8.960 тона; допълнително ППС /полуремарке/: първа ос –
8.470 тона; втора ос – 8.880 тона и трета ос – 8.940 тона., т.е сумата от
натоварванията на ос на тройната ос на допълнителното ППС /полуремарке/ в
случая е 26.290 това и превишава допустимото максимално натоварване на ос,
съгласто чл. 7, ал. 1,т.3 б“б“ от Наредбата.
За извършения контрол за спазване на допустима максимална маса, допустимото
максимално натоварване на ос и допустимите максимални размери на ППС е издадена квитанция, ведно с кантарна бележка към нея.
От водача били изискани разрешително или квитанция за платени пътни такси, но
същият не представил такива, поради което, с оглед констатираното превишаване на общата маса на ППС-то /46.170 тона, при допустимо максимално натоварване 40 тона / и превишаването на допустимото максимално натоварване на ос /26.290 при максимално допустимо 24.000 тона/, проверяващите заключили, че се касае за нарушение на разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от ЗП и на място съставил акт за нарушение на водача – АУАН № 76/10.03.2020 г.
Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното НП № № 73/2020 от
18.08.2020 г. на заместник-Директор на Т. Д. Ю. – С., с което, за описаното в
акта нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от ЗП, на основание чл. 53,
ал.1, т. 2 ЗП на водача Е. Е. М. е наложена Глоба в размер на 1 000 лева.

Разпитаните в съдебно заседание митнически служители потвърждават и излагат в
кратък разказ извършените проверки и направените в резултат на тях констатации,
идентични с изложеното в АУАН и НП.

ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ

Имайки предвид направените фактически констатации, становищата на страните и приложимия закон, първоинстанционният съд прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата
Жалбата, с която е сезиран съдът, е процесуално допустима. Същата е депозирана от лице, което има интерес от провеждането на настоящото производство, срещу акт, подлежащ на оспорване пред РС – Петрич. Спазен е и законоустановеният 7 дневен срок, считано от датата на връчване на препис от НП.

Относно основателността на жалбата

Както бе посочено по – горе, с обжалваното НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 53, ал.1, т. 2 от ЗП за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква
"а" от ЗП, затова че на 10.03.2020 г. на ГКПП К. по републиканската пътна
мрежа в посока от Р Б. за Р Г. управлявал тежкотоварно извънгабаритно ППС, за което е установено, че е с обща маса 46.170 тона при максимално допустима
40.000 тона и сума от натоварванията на ос на тройната ос на допълнителното ППС /полуремарке/ 26.290 тона при максимално допустима 24.000 тона, като при проверката водачът не е представил документ, издадена от Агенция
„Пътна инфраструктура. Така описаното деяние е квалифицирано като нарушение на посочената по – горе разпоредба на чл. 26, ал.2, т.1 б."а" от Закона за
пътищата.

Съгласно посочената санкционна норма чл. 53, ал.1, т. 2 от ЗП за нарушение по
чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от ЗП , наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв.,
ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили
разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал.
5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните
дейности: т.2 – движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и
товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, за дейности от специалното ползване
на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия: а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства, а съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за пътищата, специалното ползване
на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя.

