Решение № 333

към дело: 20191230101950
Дата: 02/25/2020 г.
Съдия:Атанас Кобуров
Съдържание

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.
187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86, ал. 1 ЗЗД от В. К. М., ЕГН: * от с. С., О.П., Ч.
пълномощника му А.И. Ж. М. от АК-Благоевград срещу Г. Д. „Г. П.” при М. за
заплащане на следните суми: 1074,22 лв. /след допуснато в о. с. з. на
25.02.2020 г. намаление на иска от сумата от 1662 лв. на сумата от 1074,22 лв.
/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 25.10.2016 г. до 25.10.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.10.2019 г., до окончателното изплащане на
вземането, и 162,45 лв. /след допуснато в о. с. з. на 25.02.2020 г. намаление
на иска от сумата от 200 лв. на сумата от 162,45 лв./ – обезщетение за забава
върху главницата от настъпване на изискуемостта до датата на депозиране на
исковите претенции.

Ищецът твърди, че е работил в ГД „Г. П.” при М., ГПУ – Златарево на длъжност
старши полицай-водач на служебно куче – 01 ГОДГ ГКПП-Златарево.

Безспорно установено по делото е това, че през периода 25.10.2016 г. –
25.10.2019 г., ищецът е изпълнявал служебните си задължения на смени съгласно
месечни графици при сумирано отчитане на работното време. Посочено е, че през
този период бил положил общо 1 800 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1,143 възлизал на 257 часа дневен труд. Твърди, че не му били заплатени 257 часа положен труд. В хода на устните състезания ищецът, Ч. процесуалния си представител, поддържа главния иск до сумата от 1074,22 лв., съобразно заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза. По тези съображения моли да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който изразява
становище за неоснователност на исковите претенции. Не оспорва, че през исковия период ищецът е работил на сменен режим. Твърди се, че на ищеца са заплатени отработените часове нощен труд. По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е налице спор, че през исковия период от 25.10.2016 г. до
25.10.2019 г. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
намира за обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че за процесния
период /25.10.2016 г. – 25.10.2019 г./ ищецът В. К. М. е положил 1123 часа
нощен труд във 140.38 нощни смени, като положеният нощен труд преобразуван с
коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд за всеки отчетен период е
1283,59 часа. Изяснява се още, че размерът на възнаграждението, неизплатено от
работодателя на В. М. за положения от последния извънреден труд /получен при
преобразуването на нощния труд в дневен/ в периода от 25.10.2016 г. до
25.10.2019 г. е 1074,22 лева, а общо лихвата за забава, върху дължимите от
работодателя-ответник суми, представляващи допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 25.10.2016 г. до 25.10.2019 г., получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, за всяка главница за периода на забава, считано от деня, когато сумите са станали
изискуеми до 25.10.2019 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ е в
размер на 162,45 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:

В разглеждания случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентира, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.

Според чл.187, ал.5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта /22:00 – 06:00 часа/, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Предвид всичко изложено, от значение за разрешаване на възникналия между
страните правен спор е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
предвиждаща преизчисление на положения нощен труд.

В тази връзка според новелата на чл.187, ал.9 ЗМВР - редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. /ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм.,
бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г./.

От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г.

От 02.08.2016 г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.
/обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./.

Следва да отчете, че текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични,
като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. /ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм.ДВ, бр.40 от 02.06.2015 г.,
в сила от 01.04.2015 г./ при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава
по 0,143.

В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г.,
приложими К. процесния период от 29.03.2016 г. до 29.03.2019 г., липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.

Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в М. часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в М., следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавният служител в М. в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.

По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От събраните по делото доказателства се установява, че за периода от 25.10.2016 г. до 25.10.2019 г. ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд, възлиза общо на 1283,59 ч., като дължимото възнаграждение съобразно ССчЕ е в размер на 1074,22 лв. Предвид изложеното предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло, като на ищеца следва да се присъди и законната лихва от депозирането на исковата молба в съда – 25.10.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.

Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Ето защо, акцесорната претенция за законна лихва е основателна за периода от падежа на всяко изискуемо вземане до депозирането на исковата молба в съда 25.10.2019 г. Съгласно заключението на ССчЕ за същия период обезщетението за забава възлиза на 162,45 лв., предвид на което искът следва да бъде уважен изцяло.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят сторените разноски в общ размер на 480 лв. за А. възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължимата държавна такса по уважените искове в размер на 49,47 лв., както и
разноските за вещо лице в размер на 100 лв.
Така мотивиран, РС П.

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Г. Д. „Г. П.” при М., с административен А.: Г. С., бУ. „К. М. Л.” № 46,
ДА ЗАПЛАТИ по исковете с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на В. К. М., ЕГН: * от с. С., Ч.
пълномощника му А.И. Ж. М. от АК-Благоевград следните суми, както следва:
сумата от 1074,22 /хиляда седемдесет и четири лева и двадесет и две стотинки/
лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 25.10.2016 г. до 25.10.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба – 25.10.2019 г., до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 162,45 /сто шестдесет и два лева и
четиридесет и пет стотинки/ лв. – обезщетение за забава върху главницата за
периода от падежа на всяко плащане до датата на депозиране на исковите
претенции 25.10.2019 г., както и сумата от 480 /четиристотин и осемдесет/ лв. –
разноски в производството пред първата инстанция.

ОСЪЖДА Г. Д. „Г. П.” при М., с административен А.: Г. С., бУ. „К. М. Л.” № 46,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-П. сумата от 49,47 /четиридесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки/ лв.,
представляваща дължима държавна такса, и сумата от 100 /сто/ лв. –
възнаграждение за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: