Решение № 8569

към дело: 20201230100296
Дата: 10/09/2020 г.
Съдия:Атанас Кобуров
Съдържание

Производството е с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл. 365, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Образувано е въз основа на искова молба на Р. Ю. И., руски гражданин, с паспорт
№ ****, издаден на *** г., от ФМС 78032 валиден до *** г., със съдебен адрес Г., У. Т. № 6 Ч. А. А., против Ю. Ю. К., с ЕГН: *, от град П., ул.„М." № 13, представлявана от упълномощителя си адв. Г.К., вписана в Адвокатска колегия- Благоевград, с адрес за съобщение: гр. П., ул. „Г." № 15, .2.
В исковата молба се твърди, че между двете страни има неуредени взаимоотношения във връзка с Договор за сътрудничество и съвместна дейност. Посочва се, че на 26.07.2015 г. между Р. Ю. И. и Ю. Ю. К. е сключен процесният Договор за сътрудничество и съвместна дейност, съгласно който сьщите са се споразумели да си сътрудничат в областта на селското стопанство. Ищецът предал на ответницата сума в размер на 5 000 евро, а последната се е задължила да закупи с тях пет крави и пет телета, както и да поеме пасене, издръжка, хранене и всякаква нужна грижа за тези животни. Посочва се, че въз основа на Договора страните са се споразумели на основание т.2 от този договор, че срокът на договора е 2 години, с последващо продължаване, като ответницата се задължава да му изплати до 27.07.2017 г. като печалба сумата в размер на 2 500 евро. Изложено е, че с писмо от 03.05.2017 г. ищецът е уведомил ответницата, че отказва удължаване на така сключения договор след 26.07.2017 г. и е направил изрично искане ответницата да му възстанови и изплати 100 % от вложената от него сума, а именно сумата от 5 000 евро, ведно с дължимите лихви от датата на поискването. Твърди се още, че ищецът е правил многократни опити да се свърже с ответницата, за да уредят финансовите си отношения, но ответницата отказала да му заплати уговорената сума. Иска се от съда решение, с което да осъди Ю. Ю. К., с ЕГН: *, от град П., ул. „М." № 13 да заплати на Р. Ю. И., руски гражданин, с
паспорт № ****, издаден на **** г., от ФМС 78032 валиден до **** г., за сумата в размер на 5 000 /пет хиляди/ евро или левовата им равностойност в размер на 9 779 /девет хиляди седемстотин седемдесет и девет/ лева, представляваща 100% от вложената от ищеца сума, съгласно Договор за инвестиция за сътрудничество и съвместна дейност от 26.07.2015 г. и дължима от ответницата предвид прекратяване на същия с писмо – претенция от 03.05.2017 г., ведно със законна лихва, считано от датата на поискване – 03.05.2017 г., заедно с направените разноски и адвокатски хонорар.
В отговора на исковата молба ответницата Ю. Ю. К. не оспорва, че на 26.07.2015
г. е сключен процесния договор с Р. И., но твърди, че след сключването на същия
ищецът не се е явявал никога, нито е търсил ответницата, нито е отправял
предложения за начина, по който да се уредят отношенията. Твърди, че са
неоснователни твърденията в исковата молба, че ответницата се е задължила да му изплати на 27.07.2017 г. като печалба сумата в размер на 2 500 евро, тъй като в
договора е отразено, че всякаква печалба ще се изплаща винаги в края на
годината, но печалба не е реализирана, тъй като през 2015-2016 г. неочаквано се
появили болести по животните – „нодуларен дерматит“ и „син език“, а след това
се появила и болестта „чума“, след която болест цената на кравите много се
понижила, което попречило както да се възпроизвеждат животните, така и те да
бъдат продавани. Относно писмото от 03.05.2017 г., с което се твърди, че
ответницата е уведомена, че ищецът се отказва от така сключения договор след
26.07.2017 г., се излагат твърдения, че датата е по време на договора, а и
самото уведомление е от дядото на Р. – В.И., с което ответницата също има
отношения и е сключила споразумение, но за отношения си с него и това
уведомление няма нищо общо с договор сключен с Р. И.. Посочва се още, че и до
ден днешен Р. И. не се е появил във фермата на ответницата, не се е свързал с
нея, нито е идвал, нито й е изпращал писмо за прекратяване на договора, поради
което няма основание за прекратяване на същия и той се счита за автоматично
удължен до 2022 г., защото не са получавани никакви уведомления. Сочи се, че в
договорът е отразено, че изплащането на печалба ако има такава ще се договори
допълнително със съдружника и винаги в края на годината, което не е направено.
