Решение № 8381

към дело: 20201230200364
Дата: 10/21/2020 г.
Съдия:Мая Банчева
Съдържание

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, във връзка с чл. 236 от Закона за здравето.
Образувано е по подадена жалба от адв.Г. К. от АК – Б., служебен адрес [населено място], ул. „Гоце Делчев“ № 15, ет.2, в качеството на пълномощник на Х. Т. Т., ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул. „Р.“ № ***, ангажирана от неговия брат И. Т. Т., поради факта, че лицето е с психично заболяване и е в невъзможност да разбира свойството и значението на постъпките си, против Наказателно постановление № 244а-701/05.05.2020 г. на Директора на ОДМВР –Б., с което е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето.

В жалбата се сочи, че лицето Х. Т. Т. е психично болен, с тежко психично заболяване и напълно неадекватен. Твърди се, че Т. не разбира свойството и значението на думите, поради което изобщо не е бил в състояние да асимилира информацията, свързана с новите разпоредби относно носенето на маски за предпазване от инфекция, а неразбирайки свойствата и значението на своите постъпки, той не е и в състояние да се съобразява с околния свят и с неговите изисквания, включително и със законите. Твърди се, че Т. няма виновно поведение и не може да бъде наказан, че не е спазил законово изискване, тъй като е невменяем. В тази връзка се иска от съда да бъде отменено обжалваното Наказателно постановление, като се приеме, че Х. Т. е недееспособно лице, което поради болест не може да отговаря за действията и постъпките си.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, вместо него се явява адв. К., която поддържа жалбата. Твърди, че лицето е със заболяване, което изключва възможността да възприема правилно случващото се около него. Сочи, че административно наказващия орган е реализирал отговорност спрямо лице, което не може да възприема изискващите се от него по закон задължения, поради което счита атакуваното НП за незаконосъобразно, издадено срещу лице, което е в невъзможност да отговаря за действията и постъпките си и което съответно не е извършило виновно описаното нарушение и моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна – ОДМВР – Б., редовно призована, не изпраща представител, в писмено становище считат жалбата за неоснователна и молят да бъде отхвърлена, като неоснователна и да бъде потвърдено атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Районна прокуратура – П., редовно призовани - не изпращат представител и не вземат становище по делото.

По делото са събрани писмени доказателства – НП № 244а-701/05.05.2020 г., експертно решение № 2580 от 25.10.2018г., пълномощно, НП № 244а-701/05.05.2020 г., Акт за установяване на административно нарушение № 498521 от 15.04.2020 г., Докладна записка № 314р-7186/16.04.2020г., Заповед № 244з-843/24.03.2020 г. на Директора на ОДМВР –Б., както и представената от адв.К. -епикриза на Х. Т. Т., издадена от д-р А. И. при ЦПЗ-Б..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, установи следното :

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние – действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, а според чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго.
В казуса, с Наказателно постановление № 244а-701/05.05.2020 г. на Директора на ОДМВР –Б., Х. Т. Т. е санкциониран с наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, за административно нарушение по чл.209, ал.1, вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето. С оглед посоченото по – горе, за да е налице състав на нарушение от субективна страна, следва да е налице годен субект на наказателна отговорност, т. е. пълнолетно лице, което в състояние на вменяемост да е извършил самото деяние /чл.31 ал.1 НК/. Същевременно няма да бъде наказателноотговорно лице, което действа в състояние на невменяемост – когато поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си.
В настоящия казус, по делото е представена и приета като доказателство Епикриза на Х. Т. Т., издадена от д-р А. И. при ЦПЗ-Б. установяваща, че в периода 20.08.2020г. – 22.09.2020 г. лицето е лекувано с диагноза: „ Параноидна шизофрения – непрекъснато протичане. Промяна на личността. Обостряне с възбудно – халюцинаторно – параноиден синдром“. Отбелязано е в епикризата, че се касае за поредна психиатрична хоспитализация на пациент с уточнена диагноза F20.0 – „Параноидна шизофрения“, като при хоспитализацията лицето е прието в спешен порядък, доведен от екип на Ц. и полиция, с данни, че е напрегнат, объркан, заплашвал с нож, чува гласове, които го коментират и заплашват, скита, крещи по улиците, не се храни, не може да спи. Посочва също така, че в амбулаторни условия състоянието му постепенно се влошило, като дебюта на заболяването му е преди повече от двадесет години, настъпила е промяна на личността, трудоустроен по болест.
По делото е представено също така Експертно решение на ТЕЛК относно лицето Х. Т., установяващо 95% нетрудоспособност и установена диагноза "Параноидна шизофрения".
Обсъжданата медицинска документация дава основание да се приеме, че в настоящия казус Х. Т. Т. е действал в състояние на невменяемост – същият не е разбирал свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си, т.е. бил е невменяем по отношение на извършеното от него – липса на поставена защитна маска за лице.
При тези данни, съдът счита, че в случая е налице хипотезата на чл. 33, ал. 1 от НК – „Не е наказателноотговорно лицето, което действа в състояние на невменяемост – когато поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си“. В казуса, Х. Т. е осъществил деянието /неносене на предпазна маска/ в състояние на невменяемост, поради което същият не може да носи наказателна отговорност за това деяние, доколкото липсата на вменяемост е пречка за квалифицирането му като годен субект на престъпление.

Ето защо, съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното, Петричкият районен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 244а-701/05.05.2020 г. на Директора на ОДМВР –Б., с което на Х. Т. Т., ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул. „Р.“ № *** е наложена глоба в размер на 300.00 /триста/ лева, на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.


Решението подлежи на касационно обжалване пред АС – Благоевград в 14 дневен срок от съобщението на страните.


РАЙОНЕН СЪДИЯ :