Съдът намира, че в казуса е налице нарушение на чл. 26, ал.2, т.1 б."а" от
Закона за пътищата, установено по несъмнен и безспорен начин. Установи се, че
ППС е било претеглено с надлежното техническо средство, съгласно изискванията на чл. 35, ал. 3 от Наредбата, като се установило претоварване в параметрите му. Процесното МПС е тежко по смисъла на Наредба № 11/2001 г., където ясно е посочено в чл. 3, че тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат: 1. допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6 и 2. натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7 от Наредбата, като така описаното ППС не попада в изключенията на чл. 14, ал. 3 Наредбата. Не са налице нарушения на процесуалния закон при съставянето на АУАН и издаването на НП. Описано е точно кои разпоредби на приложимата Наредба № 11/20001 г. са нарушени. Правилно е посочена нарушената правна норма на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП.
В случая безспорно се касае за път от републиканската пътна мрежа, поради което е следвало да се представи от водача разрешение съобразно чл. 14, ал. 2, т. 1, б. "а" от Наредба № 11/2001 г. и във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 1 от Наредбата
за специално ползване на пътищата, а именно разрешение от Агенция "Пътна
инфраструктура" Г. С.. Съгласно чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11/2001 г.
собствениците на извън габаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват
превозите, са длъжни да подадат в Агенция "Пътна инфраструктура" или в
съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на
необходимото разрешително по образец. Същото е следвало да съпътства ППС.
Жалбоподателят не е представил такова разрешение, с което е осъществил състава на вмененото му нарушение. Вината му е налице и обосновава ангажиране на административно-наказателната му отговорност. В съответствие с правомощията си и съобразно чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 актосъставителя е съставил АУАН на водача на тежкото пътно превозно средство, тъй като е установил, че той го управлява -"осъществява движение", без необходимото разрешително.
С оглед изложеното, съдът приема, че жалбоподателят управлявайки ППС с тегло над максимално допустимата маса и натоварване на ос е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП. Административно - наказващият орган правилно е
издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а
именно чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, съгласно която се наказват с "глоба" от 1 000
до 5 000 лева, ако деянието не представлява престъпление, физическите лица,
нарушили разпоредбата на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, б. "в" и "г", т. 2, ал. 2
и ал. 5 и чл. 41 или които извършват или наредят да бъдат извършени конкретно
изброени дейности, между които и движение на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Според настоящия съдебен състав именно жалбоподателят е извършил нарушението, доколкото именно той в качеството си на водач е осъществявал движението на посоченото ППС, поради което съдът намира, че правилно е била ангажирана неговата административно-наказателна отговорност.
Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно минимума на посочената разпоредба, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и с обстоятелството, че констатираното нарушение е извършено за първи път.
Съдът не кредитира доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата, че
административнонаказателната отговорност следва да бъде понесена от превозвача или собственика на извънгабаритното ППС, но не и от водача.
На първо място, това е така, защото съобразно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от
Закона за пътищата едни от субектите на процесното нарушение по чл. 26, ал. 2,
т. 1, б. "а" от Закона за пътищата /ЗП/ са физическите лица, т. е. шофьорите на
тези пътни превозни средства, които могат да носят такава административно -
наказателна отговорност извън тази на юридическото лице по чл. 54 от същия
закон. В случая административно – наказателната отговорност е правилно насочена именно към шофьора, който е извършил движение по републиканската пътна мрежа на съчленено пътно превозно средство. Основен съставомерен елемент, водещ до ангажирането на административнонаказателната отговорност на водача в случая е фактът, че ППС надвишава максимално допустимите нормативно определени норми, което от своя страна го квалифицира именно като извънгабаритно превозно средство по смисъла на 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, респ. тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от същата наредба. От друга страна, органите на Агенция "Пътна инфраструктура" установяват, че той управлява тежко превозно средство без надлежно издадено разрешително или документ за платена такса съобразно чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11 /арг. от чл. 36 и чл. 37 от Наредба № 11/. Именно такава е настоящата хипотеза, тъй като на водача е съставен акт за установяване на административно нарушение за управление на тежко ППС, без разрешение, издадено от управляващата пътя администрация. В този смисъл, по делото не се твърди, а и липсват доказателства за издадено подобно разрешение, поради което настоящия съдебен състав намира, че деянието е осъществено от обективна страна. Съдът счита, че е налице и субективния елемент на административното нарушение.
Водачът е бил длъжен и е следвало да знае, че параметрите с или без товар на
управляваното от него ППС не надвишават максимално допустимите норми по
посочената Наредба № 11, както и че управляваното извънгабаритно превозно
средство изисква снабдяването му с нарочно разрешение за движение по пътищата на републиканската пътна мрежа, поради което, управлявайки извънгабаритното съчленено ППС без такова разрешение, е допуснал нарушение, осъществяващо административнонаказателния състав на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Съдът намира за неоснователен и изложеният от жалбоподателя, довод, че
отговорността му е следвало да бъде ангажирана на основание чл. 177, ал. 3 от
ЗДв. П за съответно извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДв. П. В
актуалната съдебна практика се застъпва становището, че в случаите, когато
двжението на извънгабаритно и/или тежко ППС се извършва без необходимото
разрешително по чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ е налице
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП и се осъществява състава на чл.
53, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи също така, че
процесното нарушение не съставляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се отличават с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че въпросното нарушение е с по-ниска обществена опасност от обичайните.
Не е установено също така наличието на някакво конкретно извинително
обстоятелство, което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице основания за приложението на цитираната разпоредба. В случая съдът, като съобрази материалите по делото, естеството на нарушението и риска, който претоварването на автомобилите носи за пътната инфраструктура и за пътищата, намира, че същото не крие по-малък риск и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други нарушения от този род, поради което не може да бъде квалифицирано, като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Не е достатъчно основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН и фактът, че
процесното нарушение се явява първо за нарушителя.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено
изцяло.
Поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:


ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 73/2020 от 18.08.2020 г. на заместник-Директор на Т. Д. Ю. – С., с което на Е. Е. М., с ЕГН *, от Г. У. К. № ***, за
извършено нарушение по чл. 26, ал.2, т.1, б."а" от Закон за пътищата и на
основание чл. 53, ал.1, т. 2 от същия закон му е наложена глоба в размер на
1000 /хиляда / лева.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС Б., в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.


РАЙОНЕН СЪДИЯ: