Решение № 108

към дело: 20191230200871
Дата: 02/25/2020 г.
Съдия:Румяна Митева
Съдържание

и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е с пр. основание чл. 59, ал.1 ЗАНН, във вр. с чл. 6 Закона за българските лични документи (ЗБЛД).
Образувано е по жалба, подадена от Г. В. И. с ЕГН [ЕГН], чрез Началника на Софийски централен затвор против Наказателно постановление (НП) № 5396а-85/31.07.2019г. на Началника на ГПУ - П. при РДГП - С..
Сочи се в жалбата, че се намира на територията на Софийски централен затвор и излежава присъда, която изтича 2023г., поради което нямал средства да заплати глобата. Иска от съда да бъде отменена глобата или отложена във времето на по-късен етап.
В съдебно заседание жалбоподателя се явява, редовно призован и доведен от Затвора – [населено място].
За ответника – ГПУ – П. и Районна прокуратура, в качеството и на заинтересована страна, представители не се явяват и не изразяват становище по жалбата.
По делото са събрани следните доказателства : НП № 5396а-85 от 31.07.2019 г. на Началника на ГПУ - П. при РДГП - С., покана до Г. В. И. № У.:5396а-85/31.07.2019г. за доброволно изпълнение, АУАН № 85/18.07.2019г., докладна записка Р.. № 5396р/12119 от 19.07.2019г., писмо от Началника на ГПУ – П. до Началника на РУ – МВР [населено място], обл. С., писмо от Началника на РУ на МВР – [населено място] до Началника на РУ – П., видно с докладна записка от 03.10.2019г., писмо от Началника на ГПУ – П. до Директора на Затвора, [населено място], разписка за получен препис от НП № 5396а-85 от 31.07.2019г.
Разпитани са свидетелите А. Б. И. – актосъставител и Н. С. С. – свидетел по акта, както и жалбоподателя е дал обяснения.
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, установи за безспорно от фактическа страна, следното :
На 18.07.2019г. в 10.00ч на ГКПП К. - П. за влизане в страната ни се явил жалбоподателя Г. В. И.. При поискване от свидетеля А. И., в качеството му на граничен полицай на документ за самоличност, жалбоподателя не представил такъв, с който да удостовери самоличността си. Пред граничните служители същия заявил, че си е загубил документите в Р Гърция. Поради констатираното, а именно непредставяне на документ за самоличност при поискване от компетентните длъжностни лица, с който да удостовери самоличността си, на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 85 с бланков № 226280 от 18.07.2019 г. Актът бил съставен в присъствие на жалбоподателя и подписан от него лично, без възражения.
Въз основа на посочения акт, Началникът на ГПУ - П. издал НП № 5396а-85 от 31.07.2019г., в който е възпроизведена същата фактическа обстановка и вменено същото нарушение - на чл. 6 от ЗБЛД и чл. 4, ал.1 от Споразумението за съвместен контрол между Р Българи и Р Гърция, поради което на основание чл. 80, т.5 от ЗБЛД на Г. В. И. му е наложено наказание Глоба в размер на 100 лева. НП е връчено на 29.10.2019г., а жалба срещу последното е изпратена по пощата на 01.11.2019г. (В. пощенско клеймо).
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните писмени и гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежно лице (посочено като нарушител), както и в законоустановения срок за това. Ето защо жалбата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
В конкретния казус съдът счита, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение по чл. 6 ЗБЛД и чл. 4, ал.1 от Споразумението за съвместен контрол между Р Българи и Р Гърция по следните съображения :
На жалбоподателя е вменено нарушение, за това, че при влизане в страната ни през ГКПП – К./П. на 18.07.2019г. същия не е представил документ, с който да удостовери самоличността си пред компетентните длъжностни лица - в настоящия казус пред свидетеля А. И. (граничен полицай). Това обстоятелство - липсата на документ за самоличност не се оспорва от жалбоподателя. Нещо повече същия твърди дадените пред съда обяснения, че документа му за самоличност е бил откраднат в Р Гърция, поради което си купил лична карта с имената на друго лице български гражданин и започнал да се движи на територията на Р Гърция с тази лична карта. Екстрадиран е от гръцките власти до българската граница и предаден на граничните полицаи с гръцки документи, тъй като нямал лична карта, за което му е съставен АУАН. С оглед на посоченото съдът приема за безспорно установено, че е осъществен състав на нарушението по чл. 6 ЗБЛД от обективна и субективна страна - жалбоподателя е бил длъжен, но не е представил документ пред компетентните длъжностни лица, с който да удостовери самоличността си.
Съдът счита, че визираното в обжалваното НП деяние, правилно е квалифицирано в акта като нарушение на чл. 6 от ЗБЛД и чл. 4, ал.1 от Споразумението за съвместен контрол между Р Българи и Р Гърция, консумирано е виновно от лицето, посочено като нарушител, и е обявено от закона за наказуемо по чл. 80, ал. 1, т. 5 от ЗБЛД с административно наказание, налагано по административен ред, т. е. същото е съставомерно и в контекста на гореизложеното е доказано, тъй като е установено по предписания от закона начин.
Относно формалната страна на акта за административно нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно постановление съдът не констатира нарушения на закона относно реда за тяхното съставяне и издаване.
Наложеното административно наказание от наказващия орган е определено в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение – глоба от 50 до 300 лева, съгласно разпоредбата на чл. 80, ал.1, т. 5 ЗБЛД.
Настоящата инстанция намира обаче, че в случая административно -наказващият орган е определил наказанието в завишен размер, като не е отчел всички смекчаващи вината на нарушителя обстоятелства, а именно – че се касае за първо по рода си нарушение, че жалбоподателят не отрича вината си и с поведението си допринесе за изясняване на всички факти и обстоятелства, обстоятелството, че същият е безработен, в момента изтърпяващ в затвора в [населено място] наказание лишаване от свобода, както и факта, че е загубил документа си в чужда страна. С оглед така отчетеното, съдът намира, че административното наказание, което следва да бъде наложено на жалбоподателя, следва да бъде в минимално предвиденият в закона размер, а именно – глоба в размер на 50 лева. Съдът намира, че административно наказание в този размер би съответствал на разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и би отговарял на целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН.
Поради гореизложеното наказателното постановление в санкционната му част следва да бъде изменено, като бъде намален размера на наложеното административно наказание "Глоба" от 100 лева на "Глоба" в размер на 50 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Петричкият районен съд,
Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 5396а-85 от 31.07.2019г. на Началника на ГПУ – П. при РДГП - С., с което на основание чл. 80, ал. 1, т. 5 от ЗБЛД, на Г. В. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], обл. С., ул. „ж.п.м.“ № * е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева като НАМАЛЯВА наложената глоба по размер, който определя на 50 /петдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Б., в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на Административно - наказателния кодекс.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :