Решение № 335

към дело: 20191230100880
Дата: 02/11/2020 г.
Съдия:Атанас Кобуров
Съдържание

Производството е по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 от
ГПК и е образувано по искова молба с вх. № 2503 от 07.06.2019 г., подаденa от
„П. К. Б.” Е., ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление – Г., бул.”
Б.” № 49, Б., В., Ч. пълномощника си К.К. А., против Ю. Г. К., ЕГН: * от
С., О., У. № 21.
Ищецът сочи, че се е снабдил със заповед по чл.410 ГПК /ч.гр.д. № 421/2019г. по
описа на РС-гр.Петрич/ срещу ответника за сумата от 1 261,30 /хиляда двеста
шестдесет и един лева и тридесет стотинки/ лева, представляваща неизплатено
парично задължение по Договор за потребителски К. № * от 19.01.2018 г., ведно
със законната лихва върху вземането от подаване на заявлението в съда до
окончателното му погасяване. Сочи, че в указания му от съда едномесечен срок
предявява установителен иск за вземането по заповедта.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на едномесечния срок за
отговор на исковата молба такъв не е постъпил от страна на ответницата. По
делото са ангажирани писмени доказателства.
След съвкупна преценка, заедно и поотделно, на приетите доказателства по
делото, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е по делото, че по заявление на „П. К. Б.“ Е., с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление – Г., бул.”Б.” № 49, Б., В., е била издадена от
РС-Петрич - заповед за изпълнение на парично задължение от 02.04.2019 г. по ч.
гр. д. № 421/2019 г. по описа на Районен съд – Петрич, срещу ответницата Ю. Г.
К., ЕГН *, с която е разпоредено последната да заплати на кредитора сумата от
1 261,30 /хиляда двеста шестдесет и един лева и тридесет стотинки/ лева,
представляваща главница по Договор за потребителски К. № * от 18.01.2018 г.,
сумата от 30 /тридесет/ лева, представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането, начислени за периода от 18.03.2018 г. /датата на
изпадане в забава/ до 03.07.2018 г. /дата на прекратяване на договора/, сумата
от 12,40 /дванадесет лева и четиридесет стотинки/ лева, представляваща законова лихва за забава за периода от 18.03.2018 г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 03.07.2018 г. /датата на прекратяване на договора/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /29.03.2019 г./ до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски, от които сумата от 26,07 /двадесет и шест лева и седем стотинки/ лева, представляваща заплатена държавна такса по делото и сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Срещу цитираната заповед, в рамките на двуседмичния срок по чл. 414 ГПК, е
постъпило възражение от страна на ответницата – имаща качеството на длъжник в заповедното производство.

Сочи се в исковата молба, че на 17.01.2018 г. Ю. К. кандидатства за отпускането
на потребителски К. като за целта е попълнила „Искане за отпускане на
потребителски К. /ДПК/ П. К. Стандарт“. След преценка от страна на „П. К. Б.“
Е. относно платежоспособността на Ю. К., на 18.01.2018 г., ищцовото дружество
предоставя на ответника „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребитески К.“. След взето информирано решение от ответника на 18.01.2018 г. е сключен Договор за потребителски К. „П. К. Стандарт“ № *.
Изложено е, че ответникът не е изпълнявал поетите договорни задължения, като е направил 1 пълна погасителна вноска и една непълна. Посочено, че поради
неизпълнение на задълженията на ответницата ДПК е автоматично прекратен на
03.07.2018 г., като до ответницата е изпратено писмо-уведомление на 04.07.2018
г.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да бъде установено
съществуването на вземане в полза на „П. К. Б.“ Е. срещу Ю. Г. К. в размер на 1
261,30 лева, представляващи неизплатено парично задължение по ДПК № *, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.
Безспорно се установява, че е сключен Договор за потребителски договор „П. К.
стандарт“ № * от 19.01.2018 г., сключен между „П. К. Б.“ Е. и Ю. Г. К., ЕГН *,
в качеството й на кредитополучател виж л.17-19/. По делото на л.4-7 е приложено
заверено копие на искане за отпускане на потребителски К. П. К. Стандарт № * и
на л.8 – декларация от 17.01.2018 г., която е неразделна част от искане за
отпускане на потребителски К. за обработка на личните данни. На лист 9-11 от
делото е приложено заверено копие на декларация във връзка с обработката на
личните данни на КЛ/СД от 17.01.2018 г. На лист 12 е приложен стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от 18.01.2018 г. На л.16 е приложено заверено копие на допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от 18.01.2020 г. На л.21 – 22 от делото е приложено заверено копие от споразумение за предоставяне на допълнителни услуги от 18.01.2018 г.
На л.23-32 са приложени общи условия на П. К. Б. Е. към Договор за
потребителски К.. На л.33-34 е приложено заверено копие на погасителен план към Договор за потребителски К. № * и сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. На л.36 е приложено заверено копие от извлечение по сметка към Договор за потребителски К. № * и сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. На л.37 е приложено заверено копие на уведомително писмо до Ю. К..
Съгласно Договор за потребителски договор „П. К. стандарт“ № * от 18.01.2018
г., сключен между „П. К. Б.“ Е. и Ю. Г. К., ЕГН *, в качеството й на
кредитополучател, кредитополучателят се е задължил да върне предоставената
сума, в общ размер на 1390, 95 лева, формиран както следва : сума по кредита –
600,00 лева, срок на кредита – 11 месеца, размер на вноската по кредита – 66,40
лева, ГПР /%/: 49,88, годишен лихвен процент – 41.17 %, лихвен процент на ден –
0.11, дължима сума по кредита – 730,40 лева и по избран и закупен пакет от
допълнителни услуги, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги –
660,55 лева, размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги – 60,05
лева или общо задължение в размер на 1390,95 лева, общ размер на вноска –
126,45 лева и дата на погасяване – 17 ден от месеца.
Установено е обстоятелството, че в изпълнение на Договор за К. на 19.01.2018 г.
ищцовото дружество предоставило по разплащателната сметка на кредитополучателя Ю. Г. К., договорена сума в размер на 600, 00 лева по посочената от същата банкова сметка, видно от приложеното преводно нареждане /с референция *13290 от 19.01.2018 г. /л.35/.
Уважаването на предявената искова претенция е обусловено от кумулативното
наличие на следните предпоставки: наличие на валидно облигационно отношение, породено от процесния договор за К., по силата на който банката-ищец има качеството на кредитодател, а ответникът – на кредитополучател; реалното предоставяне от кредитодателя на кредитополучателя на сумата, претендирана като главница по договора; настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя, касаещо връщане на главницата и неизпълнение на това задължение.
В съдебно заседание, проведено на 11.02.2020 година ищцовото дружество редовно призовани не изпращат представител. Ю. К., редовно призована не се явява, вместо нея се явява майката в качеството на пълномощник М.К. по смисъла
на чл.32, т.1 от ГПК. Същата не оспорва иска като заявява, че дъщеря й е взела
тези пари, за да може да се грижи за детето си.
Базирайки се на установеното от фактическа страна, съдът излага следните правни съждения:
Съдът е сезиран с иск по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
Уважаването на тази искова претенция е обусловено от кумулативното наличие на
следните предпоставки: наличието на валидно облигационно отношение, породено от процесния договор за К., по силата на който банката-ищец има качеството на кредитодател, а наследодателят на ответника – на кредитополучател; реалното предоставяне от кредитодателя на кредитополучателя на сумата, претендирана като главница по договора; настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя, касаещо връщане на главницата и неизпълнение на това задължение.
Приложено е ч.гр.д. № 421/2019 г. по описа на РС-Петрич, от което се
установява, че по заявление на „П. К. Б.“ Е., депозирано на 29.03.2019 г., е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
длъжникът Ю. Г. К. /настояща ответница/ .
Срещу заповедта е подадено възражение в срока по чл. 414 ГПК, в резултат на
което е изпратено съобщение до заявителя с указанията по чл. 415 ГПК. Искът е
предявен в срока по чл. 415 от ГПК. В настоящето производство ищцовото
дружество се отказва да търси претендираните с подаденото заявление лихви за
забава в размер на 12,40 лева, както и от Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 30,00 лева. Претендира се сума в размер на 1261,30 лева
представляваща неизплатено парично задължение по Договор за потребителски К. „П. К. Стандарт“ № *, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда - 29.03.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
Не е спорно в правоотношенията между страните, че между тях е сключен договор за потребителски К., ведно с погасителен план към него подписан от страните с дата на първоначална вноска 17.03.2018 г. и дата за последна вноска 17.01.2019 г.В резултат на неизпълнението на длъжника и обстоятелството, че е платила една пълна вноска и една частична вноска, след изпадането му в забава съгласно уговореното в чл.12,3 от Общите условия към Договор за потребителски К. , а именно “…В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30
/тридесет/ календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост“ на 03.07.2018 г. договорът за К. е
прекратен автоматично от страна на „П. К. Б.“ Е. и до ответницата е изпратено
писмо-уведомление от 04.07.2018 г.
Всичко изложено сочи, че за ищеца е налице правен интерес от предявения
установителен иск по чл. 422 ГПК и същият е процесуално допустим.
Съдът констатира че между ищеца и ответника са възникнали правоотношения по
договор за потребителски К. по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК
договорът за потребителски К. е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя, или се задължава да предостави на потребителя К. под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски К. се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от
договора за потребителски К. и всяка страница се подписва от страните по
договора. От събраните по делото доказателства се установява, че по – голяма
част от императивно определеното съдържание на договора е налице.
Договорът за потребителски К. обаче, е недействителен поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Установява се,
че в процесния договор, кредиторът единствено е посочил като абсолютни
стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,88 % /.
С оглед на горното, следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК,
Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения К.. Тоест, в посочената величина / представлявайки общ израз на всичко дължимо по кредита / следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В конкретния случай, в процесния договор за К., яснота относно посочените
обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема /който е фиксиран/,
както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се
съотнасят към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е
недопустимо.
Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.
Съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора за К.,
длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс. В този случай с оглед недействителност на договора за К., то недействителна се явява и уговорката за заплащане на такса за допълнителен пакет услуги.
В т. VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 660.55 лв. Възнаграждението, което се
е задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги също се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо място-предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски К. каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите по отделно.
В тази връзка в чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски К.." В случая в Договора за
потребителски крелит не са посочени видът, размерът и действието, за което се
събират съответните такси. В сключеното между страните Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 18.01.2018 г., са изброени вида
на услугите, които може да ползва потребителят, но доколкото нито в самия
договор, нито в Споразумението е предвидена клауза, която да приобщава
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 18.01.2018
г. именно към процесния договор за потребителски К., то не би могло да се
приеме, че е изпълнено изискването на чл.10а. ал.4 от ЗПК за посочване на всяко
конкретно действие, за което се събират такси или комисионни и размера на
съответната такса или комисионна в процесния договор за потребителски К.. В
противоречие на императивното правило на чл.10а ал.4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги ,както е посочено и в самото Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните Договор.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не
хипотетично ползване на такава. Следователно налице е неравноправна клауза в
договора за потребителски К., с която потребителят се е задължил да заплати
възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги.
Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 660.55 лв. - се
явява нищожна, т.к. противоречи на императивни правни норми – разпоредбите на
чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за потребителският К.
/ЗПК/.
С оглед изложените съображения, то ответникът дължи връщане единствено на
главницата по сключения договор за потребителски К., която е в размер от 600.40
лв., т.к. е безспорно, че общата платена от ответницата К. сума по кредита е
130 лв.

По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
направени разноски съразмерно с уважената и отхвърлената част от предявения иск.
В хода на заповедното производство следва да бъдат присъдени по съразмерност такива в общ размер на 83,81 лева.
В настоящото исково производство, следва да бъдат присъдени разноски в общ
размер на 155,21 лева
С оглед на горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю. Г. К., ЕГН: * от С., О., У.
№ 2. че „П. К. Б.” Е., ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление – Г.,
бул.”Б.” № 49, Б., В., Ч. пълномощника си К. К. А., има вземане спрямо нея
в размер на сумата от 600.40 /шестстотин лева и четиридесет стотинки/ лв.,
ведно със законна лихва върху главницата от 29.03.2019г. - датата на подаване
на заявлението по ч.гр.д № 421/2019 г. по описа на РС-Петрич, до изплащане на
вземането, като до пълната претендирана сума в размер на 1261,30 /хиляда двеста шестдесет и един лева и тридесет стотинки/ лева, ОТХВЪРЛЯ исковата претенция, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Ю. Г. К., ЕГН: * от С., О., У. № 2. да заплати на „П. К.
Б.” Е., ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление – Г., бул.”Б.” № 49,
Б., В., Ч. пълномощника си К. К. А., сумата от 83,81 /осемдесет и три лева и
осемдесет и една стотинки/ лв. - разноски направени в хода на заповедното
производство, развило се по ч.гр.д. № 421/2019 г. по описа на РС-Петрич.

ОСЪЖДА Ю. Г. К., ЕГН: * от С., О., У. № 2. да заплати на „П. К. Б.”
Е., ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление – Г., бул.”Б.” № 49, Б.,
В., Ч. пълномощника си К. К. А., сумата от 155,21 /сто петдесет и пет лева и
двадесет и една стотинки/ лв. - разноски направени от ищцовото дружество за
настоящото исково производство, съобразно уважената част от исковата претенция.

Решението подлежи на обжалване пред Благоевградския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: