Решение № 326

към дело: 20191230100410
Дата: 02/04/2020 г.
Съдия:Атанас Кобуров
Съдържание

Производството е правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД и е образувано по искова молба на „Ю.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“О.“ № 260, представлявана от изп.директор Д.Ш. и прокурист М.В., чрез пълномощник Адвокатско дружество „Ч.“ и персонално адв.Х.И. от САК, против П.В.К., ЕГН: **** с адрес гр.П., ул.“Б.“ № 95 и В.Д.Х., ЕГН: **** с адрес гр.П., ж.к.“Ц.“ ****.
Сочи се в исковата молба, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № **** г. , като банката е предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 7932,00 лева. В съответствие с договора кредитополучателите са усвоили предоставените от банката парични средства в размер на 7932,00 лева, от разплащателна сметка IBAN: ****, разкрита на името на единия от кредитополучателите П.В.К. с ЕГН ****, като видно от представеното банково бордеро № 2703362/30.04.2015 г., средствата по кредита са усвоени на 30.04.2015 г. С подписването на кредита П.В.К. и В.Д.Х. са се задължили да погасяват кредита съгласно чл.6, ал.1 и чл.7, ал.1 във вр. с чл.3, 4 и 5 от Договор за потребителски кредит № **** г. Поради незаплащане на дължимите вноски по кредита, Банката е обявила предсрочна изискуемост на кредита, без да се прекратява действието на договора. В тази връзка е подадено заявление за издаване на заповед за парично задължение, за което е образувано ч.гр.д.№ 774/18 г. по описа на РС-П., по което по реда на чл.415, ал.4 във вр. с ал.1, т.2 от ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено със сила на присъдено нещо по отношение на П.В.К., ЕГН: **** с адрес гр.П., ул.Б. № 95 и В.Д.Х., ЕГН: **** с адрес гр.П., ж.к.“Ц.“ ****, в качеството им на кредитополучатели, че същите имат задължение към „Ю.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“О.“ № 260, представлявана от изп.директор Д.Ш. и прокурист М.В., произтичащо от Договор за потребителски кредит № **** г. в размер на: 10 487,80 /десет хиляди четиристотин осемдесет и седем лева и осемдесет стотинки/ лева, от които – 7 932 /седем хиляди деветстотин тридесет и два/ лева, главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1 879,21 /хиляда осемстотин седемдесет и девет лева и двадесет и една стотинки/ лева, възнаградителна лихва за периода от 19.04.2016 г. до 18.10.2017 г., сумата от 326,09 /триста двадесет и шест лева и девет стотинки/ лева, мораторна лихва за периода от 19.04.2016 г. до 11.06.2018 г. и 350,50 /триста и петдесет лева и петдесет стотинки/ лева, такси за периода от 19.04.2016 г. до 11.06.2018 г. Претендират се и сторените разноски по заповедното и настоящето производство.
Особеният представител на ответниците П.К. и В.Х.- адв.Д.Х. на 14.08.2019 г. е депозирала писмен отговор с вх.№ 4082, в който изразява становище за нередовност на исковата молба, както и за неоснователност на исковата претенция и прави искане същата да бъде отхвърлена изцяло. Прави възражения за недействителност на договора за потребителски кредит поради противоречието му с нормите на Закона за потребителски кредит, а в условията на евентуалност - за нищожност на неговите клаузи поради неравноправност по смисъла на Закона за защита на потребителите. Изразява становище за неоснователност на всички предявени искове за главница, възнаградителна и мораторна лихви.
Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно установено е в процеса /вж.л.5-12 по делото/, че между страните е бил сключен на Договор за потребителски кредит № **** г. /на л.115-127 е приложен оригинал от същия/.
Установено е и това, че в съответствие с договора кредитополучателите са усвоили предоставените от банката парични средства в размер на 7932,00 лева, от разплащателна сметка IBAN: ****, разкрита на името на единия от кредитополучателите П.В.К. с ЕГН ****.
На лист 13-17 по делото е приложено заверено копие на Методология за изчисляване на референтен лихвен процент /ПРАИМ/, по потребителски кредит, а на лист 111-114 в оригинал, погасителен план по Договор за потребителски кредит № **** г. с кредитополучател П.В.К., с дата на първоначална вноска 19.05.2015 г. и дата за последна вноска 19.04.2025 г.
Освен това е депозирано заверено копие на параметрична справка за движението по кредитната сделка /лист 23 – 34 от делото/.
В кориците на делото /вж. л.35 от делото/ се съдържа нотариална покана от „Ю.“ АД, ЕИК ****, адресирана до П.В.К., ЕГН ****, с рег.№ 7944, том 3, акт 125 на Нотариус Ф.Л.Ш. с рег.№ 511, а на лист 36 разписка за връчване на нотариалната покана на 18.10.2017 г.
На лист 37 по делото е приложено заверено копие на нотариална покана от „Ю.“ АД, ЕИК ****, с едресат - В.Д.Х., ЕГН ****, с рег.№ 1526, том 1, акт 52 на Нотариус Р.М.Й. с рег.№ 503. На лист 38 е приложена разписка от 16.04.2018 г., че В.Д.Х. не е открита на адреса, заминала за Англия, поради което е залепено приложеното уведомление. На лист 39 е приложена разписка от 07.03.2018 г., че В.Д.Х. не е открита на адреса, заминала за Англия. Приложено е и заверено копие на уведомление до В.Д.Х., с посочена дата на поставяне на уведомлението – 16.04.2018 г.
В съдебно заседание проведено на 15.10.2019 г. са приети като доказателства - оригинали на платежно нареждане за усвояване на кредит № 2703362 от 30.04.2015 г., Договор за потребителски кредит № **** г., методология за определяне на референтен лихвен процент /прайм/ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити и погасителен план по Договор за потребителски кредит № **** година.
В същото съдебно заседание съдът е открил производство по оспорване истинността /авторство/ на платежно нареждане за усвояване на кредит № 2703362 от 30.04.2015 г., Договор за потребителски кредит № **** г., методология за определяне на референтен лихвен процент /прайм/ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити и погасителен план по Договор за потребителски кредит № **** г..
Във връзка с оспорването по реда на чл.193 ГПК съдът е допуснал и назначил изготвяне на съдебно-графологична експертиза изпълнима от вещото лице Д.Д.Ц..
Отделно е допуснато и назначено изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице Д.А.Ю..
В съдебно заседание проведено на 04.02.2020 г. са приети като доказателства по делото: справка за родствени връзки на П.В.К., заверени копия на всички документи относно връчването на нотариална покана с рег.№ 7944, т.3, акт № 125/07.09.2017 г. на Нотариус Ф.Ш., съдържащи разписка от 18.10.2017 г., нотариална покана до П.В.К., 2 броя пълномощни, писмо изх.№ 260/30.09.2019 г. от Нотариус Р.Й., ведно със заверени копия на документите относно връчването на нотариална покана до В.Х., а именно - нотариална покана до В.Х., разписка от 07.03.2018 г., разписка от 16.04.2018 г., уведомление до В.Х., 2 броя пълномощни, шест броя платежни нареждания за нотариална заверка на подписите и връчване на нотариалните покани на П.В.К. и В.Д.Х., заверени копия на Рамков договор № 9300-0092/12.01.2009 г., ведно с Анекс № 1 и Споразумение от 29.12.2016 г.

От заключението на изпълнената от вещото лице Д.Ц. съдебно-графологическа експертиза /л.149-153/ се установява, че подписите на всяка страница и за „Кредитополучател" на последната страница на Договор за потребителски кредит № FL762407/30.04.2015г., са положени от П.В.К.,ЕГН **** и В.Д.Х.,ЕГН ****; подписите на всяка страница и за „Кредитополучател" на последната страница на погасителен план към Договор за потребителски кредит № FL762407/30.04.2015 г. са положени от П.В.К. и В.Д.Х.; подписите на всяка страница и за „Кредитополучател" на последната страница на Методология за определяне на референтен лихвен процент /прайм/ на „Ю." АД по потребителски и жилищно- ипотечни кредити на физически лица са положени от П.В.К. и В.Д.Х., подписитеза „Клиент" в платежно нареждане за усвояване на потребителски кредит №FL762407/30.04.2015г. са положени от П.В.К. и В.Д.Х..
Вещото лице Д.Ю. при изготвянето на съдебно-счетоводната експертиза е посочил в констативно съобразителната част, че въз основа на сключен договор за потребителски кредит № **** г. с банково бордеро № 2703362/30.04.2015 г. „Ю." АД е предоставила сумата от 7932 /седем хиляди деветстотин тридесет и два/ лева по банкова сметка с IBAN: **** на името на единия от кредитополучателите П.В.К. с ЕГН ****.
Направените вноски по банкова сметка с IBAN: ****, открита целево за обслужване на отпуснатия потребителски кредит са както следва:
-С бордеро № 6271041/11.08.2015 г. е внесена сума в размер на 50,00 лева,като с тях са погасени: такси – 2,50 лева, лихви – 47,25 лева, просрочени лихви – 0,25 лева.
-С бордеро № 5395689/28.09.2015 г. е внесена сума в размер на 170,00 лева,като с тях са погасени: такси – 7,50 лева, лихви – 159,93 лева, просрочени лихви – 2,57 лева.
-С бордеро № 236616/26.11.2015 г. е внесена сума в размер на 5,00 лева,като с тях са погасени: такси – 2,50 лева, лихви – 2,08 лева, просрочени лихви – 0,42 лева.
-С бордеро № 4753559/25.01.2016 г. е внесена сума в размер на 100,00 лева,като с тях са погасени: такси – 5,00 лева, лихви – 93,90 лева, просрочени лихви – 1,10 лева.
-С бордеро № 2665251/11.03.2016 г. е внесена сума в размер на 40,00 лева,като с тях са погасени: такси – 2,50 лева, лихви – 36,42 лева, просрочени лихви – 1,08 лева.
-С бордеро № 8342059/25.03.2016 г. е внесена сума в размер на 70,00 лева,като с тях са погасени: такси – 2,50 лева, лихви – 66,71 лева, просрочени лихви – 0,79 лева.
-С бордеро № 4611859/11.04.2016 г. е внесена сума в размер на 20,00 лева,като с тях са погасени: такси – 2,50 лева, лихви – 16,62 лева, просрочени лихви – 0,88 лева.
-С бордеро № 7079984/27.06.2016 г. е внесена сума в размер на 60,00 лева,като с тях са погасени: такси – 2,50 лева, лихви – 56,99 лева, просрочени лихви – 0,51 лева.
Видно от горепосочената таблица направените от кредитополучателите вноски по разплащателната сметка към „Ю." АД са общо в размер на 515,00 /петстотин и петнадесет/ лева, с които са погасени начислените редовни и просрочени лихви по кредита в размер на 487,50 лева /479,90 лева редовни и 7,60 лева просрочени/, както и 27,50 лева за погасяване на 11 месечни такси за обслужване на разплащателната сметки, обслужваща кредита/включена в погасителния план/.
Вноските за лихви през първата година на кредита са плащани съгласно погасителния план до 11-та вноска/по която е останала неплатена сума от 12,20 лева/ с падеж 19.03.2016 г., внесени суми на каса от П.В.К..
Усвояването на кредита в размер на 7932,00 лева е направено като на 30.04.2015 год. е заверена със същата сума банковата сметка с IBAN: **** с титуляр П.В.К.. На същата дата е направен вътрешнобанков превод между сметки на клиента П.В.К. в размер на 7927,18 лева по банкова сметка IBAN: ****, с основание „погасяване на задължения по договор за потребителски кредит № ***.
Поради неиздължаване от страна на кредитополучателите на 12-та поред вноска с падеж 19.04.2016 г., на основание чл.15.5 от Договора за потребителски кредит **** г. на 18.10.2017 г./датата на писменото уведомяване на длъжника/ банката е направила кредита предсрочно изискуем.
Дължимата мораторна лихва върху неизплатената част от главницата 7932 00 лева за периода от 19.05.2016 г. до 11.06.2018 година е 1661,40 /хиляда шестстотин шестдесет и един лева и четиридесет стотинки/ лева, формирани както следва:
- От 19.05.2016 г., до 30.06.2016 г. за 43 дни, при годишен лихвен процент – 10.01 % = 94,84 лева;
- От 01.07.2016 г., до 31.12.2016 г. за 184 дни, при годишен лихвен процент – 10.00 % = 405,41 лева;
- От 01.01.2017 г., до 30.06.2017 г. за 181 дни, при годишен лихвен процент – 10.00 % = 398,80 лева;
- От 01.07.2017 г., до 31.12.2017 г. за 184 дни, при годишен лихвен процент – 10.00 % = 405,41 лева;
- От 01.01.2018 г., до 11.06.2018 г. за 162 дни, при годишен лихвен процент – 10.00 % = 356,94 лева.
Размерът на дължимата мораторна лихва върху неизплатената част от главницата от 7932,00 лева за периода от 19.05.2016 г. до 11.06.2018 година е 1661,40 /хиляда шестотин шестдесет един лева и 40 ст./
Вноските дължими от кредитополучателите по погасителен план неразделна част от договора за потребителски кредит № FL762407 за периода от разрешаването му 30.04.2015 г. до 19.10.2017 г. са посочени подробно в таблица на стр.4 от експертизата.
Видно от таблицата посочена на стр.З платената редовна лихва по кредита от страна на кредитополучателите е в размер на 479,90 лева.
Оставащата дължима договорна лихва за периода от 30.04.2015 г. до 18.10.2017 година е в размер на 1694.21 /хиляда шестстотин деветдесет и четири лева и двадесет и една стотинки/ лева./
Неплатените дължими такси за периода от 30.04.2015 г. до 18.10.2017 година са в размер на 47,50 /четиридесет седем лева и 50 ст./, като от дължимите по погасителен план 75,00 лева се извадят платените от кредитополучателите 27,50 лева.
Размерът на неизплатеното задължение на Кредитополучателите е 9626,21/ девет хиляди шестстотин двадесет шест лева и двадесет и една стотинки/ лв., включващо главница и лихви по Договор за потребителски кредит № **** г., а именно: 7932,00 лева главница; 1694,21 лева договорна/възнаградителна/ лихва за периода от 30.04.2015 г. до 18.10.2017 година.
Начислените и дължими, лихви и такси за времето на ползването на кредита са в размер на 1708,90 /хиляда седемстотин осем лева и деветдесет стотинки/ лева -1661,40 лева мораторна лихва за забава за периода от 19.05.2016 г. до 11.06.2018 година и 47,50 лева неплатени такси за периода от 30.04.2015 г. до 18 10.2017 година.
В съответствие с поставените задачи, направените констатации в раздел IV и извършените изчисления вещото лице Ю., прави следното заключение:
Въз основа на сключен договор за потребителски кредит № **** г. с банково бордеро № 2703362/30.04.2015 г. „Ю." АД е предоставила сумата от 7932/седем хиляди деветстотин тридесет и два/ лева по банкова сметка с IBAN: **** на името на единия от кредитополучателите П.В.К. с ЕГН ****.
Направените от кредитополучателите вноски по разплащателната сметка към „Ю." АД са общо в размер на 515,00/петстотин и петнадесет/ лева, с които са погасени начислените редовни и просрочени лихви по кредита в размер на 487,50 лева/479,90 лева редовни и 7,60 лева просрочени/, както и 27,50 лева за погасяване на 11 месечни такси за обслужване на разплащателната сметки, обслужваща кредита/включена в погасителния план/.
Размерът на неизплатеното задължение на Кредитополучателите е 9626,21/девет хиляди шестстотин двадесет шест лева и 21 ст./, включващо главница и лихви по Договор за потребителски кредит № **** г., а именно: 7932,00 лева главница, 1694,21 лева договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 30.04.2015 г. до 18.10.2017 година.
Начислените и дължими, лихви и такси за времето на ползването на кредита са в размер на 1708,90/хиляда седемстотин осем лева и 90 ст./- 1661,40 лева мораторна лихва за забава за периода от 19.05.2016 г. до 11.06.2018 година, - 47,50 лева неплатени такси за периода от 30.04.2015 г. до 18.10.2017 година.
Методологията при изчисляване размера на задълженията на кредитополучателите е спазена, съобразно клаузите посочени в сключения между страните Договор за потребителски кредит № ****.
Усвояването на кредита в размер на 7932,00 лева е направено като на 30.04.2015 год. е заверена със същата сума банковата сметка с IBAN: **** с титуляр П.В.К.. На същата дата е направен вътрешнобанков превод между сметки на клиента П.В.К. в размер на 7927,18 лева по банкова сметка IBAN: ****, с основание „погасяване на задължения по договор за потребителски кредит № ****.
Вноските за лихви през първата година на кредита са плащани съгласно погасителния план до 11-та вноска с падеж 19.03.2016 г. с вноска на каса от П.В.К..
Размерът на дължимата мораторна лихва върху неизплатената част от главницата от 7932,00 лева за периода от 19.05.2016 г. до 11.06.2018 година е 1661,40/хиляда шестстотин шестдесет един лева и 40 ст./
Размерът на дължимата договорна лихва за периода от 30.04.2015 г. до 18.10.2017 година е 1694,21/хиляда шестстотин деветдесет четири лева и двадесет и една стотинки/ лева.
В съдебно заседание проведено на 04.02.2020 г. е разпитан в качеството на свидетел И.Д.Ю.Същият заявява, че с П.К. са живеели на семейни начала преди пет години, а В. му е съседка. Твърди, че от пет години не живея заедно с П. като преди това са живеели заедно в гр.П., на ул.Б. № 95. Свидетелят твърди, че П. е получавала документи, че трябвало да изплаща някакви заеми и затова заминала за чужбина. Посочва, че с В.Х. били взели някакви бързи кредити, като тя станала поръчител. Ю. твърди, че той не е получавал писма или документи, само един път били идвали и му казали, че има пари за даване, като той казал на сина на П. да й се обади, защото той й нямал телефона, че я издирват да си погаси задълженията. Това търсене според свидетеля било защото Петрана имала много задължения. За самото търсене заявява, че било преди две-три години, когато у дома му дошли хора, П. била на работа и се криела, а след това заминала за чужбина да работи, за да си изплаща задълженията, които има, но не е била плащала нищо. Според свидетеля само един път той е бил някакъв документ, когато са дошли да търсят П.. Той им казал, че не живее с нея, че не е теглил той пари, който е теглил да си ги връща. Твърди, че казал на ответницата П.К., че са я търсили да си изплаща задълженията. Твърди, че на него не са му дали документ, както и, че той не знае от къде е теглила пари. Имала на две-три места за даване, като свидетелят не знаел откъде е теглила пари. Казал й, че са я търсили два-три пъти, различни хора, тя е теглила пари от две-три места. Свидетелят заявява, че П.К. заминала за чужбина, преди четири и половина години.
Твърди, че в последната година- две, не е получавал други документи, само преди нова година ми дошла една бележка за делото. Половин година преди да замине за чужбина са я търсили според свидетеля, като у дома му са идвали един мъж и жена, това било една, две години преди да замине за чужбина.Твърди, че последните две, три години не е получавал никакви бележки, а е получавал преди К. да замине за чужбина.
Базирайки се на установеното от фактическа страна, съдът излага следните правни съждения:
Съдът е сезиран с иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.430 и сл.ТЗ, чл.422 ГПК във връзка с чл.86, ал. 1 ЗЗД и чл.422 ГПК.
Уважаването на тази искова претенция е обусловено от кумулативното наличие на следните предпоставки: наличието на валидно облигационно отношение, породено от процесния договор за кредит, по силата на който банката-ищец има качеството на кредитодател, а наследодателят на ответника – на кредитополучател; реалното предоставяне от кредитодателя на кредитополучателя на сумата, претендирана като главница по договора; настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя, касаещо връщане на главницата и неизпълнение на това задължение.
Приложено е ч.гр.д. №774/2018г. по описа на ПРС, от което се установява, че по заявление на „Ю.“ АД, депозирано на 22.06.2018г., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК срещу длъжниците К. и Х./настоящи ответници/
Срещу заповедта е подадено възражение в срока по чл. 414 ГПК, в резултат на което е изпратено съобщение до заявителя с указанията по чл. 415 ГПК. Искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК. Налице е идентитет между претендираните вземания в заповедното и исковото производство.
Не е спорно в правоотношенията между страните, че между тях е сключен договор за потребителски кредит, ведно с погасителен план към него подписан от страните с дата на първоначална вноска 19.05.2015 г. и дата за последна вноска 19.04.2025 г.
В чл.3, ал.1 от договора е предвидено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката, през първата година от срока на издължаване на кредита, променлива годишна лихва в размер на сбора между референтния лихвен процент (РЛП) Прайм на Ю. АД за необезпечени кредити в лева за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 3.05%. Към момента на сключване на договора Референтният лихвен процент Прайм на Ю. АД за необезпечени кредити в лева е в размер на 4.45 %.
В ал. 2 на чл. 3 от договора е предвидено, че за периода след първата една година до крайния срок на издължаване на кредита, кредитополучателят, дължи на Банката променлива годишна лихва в размер на сбора на Референтния лихвен процент (РЛП) Прайм на Ю. АД за необезпечени кредити в лева за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 9.550 %.
В ал. 6 на чл. 3 е посочено, че Референтният лихвен процент Прайм на Ю. АД за необезпечени кредити се определя от Комитета по управление на активите и пасивите на Банката (АЛКО) съгласно Методология на Банката. Към исковата молба е приложена Методологията на Банката за определяне на Референтен лихвен процент (Прайм) по потребителски и жилищно-ипотечни кредити.
В чл.8 от Договора за кредит изрично е предвидено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, Кредитополучателят дължи лихва за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от Министерски съвет.
Безспорно се установява, както от подаденото заявление, извлечението от счетоводни книги по чл. 417, т. 2 ГПК, така и от исковата молба, че ищецът-заявител се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на процесния договор за кредит. Съгласно чл. 15, ал.5 от Договора при непогасяване изцяло или отчасти, на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, съгласно изготвения погасителен план, представляващ неразделна част от договора, както и при неизпълнение, на което и да е друго задължение по настоящия договор, вземането на банката става възстановяване на целия кредит става предсрочно изцяло изискуемо.
Същите твърдения се поддържат и в настоящата искова молба.
Всичко изложено сочи, че за ищеца е налице правен интерес от предявения установителен иск по чл. 422 ГПК и същият е процесуално допустим.

По възражението на ответната страна за неподписване на процесния договор от кредитополучателите, както и че същите не са усвоили сумата предмет на този договор.
Видно от заключението на графическата експертиза кредитополучателите К. и Х.лично са подписали Договор за потребителски кредит № **** г.
От заключението на ССчЕ се установява категорично, че ответниците са усвоили сумата по кредита.
По възражението за изтекъл погасително-давностен срок:
Неоснователно е възражението за настъпила погасителна давност, релевирано от особения представител на ответницата.
За погасяване на задължението за главница по процесния договор за кредит е приложим 5-годишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Логиката на това разрешение се извежда от обстоятелството, че паричното задължение за главница, за което е уговорено, че ще се погасява с отделни вноски, не превръща тези вноски в периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“, предл. 3 ЗЗД (вж. в този смисъл Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г., III г.о. на ВКС и Решение № 103 от 16.09.2013 г. по т. д. № 1200/2011 г., II т.о. на ВКС – и трите постановени по реда на чл. 290 ГПК).
Същевременно давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо (чл. 114, ал. 1 ЗЗД), като тя се прекъсва при предявяване на иск (чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД) и не тече в хода на самото съдебно производство (чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД). В принципен план искът се смята за предявен с постъпване на исковата молба в съда (чл. 125 ГПК). Съобразно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК, в хипотезата на предявяване на иск, имащ за предмет установяване съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение, искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Такъв е и настоящият случай. Посоченият нормативен регламент е изключение от общото правило на цитирания чл. 125 ГПК и като законодателно разрешение е създадено в интерес на кредитора, тъй като свързва материалноправните последици от предявяването на иска с момент, предхождащ депозирането на исковата молба. Към тези последици несъмнено се включва и прекъсване течението на погасителната давност, спиране на давността и правото на законна лихва (вж. в този смисъл мотивите към т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС).
По отношение на възнаградителната и наказателната лихва съгласно разпоредбата на чл. 111 б. "в" от ГПК действително се прилага кратката тригодишна давност. Възражението за погасителна давност относно лихвата обаче също е неоснователно. Въпреки, че е периодично плащане и се погасява с кратката тригодишна давност, тя е прекъсната с подаване на заявлението по чл.417 ГПК на 22.06.2018 г., поради което и всички лихви за периода 19.04.2016г.- 22.06.2018г.,. са дължими.
По съществето на спора.
Към заявлението по чл. 417 ГПК са приложени нотариалните покани адресирани до кредитополучателите.
Относно отв.К. е връчена надлежно чрез лицето И.Ю., с когото същата е живяла в условията на конкубинат.
Досежно връчването на нотариална покана до отв.Х.е удостоверено следното – на 07.03.2018 г. е направено поощения на адреса й, като е констатирано от пом.нотариус К., че В.Х. не живее там, а е заминала за Англия.
Направено е и последващо посещение - на 16.04.2018г., като отсъствието на Х.отново е установено.
С оглед това е залепено уведомление на входната врата на посочения адрес за връчване, т.к. никой не е намерен на посочения адрес и не са намерени лица, които да са съгласни да получат съобщението. В 14-дневния срок в нотариалната кантора не се е явил адресата или негов представител.
Според първостепенната инстанция, в казуса е настъпила предсрочната изискуемост на кредита и то преди подаване на заявление по реда на чл.417 ГПК.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж, като това е моментът, от който кредитът се счита за предсрочно изискуем. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Уведомяването на длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на договора за банков кредит представлява елемент от фактическия състав, без който не може да настъпи предсрочната изискуемост на съответния договор.
Съдът намира, че в случая заявителят доказва надлежно уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост. Представените доказателства удостоверяват надлежно връчване на приложените нотариални покани.
Съгласно чл.50 от ЗННД при връчването от нотариуса на нотариални покани се спазват правилата на чл. 37 – чл. 58 ГПК. При връчване на съобщения и книжа от нотариус, респ. негов упълномощен служител, се прилагат разпоредбите на чл. 37-58 ГПК. Разпоредбата на чл. 47 от ГПК е приложима на общо основание и в нотариалните производства, при връчване на нотариални покани.
Според чл.2, ал. 1 ЗННД нотариусът е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия. Последните са посочени изчерпателно в чл.569 ГПК, като разпоредбата на т. З изрично урежда компетентността на нотариуса за връчване на нотариални покани, който способ очевидно намира приложение в разглежданата хипотеза на уведомяване на длъжника за изявлението на банката-кредитор, че е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Приложимостта на чл. 37-58 ГПК при връчването на нотариални покани следва да се тълкува именно в контекста на предоставената от държавата компетентност за това. Ето защо, ако кредиторът избере този ред на връчване на съобщението за настъпване на предсрочната изискуемост, то следва стриктно да се спази от нотариуса процедурата по ГПК.
В настоящия случай нотариалните покани са връчени надлежно на лице, с което първата ответница е живяла на съпружески начала /имат и общо дете/, а спрямо втората ответница е спазена процедурата по чл. 47 ГПК.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е подадено на 22.06.2018г. Представен е погасителен план, а в извлечението от счетоводни книги е посочено, че датата на изпадане в забава относно дължимата главница е 19.04.2018 г. Погасителният план, с които страните по банковия кредит са уговорили дължимия размер на месечните вноски, сроковете за тяхното погасяване и дължими лихви е неотменна част от договора /виж решение № 6 от 12.06.2017 г. по гр. д. 50203/2016 на II гр. о. на ВКС/.
От кредитираната и неоспорена ССчЕ се установява, че размерът на неизплатеното задължение на кредитополучателите /ответници в процеса/ е 9626,21/девет хиляди шестстотин двадесет шест лева и 21 ст./, включващо главница и лихви по Договор за потребителски кредит № **** г., а именно: 7932,00 лева главница, 1694,21 лева договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 30.04.2015 г. до 18.10.2017 година. Начислените и дължими, лихви и такси за времето на ползването на кредита са в размер на 1708,90/хиляда седемстотин осем лева и 90 ст./- 1661,40 лева мораторна лихва за забава за периода от 19.05.2016 г. до 11.06.2018 година, - 47,50 лева неплатени такси за периода от 30.04.2015 г. до 18.10.2017 година 
Размерът на дължимата мораторна лихва върху неизплатената част от главницата от 7932,00 лева за периода от 19.05.2016 г. до 11.06.2018 година е 1661,40/хиляда шестстотин шестдесет един лева и 40 ст./
Размерът на дължимата договорна лихва за периода от 30.04.2015 г. до 18.10.2017 година е 1694,21/хиляда шестстотин деветдесет четири лева и двадесет и една стотинки/ лева.
В тежест на ответниците е да установят погасяването на задължението си, като такива твърдения не са наведени в производството. Размерът на падежираните вноски е посочен в погасителния план към заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Следователно предявеният иск следва да бъде уважен.
Относно възраженията в отговора за недействителност на договора за кредит, нищожност на негови клаузи поради неравнопоставеност и дължимостта на възнаградителна лихва:
На първо място са наведени възражения, а и съдът служебно следи за неравноправност на клаузата на основание чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП.
Няма спор, че ответникът е потребител на финансова услуга и ЗЗП е приложим.
За да се прецени, дали конкретните договорни клаузи са неравноправни, те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят предварително да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин. Банката следва да урежда метода за изчисляване на лихвата, предвид възмездния характер на договора за банков кредит, както и условията, при които може да се променя последната до пълното погасяване задължението на кредитополучателя. Методът на изчисляване на съответния лихвен процент, трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и/ или индикатори. Поради това и предвид правната характеристика на договора за кредит, безспорна е и необходимостта от постигнато между съконтрахентите съгласие за начина на формиране възнаграждението на кредитодателя, т. е. относно конкретната формула за определяне възнаградителната лихва. За това, когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация, как кредитодателят може едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин, както и когато методологията, създадена от кредитора, като нейни вътрешни правила не е част от кредитния договор, последният не може да се счита за добросъвестен /виж решение № 95 от 13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на II т. о. на ВКС/.
В конкретния случай според съда, клаузата по чл.3, ал.2 от договора не води до неравноправност.
Относно възражението по чл. 10, ал. 2 ЗЗД. Няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал. 2 ЗЗД) или неустойка за забавено изпълнение на парични задължения (чл. 92 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. С ПМС № 72 от 8.04.1994 г. е определен само размерът на законната лихва.
С оглед липсата на определен максимален размер на договорната лихва, то няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал. 2 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. По действащото законодателство максималният размер на договорната лихва (възнаградителна) е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. В настоящия случай начисленият размер не надвишава значително законната лихва, т.е. съдът счита, че не противоречи на добрите нрави и не представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
От заключението на ССчЕ се установява, че размерът на дължимата мораторна лихва върху неизплатената част от главницата от 7932,00 лева за периода от 19.05.2016 г. до 11.06.2018 година е 1661,40/хиляда шестстотин шестдесет един лева и 40 ст./.
Характерът на възнаградителната лихва и лихвата за забава е различен. Няма никакви пречки за уговорката, съществуването и едновременното претендиране и на двете вземания. Договорната възнаградителна лихва, представлява цената, която се плаща за ползването на отпуснатия финансов ресурс, а обезщетението за забава наказателната лихва /има неустоечен характер, дължи се при неизпълнение и се ползва от присъщите санкционна, обезпечителна и обезщетителна функции/.
В чл. 8 от процесния договор са предвидени две отделни хипотези за начисляване на лихва за забава – при просрочие и при предсрочна изискуемост. От приложеното по ч. гр. д. извлечение от счетоводни книги се установява, че заявителят се е възползвал и от двете хипотези.
Ищецът-заявител съобразно диспозитивното начало в процеса се е възползвал от уговореното в договора и възможността за претенция за обезщетение за забава и върху осчетоводения като предсрочно изискуем остатък от главницата по договора за банков кредит. Конкретизирано е в извлечението от счетоводни книги коя част от обезщетението за забава е относима към падежираните вноски и коя към предсрочно изискуемата главница. Съдът е обвързан от волята на страна и следва да се съобрази с начина на формиране на претенцията и заявяването й пред съда.
С оглед изложеното исковата претенция, като основателна следва да бъде уважена.
Относно откритото производство по оспорване истинност /верност/ на документ по реда на чл.193 ГПК.
В съдебно заседание проведено на 15.10.2019 г. съдът е открил производство по оспорване истинността /авторство/ на платежно нареждане за усвояване на кредит № 2703362 от 30.04.2015 г., Договор за потребителски кредит № **** г., методология за определяне на референтен лихвен процент /прайм/ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити и погасителен план по Договор за потребителски кредит № **** г.
Производството по чл.193 ГПК е способ за страната да се защитава срещу представените доказателства и тяхната доказателствена стойност, тъй като успешното провеждане на тази процедура води до изключване на документа от доказателствата, като се отрича неговата доказателствена стойност.
Оспорването на доказателствената стойност на документ може да бъде насочено, както срещу неговата формална доказателствена сила, така и срещу неговата материална доказателствена сила. Формалната сила на документа независимо дали е официален или частен документ се отнася единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство. Когато документът е диспозитивен независимо дали е частен или официален единственият способ да се оспори неговата истинност е да се заяви, че той е неавтентичен т.е. че е подправен, тъй като диспозитивните документи имат само формална доказателствена сила.
Оспорването на верността на документа е средство за защита срещу обвързващата материална доказателствена сила, но производство по чл.193 ГПК се открива само по отношение оспорване верността на официалните свидетелствуващи документи, тъй като при частните свидетелствуващи документи защитата срещу доказателствената им сила не е подчинена на изискванията за оспорване истинността на документи по чл.193 ГПК, а съдът я преценява по свое вътрешно убеждение, ведно с всички данни по делото /набазата на целия събран доказателствен материал/.
В случая е открито производство по оспорване на съдържанието на платежно нареждане за усвояване на кредит № 2703362 от 30.04.2015 г., Договор за потребителски кредит № **** г., методология за определяне на референтен лихвен процент /прайм/. Описаните документи НЕ представляват официални свидетелствуващи такива, спрямо които единствено е допустимо откриването на производство по чл.193 ГПК.
Във всички случаи производство по оспорване съдържанието на частен документ НЕ СЕ ОТКРИВА, тъй като частните диспозитивни документи не разполагат с материална доказателствена сила, а защитата срещу тяхната материалната доказателствена сила не е подчинена на новелата на чл.193 ГПК.
Гореизложеното води до извода, че волеизявлението на ответната страна сочи на оспорване верността на документ, без да се оспорва автентичността им, поради което процедура по чл.193 ГПК не може да бъде провеждана, респ. и по-важно - съдът не дължи произнасяне по смисъла на чл.193 ГПК с диспозитив в решението си по спора.

По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ищцовата страна.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца направените разноски в настоящото производство, а именно сума в общ размер на 3 085,51 лева, от които сумата от 282,69 лева – внесена държавна такса, 1013,56 лева – адвокатско възнаграждение, 1689,26 лева – възнаграждение за особен представител на ответниците.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и предвид изхода на настоящия исков процес, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство, а именно: 209,76 лева – внесена държавна такса, и 710,63 лева – адвокатско възнаграждение, разноски по заповедното производство в общ размер на 920,39 лева.
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно по сметка на Районен съд гр.П. сторените разноски по назначените съдебни експертизи в общ размер на 346,40 лева.
На адвокат Д.Х. от АК-Благоевград следва да се изплати сумата 1689,26 лева от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответниците П.К. и В.Х..
Водим от горното и на основание чл.422 ГПК, П.кият районен съд

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.В.К., ЕГН: **** с адрес гр.П., ул.Б. № 95 и В.Д.Х., ЕГН: **** с адрес гр.П., ж.к.“Ц.“ ****, в качеството им на кредитополучатели, че същите имат задължение към „Ю.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“О.“ № 260, представлявана от изп.директор Д.Ш. и прокурист М.В., произтичащо от Договор за потребителски кредит № **** г. в размер на: 10 487,80 /десет хиляди четиристотин осемдесет и седем лева и осемдесет стотинки/ лева, от които сумата от 7 932 /седем хиляди деветстотин тридесет и два/ лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1 879,21 /хиляда осемстотин седемдесет и девет лева и двадесет и една стотинки/ лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 19.04.2016 г. до 18.10.2017 г., сумата от 326,09 /триста двадесет и шест лева и девет стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва за периода от 19.04.2016 г. до 11.06.2018 г. и сумата от 350,50 /триста и петдесет лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща такси за периода от 19.04.2016 г. до 11.06.2018 г.

ОСЪЖДА П.В.К., ЕГН: **** с адрес гр.П., ул.Б. № 95 и В.Д.Х., ЕГН: **** с адрес гр.П., ж.к.“Ц.“ ****, да заплатят солидарно на „Ю.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“О.“ № 260, представлявана от изп.директор Д.Ш. и прокурист М.В., сумата от 3 085,51 /три хиляди осемдесет и пет лева и петдесет и една стотинки /лева, разноски по настоящето производство от които: сумата от 282,69 /двеста осемдесет и два лева и шестдесет и девет стотинки/ лева, внесена държавна такса, 1013,56 /хиляда и тринадесет лева и петдесет и шест стотинки/ лева, адвокатско възнаграждение, сумата от 1689,26 /хиляда шестстотин осемдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки/ лева, възнаграждение за особен представител на ответниците.

ОСЪЖДА П.В.К., ЕГН: **** с адрес гр.П., ул.Б. № 95 и В.Д.Х., ЕГН: **** с адрес гр.П., ж.к.“Ц.“ ****, да заплатят солидарно на „Ю.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“О.“ № 260, представлявана от изп.директор Д.Ш. и прокурист М.В., сумата 920,39 /деветстотин и двадесет лева и тридесет и девет стотинки /лева, разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 774/2018 г. по описа на РС-П., от които: сумата от 209,76 /двеста и девет лева и седемдесет и шест стотинки/ лева, внесена държавна такса и 710,63 /седемстотин и девет лева и шестдесет и три стотинки/ лева, адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА П.В.К., ЕГН: **** с адрес гр.П., ул.Б. № 95 и В.Д.Х., ЕГН: **** с адрес гр.П., ж.к.“Ц.“ ****, да заплатят солидарно в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-П. сумата от 346,40 /триста четиридесет и шест лева и четиридесет стотинки/ лева, представляваща сторени разноски за назначените експертизи.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Д.Х. от АК-Благоевград сумата 1 689,26 /хиляда шестстотин осемдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки/ лева от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на П.В.К. и В.Д.Х..

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: