Решение № 88

към дело: 20191230200641
Дата: 02/06/2020 г.
Съдия:Мая Банчева
Съдържание

І. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „К.Е.С. Е. с ЕИК *** със седалище и А. на управление Г., ул. „Ч. С.“ № ***, представлявано от Й.Г.Й., Ч. пълномощник С. С. К. срещу Наказателно постановление № 01/001297/22.07.2019 г. на Директора на Д. "И. по Т.“ Г., с което на основание чл. 416, ал.5, вр. чл. 414, ал.3 КТ на дружеството жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се иска от съда, същото да бъде отменено изцяло.
Поддържа се, че в случая не е осъществен съставът на визираното в АУАН и НП
административно нарушение по чл. 63, ал.2 КТ. Навеждат се доводи за допуснато
нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН и несъответствие между установените факти и
правната квалификация на нарушението. Претендира се маловажност на нарушението, тъй като деянието е в изключително нисък размер и е било извършено за първи път.

В съдебно заседание, дружеството жалбоподател „К.Е. С. Е., редовно призовани,
се представлява от процесуален представител – адв. У.. Същата поддържа жалбата, моли съда да отмени изцяло процесното Наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Административно-наказващият орган, Ч. процесуалния си представител, оспорва
подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното НП, като правилно и
законосъобразно.

Р. П. – П., редовно уведомена, не изпраща представител за участие по делото.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, подробно описани в
протоколите от проведените с.з .


ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Срещу дружеството жалбоподател е съставен АУАН № 01-001297 от 22.07.2019 г.
затова, че при извършена проверка на 24.06.2019 г. около 14:00 часа от
инспектори при Д. "ИТ“, Б. в обект – Цех за гладене, контрол и опаковка,
находящ се в Г. П., ул. „Е.“ №***2, експлоатиран от „К.Е.С. Е., Г. П. и от
извършена проверка на 27.06.2019 г. по документи на търговското дружество, е
установено, че „К. Е. С. Е., в качеството му на работодател е извършил нарушение на трудовото законодателство, като е допуснал на 24.06.2019 г. лицето А. К. М., с ЕГН * да извършва трудова дейност в обекта на проверка на длъжност "Опаковка", без на същия да е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ, регистрирано в ТД на НАП. В Акта за нарушение е отразено, че
доказателство за установяване на описаното в него нарушение е и попълнена
декларация от А. К. М. от датата на проверката, в която декларация, същата сочи
извършваната от нея трудова дейност за дружеството жалбоподател като неин
работодател, при определено работно място, длъжност, работно време, почивни дни и почивки в работния ден. Видно от тази декларация, както и от показанията на свидетелката А. К. М. се установява, че същата работи при жалбоподателя от
предишни ден преди проверката. В хода на извършената в последствие проверка по документи, дружеството е представило на проверяващите инспектори Трудов
договор сключен с А. К. М. № 50/25.06.2019 г. който е регистриран на 25.06.2019
г. в 11:37ч., т.е след проверката по работни места.
На 22.07.2019 г. въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП № 01/001297 на Директора на Д. "И. по Т.“, Б., с което за описаното в акта
нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ и на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.
3 от КТ на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция от 2000.00 /две хиляди/ лева.
Горната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства.

ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ

Имайки предвид направените фактически констатации, становищата на страните и приложимия закон, първоинстанционният съд прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата
Жалбата, с която е сезиран съдът, е процесуално допустима. Същата е депозирана от лице, което има интерес от провеждането на настоящото производство, срещу акт, подлежащ на оспорване пред РС – П.. Спазен е и законоустановеният 7 дневен срок, считано от датата на връчване на препис от НП.

Относно основателността на жалбата, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1, а съгласно чл.63, ал.1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя, преди постъпването му на работа, екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Съгласно чл.62, ал.3 от КТ, в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване, работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП. Следва да се посочи, че тридневният срок за изпращане на уведомлението за сключен трудов договор не противоречи на задължението на работодателя по чл.63, ал.2 от КТ да допусне работника или служителя до работа едва, когато вече му е връчил такова уведомление. В разпоредбата на чл.61, ал.1 от Кодекса на Т., законодателят изрично е посочил, че работодателят е длъжен да сключи с работника или служителя преди постъпването му на работа писмен трудов договор.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, категорично се установи, че дружеството жалбоподател е работодател по смисъла на КТ и е допуснал до работа в цех за гладене, контрол и опаковка, находяща се в Г. П., ул. „Е.“ № *** работника А. К. М., без да й е предоставил документите по чл. 63, ал.1 КТ.
От показанията на контролните органи, извършили проверката на място и по
документи безспорно се установи, че лицето А. К. М. е допуснато на 24.06.2019
г. да извършва трудова дейност в обекта на проверка на длъжност „опаковка" при
установено работно време и спазване на трудовата дисциплина, без на същата да е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ. Показанията на
инспекторите, извършили проверката на 24.06.2019 г. на обекта безспорно
установяват, че работника А. М. е извършвала трудова дейност за дружеството. От показанията им се установява, че в обекта А. М. е работела, като е бил част от
работния процес в цеха. Попълнените от М., с помощта на свид. Д. данни в
декларацията, потвърждават факта, че е извършвала дейност, която по характера си е трудова и следва да бъде предмет на трудов договор, сключен преди започване на работа. Преди допускането й до работа работодателят е следвало да изпълни задължението си по чл. 63, ал.2 вр. ал.1 КТ. Сключеният трудов договор № 50/25.06.2019 г. с А. К. М. е представен след извършената проверка на 24.06.2019 г., регистриран е в 11:37 ч., т.е след приключването на проверката и затова не може да се приеме, че към момента на проверката, дружеството като работодател е изпълнило задължението си по чл. 63, ал.2, вр. ал.1 КТ.

При така установеното, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от
обективна страна административното нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на
Т., като на посочената в акта за нарушение и НП дата, място и време, в
качеството на работодател не е изпълнил задължението си съгласно чл. 63, ал. 2
от КТ и е допуснал лицето А. М. да извършва трудова дейност в обекта, без
предоставено копие от сключен трудов договор и без уведомление по чл. 62, ал. 3
от КТ за сключен трудов договор, заверено от ТД на НАП.
Ето защо, отговорността на „К. Е. С.” Е. е законосъобразно ангажирана на
основание чл.414, ал.3 от КТ. Обстоятелството, че веднага след проверката
дружеството като работодател е регистрирало и сключило писмен трудов договор с лицето А. К. М., не може да доведе до отпадане на отговорността му за
извършеното административно нарушение, а следва единствено да бъде взето
предвид при определяне размера на имуществената санкция.

Настоящия съдебен състав не споделя възраженията на дружеството за маловажност на нарушението. Специалният състав на маловажно административно нарушение по чл.415в, ал.1 от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За да е налице маловажност по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ, следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки: 1.Нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и 2. От него да не са настъпили вредни последици за работника или служителя. Освен това за разлика от
маловажните нарушения по чл.28 от ЗАНН, чл.415в, ал.1 от КТ не допуска
освобождаване от административно-наказателна отговорност, а предвижда налагане на административно наказание - имуществена санкция, но в многократно по-нисък размер. Същевременно в нормата на чл.415в, ал.2 от КТ изрично е посочено, че не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 от КТ, т.е. за тези нарушения привилегированият състав на чл.415в, ал.1 от КТ въобще не е приложим, дори и да са налице визираните в него условия, т.е.
същите не могат да се квалифицират като маловажни нарушения по смисъла на
цитираната разпоредба. С оглед приложимостта на специалната норма по КТ, то е
неприложима общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН.

С оглед допуснатото неизпълнение на задължение от страна на „К. Е. С. Е.
съдът намира, че правилно е ангажирана административно наказателната
отговорност на дружеството като работодател на основание чл.416, ал.5 от КТ и
във вр. чл.414, ал.3 от КТ. Правилно на дружеството е било наложена имуществена санкция основание чл.414, ал.3 от КТ поради нарушението по чл.63, ал.2 от КТ.
Наложената имуществена санкция в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева е в
рамките на закона, но в случая съдът счита, че административно наказващия орган при определяне на размера на имуществената санкция не се е съобразил с
разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и не е взел в предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, че няма данни дружеството да има други подобни нарушения.
Веднага след деня на проверката 24.06.2019 г., а именно на 25.06.2019 г.
дружеството е сключило писмен трудов договор с лицето А. К. М., изпълнило
своето задължение и е подало по надлежния ред уведомление по чл.63, ал.5 от КТ пред ТД на НАП - Б., както и че не е допуснато настъпването на вредни
последици за лицето М.. Посоченото мотивира съдът да приеме че е налице
основание за изменение на НП, в частта му относно размера на наложената
имуществена санкция на дружеството като я определя в нейния законодателно
определен минимум определен, а именно 1500.00 хиляда и петстотин/ лева. В този си размер съдът счита, че имуществената санкция би постигнала целите, визирани в чл.12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
Настоящата инстанция намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН и КТ. Спазени са сроковете за издаване на НП. НП е издадено от компетентно лице. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН и са надлежно връчени на нарушителя. Не е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателно постановление, обуславящо неговата незаконосъобразност, изразяващо се в неспазване на императивните изисквания на нормата на чл. 57 от ЗАНН.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 01/001297/22.07.2019 г. на Директора на Д. "И. по Т.“, Б., с което на „К.Е.С. Е. с ЕИК ***, със седалище и А. на управление Г., ул. „Ч. С.“ № ***, представлявано от Й.Г.Й. на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на Т. и във вр. с чл.414, ал.3 от Кодекса на Т. е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване по касационен ред по реда на АПК, пред
Административен съд - Б., в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.


РАЙОНЕН СЪДИЯ :