В съдебно заседание ищцовата страна, чрез пълномощника си поддържа исковата молба, като пледира за цялостното й уважаване.
Ответната страна, чрез пълномощника си оспорва исковата претенция.
По делото са събрани писмени доказателства. Разпитани са двама свидетели.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
В кориците на делото се съдържа копие от договор за инвестиция, за
сътрудничество и съвместна дейност от 26.07.2015 г., в надлежен превод от руски
език, сключен между Ю. Ю. К. и Р. Ю. И., съгласно който сьщите са се
споразумели да си сътрудничат в областта на селското стопанство.
По силата на договора, страната-инвеститор /И./ следва към момента на
сключването му да предостави сумата от 5 000 евро, с която да бъдат закупени 5
крави и 5 телета.
Контрагентът К. следва от своя страна да осигури пашата, издръжка, храненето и
всякаква нужна грижа за тези животни, както и да изплаща печалба за
2015-2017г., след приспадането на разходите и данъците.
В отделна клауза от договора е предвидено, че Ю. К. обезпечава продажбата на
отгледаните телета, печалбата от които разпределя поравно с инвеститора.
Предвидено е, че след 31.12.2016г., през 2017г. се осъществява продажбата на
телетата, а печалбата ще съставлява не по-малко от 50% от вложената сума и след това 50 % за всяка следваща година..
Страните са уговорили в чл.3 от договора си две основания за прекратяването
му, а именно: продължително и трайно неизпълнение на задълженията на една от
страните или по взаимно съгласие и във връзка с форсмажорни обстоятелства.
В чл.5 пък е предвидено, че договорът за сътрудничество и съвместна дейност се сключва за срок от две години, с последващо продължаване до 2022 г. и по-
нататък.

По делото на л.13-15 е приложена „Претенция“ от Р. Ю. И. адресирана до Ю. К. с
която адресантът „отказва да бъде удължен договора /за сътрудничество и
съвместна дейност/ до 2022г., след 26.07.2017г. В изпратената претенция е
посочено, че „по-нататъшно сътрудничество и съвместна дейност /между страните/ би била възможна след изпълнение на условията на първоначалния договор и изплащане на 100% от вложената сума с дължимите лихви“
Депозирано е и известие за доставяне от 11.05.2017 г., връчено на лице с име Р. /и неясно от известието фамилно име/.
Пак по делото в качеството на свидетели са разпитани лицата В.Ф.И. /дядо на ищеца/ и В.Г.К. /съпруг на ответницата/.
Свидетелят И. заявява, че внукът му Р. И. сключил договор с Ю. К. на 26.07.2015
г. в Г., на У. № 13, съгласно който договор Р. И. дал на ответницата в брой
сумата от пет хиляди евро за две години при уговорка, че ще получи 50 % печалба
след като бъдат приспаднати данъци и други разходи. Посочва, че първоначално
неговият син искал да инвестира в България, като страна от Европейския съюз.
След като свидетелят искал да се премести по здравословни причини от гр.Санкт
Петербург, прочел за гр.Сандански и се поинтересувал за хора, които да живеят
близо до това място и така попаднал на Ю. К., с която осъществил контакт. На
тази среща Ю. К. му обяснила за бизнеса с кравите, започнала да го агитира, че
имала много хубав бизнес с крави и при инвестиране може 50 % да му дава като
печалба. Твърди, че след няколко месеца синът му донесъл багаж от Санкт
Петербург в Сандански и отново предложил да инвестира пари в някакво
начинание, при което свидетелят си припомнил разговора с Ю. и го разказал на
сина му Ю.. На следващия ден заедно със сина му отишли с кола до Г. при Ю.
К., срещнали се с нея и мъжа й, като тя им обяснила, че има 200 крави и телета,
че стадото й било много хубаво. На тях им харесало, направили и снимки, след
което сключили договор за 1000 евро с нея, защото нямали повече, а Ю. искала
пари в брой. След това казали, че ще си помислят, защото тя искала 5 000 евро.
В последствие на 26.07.2015 г. превели още 4 хиляди, и тогава подписали
договор, като дали още четири хиляди евро в брой на Ю. К.. Когато подписвали
договора, намерили неточности в договора и направили поправки, след което Ю. и
съпругът й отишли някъде, поправили и донесли поправен договор, подписали го,
подпечатали го и всичко било готово. Р. подписал договора, защото идвал по-
често в България. Посочва, че когато Р. дошъл на гости при свидетеля на
следващата година, те се опитали да се свържат по телефона с Ю., но не можали,
след което свидетелят написал писмо с претенции във връзка с договора някъде
през м.февруари 2017 г.. Свидетелят сочи, че той написал претенции тъй като не
могли да се свържат по телефона с Ю. и написали претенции с обратна разписка,
изпратили по пощата с обратна разписка, за това, че не могли да се свържат, че
не са получили никакви пари по този договор, и адвоката на Ю. К. му върнал
писмен отговор, че още е рано да им се даде печалба. Излага твърдения, че
договорът имал условие за две години, и че след изтичането му, ако нещо ако не
било предприето той се продължавал автоматично с пет години. Свидетелят сочи, че тъй като вече имало проблеми с комуникацията с К., той не й вярвал и не
искал да се продължи този договор с още пет години. Посочва,че Ю. не им е
казвала, че има проблем с кравите, че е имало болест по тях, напротив казвала,
че кравите им са здрави, че имат ваксинации. Тя се хвалила, че стадото е
ваксинирано, че кравите са в добро състояние, защото евросъюза контролирал
стадото, че трябвало да се спазват конкретни условия, за да бъдат получавани
субсидии от Европейския съюз и всичко било под контрол. Твърди, че кравите били в добро състояние, те ги харесали и затова подписали първия договор за 1000 евро. Когато общували, Ю. им казвала, че имало и други инвеститори, които били заинтересувани. След това свидетелят успял да открия 11 други човека, които са дали общо сума от 181 000 евро на Ю. К., но сочи, че сигурно има и други
потърпевши. Посочва, че внукът му Р. идвал в България няколко пъти, като първия път бил тук за два месеца, а после за около един-два дни. Сочи, че при
подписването на договора били той, синът му, внукът му Р., Ю. К. и мъжа й, като
всички седели на една маса. Твърди, че в договора пишело, че ще купи за тези
пари пет крави и пет телета. Свидетелят посочва, че когато попитал Ю. К. къде
се техните крави и телета, тя казала, че това не може да бъде определен, тъй
като са обезличени, но имали пет крави и пет телета в стадото, без да посочи
кои са точно. Излага твърдения, че при подписването на договора в него било
написано, че ищецът трябва да получи 50 % от печалбата, но било написано още,
че животните са в залог и ако не получи парите да получи животни. Твърди, че в
договора било написано 50 % печалба, че трябва да се даде след приспадане на
данъци и разходи, като печалбата от животните означавало и Ю. това им обяснила - пари в наличност. Посочва, че неговият внук за изхранването и отглеждането на животните не е поемал никакви задължения. В заключение твърди, че възражението до Ю. К. не било за договора на Р., а било за неговия договор.
Свидетелят К. заявява, че знае за подписан договор между Ю. и Р. И. през
2015 г. за пет крави и пет телета за сума от пет хиляди евро, тъй като с
парите, които са дадени през 2015 г. са закупени животни. Твърди, че той се
занимава с обезпечаването на изхранването на всички животни и постоянно съм
във фермата. Посочва, че печалба от животните се получава, когато родено теле, което е пораснало 24 м и е стигнало до тегло 500 кг бъде продадено като живо тегло. Сочи, че едно животно изяжда на ден 15 кг плюс два или три кг фураж
смески и за да наддаде едно животно едно кило трябва да изяде фураж като
смески, защото от самото сено е много трудно, тъй като сеното било много ниско
калорично, а и телето трябвало да пие мляко и яде този фураж, за да стане за
една година 250 кг, но за може едно теле да наддаде за една година 250 – 300
кг, това значело да бозае от майката 9 или 12 месеца и да се храни допълнително
с фураж, като в този период кравата не можела да наддаде на тегло защото тя
била постоянно източена, тя гледала детето, а като храни телето, кравата не
давала и мляко. Излага твърдения, че проблемите във фермата започнали от
болестите, и от това, че имало различни болести - дерматит, син език, което
водело до задължителни ваксинации, за да остане стадото, а при тези ваксинации кравите не можели да износят телетата, те се израждали преждевременно и това било три поредни години така. Освен това през тези три поредни години имало наложена забрана за местене в съседен район. Посочва, че за този период от време фактически те изгубили половината от телетата заради тези ваксинации. Твърди, че той не бил видял печалба от тази работа. Сочи, че от пет телета всички не могат да родят, че телето се води такова до 3 годишна възраст и едва на 24 месеца ако е стигнало тегло над 350-400 кг, тъй като това млад организъм е готов за заплождане и към 36 месец може да роди, и да се води като крава, а ако не се заплоди се водило юница, теле. Посочва, че Р. И. не е
участвал в отглеждането, както и не помни по договор Р. И. да е имал задължение
да изхранва животните. Излага твърдения, че това било е договор за инвестиция и съвместна дейност, което предпоставяло обсъждане на всички стъпки, действия, какво и как трябва да се направи, но такива действия свидетелят не видял, че трябвало нещата да се обсъждат с Ю.. В заключение посочва, че има непредвидими разходи свързани и с изхранването на животните, тъй като преди за пасище в планината плащали по 5 лева на декар, а сега въведи 26 лева годишно на декар, а на всяко животно трябвало да има най-малко 10 декара, което било непредвидим разход от 2016 г. всеки месец. Сочи, че субсидията за едно животно за една година е в размер на 150 лева, които били достатъчни за издръжка на животното за един месец.

От правна страна, съдът приема следното:
Анализирайки ангажирания доказателствен материал съдът приема, че страните по делото са обвързани от действието на валиден двустранен договор за
сътрудничество и съвместна дейност /в подобна насока вж.Решение №2726/09.
12.2019г постановено по в.гр.д.№3188/2019г. по описа на Апелативен съд-София и
Определение №392/20.05.2020г. по гр.д.№968/2020г. на ВКС, IV гр.о./.
Според настоящият състав, на базата на представената по делото ПРЕТЕНЦИЯ от 03.05.2017г. до Ю. К., изпратена от Р. И., с която последният „отказва да
бъде удължен договора /за сътрудничество и съвместна дейност/ до 2022г., след
26.07.2017г., не може да се приеме, че е прекратен процесния договор и то
надлежно от страната-инвеститор.
Това е така, защото ПРЕТЕНЦИЯ от 03.05.2017г. на първо място не е подписана от
адресанта.
На второ място, същата не е редовно връчена, т.к. това е сторено не на адресата
Ю. К., а на друго лице с нечетливо име /собствено Р./, което не е страна по
договора.
Отделно, следва да се акцентува върху това, че инвеститорът не е посочил, респ.
установил и доказал нито към момента на изпращане на т.н. „Претенция“ , нито
към подаване на ИМ, че ответницата К. не е изпълнила основните си задължения по договора, а именно да закупи договорените по брой крави и телета, респ. да
осигури отглеждането им.
Т.е., не може да се приеме, че ищцовата страна надлежно е активирала някое от
изрично уговорените в чл.3 от договора основания за прекратяване на
съглашението помежду им, а именно: продължително, постоянно неизпълнение на
задълженията на една от страните или по взаимно съгласие и във връзка с
форсмажорни обстоятелства.
Обстоятелството, че процесния договор не е прекратен съобразно клаузите му /чл.3, т.1 и т.2/, както и че той е сключен за значителен времеви период, а именно
за срок от 2 /две/ години, но и с последващо продължаване до 2022г. - означава,
че в полза на ищецът Р. И. не е възникнало вземане за връщане на платената по
договора инвестиция, какъвто всъщност е и предмета на ищцовата претенция.
Както бе посочено по-горе, процесната облигационна обвързаност има характер на
двустранен и възмезден договор.
В чл.2 от договора страните са предвидили различни условия за осъществяване на съвместната им дейност.
Предвидено е, че отв.К. „се ангажира да осигури пашата, издръжка, храненето и
всякаква нужна грижа за тези животни, както и да изплаща печалба за
2015-2017г., но след приспадането на разходите и данъците“
Предвидено е и това, че Ю. К. „подсигурява продажбата на порасналите телета,
продажбата от които се разделя с инвеститора, но на следващо място и това, че
продажбата на телетата се извършва в края на годината, като сроковете за
изплащането на печалбата се уточняват с инвеститора /чл.2, абз.2, изр.3/, на
трето място и съобразно чл.2, абз.2, изр.6, че след датата 31.12.2016г., през
2017г. следва да бъде осъществена продажбата на телетата, като инвеститорът
има право да получи част от реализираната печалба /50% от инвестираната сума/.
Следва да се отбележи, че в доказателствена тежест на ищеца е да установи
налице ли е реализирана печалба и ако такава е имало, какъв е размера й.
По никакъв начин не е установено и това, че контрагентите изобщо за обсъждали и уточнявали сроковете за изплащането на печалбата, както е изрично предвидено в договора им /чл.2, абз.2, изр.3/. Такива доказателства в хода на процеса не са ангажирани.
Поради всичко изложено исковата претенция се явява неоснователна /недоказана/, поради което и следва да бъде отхвърлена.
С оглед отхвърлянето на исковата претенция, на ответната страна се дължи
присъждането на разноски по реда на чл.78, ал.3 ГПК, т.к. такива са
претендирани своевременно с писмения отговор.

Водим от горното и на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, Петричкият районен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.79 ЗЗД предявен от Р.Ю.И., руски гражданин, с паспорт № ***, издаден на *** г., от ФМС 78032 валиден до *** г., със съдебен адрес гр.Б., ул.П. № 6 чрез адв.А.А., против Ю.Ю.К., с ЕГН: ***, от гр.П., ул.„М." № 13, представлявана от упълномощителя си адв. Г.К., вписана в Адвокатска колегия-Благоевград, с адрес за призоваване: гр. П., ул. „Г." № 15, ет.2, за осъждането на ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 5 000 /пет хиляди/ евро или левовата им равностойност в размер на 9 779 /девет хиляди седемстотин седемдесет и девет/ лева, представляваща 100% от вложената от ищеца сума, съгласно Договор за инвестиция за сътрудничество и съвместна дейност от 26.07.2015 г. и дължима от ответницата предвид прекратяване на същия с писмо – претенция от 03.05.2017 г., ведно със законна лихва, считано от датата на поискване – 03.05.2017 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН /НЕДОКАЗАН/.

ОСЪЖДА Р.Ю.И., руски гражданин, с паспорт № ***, издаден на *** г., от ФМС 78032 валиден до *** г., на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на Ю.Ю.К., с ЕГН: ***, от гр.П., ул.„М." № 13, сумата от 845 /осемстотин четиридесет и пет/ лева - сторени разноски по делото от ответната страна.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - гр. Благоевград, в двуседмичен срок от връчване на съобщението за постановяването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: