Решение № 112

към дело: 20201230200020
Дата: 02/27/2020 г.
Съдия:Андроника Ризова
Съдържание

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ф. ТД” Е., ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Г. С. Р.“ № *, вх. *, ет. *, представлявано от
управителя и едноличен собственик на капитала А. С. Ф., против Наказателно постановление (НП) № 437786-F449313/23.05.2019 г., издадено от Л. Й. Д. – Началник сектор „Оперативни дейности“ - София в Централно управление на Национална агенция на приходите, с което за нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, му е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като е съставено след изтичане на законовия срок. Излага твърдения за наличие на основателни причини за неиздаване на фискална касова бележка за осъществена продажба, а именно поради здравословното състояние на детето на управителя на дружеството-жалбоподател, което е осъществило продажбата, е наложило да излезе незабавно от търговския обект, като е извикал баща си да пази обекта и да изчака доставчиците. Моли постановлението да бъде отменено.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява нито от законен нито от процесуален представител.
Административно наказващият орган също не се представлява в съдебно заседание от процесуален представител. В писмено становище се оспорва жалбата. Моли се постановлението да бъде потвърдено, тъй като нарушението е доказано, а при съставянето на акта и издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им, намира за установени следните факти:
На 21.11.2018 г. около 10:50 часа К. Н. И. - инспектор по приходите в ЦУ на
НАП - София, и Н.С. М. – инспектор по приходите ЦУ на НАП – София, проверили сергия, находяща се в с. Кърналово, Зеленчукова борса, стопанисвана от „Ф. ТД“ Е., с работно време от 07.00 до 14.00 часа, където извършили контролна покупка на 1 кг.фъстъци на стойност 5 лева. Сумата е била платена, но от продавача С.Ф. не е била издадена касова бележка. Когато няколко минути по-късно решили да се легитимират и да пристъпят към извършване на проверка, установили, че на място е бащата на управителя, който им обяснил, че не знае да борави с касовия апарат, а синът му е отишъл донякъде. За проверката бил съставен Протокол № 0402237 от 21.11.2018г., според който проверяваният обект представлява търговски обект - сергия, стопанисвана от „Ф. ТД” Е.; в обекта има налично и въведено в експлоатация едно фискално устройство. За ФУ са представени свидетелство за регистрация, паспорт и договор за техническо обслужване. Разчетната касова наличност от ФУ за 21.11.2018 г. е била в размер на 0,00 лева, фактическата наличност – 596,00 лева. В протокола е посочено, че не се издават касови бележки, като в тази връзка е описано, че на 21.11.2018 г. е извършена контролна покупка на 1 кг. фъстъци на стойност 5 лева, за който не е издаден фискален бон от наличното в обекта ФУ или касова бележка от кочан; сумата е платена в брой, приета е от С.В.Ф. – продавач в дружеството-жалбоподател, който е присъствал и на проверката на 21.11.2018 г., когато е съставен протокола. Контролната покупка е извършена на 21.11.2018 г. в 10:50 часа, като неиздаването на касовата бележка при контролната покупка се потвърждава от отпечатания КЛЕН. Наредено е било на законния представител на дружеството лично или чрез упълномощено от него лице да се яви на 28.11.2018 г. в 08:00 часа в гр. София за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) във връзка с това обстоятелство.
Именно на 28.11.2018 г. е съставен АУАН № F449313 от К. Н. И. - инспектор по
приходите в ЦУ на Н., за това, че на 21.11.2018 г. в 10:50 часа при извършена
оперативна проверка на обект сергия, находяща се в с. Кърналово, Зеленчукова
борса, стопанисвана от „Ф. ТД” Е., за извършена контролна покупка на
21.11.2018г. в 10:50 часа на 1 кг. фъстъци на стойност 5 лева, заплатен с пари
в брой, не е издадена фискална касова бележка от регистрираното за обекта
фискално устройство, монтирано и въведено в експлоатация, свързано дистанционно в НАП и работещо към момента на проверката едно фискално устройство модел „Datecs DP 150 T KL” с ИН на ФУ DT671843 и ИН на ФП 02671843. По този начин е нарушена разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, чл.118, ал.1 от ЗДДС. Актът е съставен в присъствието на управителя на търговското дружество, на когото е бил връчен препис от акта срещу подпис.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е постъпило възражение срещу акта от страна
на дружеството-жалбоподател.
Разпитани в качеството им на свидетели, актосъставителят и свидетелите по акта потвърждава констатациите, направени в акта.
АНО е приел, че нарушението е установено и е издал обжалваното наказателно
постановление, с което е възпроизвел съдържанието на АУАН, като също е приел,
че нарушението следва да е квалифицира по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, и е наложил
санкцията.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от
лице, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 17.12.2018 г.,
жалбата срещу него е подадена на 27.12.2018 г.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен по реда,
предписан в закона, от компетентен орган и съдържа всички изискуеми съгласно чл.42 от ЗАНН реквизити. В същия подробно и точно е индивидуализиран както
нарушителя, така и самото нарушение с всички негови съставомерни признаци,
обстоятелствата, при които е извършено, като правилно е посочена и
съответстващата му правна квалификация. Същият е съставен в присъствието на
управителя на дружеството-жалбоподател, поради което не е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Тази разпоредба не урежда момента в който следва да бъде съставен АУАН, като няма изискване актът да се състави веднага след констатиране на нарушението. След като актът е съставен на 28.11.2018г., т.е. седем дни след извършване на нарушението, е спазен императивния законоустановен срок и не е нарушен чл.34, ал.1 от ЗАНН. Наказателното постановление пък следва да се издаде в 6 месечен срок от съставяне на АУАН, съгласно чл. 34, ал. 3 ЗАНН, който също е спазен.
Ирелевантно е обстоятелството, че управителят на дружеството-жалбоподател не е присъствал на самата проверка. Очевидно е, че до същия е достигнал съставеният протокол за извършена проверка чрез който и е поканен за съставяне на акта.
Освен това протоколът е съставен преди административно наказателното
производство, започнало със съставянето на акта, а от съдържанието на протокола жалбоподателят не е бил лишен от възможността да узнае какво административно нарушение му се вменява. Пак в тази връзка е ирелевантно дали действително С. Ф. е служител или не на наказаното ЮЛ, тъй като на процесната дата той физически е извършвал действия от името и за сметка на дружеството.
Обжалваното наказателно постановление също е издадено при спазване на
императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН. Издадено е от компетентно лице в
кръга на предоставените му от закона правомощия. В него е посочено нарушението – търговецът не е издал фискална касова бележка от регистрираното за обекта ФУ при извършената контролна покупка. Посочено е, че нарушението е установено при проверка в обекта и от изисканите документи.
Прилагането на чл.118 от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн.ДВ, бр.106 от
2006г.). Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от посочената наредба, всяко лице
е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, като за целите на тази наредба „фискално устройство”, „търговски обекти” и „фискална касова бележка/фискален бон/” са тези по 1, т.40 и т.41 от ДР и чл.118, ал.3 от ЗДДС, съгласно чл.2, ал.1 от същата.
Текстът на чл.118, ал.1 от ЗДДС е възпроизведен и доразвит в чл.25 от
наредбата, ал.1 на която гласи, че лицата, задължени да използват ФУ, издават
фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с
първичен счетоводен документ , с изключение на случаите, когато плащането е по
банков път, а ал.3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава
при извършване на плащането. От анализа на цитираните разпоредби на ЗДДС и
наредбата се налага изводът, че за да възникне задължение за издаване на
фискална касова бележка, следва да е налице извършена продажба на стоки или
доставени услуги. А ал.3 от чл.25 от наредбата е категоричен: Фискална касова
бележка се издава при извършване на плащането. Лицата по чл.3 (какъвто
несъмнено е търговецът-жалбоподател) са длъжни едновременно с получаването на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.
В наредбата не се съдържа дефиниция на понятието доставка/продажба на стоки или услуги, но тъй като тя е издадена въз основа на пряката законова делегация на чл.118, ал.4 от ЗДДС и по прилагане на посочения член от закона (чл.12 от
Закона за нормативните актове), следва да се ползват съществуващите в ЗДДС
легални дефиниции. В чл.6 и чл.9 от ЗДДС е дадено легално определение на
термините „доставки на стоки” и „доставка на услуги”, а датата на възникване на
облагаемите доставки на стоки или услуги като данъчно събитие се определя от чл.25 от ЗДДС. В ал.2 на този текст се съдържа основното правило за възникване на доставките като данъчно събитие, съгласно което данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е завършена, а в ал.3 и ал.4 се съдържат други специфични правила за определяне на датата на възникване на данъчното събитие, като в случая е приложимо това по ал.3, т.1 - датата на фактическото предоставяне на стоката. Ето защо е без значение дали е имало уговорка за доплащане на разликата в цената до 7,50 лв.
за килограм фъстъци, както твърди жалбоподателят в жалбата си.
АНО проведе успешно доказване в съдебната фаза на фактите и обстоятелствата по делото, касаещи извършването на нарушението и неговият автор въз основа на официалните документи и разпита на актосъставителя и свидетелите по акта, които потвърждават констатациите в тях, поради което и при липса на ангажирани от страна на жалбоподателя доказателства в обратна насока, прави фактическата обстановка безспорно установена.
Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който
смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, постановено по т.
д. № 1/2007г. на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този
вид. Фактът, че нарушението е за първи път не води автоматично до извода за
неговата маловажност. Обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други
подобни нарушения, е индиция за неговата добросъвестност, но това има решаващо значение за индивидуализацията на наказанието, а не за преценка за маловажност на деянието. След като наказващият орган е приложил санкционната разпоредба и е определил санкцията в размерите по чл.118, ал.1 от ЗДДС, не следва да се обсъжда обстоятелството дали нарушението води или не води до неотразяване на приходи, но дори и да не е довело до неотразяване на приходи, а сумата от продажбата на стоката в размер на 5 лева да се вижда ниска, само това не е достатъчно да се приеме, че с деянието не се засягат обществените отношения, предмет на регулиране с Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Тъкмо напротив, деянието рефлектира върху сигурността на документооборота и отчетността на дейността на търговеца и обществената му опасност не е явно незначителна.
Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в
качеството му на юридическо лице при условията на чл.83, ал.1 от ЗАНН – за
неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на дейността му, като тази отговорност е обективна и безвиновна, поради което наличието на вина не е необходим елемент от деянието и въпросът за субективната страна на
нарушението не подлежи на обсъждане.
В тази връзка са без значение и неотносими доводите в жалбата, че управителят
на дружеството-жалбоподател, е бил извикан извън обекта по здравословни или по каквито и да е други причини, свързани с негов низходящ, обектът е бил
неохраняем и е извикал баща си да го пази, тъй като е следвало да дойдат
доставчици. Липсата на знание и умения за работа с фискално устройство не могат да бъдат и причина за неиздаване на фискален касов бон, както не са били пречка да се осъществява търговска дейност като се осъществяват продажби и реализира оборот, а оттам и печалба, по който начин следва да се полага грижа на добър търговец.
След като правилно е приел, че административното нарушение е доказано, и е
решил да наложи санкцията на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, административно
наказващият орган обосновано е наложил на „Ф. ТД” Е. имуществена санкция в
размер на 500 лева, който е минимално предвидения размер, като е съобразил, че
се касае за първо нарушение.
Ирелевантно е, че обектът на жалбоподателя е бил запечатан от НАП, с което
търговецът е понесъл загуби, тъй като горното е отделна, административна
процедура, нямаща никакво значение към административно-наказателната му
отговорност.
Гореизложеното налага НП № 437786-F449313/23.05.2019 г., издадено от Л. Й. Д. – Началник сектор „Оперативни дейности“ - София в Централно управление на Национална агенция на приходите, да бъде потвърдено

Ето защо и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Петричкият районен съд,

Р Е Ш И :


ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 437786-F449313/23.05.2019 г., издадено от Л. Й. Д. – Началник сектор „Оперативни дейности“ - София в
Централно управление на Национална агенция на приходите, с което на „Ф. ТД” Е.,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Г. С. Р.“ № *, вх. *, ет. *, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала А. С. Ф., на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, му е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лв. (петстотин лева) като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Благоевград в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: